устойчиво формирани тенденции в развитието на безработицата

Данните показват устойчиво формирани тенденции в развитието на безработицата на територията на Общината, потвърдени от постепенно, но постоянно снижение на абсолютните и относителни стойности на основните показатели „брой регистрирани безработни лица” и „коефициент на безработица”.

През първото тримесечие на 2006 г. се отбелязва ново позитивно изменение в общата картина.

Броят на икономически активното трудоспособно население регистрира повишение и достига 74 252 души, докато равнището на безработицата пада на 6 172 лица /с 292 безработни по-малко спрямо 2005 г./ и намаление на 8.31%, респективно с 0.40 спрямо миналата година. За сравнение на последния показател, стойностите за страната са 10.84%, а за Област Плевен – 14.28%.

№	НАСЕЛЕНО МЯСТО	ПОЩЕНСКИ КЛОН	БРОЙ БЕЗРАБОТНИ
1	С. БЕГЛЕЖ	5872	70
2	С. БОХОТ	5891	62
3	С. БРЕСТОВЕЦ	5884	48
4	С. БРЪШЛЯНИЦА	5844	88
5	С. БУКОВЛЪК	5839	648
6	С. ВЪРБИЦА	5845	23
7	С. ГОРТАЛОВО	5888	7
8	С. ГРИВИЦА	5841	86
9	С. ДИСЕВИЦА + С. ТЪРНЕНЕ	5882	224
10	С. КОИЛОВЦИ	5842	16
11	С. КЪРТОЖАБЕНЕ	5883	1
12	С. КЪШИН	5885	9
13	С. ЛАСКАР	5876	4
14	С. МЕЧКА	5843	120
15	С. НИКОЛАЕВО	5874	58
16	С. ОПАНЕЦ	5851	72
17	С. ПЕЛИШАТ	5895	42
18	С. РАДИШЕВО	5838	26
19	С. РАЛЕВО	5875	24
20	ГРАД СЛАВЯНОВО	5840	675
21	С. ТОДОРОВО	5887	18
22	С. ТУЧЕНИЦА	5892	10
23	С. ЯСЕН	5850	124
	ОБЩО МАЛКИ СЕЛИЩА		2 455
	ГРАД ПЛЕВЕН	5800, 5801, 5802, 5803, 5804, 5806, 5809	3 174
	ОБЩИНА ПЛЕВЕН		5 629

Снижението на безработицата в Община Плевен се дължи, освен на естественото движение към и извън системата /входящ и изходящ поток на безработните/ и на активната интервенция по отношение на нея от прилагането на програми и мерки за насърчаване на заетостта.

Например, през 2005 г. по проекти, финансирани от Програма ФАР, участват 31 младежи със селскостопанско образование, които са обучени за работа в лозарството и строителството. В курс за овладяване на умения в пчеларството са включени 10 безработни.

Значителна част от обхванатите по целенасочените дейности за осигуряване на работни места на безработни лица, са представители на основните етнически групи, предимно роми.

По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (2001г.) равнището на безработица в “ромските” общини достига 80%. Само 8,5% граждани от това малцинство притежават обработваема земя.

Разпределението на безработните без никакъв трудов стаж /проучване на АСА,2004 г./, според типа населено място е: в селата -40.5%; в малките градове -37.2%; в големите градове -21.5%; в София -0.8%.

ПОКАЗАТЕЛИ		ОБЩ БРОЙ БЕЗРАБОТНИ ЛИЦА			СТРУКТУРА /в %/
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПО ГОДИНИ		2003	2004	2005	2003	2004	2005
Специалност	работници	2 115	1 688	1 454	26.4	23.6	22.5
	специалисти	2 549	1 731	1 542	31.8	24.1	23.9
	без специалност	3 349	3 752	3 468	41.8	52.3	53.6
ОБЩО:		8 013	7 171	6 464	100	100	100
Образование	висше	1 201	718	703	15.0	10.0	10.9
	средно	3 782	2 937	2 555	47.2	40.9	39.5
	основно/по-ниско	3 030	3 516	3 206	37.8	49.1	49.6
ОБЩО:		8 013	7171	6 464	100	100	100
Период на безработица	продължително безработни	4 367	3 790	3 264	54.5	52.9	50.5

Вижда се, че безработицата по групи намалява почти постоянно като величина сред специалистите и работниците, висшистите и среднистите, а нараства непрекъснато сред лицата без специалност и с ниско образование.

Преобладаващият процент на последните създава сериозни пречки за намиране на работа.

Продължително безработните лица /над 12 месеца и повече/ основно се формират от същите две категории, макар и с голям относителен дял спрямо общия брой безработни, също бележат постоянен спад с около 2% ежегодно.

В малките населени места, поради незадоволителни добиви, ниска производителност на труда и неустойчива ефективност на земеделието, възможностите за ръст на заетостта са твърде ограничени, което предопределя непостоянните и малки доходи от селскостопанска дейност.

Ето защо, интерес представлява структурата на входящия и изходящия поток безработни в сферата на земеделието.

През 2004 г. 500 лица, заети в селското стопанство са напуснали, което представлява 6.4% от всички освободени от работа в Община Плевен, докато едва 197 агроспециалисти са успели да се устроят на нови работни места. При това, същата категория специалисти единствено бележи намаление на показателя за заетост, както през годината, така и спрямо предходната 2003 г.

През 2005 г. 8% от безработните, или 124 селскостопански специалисти, не могат да си намерят работа. По същото време 4.5% /254 души/ само от напусналите производствената сфера са освободени в аграрния сектор.

Икономическата интеграция и растеж са общонационален приоритет, обвързан като цяло с подобряване на бизнес ситуацията и социалната политика, а повишаване благосъстоянието на населението е функция на доходите.

Средството за преодоляване на различията в качеството на живот и ключът към развитието на населените места от периферията е разнообразяването на селската икономика.

За малките селища това означава, преди всичко, насърчаване на образователната и деловата активност; стимулиране на предприемачеството; разкриване на повече работни места; снижаване нивото на безработица, особено на дългосрочната; устойчива заетост; постоянни и нарастващи доходи; и най-вече добри възможности за професионално развитие и трудова реализация на младите хора.

Организацията на обединените нации, в своите цели на хилядолетието за развитие 2000-2015 г., е определила като 8-ми приоритет предприемането на конкретни мерки за снижаване показателите за безработица сред 15-24 годишните.

Според българската Цел 1 на хилядолетието за развитие 2000-2015 г., младежката безработица между 15-24 години трябва да бъде занижена от 35.34% на 25%, а дълготрайно безработните да намалеят от 9.59% до 7%.

Наред с това, от решаващо значение са потребностите на работодателя от определени количествени и качествени характеристики на наеманите лица.

Важни за търсенето на работна сила са и рисковете свързани с интензитета на нейните променливи.

П
родължителността на търсене на работа /по данни на НСИ, 2005 г./ влияе върху степента на икономическата активност и променя в структурно отношение параметрите на трудовия пазар - Графика 19.

Както се вижда, средно повече от 55% от безработните в страната, в близките пет години, са търсили трудова заетост повече от 24 месеца. Опасността от преминаването им в групата на „обезкуражените лица”, тоест текущото икономически неактивно население, реално съществува и логично „застрашава” с покачване коефициента за безработица на работната сила, а оттам и нейното търсене като показател. Особено уязвим контингент са групите в неравностойно положение на пазара на труда, голяма част от които фактически са дългосрочно безработни.

Според Националния доклад за развитие на човека – 2003 г. на ПРООН вътрешната /трудова/ миграция има следните характеристики – Таблица 39.

ПОКАЗАТЕЛ	ПРОЦЕНТНО СЪОТНОШЕНИЕ
Търсили работа	Национална извадка	Село	Малък град	Областен град
В друго село	3.1	6.1	4.4	1.4
В близкия град	6.9	11.2	10.8	2.8
В голям град	7.2	3.7	7.1	9.1
В чужбина	3.4	1.9	2.8	5.3
Намерили работа	Национална извадка	Село	Малък град	Областен град
В друго село	1.9	3.2	1.2	1.7
В близкия град	8.7	6.1	7.0	14.2
В голям град	13.1	2.9	3.5	18.3
В чужбина	1.2	0.5	0.4	2.4

Каталог: devedu -> resources
resources -> Спин (синдром на придобитата имунна недостатъчност)
resources -> Жените в политиката: за и против квотния принцип
resources -> Спад на детската смъртност с 60% за 40 години
resources -> По данни на Световната здравна организация (сзо), маларията е една от най-разпространените заразни болести в световен мащаб
resources -> Поколение без хив: Елиминиране на предаването на хив от майка на дете до 2015 г
resources -> Конкурс "Можем да победим бедността"
resources -> Опазване на биологичното разнообразие в българия национална Стратегия за Опазване на Биологичното Разнообразие
resources -> Петнадесета специална закрила на някои категории работници и служители раздел II

Изтегляне 4.85 Mb.

Сподели с приятели: