Пръскат срещу комари в столицата
Труд стр. 4
От днес фирми започват да пръскат срещу комари в София. Екипите ще обработват зелените площи, градинките и парковете според предварително изготвен график. Пръскането ще започне след 20 ч днес. При евентуални валежи обработката срещу комари може да се отложи.
ПУДООС управлява инсталация в Александровска болница
Труд стр. 7
ПУДООС, чрез Дирекция "Нефинансова стопанска дейност", осъществява експлоатация на инсталацията "Инсинератор за опасни болнични отпадъци" в столичната Александровска болница.
Оборудването е дарение на МОСВ от Датската агенция за околна среда. Инсталацията е в редовна експлоатация от 2004 г. и обслужва медицински заведения от хуманитарната и ветеринарна медицина при третирането на генерираните от тях опасни отпадъци.
Инсинераторът представлява устройство, предназначено за контролирано изгаряне на опасни отпадъци. Процесът представлява алтернативен начин за унищожаването на опасни болнични отпадъци, при който се намаляват общия обем, токсичността и други опасни за природата и човека характеристики. Инсинераторът е проектиран за непрекъснат работен режим 24 часа в денонощието, снабден е със система за регенериране на създадената при процеса топлинна енергия, както и със система за отстраняване на вредните съставки в изходящите емисии.
ДОКТОР ПИШЕ РЕЦЕПТИ ВЪРХУ БЮРО НА ФАБРИКАНТ
Попаднал на историческата реликва при разпродажба на текстилно предприятие, купил я за 25 лв.
Росица Николова
Труд стр. 14
Д-р Емилиян Петров е общопрактикуващ лекар, работи в медицински център в кв. "Дружба" в Сливен, пациентите му не могат да се нахвалят, че е отличен диагностик. В кабинета му винаги има много работа, има и едно малко бюдо. Ей това бюро е със специална история - казва той. Бюрото е с размери почти наполовина в сравнение на днешните производствени стандарти. От масивно светло дърво. Отдалеч си личи, че не си знае годините. Почти по средата на плота има малка цепнатина. Докторът няма никакво намерение да я запълва. Било неправилно - не, а абсурд! Все едно да лекуваш хипертоник с по 10 силни кафета на ден. Вляво под плота е имало тайник, може би са пазели важни документи в него. "Разговарял съм с познавачи, имам и пациенти, които се занимават с дърводелство. Питал съм ги: "Можеш ли да направиш такова бюро днес!" Вдигат рамене, не могат", обяснява д-р Петров.
Конструкцията е сглобена, без да е забит нито един гвоздей в нея, няма нито една метална част, а бюрото не е мръднало - обяснява още той. "Накратко, тази вещ е на повече от един век! Това бюро е... на големия сливенски фабрикант Димитър Саръиванов!" съобщава лекарят. Саръиванови, Калови, Стефанови, Андонов и Михайлов са от онези фамилии, които създават облика на българската текстилна индустрия след Освобождението и през следващите 50 години на XX век. От историческия музей в Сливен твърдят, че от Саръиванов днес се пазят единствено мостри плат. И си спомнят, че неотдавна, когато били честванията на 160-ата годишнина от създаването на текстилната индустрия, се говорело за "едно бюро на стария Саръиванов", но какво е станало с него, не се знаело.
Д-р Петров разказва, че е придобил бюрото си законно и съвсем случайно. През 2002 г. тогавашният текстилен завод "Георги Димитров" (днес собственост на италианския предприемач Едоардо Миролио - б.р.) обявил разпродажба на старо обзавеждане от складовете в Асеновското дефиле край града. На това място в миналото са били построени фабриките и цеховете на част от някогашните индустриалци. Докторът отишъл, купил гинекологичен стол от закрития там медицински център, други столове и мебели. И бюрото за някакви си 25 лева. Служителките му обяснили, че това бюро е било на стария Саръиванов (1854-1896). Отишъл в администрацията на завода, за да оформят документите за сделката, и там му съобщили същото "Три-четири години по-късно при мен дойде пациентка от Бургас, родственица на Саръиванови. И тя ми каза, че са я били водили във фабриката и е виждала такива бюра там. Имала такова бюро вкъщи", разказа още лекарят. Понякога си мислел, че щяло да бъде по-добре ако икономист, а не доктор е станал собственик на историческата вещ.
"Все пак върху това бюро са се разписвали сделки за милиони! В онези години ние сме били 12-и в Европа и първи на Балканите!" обяснява д-р Петров. Той си го използва и до днес. Разказвал е за историята му само на малцина добри познати. По някаква ирония кабинетът му се намира в жилищен блок, където живеят предимно текстилци и техните семейства. Те нямат никаква представа върху каква мебел джипито им пише рецептите.
Любопитната история ни отведе до един от бившите шефове в бившия социалистически завод "Георги Димитров". Не споменаваме името му, защото не сме получили разрешение от него."Да, помня за разпродажбата. Личното, персоналното бюро на Саръиванов обаче е друго. То беше с дължина около 1,80 м, със специално място за краката, продаваше се заедно със стола към него. Купи го бизнесмен от София за 40 лева. Но това не означава, че малкото бюро не е било също на фабриканта. И неговата продажба помня", каза той.
Възможно е все пак то да не е било на Саръиванови, защото тяхната някогашна фабрика се е намирала на другия край на града, до днешната автогара в Сливен. В Асеновското дефиле, където е складът с разпродадените вещи, е била фабриката на други прочути в миналото индустриалци - "Андонов и Михайлов". Тази фабрика след национализацията става Държавното индустриално предприятие "Георги Димитров". Независимо дали е на Саръиванови или на "Андонов и Михайлов", е все фабрикантско оборудване, казва още бившият началник на завода. И със съжаление допълва:"Ценно имущество за историята, за изследователите на текстилната индустрия тогава бе разпродадено направо на безценица! За жълти стотинки!" За разпродажбата не са знаели нито в историческия музей, нито в общината.
Национализацията на текстилните предприятия в Сливен - центъра на този вид индустрия - е била извършена под наставленията на Титко Черноколев. Той е бил член на Политбюро на Централния комитет на Българската работническа партия (комунисти). Пратили го в Сливен с поръчението лично да я ръководи. Държавата обявила, че отнема собствеността и слага ръка на 21 предприятия на вълненотекстилната промишленост, на 5 за памучни тъкани, на 9 за чорапи и др. Наред с големите фабрики "Андонов и Михайлов", "Илия Г. Калов", "Георги Стефанов - Синове", 'Тодор Д. Бояджиев, "Недев и Саръиванов" са национализирани и дребни текстилни предприятийца, занаятчийски работилници, дараци, чорапени цехове. Всичко е станало буквално за часове - четем в книгата на проф. д-р Здравко Златанов" Сливенска текстилна промишленост". Книгата е издадена още по времето на социализма, през 1984-та. Като изключим изобилстващите в нея идеологеми и внушения, тя съдържа конкретни данни и се позовава на документални свидетелства за тези събития. "В 11 часа на 23 декември 1947 г.; когато в София Народното събрание приема Закона за национализацията, комендантите в Сливен обявяват, че от този момент собственик на предприятието става държавата", пише Златанов. Протоколите за "предаване" на собствеността са съставяни още в този ден.
Повечето фабриканти имат ужасна съдба - осъдени, изпратени в лагери, някои плащат с живота си за това, че са създали текстилната индустрия, други милостиво са оставени като технически лица, на заплата, да продължат да работят в отнетите им фабрики и цехове. Малките производства са били ликвидирани. От някогашните фабрики се създават 8 държавни текстилни предприятия (едното от тях в Нова Загора). В този процес вероятно е било прехвърляно ненужно имущество и местено по различни складове, независимо чия собственост е било. Така че вещи на Саръиванови е напълно възможно да са се оказали в складове на Асеновското дефиле. Това предположение подкрепя и специалистката от историческия музей в Сливен Веселина Янакиева.
А д-р Емилиян Петров? Горд собственик е на малкото бюро, което е било използвано от големи личности, без да е патриотар от рода "Булгар, булгар!". Изпитва носталгия към миналото, защото "вече го няма онзи морал, колкото и да го искаме". Казва, че няма нужда от никаква реклама. Нито пък е търсач на антики, нито на сензации. Добре, как се работи на 100-годишно бюро по време на здравна реформа? Доволен ли е? "Не става по-добре, да. Какво да съм доволен!? Впрочем аз съм доволен. Лошото е, че пациентите ми не са - за нула време лекарствата им станаха от 60-70 на 80-90 лева!!" казва простичко той. Бюрото си е намерило точния стопанин в скромен лекарски кабинет.
Гърция спира даряване на кръв заради малария
Труд стр. 29
Гръцките власти са забранили кръводаряването в 12 окръга на страната заради опасност от малария, предаде Би Би Си, позовавайки се на публикации в местната преса. До мярката се стигнало след регистрирани 4 случая на предаване на заразата вътре в страната. Общо заразените в Гърция през тази година до средата на август са 65, но в останалите 61 маларията дошла от страни, в които тя е широко разпространена (Индия и африкански държави). 50 от заразените са имигранти, а 11 - туристи. За сравнение през цялата минала година Пьрция е регистрирала 85 случая на малария. Окръзите, в които е забранено кръводаряването, са Фаркадона, Трикала, Паламас, Темпе, Ахея, Тебес, Авротас, Андравида-Килини, Халцис, Маратон, Лагада и Пилая.
За първи път случай на вътрешно в Гърция заразяване бе установен преди 4 години. Заради бюджетните съкращения обаче бяха орязани разходите за общините за пръскане срещу комари, които пренасят малария. Тя се причинява от паразита плазмодий, който първоначално се настанява в черния дроб, а след това попада в кръвообращението, заразявайки червените кръвни телца, които пренасят кислород. Паразитите се размножават на всеки 48-72 часа, което е придружено с треска и потене при човека.
Здравната каса на Великобритания ще рухне,
24 часа стр. 32
ако на всички 50 хил. работници от ЕС не бъдат дадени британски паспорти, предупреждават експерти. Един от всеки 10 лекари в Обединеното кралство е от друга държава от ЕС.
Регионални вестници
Заради дълг от 3700 лв. Т. Огненски изключи охранителните камери на общинската болница в Дупница
Йорданка Попова
Струма стр. 4
Заради дълг от 3700 лв. управителят на охранителна фирма Тодор Огненски изключи 7-те камери, с които се осъществяваше наблюдение на общинската болница в Дупница.
"Преди 5 месеца управителят Росен Тимчев ми прекрати договора за жива охрана на общинската болница. Договорихме се 7-те камери, които монтирах преди няколко години, да останат и да ми заплаща само за тях. От здравното заведение ми дължат 3700 лв. 5 месеца чаках управителят да ми преведе парите, непрекъснато му звънях по телефона, но той все беше зает и все обещаваше среща за някой следващ ден. Сега само изключих камерите, но ако не ми плати до седмица, ще ги сваля и ще ги прибера", заяви пред репортер на "Струма" Т. Огненски.
Както "Струма" писа, охранителната фирма, на която управител за Югозападна България е Тодор Огненски, охраняваше общинската болница 12 години, докато управител на здравното заведение беше д-р Любомир Таушански. След като Росен Тимчев зае неговото място, договорът на болницата с фирмата на Огненски беше прекратен и Росен Тимчев смени с 4-ма пазачи на заплата от по 420 лв. охранителите от фирмата на Огненски.
Договорът на Т. Огненски за охрана на общинската болница беше за 1800 лв. месечно.
Балонът "Петрич-университетски град" се спука, новото ръководство на МУ заличи фамилната фирма на д-р Циканделов от сайта
Сметките на бизнеса колко пари ще наливат в местните заведения и магазини студентите чужденци, кандидати срещу 8000 евро годишна такса да станат медсестри, акушерки, рехабилитатори, остана само мечта..
Ваня Симеонова
Струма стр. 1,5
Петрич се размина с мечтата си да стане университетски център, в който стотици чуждестранни студенти да си оставят валутата в местните магазини и заведения.
За широко рекламирания през октомври 2015 г. договор, който Медицинският университет /МУ/ в София сключи с тогавашния кмет Вельо Илиев за откриване на център за обучение на чуждестранни студенти в Петрич, където срещу тлъсти такси от порядъка на 8000 евро трябваше да се обучават медицински сестри, рехабилитатори, акушерки и специалисти по медицинска козметика, вече никой не си спомня. Според договора, подписан от Вельо Илиев и бившия зам. ректор на МУ проф. Алексей Алексеев, общината спешно трябваше да започне ремонт на 3-те празни етажа в местната МБАЛ "Рокфелер", при който операционните да бъдат превърнати в аули. Общинските съветници отпуснаха за целта 100 000 лв., за които от МУ скромно коментираха, че "ще стигнат на първо време". През октомври 2015 г. в Петрич трябваше да пристигнат първите чуждестранни студенти - в началото главно от съседна Гърция, и да започнат да се обучават. По същото време в града вече трябваше да е и медицинското светило д-р Анастас Циканделов - петричанин със софийско жителство, който щял да управлява филиала заедно със съпругата си София. За следващата година мечтите на Циканделов и МУ бяха към Петрич да се юрнат студенти от цяла Европа, та дори да се открият бройки за български студенти по държавна поръчка.
Октомври 2015 г. обаче мина, а студенти така и не дойдоха. Няма да дойдат и този октомври.
"Идеята май напълно се провали, коментира за "Струма" В. Илиев. "Аз дори не успях да обявя обществена поръчка за избор на изпълнител, който да направи ремонта, защото влязохме в предизборна кампания и не стигна времето. После Медицинският университет като че ли загуби интерес към тази си идея, защото не съм чул някой да е идвал отново в Петрич по този въпрос".
Настоящият кмет Димитър Бръчков съобщи, че е поръчал на служителите си да проверят какво става с бъдещия филиал на МУ в южния град, но очаква да има информация не по-рано от септември-октомври.
Факт е, че на страницата на МУ няма и думичка за прием на чуждестранни студенти в Петрич както за миналата, така и за предстоящата учебна 2016/2017 г. На 18 август 2016 г. в МУ свърши кампанията по прием на документи, но те са само за желаещи да учат в София или във филиала на университета във Враца.
Изчезнала от сайта е и петричката връзка на МУ с нереализирания филиал в южния град - фирма "Интер Хекс" 00Д, която трябваше да набере първите студенти за новото учебно заведение. Според Търговския регистър фирмата е регистрирана в Петрич, на ул. "Екзарх Йосиф" №46, и е собственост на съпругата и дъщерята на д-р Анастас Циканделов - София и Стефани. Допреди няколко месеца, когато ректор на университета бе акад. проф. д-р Ваньо Митев, от официалната страница на МУ имаше линк към страница на "Интер Хекс" ООД, където се обясняваше, че същата частна фирма е "единствената оторизирана компания с изключителни права от МУ - София за набиране на студенти на територията на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Германия и Австрия". За дейността на "Интер Хекс" се знае, че за всеки докаран в България студент тя получава комисиона от 10% от годишната му такса, която в МУ стига до 8000 евро. Като се имат предвид и близките приятелски отношения на собственика й Циканделов с проф. Митев, при това положение едва ли е случайно, че за петричката "Интер Хекс" в столичните среди се говореше като за "частната фирма на ректора на МУ проф. Митев".
През април т.г. вторият мандат на акад. д-р Митев начело на МУ - София обаче изтече, общо събрание на вуза избра на мястото му психиатъра д-р Вихра Миланова и малко по-къс но фирма "Интер Хекс" е избърсана от сайта. Вероятно тогава е произнесена и окончателната смъртна присъда на идеята "Петрич-университетски град".
Въпреки опитите ни не успяхме да се свържем с нито един от ръководните кадри на Медицинския университет в София, който да ни обясни защо МУ вече не проявява интерес към откриване на филиал в Петрич. Технически секретар, който единствен вдига телефона си тези дни, обясни, че "всички шефове са в отпуск", и ни посъветва да ги потърсим през септември.
Не отговаря на мобилния и д-р А. Циканделов, който е официален представител в България на водеща болница в Израел и вероятно също е отпускар.
Едва ли е случайно обаче, че миналия месец съветниците в Перник гласуваха на сесия предложение на Медицинския университет в София за откриване на филиал в Перник. Още през пролетта кметицата на общината Вяра Церовска съобщи, че е изготвена концепция за създаване на Специализирано висше училище по обществено здраве в Перник, където ще се обучават медицински сестри, акушерки и кинезитерапевти. Съобразно с нормативните изисквания, пред Националната агенция по оценяване и акредитация бъдещият вуз в Перник кандидатства като филиал на МУ- София. Най-вероятно тази година вузът няма да успее да заработи, но за следващата вече има готова сграда - закритата Техническа гимназия "Юрий Гагарин". За клиничното практическо обучение и провеждането на преддипломен стаж ще се използва клиничната база на МБАЛ "Рахила Ангелова" - Перник, ДКЦ и детски заведения от гр. Перник, пише още в кметската концепция за откриване на второ висше учебно заведение в миньорския град след Европейския политехнически университет. Планиран е прием на 100 студенти, от които 60 по държавна поръчка и 40 - платено обучение.
Всъщност пернишката идея е едно към едно с петричката, с единствената разлика, че в Перник фирмата на д-р Циканделов няма да се меси.
Zdrave.net
София, бул. Др. Цанков” 31 Б, офис 10; Тел.: 0893 33 53 07
Сподели с приятели: |
