О б щ и н а п л е в е н структура и съдържание а. Въведение 4 стр

Заетостта е променлива величина със сложна динамика, нараства постепенно и варира между 1-1.8% годишно под влияние на изходящия поток от безработни, свързан с броя на обявените свободни работни места, започналите работа през отчетния период и отпадналите по други причини, включително непотвърдили регистрацията си в Бюрото по труда.

Доминиращ сектор, по дял на заетите в Община Плевен, е преработващата промишленост – над 35% от всички наети по трудово и служебно правоотношение.

От работещите в частния сектор, над 50% са заети в същата сфера.

През 2004 г. със селско стопанство се занимават едва 5.5% /1126 души/ от заетите, разпределени като 134 работещи в публичния, а останалите - в частния сектор.

Немалък процент от населението в периферията принадлежи към основните етнически малцинства /роми и турци/. На места, съотношението приближава стойности 50:50. Поради ниско образование, те се отнасят към групата „неспециалисти”, но статистиката показва, че последните са с добри шансове за намиране на работа. Особено ромите, поддържат масово редовен режим на регистрация в Бюрото по труда и „изглеждат” като мотивирана работна сила с готовност за активно включване на пазара на труда. Част от тях взимат участие в програми за обучение и придобиване на различни степени на професионална квалификация. И въпреки това, емпиричните данни сочат нисък коефициент на заетост.

Реалната устойчива заетост за лица, живеещи в малките селища е сложен въпрос, тъй като първичният локален пазар на труда им осигурява ограничен достъп само до определени сфери на частното производството.

При запазване на тенденцията за разширяване на заетостта в обществения сектор, проблемът ще се изостри, поради факта, че в обхвата на тази сфера производството продуцира по-малко от 1/5 заетост. При това, общественият сектор осигурява работни места основно в градовете.

Интензивното развитие на селското стопанство ще се определя от въвеждането на модерни технологии, където механизацията и автоматизацията на производствените процеси стесняват пространството за наемане на работна сила с ниско образование и квалификация.

От друга страна, икономическите условия в отрасъл земеделие сега позволяват съществуването предимно на дребни и нискотехнологични производства.

Изнесените данни провокират и въпроса за раздробеността на земята.

Уедряването, на база решения на гражданите, при подкрепа от страна на държавата, е в интерес на общностното развитие като цяло и облекчава процеса на местното планиране.

От такава гледна точка, раздробеността на земята е проблем повече за собствениците, отколкото за дребните и средни производители. Последните се нуждаят най-вече от инвестиционна подкрепа и намиране на решения за общо противодействие на големите монополисти.

Аграрният отрасъл не успява да осигури необходимата заетост, защото липсва разрастването на ефективни пазарни стопанства, но пък генерира масово самонаемане за оцеляване.

Доминиращият характер на самонаемането върху икономическия живот личи от структурата на заетостта по местоживеене /Национален доклад за развитието на човека на ПРООН, 2003 г./ - Графика 17.

От Графиката се вижда, че като съотношение, работодателите в селата са двойно по-малко.

Относителният дял на наетите в малките селища показва изоставане със 17% и отстъпва по всички показатели на градовете, с изключение на общата стойност за самонаети и неплатени семейни работници, която е 3.7 пъти по-висока.

Ефективното самонаемане в селското стопанство изисква значителни финансови средства, спазване на високи стандарти за качество и екологични норми, добра подготовка за адекватно икономическо и пазарно ориентирано поведение. Комплексното съчетание на тези, определящи агро-производството, фактори е сериозно предизвикателство за хората, които искат да създадат свой собствен бизнес.

В този смисъл, по-големите шансове за успех са заложени в обединяване на ограничените ресурси. Това, обаче е схема за дребния и среден земеделски бизнес, чиито модел, по ред причини, трудно се прилага масово в практиката.

Налага се изводът, че за живеещите в периферията на административния център, най-големите възможности за успешна реализация на пазара на труда, като конкурентноспособна работна сила в близко време, остава придобиването на полезни професионални знания и повишаване на образователния ценз.

Тази перспектива е свързана с високата степен на икономическа активност и с нагласата за изразена мобилност на трудоспособното население.

Отчитайки тенденциите на общото икономическо развитие на района, за част от малките селища, които предлагат привлекателни условия, се прогнозира повишаване интереса на бизнеса и подобряване на инвестиционния климат.

Някои от тях - със своите културни традиции, етнографски особености и забележителности /природни, исторически, археологически/, притежават значителен потенциал за развитие на различни и разнообразни форми на туризъм.

Следователно в тези селища може да се очаква и разкриването на повече работни места, включително извън селскостопанското производство.

Това предполага и промяна в стереотипа на мислене, защото на въпрос от Анкета на Програмата за развитие на ООН: “Какво бихте искали да работите в същото населено място, ако бяхте на 25 години ?” мнозинството от хората в селата /71.9%/ отговарят “Това, което работя и сега”
3.4.3.Безработица.
Министерството на труда и социалната политика /по данни на Агенцията по заетостта/ оценява безработицата в страната през последните 10 години като устойчиво неравномерно разпределена по социално-демографски групи.

Трайно са оформени, засегнати от безработицата групи: на младите хора, на лицата с основно и по-ниско образование, ромите, лицата с увреждания, а в отделни периоди от време - жените и лицата над 50 г.

Към тази категория условно се причисляват и живеещите в малките населени места, особено когато са значително отдалечени от градските центрове.

Безработните и дългосрочно безработните лица са разпределени неравномерно в селските и градските райони на страната през 2004 г. /данни на Агенцията по заетостта, 2006 г./ - Таблица 35.

Нивото на безработицата в селските и градските райони за периода 1999 – 2004 г. /данни на Агенцията по заетостта, 2006 г./ показва едновременно, но с различни темпове, намаление на показателя през последните 2 години - Графика 18.

Главен проблем в селските райони е високият ръст на дългосрочната безработица.

Тя се обяснява с липсата на възможности за работа и с влошаващото се качество на работната сила. Поради това, досегашните проучвания показват, че въпреки високата безработица, често предприемачите срещат трудности при намирането на квалифицирана работна ръка именно в тези населени места.

Допълнителен проблем е големият брой безработни млади хора, което води до изходяща миграция на младежи от селските райони.

Основните показатели, разкриващи темповете на изменение в нивото и структурата на безработицата в Община Плевен са отразени в Таблица 36 /по данни на Дирекция „Бюро по труда” Плевен/ с обхват на последния тригодишен период:

ПЕРИОД /година/	БЕЗРАБОТИЦА СРЕД ИКОНОМИЧЕСКИ АКТИВНОТО ТРУДОСПОСОБНО НАСЕЛЕНИЕ В ОБЩИНА ПЛЕВЕН		КОЕФИЦИЕНТ НА БЕЗРАБОТИЦА /в проценти/	ИЗМЕНЕНИЕ /в абсолютни стойности/
	икономически активно трудоспособно население /общ брой/	от тях регистрирани безработни лица /общ брой/
2002			13.44	-
2003	74 252	8 013	10.79	- 2.65
2004	74 234	7 171	9.66	- 1.13
2005	74 214	6 464	8.71	- 0.95