О б щ и н а п л е в е н структура и съдържание а. Въведение 4 стр
Изтегляне 4.85 Mb.
|
Това са селищата с най-много родени деца през 2005 г. и с най-висок дял лица на възраст до 7 г. - средно 12% от общото им население. В тях живеят между 51.7% /по данни от Преброяване, 2001 г./ и 58.6% /Собствено проучване, 2006 г./ от представителите на етническите малцинства на територията на Общината. Според изследване на Националния икономически и социален съвет /2005 г./: „На 100 живородени деца, 70 са от ромската общност”, което дава основание да се предположи, че положителният естествен прираст в посочените пет населени места в голяма степен е следствие от традиционно по-високата ромска раждаемост. Проблемът с раждаемостта има и редица особено чувствителни измерения. За 2004 г. показателят за раждаемост в град Плевен е 7.9‰, в Общината -8.4‰, а в малките населени места -10.45‰ /по данни на ТСБ - Плевен/, при средна стойност 8.6‰ за страната. Общо, в 24те малки селища през 2005 г. са се родили 258 деца, като в пет села (с. Бохот, с. Къртожабене, с. Къшин, с. Ласкар и с. Тученица) не е регистрирано нито едно новородено /по данни от Собствено проучване, 2006 г./, а лицата на възраст под 7 г. са по-малко от 2% спрямо общото им население /по данни ЕСГРАОН – Плевен, 2006 г./. В същото време в малките населени места са починали общо 627 души, а в посочените пет села - 78. От данните, посочени в Таблица 13 е видно, че значително нараства населението на селата Горталово, Радишево, Ралево /по данни на ЕСГРАОН-Плевен, 2006 г.; Собствено проучване, 2006 г./. Съпоставено с данните за отрицателия им естествен прираст, средно с (-23%), дава основание да се направи извода, че повишението на стойностите е следствие на значителен положителен механичен прираст в тези три села. Тоест, към тях гравитират хора от други селища, избрали ги като място за заселване. Демографските характеристики на България са проекция на глобалните, и особено на съвременните европейски тенденции. Индустриализацията акумулира човешките ресурси на малките селища в полза на агломерационните центрове. Намаляването на населението в периферията и концентрирането му в големите градове е процес, обхванал всички индустриални държави, в това число и България. Аналогична е ситуацията в регион Плевен, където градът е притегателен център за жителите от района с по-добрите си условия за живот и възможности за реализация. Както в глобален мащаб, така и на местно ниво, обаче, се повишава делът на хората, предпочитащи да работят в агломерационните центрове, но да живеят далеч от стреса на града, по-близо до прородата. На територията на Община Плевен вече се открояват „привлекателните” селища – Гривица, Горталово, Радишево и Ралево, които са в непосредствена близост до центъра и се характеризират с добра транспортна достъпност. Възрастовата структура на селското население на България, съпоставена с тази в градовете, показва влошен демографски облик, поради сравнително ниския дял на хората в трудоспособна възраст /данни на НСИ/ - Таблица 16.
Коефициентът на възрастова зависимост за Община Плевен след 2005 г. е 32.5% /по данни на ЕСГРАОН, 2006г./, като остава по-нисък от средния за страната /46.8%, по данни на НСИ/ - Графика 3. 
Налице е национална тенденция към застаряване на населението в селата, която е валидна и за регион Плевен. Почти 30% от хората в 24те селища от състава на Общината са над 64 г. /по данни на ЕСГРАОН, 2006г /, като в селата: Къртожабене, Ласкар и Тодорово този показател е над 50%, което означава, че всеки втори жител е на възраст над 64 г. Съпоставяйки официалните данни и получените от Собственото проучване, може да бъде направен изводът, че в 6 от плевенските села (Бохот, Горталово, Гривица, Коиловци, Николаево и Ясен) и в гр. Славяново са се заселили около 650 пенсионери без да променят режима си на адресна регистрация. Причината за това може да се търси във факта, че в малките селища разходите за издръжка на домакинствата са „по-свити”. На фона на повишаващия се дял на населението в пенсионна възраст в малките населени места на Общината, в седем от тях показателят е със стойност под средната за 24те селища /по данни на ЕСГРАОН, 2006 г./. В част от тези селища е налице концентрация на население от етническите малцинства, и по-специално на роми. Високата раждаемост и смъртност, както и значително по-кратката продължителност на живот сред етноса, обуславят ниските стойности на коефициента на възрастова зависимост – Графика 4.
В същото време, в селата Къшин, Ласкар, Радишево и Къртожабене, в подтрудоспособна възраст е около 5% от населението, като в Къртожабене са налице първите признаци на депопулация (обезлюдяване) - спад на раждаемостта; покачване на смъртността и отрицателен естествен и механичен прираст /по данни на ЕСГРАОН - Плевен, 2006 г./. Според последните официални данни /НСИ, Преброяване 2001 г./, отразяващи етническата принадлежност на гражданите в Община Плевен, от общо 27 262 жители на 24те селища, 21 768 души се идентифицират като българи, 2 673 - като турци, 2 606 - като роми, а 215 са се самоопределили към други групи или не са посочили етническата си принадлежност Собственото проучване, проведено сред кметовете на селищата от състава на Община Плевен през 2006 г. показва следното разпределение - Графика 5. 
Наличието на подчертани различия между официалните и емпиричните данни се дължи на действието на два основни фактора – отказът от етническа самоопределеност и повишената раждаемост сред ромите. Анализът на информацията от Преброяване 2001 г., показва, че значителна част от представителите на ромския етнос не приемат да бъдат идентифицирани с етническата група. Те се самопределят като турци, българи или румънци, но носят социалните характеристики, типични за ромското население. Според Регионалния доклад за човешкото развитие на ПРООН /2003 г./, в България се наблюдава видимо етническо изместване в селата, което се демонстрира с непрекъснато повишаване относителния дял на ромското население спрямо останалото. Този процес е валиден и за Община Плевен. В две плевенски села ромското население значително надвишава българското /Собствено проучване, 2006 г./: ♦ с. Буковлък българи – 30% роми – 68% ♦ с. Дисевица българи – 48% роми – 72% В същия “Профил на малкото селище” се вижда, че в други 4 села и в гр. Славяново ромският етнос съставлява над една четвърт от общото население. ♦ с. Бръшляница българи – 71% роми – 29% ♦ с. Мечка българи – 65% роми – 35% ♦ с. Николаево българи – 73% роми – 27% ♦ с. Търнене българи – 51% роми – 28% турци и власи – 20% ♦ гр. Славяново българи – 60% роми – 37% турци – 4% Три са селищата от състава на Общината, в които не живеят представители на етническите малцинствени групи – с. Къртожабене, с. Къшин и с. Ласкар /Собствено проучване на Община Плевен, 2006 г./. Демографската типологизация на малките населени места в Община Плевен има следния картографски вид – Карта 6.
Общите характеристики, които доминират и определят демографската специфика на малките селища от състава на Община Плевен позволяват да се формира перспективния облик на отдалечените населени места в няколко основни направления: ►постепенно, но устойчиво повишаване броя на населението в периферията на Плевен. ►увеличението на населението е дисбалансирано - растеж се регистрира в по-малко от половината села, но силно изразените стойности водят до позитивно изменение на общата величина. ►нарастването на показателя е в толеранса до 15 г. и над 63 години, за сметка на икономически най-активното население. ►повишаване на населението до 15 г. се дължи основно на високата раждаемост сред ромите. ►увеличение на населението над 63 г. е резултат от заселване на пенсионери. ►като цяло населението в малките селища постепенно „застарява”. През периода 2007 – 2010 г. за България се предвижда /прогнози по изследване на МТСП и НСИ/ възстановяване равнището на общия коефициент за плодовитост от началото на 90-те години - средно по 1,5 деца на една жена във фертилна възраст. Въпреки това, тенденциите на отрицателен естествен прираст и влиянието на външната миграция определят процеса като по-нататъшно намаление на населението за един по-продължителен период. Очакваното състояние, илюстрирано чрез изменения във възрастовата структура през периода 2003-2013 г./по данни на НСИ/ , е отразено в Таблица 17.
3.2.Здравен статус на населението. 3.2.1. Здравословно състояние на населението. Общото влошаване на здравното състояние на населението в България е съпроводено със специфични особености, поставящи определени групи в по-неблагоприятна позиция. Такива общности са хората, живеещи в малките селища, в някои крайни райони на страната и най-вече етническите малцинства, населяващи селата. Недостатъчната степен на развитие на селските райони създава условия за неравнопоставеност на населението, свързана с по-нисък здравен статус в сравнение с градовете. В малките селища доминират четири негативни тенденции, които комплексно влошват здравословното състояние на населението, в сравнение с градовете:
Здравната картина /според Националния доклад за човешкото развитие на ПРООН, 2003 г./ разкрива някои особености, защото в периферията случаите на сърдечно - съдови заболявания, инсулти, инфаркти, както и някои типични за градската среда хронични страдания, имат по-нисък относителен дял /самооценка на анкетираните/. Малко по-различен е профилът на заболеваемостта в отдалечените селища, според данните на Министерството на здравеопазването от 2002 г. - Таблица 18.
Правят впечатление показателите за болестите на опорно-двигателния апарат, белия дроб и хипертонията, които са особено високи. Социалнозначимите заболявания са с 30% по-често разпространени в отдалечените населени места /по данни на НСИ, 2002 г./ - Таблица 19.
Раковите заболявания непрекъснато и тревожно нарастват с еднакви темпове, и в малките селища, и в градските центрове. В отдалечените населени места, където има съчетание на „селския” и „етническия” фактор, ситуацията с детската и майчината смъртност е особено тежка. В малките населени места смъртността (20.4%) е двойно по-тежка, в сравнение с тази в градовете (11.5%) – повишени са показателите за детска (+5.3%), майчина (+9 на 100 000 жители) и мъжка смъртност (+2.8% спрямо жените), като последната при това е и доста ранна /Национален доклад за развитие на човека - 2003 г. на ПРООН/. Здравният статус и наблюдаваните тенденции в развитието на здравето на населението зависят от множество фактори - демографски характеристики; социално икономическо развитие; културни традиции, свързани с бита; състояние на здравната система; съществуващи условия на труд и други. Въведената система от общопрактикуващи лекари предварително бе оценена като перспективен модел за еманципиране механизмите на достъп до здравни услуги предимно в малките населени места и да „смекчи” териториалното предимство на живеещите в градските центрове. Проучванията все още не могат да потвърдят напълно ефективността на тези унифицирани правила за достъп. Според изследвания на Министерството на здравеопазването през 2002 г., въвеждането на семеен лекар формира общественото мнение по следния начин:
Вижда се, че средната оценка на хората от градските центрове и периферните селища /51.7%/ не отчита настъпила промяна в здравеопазването, почти 19% е отрицателното мнение за системата, което прави сборен резултат 70.65% липса на подкрепа. В отдалечените селища реакцията е по-остра с 4.7%, отколкото в градовете. Разходите за здравеопазване са важен критерий на съответствието между здравните нужди на населението и тяхното адекватно задоволяване. В малките селища, тези разходи са 3.6%, спрямо 4.3% за градовете, въпреки по-високата средна възраст и по-лошото здраве на живеещите там. /Национален доклад за развитие на човека на ПРООН, 2003 г./. Всеки 4-ти жител на селата е над 65 г. или това са 25.26% от цялото селско население. Заболеваемостта на населението в Област Плевен през 2005 г. /по данни на РЦЗ-Плевен/ е отразена чрез регистрирани заболявания на населението в амбулаториите на лечебните заведения по класове болести - Таблица 20.
Данните за структурата на заболеваемостта на населението в Община Плевен за годините 2003 и 2004 / данни на Регионален център по здравеопазване-Плевен/ показват, че болестите на дихателната система и на кръвообращението се открояват с най-висок относителен дял от всички заболявания - аналогично състояние, отразяващо общия здравен статус на страната. Показателят „заболели от болести на дихателната система” на 1 000 души население не надхвърля средния за страната за 2003 г., но е близо до него. Като относителен дял от всички заболявания, обаче, болестите на дихателната система през 2003 г. са над 48% (при 36,9% средно за страната), а през 2004 г. - 41%. В град Плевен процентното им отношение спрямо другите заболявания е над 1/2. Разгледана на ниво малки населени места, заболеваемостта, свързана с болести на дихателната система, откроява като проблемни селата: Търнене, Дисевица, Буковлък, Опанец, Гривица и Пелишат. В тях относителния дял на болестите на дихателната система е над 39 %, като в с. Търнене е над 57%, а в с. Дисевица – над 42%. 3.2.2. Социално - икономически детерминанти на здравето на населението. Преструктурирането на икономиката предизвика силен срив в доходите на голяма част от населението и доведе до създаването на значителна група от хора, живееща под прага на бедността. Характеристиките на тази категория са различни, но от гледна точка на здравното им състояние, важни са непълноценното хранене, лошите битови условия, ограниченият достъп до информация и знания, а така също и констатираното намаляване на възможностите за получаване на необходимата медицинска помощ. Влошеното здраве от своя страна създава порочен кръг, който води към бедност за сметка на снижена производителност, доходи и качество на живот. Бедността е основният фактор, който предизвиква влошаване на здравословното състояние на някои специфични групи от населението – хората от малките селища и етническите малцинствени общности, голяма част от които живеят в периферията на градските центрове. Воденето на нездравословен начин на живот също въздейства негативно на здравето. Тук комбинацията от детерминанти е значителна, но всички те провокират увеличаване на риска от редица заболявания. Като по - съществени фактори могат да бъдат посочени:
3.3.Образование и обучение - възможности за професионално развитие. Образователното равнище на населението е един от главните показатели за “качеството” на човешките ресурси. Изискванията на модерното развитие в условията на информационното общество поставят като основен императив именно знанието. В същото време степента на образованост е еквивалентно отражение на зависимостта от нивото на образователна активност. Адекватната приложимост на съвременното образование се отчита преди всичко в измерение на придобитата от бъдещата работна сила конкурентноспособност, основана на достатъчна професионална компетентност. Образователната структура в Община Плевен е по-благоприятна от средната за България и региона. По данни от Преброяване 2001 г. на НСИ, делът на населението в Общината със средно и над средно образование е по-висок от установените стойности за страната - Графика 6.
Образователното равнище на селското население в национален мащаб е значително по-ниско от това на градското в резултат на занижена записваемост и ранно отпадане от обучителния процес /по данни от Регионалния доклад за човешкото развитие на ПРООН, 2003 г./. Според НСИ, например през 2002 г., структурата на населението по степени на образование е в съотношения, както следва – Таблица 21.
Образователното равнище на населението между 25-64 години в селските и градските райони /по данни на НСИ/ има следното разпределение – Графика 7. 
В селските общини неграмотността е два пъти по-висока, като 1.7% от хората на възраст между 25 и 64 г. са неграмотни. Почти половината от населението в селските райони няма завършено гимназиално образование срещу значително по-нисък показател от 20% за градските райони /по данни на НСИ, Преброяване 2001 г., изчисления на МЗГ/. Има осезаеми различия и в дела на населението с висше образование: 5.5% в селските райони спрямо 20.6% в градските райони. Образователната структура на населението в Общината /по официални данни на ТСБ-2003 г./ показва съответствие с общите тенденции, тъй като бележи постепенно понижение на показателите, чиито стойности бавно се приближават до средните за Област Плевен и страната - Графика 8. 
Коефициентът на записване за страната в двата етапа на основното образование /по данни на Регионалния доклад за човешкото развитие на ПРООН, 2003 г./ е с около 15% по-нисък в селата отколкото в градовете. Над 20% от младежите в селата, които започват началния и прогимназиалния етап не го завършват при стойност на показателя едва 0.3% в градовете. В малките селища от състава на Община Плевен, регистрираната записваемост в начален курс е значително по-висока от националната и е 92.1%, като почти съвпада със стойността на показателя в общинския център. През учебната 2004/2005 г. /по данни на РИО - Плевен/ разпределението на отпадналите от училище в селищната система е:
Значителна част /81%/ от отпадналите от училище младежи в малките селища, живеят в места с концентрация на етномалцинствени групи /селата: Беглеж, Буковлък, Дисевица, Мечка, Николаево, Търнене, Ясен и гр. Славяново/. Като основни причини за отпадане на децата от училище се посочват:
Един от най-актуалните въпроси, свързани с практическата ориентация на образованието, е придобиването на повече професионални знания и комптентност. По традиция, все още получаваното и желаното професионално образование на младите хора в българските села не съответства на потребностите на съществуващия трудов пазар. Данните от социологическите проучвания разкриват наличието на отлив от земеделските професии /Регионален доклад за човешкото развитие на ПРООН, 2003 г./. Реализацията в аграрната сфера не се приема от младежите за постигнат успех, а като временен изход, при отсъствие на възможности за друга работа. Младите хора не искат да се занимават със “чисто” земеделие, но от гледна точка на диверсификацията на селската икономика, този факт не е основание за тревога, защото предполага инвазия на нови специалности във връзка с модернизацията на отрасъла. Паралелно с това, неоспорим факт е, че съвременно земеделие трудно може да се развива без добри “тесни” специалисти. Бъдещето на професионалното образование налага гъвкава ориентация към усвояването на знания, които са приложими на ниво “регионална специализация” с отчитане на местните нужди и възможности за последваща мобилна реализация. Особено важно е обвързването на професионалната ориентация със специфичните нужди на местния и регионален бизнес от определен тип работна сила в различни времеви диапазони. В проучване на ПРООН сред родители /Национален доклад за човешкото развитие, 2003 г./ се вижда от какво образование, свързано със селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, имат нужда техните деца – Таблица 22.
Анкетата показва, че в сферата на висшето образование, само агрономството регистрира еднакъв интерес в селата и градовете /по 2.0%/. С изключение на зоотехниката, относителният дял на ориентираните към аграрен ВУЗ в градовете е по-голям /средно с 2.1%/. Обратна тенденция отчита средното аграрно образование. Като цяло, почти двойно по-висок е процентът на заинтересованите в селата - с 3.7% повече. Само към професионалните гимназии по хранително-вкусова промишленост градските младежи проявяват над 4 пъти по-изразена ориентация. Към образование, свързано със селското стопанство и ХВП, интересът в селата превишава с 1.6% показателя за градовете и с 3.1% стойността за страната. По данни на Националния доклад за човешкото развитие на ПРООН /2003 г./, малка част от младите хора в България получават образование, което е свързано с практикуването на селскостопански професии. Интересен е фактът, че по-голямата част от тези младежи са от градовете, а интересът към „земеделските” професии в селата е силно снижен. Самите младежи от малките селища предпочитат предмети като “Информатика” и чужди езици, което със сигурност ги отдалечава от перспективата за професионална реализация в селското или горското стопанство. През последните години се отделя все по-голямо внимание на предварителната пригодност за заетост на лицата, които рано са напуснали училище и търсят своята реализация на пазара на труда. Без завършено основно ниво, продължаването в по-горна степен е невъзможно, освен в специални курсове за ограмотяване и професионално обучение в извънучебна форма. Включването в допълнително квалификационно обучение е особено важно за тази категория граждани, защото формирането на професионална компетентност е в основата на конкурентноспособността им като работна сила. 3.4.Пазар на труда – икономическа активност, заетост, безработица, търсене на работна сила, безопасни условия на труд. 3.4.1.Икономическа активност. Каталог: devedu -> resources resources -> Спин (синдром на придобитата имунна недостатъчност) resources -> Жените в политиката: за и против квотния принцип resources -> Спад на детската смъртност с 60% за 40 години resources -> По данни на Световната здравна организация (сзо), маларията е една от най-разпространените заразни болести в световен мащаб resources -> Поколение без хив: Елиминиране на предаването на хив от майка на дете до 2015 г resources -> Конкурс "Можем да победим бедността" resources -> Опазване на биологичното разнообразие в българия национална Стратегия за Опазване на Биологичното Разнообразие resources -> Петнадесета специална закрила на някои категории работници и служители раздел II Изтегляне 4.85 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Делът на населението под 15 г. в периферията е с 10% по-висок, спрямо средната стойност за Общината. В селата: Бръшляница, Буковлък, Дисевица, Мечка, Търнене и гр. Славяново живеят почти 62% от децата и младежите /по данни на ЕСГРАОН, 2006 г./ на малките населени места. Както вече беше посочено, една от основните причини за това е наличието в тях на значителни етнически групи с висока раждаемост.
