Новото разбиране на връзката в живота

47.СЪШЕСТВИЕ НА ДУХА

Ще прочета 11-а глава от Деянията на апостолите.

“Бог е Любов”
Във всички епохи, във всички времена, във всички рели­гии е имало един въпрос висящ. Всички религии, понеже са се стремили към Бога, са имали едно разбиране. Онези от вас, които са изучавали историята на човешката култура, виж­дате какви понятия са имали хората за Бога и космоса.

Има една епоха за прииждането на Духа Божи. Това, което християните след заминаването на Христа от Земята са опитали: явяването на Духа Светаго. Това положение мъч­но може да се обясни, но онези, които не могат да го възпри­емат, нямат тази опитност. Всички хора донякъде имат Духа. Там, където е Духът, всякога има живот. Но в специфичен смисъл се разбира даването на Духа. Даже християните са се препирали с Петър, как тъй с езичниците да общуват!

Кое е дело на хората? Да кажем, имаме един, който вярва в Бога и не иска да дружи с един безверник. Единият счита, че вярва в Бога, а другият не вярва. Това разграничение съ­ществува. Един англичанин, като погледне един българин, няма никакво уважение и почитание към него. Даже, ако отидете в Китай, китайците няма да имат към вас уважение. Съ­ществува едно ограничение между самите вярващи. Някой път в едно общество има едно възгордяване, че някой е по­лучил Духа, а другият ­ не. Но да не се спираме на това. Въз­гор­дяването вие го знаете. Няма какво да се обяснява. Има неща, които вие трябва да знаете и за тях и въпрос не тряб­ва да се прави. Лоши или добри, вие ги знаете. Вие сами може да ги изправите. Но трябва всякога до изучавате не­щата, които не знаете. Бог, като прозираше времената на не­вежеството, остави всичките хора да ходят в своите си вяр­вания и според своите разбирания, дълго време така да ходят по своите си пътища. Но апостол Павел не казва какви са съоб­ра­женията. Бог се обръща към всичките хора и ги позо­вава към покаяние, затова изпраща Духа, за да могат да жи­веят тъй, както трябва.

Ако рибата влезе във водата, тя трябва да знае как да жи­вее. Ако не знае как да се приспособи към условията на жи­вота, рибата може да умре, както умира човек. Същата тази риба, която се е научила да живее добре във водата, ако излезе във въздуха, е изложена на смърт, въпреки че във въздуха има по-добри условия, отколкото във водата. Следо­вателно условията там са нови. Същият закон е: ако един светски човек влезе в едно религиозно общество, той ще избегне всички възможности да живее както преди. Пред­ставете си, този човек влезе в едно такова общество и го на­карат да пости. Той е ял по три пъти на ден, а сега му казват: “Няма да ядеш месо, баница няма да ядеш, това, онова няма да ядеш, вино няма да пиеш” и той ще се намери в чудо. Ще му кажеш, че 10 дни трябва да пости, а той едва мо­же да издържи един ден. Има хора, които, като ги държиш един ден гладни, ще припаднат до вечерта. Чрез поста човек се тонира. Не е лесно да работи човек и да пости. По някой път природата заставя животните и хората по много причини да постят, а понякога преждевременно умират.

Някой път на човека му дотяга, мисли, че не прогресира. Про­гресира, но онова изкуство за живота, за Духа изисква го­лямо познание. Не онези теоретически познания, с които си пълните главите, но една вътрешна готовност за възприе­мане на Духа. И като се подготви човек, той може да въз­приеме това благо. Като възприемете Божественото благо, ще се оформи животът, ще премине в една нова форма и про­тиворечията, които сега съществуват, ще изчезнат и ще на­стане едно ново положение.

Запример сега това положение ето аз как го определям: Пред­ставете си, че двама души са градинари. Единият седи на чукарата, дето няма никаква вода. Разни зеленчуци има на тази чукара засадени и той чака да падне от небето дъжд. А пък другият градинар е долу, в полето, в една равнина, бли­зо до голям извор и има всякога влага и без дъжд има изо­билно вода, с която полива градината. Ако отидете горе, на чукарата, там навсякъде е изсъхнало. Сухо е времето и този градинар се оплаква, че това и онова не става, а пък, като слезе долу, в градината на другия градинар, вижда ­ там всичко е станало първокачествено. Коя е причината? Во­дата. Тази вода, пък и неговото познание да работи.

Това казвам за обяснение на новото състояние, което по­мага на човешката душа да растат в нея всички онези бла­га, които Бог е вложил в душата и духа. Един човек, който няма Духа, той няма търпение. Има само страх. А пък онзи, кой­то има Духа, той е силен човек. Онзи, който няма Духа, не може да търпи обиди, само да го бутнеш! Като бутнеш една малка мравя, тя ще те ухапе. На едно разумно същество, което има вече Духа, постъпките му са други. Разумното същество се отличава с това, че то никога не влиза в стълк­новение с никого. Ти не може да го раздразниш, понеже то вижда всичко разумно. Такова същество не се дразни.

Коя е причината за сиромашията у хората? Невежест­вото. Няма Духа. Те не могат да видят какво е бъдещето, не знаят какво нещо е икономия, не знаят как да се обзаведат, не разбират живота. Има хора богати, на които 10 000 лева на месец не им стигат. Трябват им 20 000. А друг минава и с 1000 лева много добре. На първия 10 000 лева не му стигат. Как ще му стигнат, той яде чер хайвер, който се продава по 300 лева килограмът. Той яде риба от най-скъпите риби ­ лев­рек, която се продава по няколкостотин лева килото, носи скъ­пи копринени дрехи, а има хора, които носят една дреха, която струва 100­200 000 лева. При такива харчове как ще бъде щастлив?

После, когато се говори за богат човек, той трябва да уре­ди мислено работата. Как ще си уреди работата? Много мал­ко хора има, даже и религиозните мислят криво за блага­та, които дава природата. Благата, които имаме сега, много скъ­по струват, даже издръжката на хората, на тези, разум­ните същества, сега много струва на Земята. От гледището на Невидимия свят много големи разноски правят някой път и Бог се сърди на децата на Земята, че много харчат. Някой път Господ говори, но като не разбират, има тояга: гладни го­дини, болести, земетресения, циклони и какво ли не. Уче­ните хора обясняват научно тези явления. Може да обясняват при­чините за явленията както си щат, но това са само вън­шни обяснения. Причините са други. Може да се обясни науч­но всичко в подробности, че дори мастилото откъде се е взело за написването на едно писмо, но подбудителната причина за написването на писмото седи много по-далече. Някой да­же може да не подозира това.

Искате понякога да разбирате всички неща и явления. И ако това стане, вие ще бъдете най-нещастният човек. Да раз­береш всичко, значи: аз искам да нося всичко. Ако турите ця­лата Земя на гърба си да я носите при сегашното състо­яние, какво благо щеше да бъде за вас, да носите цялата Зе­мя на гърба си? Ако ти имаш за задача да я занесеш някъде и ако те държат отговорен за този товар, какво ще правиш? Ако всички хора сега на Земята, които живеят, протестират пред Небето за всичките нещастия, които им се случват, това зна­чи, че не носят Земята както трябва. Това ви казвам само за обяснение. Бог е толкова умен, че никога няма да тури Зе­мята на гърба на един човек. Даже няма да я тури на гърба на един ангел, защото и ангелите не са достойни да я носят. Но все-таки има нещо, което движи Земята. Един ден ще ви зада­дат този въпрос: Как се движи Земята, кои са основните при­чини, за да се движи? Засега е много добре, че не знаете. Една цариградска ханъмка не знаела как се прави хляб, тя мислела, че хлябовете растат по дърветата. Също, че на дървото като плод е станал хлябът. Права е ханъмката, че малките сомунчета все от земята стават. От големите сомуни хо­рата ги събрали и от малките сомуни направили големи со­муни. На големите сомуни хората са им дали форма.

Много пъти давате за Духа хорски обяснения. Духът е ед­на поучителна философия, която може да се опита от едно дете и от един старец, но трябва да има съответни чувства, за да разберете. Прииждането на Духа става чрез един кон­такт. Трябва да го приемете. Трябва да имате някакъв повод за изливането на Духа. Поводът за изливането на Духа беше Христос и Той каза: “Когато Аз ида, ще ви изпратя Духа Си и този Дух ще бъде с вас.” Значи трябва да има някакво съ­щество, което да даде повод, да бъде като една среда, чрез която Духът, това велико благо, може да се излее.

Съвременните хора са нещастни по единствената при­чина, че нямат Духа. Писанието казва: “Ще се заселя между тях.” Всички ще бъдат научени от Господа. Няма да има нужда някой да казва: “Познай Господа”. Пророкът казва: “Тогава ще разберат Божиите пътища и всички сегашни противоречия ще изчезнат.” Противоречията произтичат от един вътрешен недоимък, от който човек има нужда. Глад­ния ти не можеш да го утешиш и да му казваш: “Вярвай в Гос­пода, ще се уреди въпросът.” Той ще се уреди, когато ти му дадеш хляб. Жадният трябва да има вода. Който има очи, тряб­ва да има светлина и тя трябва да му се даде в такава фор­ма, каквато му подхожда. Ако му дадете по-силна свет­лина или по-малка, отколкото трябва, той ще усети болез­нено състояние. Светлината трябва да бъде такава, че да му е приятно.

Духът е най-приятното, което човек може да възприеме. Кор­нелий дълго време се е молил на Духа и най-после слиза ангел и му казва: “Повикай апостол Петър да ти разправи.” Не се казват подробности за идването на ангела. Говори се за много неща, но онова, което е станало причина за съшест­вието на Духа, не е казано в Библията. Вие не можете да прие­мете Духа, докато Бог не изяви Своята Любов. Ако Лю­бовта не се изяви, вие не може да приемете Духа. Това е първото положение. Второто положение е: Вие не можете да приемете Духа, ако не сте готови да приложите Волята Божия. Бог може да има любов към вас, но ако във вас няма раз­положение да изпълните Волята Божия, не може да Го при­емете. Значи две неща: Да има Любов Бог към вас, раз­положение на Бога, да приемете Духа, и второ, да изпълните Волята Божия без никакви уговорки. Като дойде Духът, ти не­пременно трябва да напуснеш сегашния живот. Да минеш от едно положение в друго, по-съвършено, както гъсеницата се превръща в пеперуда. Когато този Божествен Дух влезе в чо­века, Той му дава нещо, въоръжава го, дава му нови въз­можности.

Казва се в Писанието, че апостол Петър като му говорил още, дошъл Духът. За какво е говорил апостол Петър? За она­зи вътрешна готовност, с която може да се възприеме Ду­хът. Най-първо, Любовта е от Бога, но разположението да изпълни Волята Божия зависи от човешката душа. Учени­ците бяха с Христа 3 години и нямаха Духа. А можеше 10 го­дини да бъдат, и пак да нямат Духа. Може и 20 години, и 100 години да бъдат с Него, и пак да нямат Духа. Сега вие счи­тате, че като вярвате в едно учение, може да имате Духа.

При идването на Духа друго състояние добива човек. Ня­кой път има малки опитности, които наподобяват идва­нето на Духа. Има някой малко дете, което постоянно плаче за майка си и като я види, усеща голяма радост, като че май­ка му е всичкото негово богатство. Но това дете след 10­20 години, като порасне, любовта към майка му изчезва и се замества със съвсем други състояния. Това дете започва да се чуди как е могло да обича някога майка си, а сега вече не може да я търпи. И вие се чудите понякога на ваши състо­яния: обичали сте някого и после преставате да го обичате. Не искате да го видите. Онзи, който е приел Духа, който е го­тов, той не може да направи това. Да изгубиш Духа си, това е голяма загуба. След като си Го приел, да го изгубиш. Ня­кои искат да възприемат Духа, но ако Го възприемат, за да Го изгубят, по-добре е да нямат тази опитност. За пред­почитане е да имат свои стари опитности, отколкото да прие­мат едно благо, което няма да може да използуват.

За да възприемат Духа, хората трябва да бъдат съвърше­но готови за това. Христос казва: “Който не се отрече от ба­ща си, от майка си, от брата [си], от света и най-после от своя си живот, той не може да бъде Мой ученик.” Значи той не може да възприеме Духа.

Това говоря на онези, които искат да проучват вътреш­ната страна. Не мислете, че временната радост, която имате, е Духът. Онова, което носи Духът, е нещо съвсем ново. Вие ще опитате един мир, който досега не сте опитвали. И сега има­те мир. И радост имате. Има хора, които са родени весе­ли, постоянно са весели и засмени. Това е само темперамент, ко­ето не показва, че Духът присъствува. Има хора, родени кра­сиви, има хора, които после ще станат красиви. Първата кра­сота е маска отвън, а втората красота показва, че човек е работил. Това е свойство на Духа и в неговото лице има едно изражение, което показва красотата на душата. При пър­вата красота външните линии с време се изгубват. А кра­сотата на Духа при старостта не може да я изгубиш. Онзи, който приеме Духа, влиза в областта на безсмъртието. Това е вътрешното възкресение. Ти още може да си в своята кака­вида, в гроба, но чувствуваш една радост, че ще цъфнеш. Това е временно положение, в което се намираш. Положение на един затворник, който е вързан, но той знае, че неговите при­ятели идват и го обкръжават, той се радва, понеже знае, че ще бъде освободен, а враговете треперят. Такова е положе­нието на човек, който очаква Духа. Той чувствува, когато ще възприеме Духа, ще има много видения, много сънища, много работи ще дойдат да му подскажат и няма да го оста­вят в неведение. Ще има пак нещо, което ще остане незнайно, но ще го предупредят.

Идва Духът за тези души, които са вече готови. Има души в миналото, в които Духът е идвал. Имало е едно специ­фично изливане. Това, което мистиците наричат вътрешна връз­ка. Душата се свързва със своя първоначален извор и от­там, отдето е излязла, става едно с него. Има вътрешна връз­ка между Първата причина и душата, която живее на Земя­та. Всички противоречия престават, всички неща се обяс­няват. Човек може да е богат, може да е учен, но ако той не е осенен от Духа, от Любовта, той е винаги недоволен от живота.

“Любовта е плод на Духа.” Ако Любовта не е осенена от Духа, не може да се прояви. Любовта без Божествения Дух не може да се прояви. Тя е кратковременна. Кратковре­менната любов показва, че Духът е в едно специфично поло­же­ние в човека, или че човек е в едно специфично състояние.

На всинца ви трябва едно вътрешно приготовление. Щом при­еме човек Духа, няма какво да се разправя. На друг език ще говори, другояче ще говори. Който възприеме Духа, той е като цигулар, който знае да свири. А онзи, който не разбира, тряб­ва да му се обяснява за нотите, за тактовете. А роденият цигу­лар свири изведнъж, без колебание, не прави грешки. Такъв е онзи, който е приел Духа. “Роденият от Бога грях не прави.” Той не греши нито в мисли, нито в желания, нито в по­стъпки. Този човек е над условията. Чели сме за светиите как са живели, как са се повдигнали ­ цели истории. Този све­тия, за когото е писана история, е наполовина светия. Све­тията не се нуждае от това. Той сам прави истории. За него няма нужда да се разправя, че е светия. Каква нужда има Слънцето да се разправя за него, че свети? Слънцето не се нуждае от това. Някой път ти се усмихваш за големите по­знания, които имат хората за него. Смешно е да се описва Слън­цето. Някой ще дойде да описва моя живот, как съм жи­вял. Описва това, за което няма и понятие. Значи един от пър­во отделение, който изучава едва първите проблеми на мате­матиката, той ще ви посвети във висшите проблеми на мате­матиката, че никой няма да види. Аз съм виждал такива го­леми деца. Те минават за големи и разправят какви ли не ра­боти, мислейки, че много знаят, а всъщност нищо не знаят. Ко­гато не знаеш, идва законът на повторението. Ще повто­риш елементите. Има някои хора гъгниви, които заекват. Един турчин заеквал и като му дошъл на гости един бей: “К-к-ажи, де!” Знаете ли произхода на смеха? На нещата, ко­ито не разбираме, се смеем. А които ги разбираме и са ни за­сегнали, ние плачем от тях. Онова, което сме разбрали, то е, което донася Божествената светлина.

Съшествието на Духа е едно особено състояние на човеш­ката душа, на великото, което може да стане в живота на човека и във всички негови превъплъщения, които е имал. Той се превъплъщава с единствената цел, за да добие туй със­тояние. Аз го наричам “закон”. Докато те ражда майка овца, ти ще бъдеш овца. Нищо друго не можеш да бъдеш. До­като те ражда вълк, ти ще бъдеш вълк. Нищо друго не можеш да бъдеш. Докато те ражда майка змия, ти змия ще бъ­деш. Нищо друго не можеш да бъдеш. От каквото се раж­даш, такъв ще бъдеш, докато дойдеш до това положение, за което се казва, че ще бъдеш роден от Бога. А пък за да бъдеш ро­ден от Бога, трябва да приемеш Духа. Докато станете си­нове на възкресението, доста време трябва да мине. Много хора може да мислят, че са синове на възкресението, без да са такива. Може да носиш името “християнин”, без да си хрис­тиянин. Може да носиш името “светия”, без да си светия. Мо­же да носиш името “грешник”, без да си грешник. Може да носиш името престъпник, без да си престъпник. И едното, и другото е вярно. А пък може да носиш имената така, както са си, заслужено.

Когато човек дойде до положение да мисли за съшест­вието на Духа в неговата душа, трябва да престанат всички про­тиворечия, всичко това да утихне. Това е върхът на Лю­бовта. Когато дойде възвишеното, ти ще се откажеш от дреб­навите работи на живота. По някой път някой казва: “Човек като приеме това състояние, какво ще прави, какъв ще му бъде животът?” Състоянието на онзи, който е далече от изво­ра, какво е? Той ще жадува. Онзи, който е далече от живота, ще умре. Онзи, който е близо до живота, ще живее. Онзи, който е далече от Божествените блага, ще усеща всичката оскъд­ност в живота. А пък онзи, който е близо до тия блага, ще усеща изобилието на Божията благост. Това е специфич­ното състояние на душата. “Всички ще бъдат научени от Бога.” Има някои неща, които хората ще научат, а пък има неща, които вътрешно ще научат.

Най-първо трябва да научите онова, което хората може да ви дадат, и най-после ще дойде Божественото. Вие сте пра­вили много усилия в това отношение и може да имате една нова мярка за живота. Лошото е, че сега смятате, че годините са напреднали. На колко години сте? Според мен го­дините не са важни. Христос казва на учениците: “Не е важ­но за вас да знаете годините и времената, които Господ е турил в Своята власт. Важен е днешният ден.” Ако вие зна­ете мерките на деня, годината не съществува. Годината се състои от дни. Един ден е нещо реално, от изгрева до за­ле­за на Слънцето. Това е цял един живот, който минавате. Как­во струва един ден? Един ден е равен на 120 години. Това, което преминавате в един ден, трябва да имате в миналото 120 години, за да имате същата опитност. Вечерта вие сте пре­ми­нали 120 години, заминавате за другия свят. Спите. То­ва е умиране. На другия ден се събуждате, пак се раждате. Имате 120 години. 365 дни по 120 години какво правят? Смет­нете ги, като се приберете по домовете си. Като живеете 10 го­дини, всеки ден по 120 години, тогава колко години сте жи­вели?

Писанието казва: “Ден Господен.” Не казва “Година Гос­под­ня”. Използувайте дните. Не давайте малка цена на деня. Все­ки ден носи своето благо, защото съшествието на Духа няма да слезе в годината, но ще дойде в един ден, когато Слън­цето изгрее. И този ден, в който дойде Духът, ще бъде Бо­жествен ден във вашия живот. Сега сте в дните на човеш­кото съществувание. Когато дойдете в Божествения ден, то ще бъде в деня на почивката. Мнозина говорят за съботата, но не знаят какво нещо е съботата и неделята. Съботата и неделята е съшествието на Божия Дух. Вие познавате събота­та и неделята, но това е сянката на това, което трябва да зна­ете. Същината им не знаете. Уподобявам това на един ак­тьор, който играе ролята на цар, без да е цар. Има мантия царска, без да е цар. И като слезе от сцената след два часа, той е обикновен човек. Познавате неделята и съботата, без да имате същината. Празнувате ги, но усещате, че ви липсва не­що. И след като сте живели 120 години като християнин, пак се разколебавате на стари години. Казвате: “Дали това, в което вярвам, е вярно?”

Един православен свещеник ми разправяше: “На 80 годи­ни съм, но един голям дявол ме мъчи. 50 години уча хората в църквата, но сега един голям дявол ме мъчи: дали Христос е възкръснал или това е един долап*? Кажи ми, да разбера дали е заблуждение или не. Един глас ми казва, че това е до­лап, Христос не е възкръснал. Аз му казвам: “Махни се от­тука.” Възкръснал ли е Христос или не?” Аз няма да ви кажа какво му казах. Важното е ти дали ще възкръснеш. Че Христос е възкръснал, възкръснал е, но дали ти ще възкръс­неш, е въпрос. Христос като тебе носеше ли някаква кадил­ни­ца из църквата? Дали като си махал кадилницата 50 годи­ни, ще възкръснеш? Той се замисли и каза: “Дойде ми на ум (тури пръста горе на челото си), сега разбирам работата.”

Всеки един от вас има по една кадилница. Мъжът има една кадилница, с която закадява на жената, синът има една ка­дилница, с която закадява на баща си. Дъщерята има кадилница, с която кади майка си. Всички кадят. Хубаво нещо е каденето. Ако чрез този огън могат да възлизат на­шите молитви, добре. И ако този външен огън може да влезе в човешкото сърце и там да се допринесе нещо за онова жерт­во­приношение ­ страданието, добре. И след това ще дойде онази външна обнова ­ един плод 5­6 месеца, като е огрят

* долап (от перс.-тур.) ­ диал. хитрина, интрига.

от Слънцето, узрява и става вече годен за ядене. Така и чо­веш­ката душа дълго време трябва да е грята от Божествената Любов, докато дойде прозрението, когато човек ще почув­ствува съшествието на Духа ­ когато плодът е узрял. Узре­лият плод е събуждане на свръхсъзнанието. Едно ново съзна­ние, в което ти вече се сродяваш с всички души. Страданията и радостите на всичките хора стават твои. Ти се радваш на стра­данията, радваш се, понеже скърбиш с другите хора. Ко­гато те скърбят, и ти скърбиш. И в скръбта им, и в радостта им, все се радваш, понеже може да участвуваш в живота на всич­ко онова, което Бог е създал. Така прави онзи, който е ро­ден от Бога, който разбира Божите пътища. Страда онзи, който не разбира Божите пътища. Радва се онзи, който ги раз­бира. И в когото няма никакво противоречие между не­говата душа и Бога. И вътрешните противоречия в него из­чезват.