Новости в лечението на глаукома показват у нас

Изграждат 76 нови спешни центъра в страната

76 нови спешни центъра ще бъдат изградени в страната. Средствата са осигурени по проект за модернизиране на спешната помощ на стойност 83 597 313 евро по оперативната програма "Региони в растеж 2014-2020 г.", съобщават от Министерството на здравеопазването.

Строителството на всички центрове трябва да започне още тази година.

От средствата ще бъдат отделени и за дострояване на допълнителен етаж или крило на шест центъра, както и за реконструкция и ремонт на 155 вече съществуващи сгради. По проекта са предвидени и пари за преоборудване и закупуване на нова модерна техника, включително и 400 нови линейки.

Проектът ще бъде обсъден на национална среща между министъра на здравеопазването Илко Семерджиев и директорите на 28-те регионални здравни инспекции.

Плащаме 200 млн. лв. за протези и пирони

Близо 200 млн. лв. годишно доплащат българските пациенти за медицински изделия, които не се поемат от Националната здравноосигу рителна каса (НЗОК). В това число влизат пирони, протези и различни видове импланти. Болните и техните близки са принудени не само да си ги купуват, но и да поемат за своя сметка и поддръжката им, като се започне от консумативи и се стигне до ремонти, съобщиха лекари за "Монитор".

Такъв например е случаят с кохлеарните апарати за деца с намален слух. Те се заплащат от здравната каса, но не и ремонтът им, който може да достигне до 4000 лв. Самите апарати се състоят от две части - вътрешна, която се имплантира, и външна - за ухото. Външният процесор работи с три батерии, които се сменят на всеки три дни и се плащат от родителите. Според лекари и процесорът трябва да се сменя на всеки 5-6 години, тъй като се амортизира и чупи. Освен това през такъв период фирмите пускат на пазара нови модели и спират производството на резервни части за старите модели. Децата с кохлеарни импланти у нас са около 400. Родителите им настояват държавата да финансира поддръжката на въпросните медицински изделия, без които малчуганите не чуват. По проблема с непоетите ремонти на слуховите апарати за деца Центърът за защита правата в здравеопазването е завел дело в Комисията за защита от дискриминация, което е спечелено на първа инстанция, но е обжалвано от касата в съда. Очаква се до дни да се произнесе и втора инстанция.

Към проблема с медицинските изделия се прибавя и този, че артикул от една и съща марка и параметри може да се купи от различните дистрибуторски фирми с разлика в цената, измерена в пъти коментира председателят на Асоциацията на лицензи раните доброволни здравни дружества д-р Мими Виткова. Като пример за игрите с плащанията в този бранш тя посочи платно за херния, което може да се купи за стотина, но и за 400 лв. Титановите планки за стабилизиране на гръбначния стълб с едни и същи параметри, производство на една и съща фирма, се търгуват от 4000 до 8400 лв. Пирон за фрактура на раменната кост се продава от различни дистрибутори в столицата както за 1800, така и за 2400 лв. Кардиостенд пък може да се купи на цена от 800 до 1000 лв.

С промяна в Закона за медицинските изделия болниците, които имат договор с НЗОК, вече са задължени да обявяват обществени поръчки за медицински изделия. Касата обаче не поема цялата номенклатура. От тези, за които плаща, пък избира най-евтините. Това обаче съвсем не означава, че те стават поевтини за всички пациенти. Тези от тях, които предпочетат да се лекуват в частни болници, дори те да работят по договор с касата, трябва да си плащат изделието, тъй като тези лечебни заведения не са задължени да обявяват въпросните търгове, обясниха от Пациентската организация "Заедно с теб".

Оказва се също, че пациенти с инвалидизиращи заболявания вече са отрязани от лечение в чужбина за сметка на държавата защото такова има и в България независимо че в нашата страна то не се поема от НЗОК и е изцяло за сметка на пациентите. Става въпрос за лечението на пациенти с Паркинсонова болест с имплантиране на електроди в мозъка. С тях се осъществява дълбока мозъчна стимулация още преди импулсът на тре-мора да се появи. По този начин се предотвратява треперенето, координацията и общото състояние на пациента се подобряват на повече от 70%. Това му позволява да води обичайния си начин на живот, без да е в тежест за близките си.

Електродите, които са индивидуални, струват 40 000 лв. Те са за сметка на болните, каза д-р Красимир Минкин от Клиниката по неврохирургия в Университетската болница "Св. Иван Рилски" в София, който пръв въведе този метод у нас през 2013 г. До тогава Комисията за лечение в чужбина изпращаше пациенти в европейски клиники за тази интервенция, като плащаше близо 40 000 евро. Тя обаче вече не поема лечението на българи зад граница с мотива, че дълбоката мозъчна стимулация се практикува и у нас независимо, че касата не плаща, поясни казуса д-р Минкин. Независимо от многократните искания и на пациенти, и на лекари касата да поеме това лечение, отговорът вече четвърта година е "няма достатъчно пари".