О б щ и н а п л е в е н структура и съдържание а. Въведение 4 стр
Изтегляне 4.85 Mb.
|
|
Тридесет и шест са плевенските фирми, включени в Списъка на регистрираните търговци на зърно към 31.10.2006 г /по данни МЗГ/. Реализираният доход от земеделие през 2005 г., за територията на цялата Община, е малко над 19 млн.лв. По данни на МЗГ, себестойността на произведената през 2005 г. пшеница е средно 163 лв./тон – с 15 лв. по-висока от средната изкупна цена за страната. Това затруднява възвръщаемостта на вложените от земеделските производители средства, което е и мотив за интервениране на пазара от страна на държавата. Интервенцията на пазара е един от основните елементи на Общата организация на пазара на зърно в ЕС. В България, този регулаторен механизъм е въведен със Закона за подпомагане на земеделските производители, според който Държавен фонд “Земеделие” може да се намесва на пазара, като изкупува определени непреработени селскостопански продукти (в т.ч. пшеница), произведени в България по интервенционни цени, и впоследствие ги продава чрез търгове. Основната цел е гарантиране на приемливи доходи за земеделските производители, при отчитане и интересите на крайните потребители. Освен централизираната намеса на пазара, политиката на ДФ “Земеделие” за подпомагане на регистрираните земеделски производители включва и целева финансова линия за кредити и субсидии. Средногодишният размер на отпуснатите средства за земеделие в Плевен през периода 2003-2005 г. е 30 млн.лв. Подпомагането от ДФ “Земеделие” на производителите на пшеница в рамките на “реколта 2006” включва: ▪ Целева финансова линия за предоставяне на кредит за закупуване на минерални торове ▪ Целева финансова линия, включваща кредит и субсидия за закупуване и производство на семена от хлебна пшеница ▪ Целева субсидия за подпомагане на земеделските производители в пострадалите от наводненията райони при сеитбата на пшеница и ечемик ▪ Целева субсидия за подпомагане на есенната кампания по сеитба на пшеницата Идентификацията на, ползваните от земеделски производители, площи се извършва по Картата на възстановената собственост в Областна дирекция „Земеделие и гори” - Плевен и в Общинска служба по земеделие и гори - Плевен Регистрираните земеделски производители в Област Плевен към 15.11.2006 г. са 3 470 /по данни на Областна Дирекция “Земеделие и гори”/. От тях, 526 са в Община Плевен и 470 - в малките селища от състава й. Общата площ, заета от зеленчукопроизводство на територията на Община Плевен през 2005 г., е 1 405 дка, което е по-малко от 1% от общата обработваема земя /данни на Общинска служба по земеделие и гори-Плевен, 2006 г./. Производството на зеленчуци е предимно в маломерни частни градини, предназначено за лична консумация. Площите, заети от трайни насаждения, са 4 466 дка /0.7% от обработваемата земя на Общината/. В добро състояние са сливовите насаждения /732 дка/. Ореховите градини са 228 дка, а ябълковите - 18 дка, в по-голямата си част изоставени или изкоренени, особенно в района на гр. Славяново. В Общината се отглеждат още череши, круши, праскови и кайсии, но постигнатите добиви не са в рамките на статистическата значимост /данни на Общинска служба по земеделие и гори-Плевен, 2006 г./. По-ниските средни добиви от трайните насаждения се дължат на изчерпаните ресурси на засадените видове, на неспазването на технологичните изисквания при отглеждането им и на лошите климатични условия през последните години. България е традиционен производител на грозде и вино и разполага с добри природно-климатични условия за развитие на лозарството. Налице е потенциал от местни и интродуцирани сортове и обособени лозаро-винарски области и райони. Лозарството е утвърден поминък и за Плевенския регион. Площите, заети от лозя, на територията на Общината са 30 360 дка, или около 5% от общата обработваема земя /данни на Общинска служба по земеделие и гори-Плевен, 2006 г./. С над 1 000 дка лозя са гр. Славяново и селата Върбица, Гривица и Коиловци /по данни Собствено проучване, 2006 г./. На територията на Общината са създадени 2 772 дка нови лозови масиви, за които има сключени и регистрирани дългосрочни арендни договори /данни на Общинска служба по земеделие и гори-Плевен, 2006 г./. Средният добив от винените и десертни лозя е 56 кг/дка, по-нисък от реализираният в региона. Това се дължи, от една страна на факта, че много от насажденията са с почти изтекъл амортизационен срок и подлежат на бракуване, и от друга страна - на прилагането на остарели технологии при отглеждането на лозята.
Преодоляването на тези сериозни проблеми е възможно посредством прилагането на целенасочени действия, на национално ниво, в посока разработване на схема за комасация на земите и насърчаване регионалното сдружаване на лозари и винари. Прилагането на оптимални практики за засаждане на нови лозя върху изкоренените стари и осигуряването на сертифициран посадъчен материал ще подобрят сортовата структура на лозята, и това ще е предпоставка за отглеждането на грозде, което носи в себе си всички заложби за производството на качествено вино. Обновяването на лозовите насаждения ще позволи на производителите на винено грозде, с присъединяването на страната към ЕС, да имат и формирано конкурентноспособно пазарно ориентирано поведение, както и да се възползват от всички помощи, посочени в Европейския регламент 1227/2000, отнасящ се до управлението на производствения потенциал. По данни на МЗГ разходите за създаване на 1 ха лозов масив са: ● за първата година – 16 000 лв. ● от втора до четвърта година – по 6 000 лв. ● разходи за изкореняване на 1 ха стар лозов масив – 5 000 лв. Технологичното обновление и въвеждането на иновации в лозарството е скъпоструваща и нецелесъобразна мярка за маломерни площи, но задължително условие за постигане висока степен на ефективност в големите масиви. Необходимата земеделска техника за обработка на 100 ха. лозов масив е на общо стойност 137 000 лв /данни МЗГ/. Към настоящия момент, на територията на Община Плевен, толкова крупни лозови масиви, притежавани от един собственик не съществуват, но под формата на арендуване на съседни лозя този обем е постижим. Преодоляването на значителните финансови средства за техническа осигуреност е възможно посредством придобиване със заемни средства, използване услугите на специализирани фирми, закупуване само на част от техниката или комбинирано използване с други собственици/ползватели, тип „бартер” сделка. Изграждането на учебно-експериментални бази е стъпка, която ще подобри системата за подготовка на кадри. За ориентация, необходимите средства за възстановяване и модернизиране на експерименталната изба в гр. Плевен възлизат на 4,8 млн.лв. /данни от Национална стратегия за развитие на лозарството и винарството/ В животновъдството, спрямо предходните години, се наблюдава тенденция на намаляване броя на животните в личните ферми, въпреки че частните стопани наследиха животни от високопродуктивни породи. Грижите за тяхното изхранване и развъждане са в повечето случаи примитивни, което е причина за свиване на производството и загуба на ценен генетичен потенциал. Отрицателно въздействие оказват също ниските изкупни цени на млякото и месото, и високите цени на фуражите. Отглежданите в Община Плевен животни, по вид и брой, са: ► говеда - 2 665 бр. /в т.ч. крави 2 083 бр./ ► биволи - 42 бр. /в т.ч. 31 биволици/ ► овце - 4 514 бр. /в т.ч. овце - майки 3 723 бр./ ► кози - 7 218 бр. /в т.ч. кози - майки 5 223 бр./ ► свине - 2 487 бр. /в т.ч. свине - майки 299 бр./ ► кокошки - носачки 47 090 бр. ► бройлери - 8 660 бр. ► кокошки - носачки и бройлери - 120 000 бр.в Птицекомбинат - гр.Славяново ► впрегатни животни - 1 796 бр. ► пчелни семейства - 7 247 бр. ► зайци - 5 414 бр. /в т.ч. зайкини - майки 1 423 бр./ В гр. Славяново функционира Птицекомбинат за производство на: разплодни и стокови яйца, на еднодневни и едномесечни пилета, производство и преработка на птиче месо, разплодни пилета. Пълният капацитет на Комбината е 200 хил. птици. В региона започна да се развива промишленото отглеждане на зайци. Постигането на добри добиви в земеделието е съпроводено от дейности, подпомагащи селското стопанство, каквито са напояването, механизацията, растителната защита и наторяването. На територията на Община Плевен има изградени съоръжения на Напоителни системи в землищата на с.Ясен /2 300 дка/, с.Опанец и гр. Плевен. Напояването в южната част на землището на с.Ясен е гравитачно, а в северната – с хидранти. Част от землището на с.Опанец се напоява с хидранти, които са в сравнително добро състояние. Учредено е сдружение за напояване в с.Коиловци върху територия от 500 дка, ползващо собствен водоизточник /данни на Общинска служба по земеделие и гори-Плевен, 2005 г./. В процес на учредяване е и сдружение в с.Беглеж. В землището на гр. Славяново поливните площи са 500 дка, а в с. Бръшляница – 30 дка /Собствено проучване - 2006 г./. Производствата на зърнени култури са добре механизирани. В технологичния процес по отглеждането им са включени 331 бр. трактора с различна мощност. Участващите в прибирането на реколтата, комбайни са 72 бр. /Собствено проучване - 2006 г./. Плуговете са 122 бр., дисковите брани – 87 бр., валяците – 41 бр., а сеялките - 89 бр. Поради финансови причини, ползването на препарати за растителна защита е ограничено. Основно се третират пшеницата и ечемика с хербецид 2.4Д, а царевицата и слънчогледа - с “Гардиан”. При трайните насъждения се използват контактни фунгициди. Площите, които се наторяват са общо 245 хил.дка. От тях, с нитрати се третират 24 хил.дка, а с фосфати – 56 хил.дка.
Приходите, реализирани от аграрния сектор, както и отдаването на земи под аренда не са източник на достатъчни доходи за хората от малките селища. По предназначение, земеделието основно допълва семейния бюджет и е източник на продоволствени продукти, произведени в личното стопанство. В селата, алтернативни на земеделието, форми на бизнес са разкриването на смесени магазини за хранителни и промишлени стоки, ателиета за извършване на услуги, заведения и работилници за производство на занаятчийски артикули. Разпространена практика в цялата страна е изнасянето на малки мебелни и шивашки цехове в селските райони, където може да се разчита на по-евтина работна ръка. Общо, в 23те плевенски села и в гр.Славяново функционират /Собствено проучване - 2006 г. и по данни от Регистър на производствените предприятия на МЗГ, към 15.11.2006 г./: ♦ производителни кооперации - 7 бр. /в селата: Беглеж, Брестовец, Бръшляница, Горталово, Коиловци, Мечка и Пелишат/. ♦ фирми и ателиета за услуги - 24 бр. /в гр. Славяново и селата: Беглеж, Брестовец, Бръшляница, Върбица, Горталово, Гривица, Коиловци, Ралево, Тодорово и Ясен/. ♦ производствени фирми и цехове - 61 бр. /във всички села, с изключение на Ласкар, Пелишат и Ралево / Производствата на територията на малките селища са посочени в Таблица 9.
♦ магазини – 113 бр. /във всички села, с изключение на с.Ласкар/. ♦ ресторанти и кафенета – 45 бр. /във всички села, с изключение на с.Ласкар/. ♦ дискотеки – 5 бр. /в селата: Буковлък, Върбица и Коиловци/. ♦ кариери за добив на полезни изкопаеми – 37 бр. /в гр. Славяново и в селата: Бохот, Бръшляница, Буковлък, Върбица, Дисевица, Пелишат, Тученица и Ясен/ ♦ изкупвателни пунктове – 32 бр. По режим на вписване в Регистъра, одобрените изкупвачи на краве мляко са ЕТ” Милица Лазарова 90” - гр. Славяново, „Капка и Мими” ООД - гр. Плевен и „Милвина” ЕООД - гр. Плевен /данни МЗГ/. Като алтернатива на чистото земеделие, за хората от малките селища, се явява също събирането, отглеждането и обработката на билки и подправки. В разработената от МЗГ Стратегията за развитие на подсектор „Лечебни растения“ е посочено, че страната ни има дългогодишни традиции и опит в билкарството, както и в производството на посадъчен и посевен материал за лечебни растения с високо съдържание на биологично-активни вещества. България е най-големият износител на билки за Европа и заема 5-то до 6-то място в света. Но в последните години, на международните пазари, е регистриран спад в търсенето, поради проблеми с качеството на предлаганите билки. В групата на алтернативните форми на бизнес в малките селища попада още отглеждането на буби със суровина от черничеви насаждения. Благоприятните природно-климатични условия определят бубарството като икономически ефективен подотрасъл на селското стопанство. То включва четири основни вида дейности – отглеждане на черничеви насаждения, производство на бубено семе, производство на пашкули и обработка на пашкулите. Качествени пашкули /гренаж/ и посадъчен материал за черници се предлагат само от Опитната станция по бубарство в гр.Враца. Обработка на готовите пашкули се извършва на няколко места в страната, но основно в Харманли. Други възможности за бизнес, в условията на малкото населено място, могат да бъдат производства и услуги, свързани с: - Създаване на ферми за развъждане на охлюви. - Производство на биотор с използване на калифорнийски червеи. - Създаване на гъбарници. - Производство на сушени плодове и зеленчуци. - Пчеларство. - Занаятчийство. - Селски и екотуризъм. Каталог: devedu -> resources resources -> Спин (синдром на придобитата имунна недостатъчност) resources -> Жените в политиката: за и против квотния принцип resources -> Спад на детската смъртност с 60% за 40 години resources -> По данни на Световната здравна организация (сзо), маларията е една от най-разпространените заразни болести в световен мащаб resources -> Поколение без хив: Елиминиране на предаването на хив от майка на дете до 2015 г resources -> Конкурс "Можем да победим бедността" resources -> Опазване на биологичното разнообразие в българия национална Стратегия за Опазване на Биологичното Разнообразие resources -> Петнадесета специална закрила на някои категории работници и служители раздел II Изтегляне 4.85 Mb. Сподели с приятели:
|