Както проличава от Таблицата, човешкият ресурс за възстановяване на работната сила по селата е в малките градове. Хората от малките селища най-често търсят работа в населени места, подобни на тези, в които живеят.
Вътрешната миграция е признак за мобилността на работната сила, с пряк ефект на въздействие върху измененията в броя на населението в отдалечените места.
Макар че общо 32.5% са търсилите работа в близки села и градчета, само 17.5% са успели, докато тези които са рискували в големите градове и са намерили работа са 2/3.
В дирекциите „Бюро по труда” /по данни на МТСП/ продължава тенденцията да се заявяват най-много работни места за незаети без специалност, което е негативна характеристика на пазара на труда, но се дължи на сезонната заетост, малкия размер на изплащаните възнаграждения и използването предимно на ръчен и нискоквалифициран труд в определени отрасли.
В Община Плевен, предлагането на работни места основно се осъществява на първичния пазар на труда.
Неговият дял е устойчив и заема около 70%, изключение прави 2003 г., когато делът му спада до 61%.
Общата тенденция на предлаганите работни места е положителна и бележи нарастване с над 17% средно годишно.
Най-силно изразено е увеличаващото се предлагане на работни места по програми за заетост, най-нисък е темпът при мерките за заетост (6,3%).
Средно годишното увеличение на предлаганите работни места на първичния пазар е 18%.
Натискът на местния пазар на труда /по данни на Дирекция „Бюро по труда” Плевен/ интерпретира стойности на ежегодно намаление, но потребностите на неквалифицираната работна сила нарастват - Таблица 40.
-
ПОКАЗАТЕЛ
|
ПЕРИОД
|
/брой лица/
|
2003г.
|
2004г.
|
2005г.
|
Безработни за едно свободно работно място
|
29
|
23
|
18
|
* изменение спрямо предходен период
|
-13
|
- 6
|
- 5
|
/относителен дял/
|
|
Потребности на неквалифицирания трудов пазар
|
58.5
|
61.6
|
66.2
|
* изменение спрямо предходен период
|
+6.3
|
+3.1
|
+4.6
|
Търсенето на работна сила в Община Плевен през 2003 г., като цяло се снижава, така че общият брой на постъпилите на трудовия пазар лица е по-нисък отколкото през 2002 г. Натискът на пазара на труда като цяло пада с 31% спрямо предходната година, но показателят за неквалифицираната работна сила слабо се променя /намаление с по-малко от 4%/.
През 2004 г. търсенето на първичния пазар се увеличава, но за сметка на това е намалено предлагането. Особено свит е неквалифицирания пазар, който доминира с 61.6% от общите потребности.
През 2005 г. търсенето на работна сила се понижава, както на първичния, така и на вторичния пазар на труда. Въпреки снижението в търсенето и предлагането на работна сила, съотношението помежду им създава поносим натиск върху местния пазар на труда. Формиращи местното търсене през годината, са нуждите на пазара на неквалифициран труд, който разширява своя обхват с още 7% от общите потребности.
Значително повече са разкритите работни места за средно /61.9%/ пред тези за основно образование /38.1%/. Повишеното търсене на неквалифицирана работна сила понижава натиска върху тази част от пазара и той е най-нисък /с 14 безработни за място/.
През първото тримесечие на 2006 г. натискът върху местния пазар на труда е 16 безработни срещу едно свободно работно място.
Търсенето на работна сила е в обичайните за района граници и обхваща общо 1 280 работни места, от които 775 на първичния и 505 на вторичния пазар. Традиционно преобладават потребностите от неквалифицирана работна сила.
В периметъра на Дирекция „Бюро по труда” Плевен се предлагат разнообразни услуги в помощ на безработните лица за намиране на работа и на работодателите, които търсят работна сила с определена професия и специалност.
С помощта на посредничество, през периода януари-март тази година, на работа са устроени 159 лица с ниско образователен ценз и без специалност.
За по-голямата част от безработните, които нямат необходимата квалификация или са загубили професионални навици, успешно функционират субсидирани от държавата мерки за заетост на вторичния пазар на труда, които подпомагат както безработните лица, така и работодатели, имащи потребности от работна сила, но изпитващи финансови затруднения сами да я осигурят.
Вече няколко години, на територията на Общината се реализират успешно проекти и програми, насочени към наемане на лица в неравностойно положение на местния пазар на труда в сферата на общественополезни дейности, благоустрояване, строителство, ремонти и опазване на реколтата.
По Проект „Красива България”, години наред, след предварително обучение, се наемат временно дългосрочно безработни лица.
Една от най-мащабните програми в това отношение е Национална програма „От социални помощи към осигуряване на заетост”, като нейният дял постоянно расте (от 57% през 2002 година до 84% през 2004 година).
По нов пакет от проекти, с общо наименование „Активни услуги на пазара на труда” се включват безработни лица за придобиване на професионални умения с последваща трудова заетост.
По данни на Агенцията по заетостта на МТСП /2005 г./, обемът на средномесечния обхват на безработни лица, по програми и мерки за заетост, има следните измерения - Таблица 41.
-
ПОКАЗАТЕЛИ
|
ПЕРИОД
|
ПРОГРАМИ И МЕРКИ
|
2003
|
2004
|
2004/ 2003
|
І.ПРОГРАМИ ЗА ЗАЕТОСТ
|
|
1.Нововключени в програми лица
|
147 205
|
147 481
|
1,00
|
от тях: - жени
|
62 307
|
68 009
|
1,09
|
2.Работили по програми лица
|
84 695
|
98 385
|
1,16
|
3.Изразходвани средства
|
136 234 781
|
165 644 346
|
1,22
|
ІІ.МЕРКИ ЗА ЗАЕТОСТ
|
|
1.Разкрити работни места
|
14132
|
23343
|
1,7
|
2.Включени лица – постъпили на работа и включени в обучение
|
31057
|
39768
|
1,3
|
3.Работили лица
|
9913
|
19215
|
1,9
|
4.Изразходвани средства
|
13690152
|
21606677
|
1,6
|
ОБЩО ПРОГРАМИ И МЕРКИ:
|
178 262
|
187 249
|
1,05
|
Средногодишен брой безработни
|
528 041
|
469 223
|
0,89
|
Относителен дял на включени в програми и мерки спрямо общия брой безработни
|
34
|
40
|
|
Работната сила от малцинствен произход инкасира всички отрицателни явления, детерминирани от нейните незадоволителни образователни и квалификационни характеристики.
Въпреки приоритетното й насочване към активните мерки на пазара на труда, тенденциите и перспективите пред търсенето на работна сила сред етническите групи, по принцип, налагат и изискват подобряване качеството на човешките ресурси в посока на знанията и уменията.
Ангажирането на все повече безработни в различни форми на обучение е задължителен елемент от професионалната им подготовка, която със сигурност би променила пазарния интерес към тях като работна сила и е реалната основа за разширяване на заетостта.
3.4.5.Безопасни и здравословни условия на труд.
Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд се извършва съобразно спецификата на провежданата дейност и изискванията на техническото, технологичното и социалното развитие с цел защита на живота, здравето и работоспособността на работещите лица.
Активната социална политика по отношение условията на труд, е насочена към повишаване културата за предпазване на работещите и по-нататъшно развитие на системата за превенция в дейността по безопасност и здраве при работа посредством: развитие на законодателството, обучението и образованието, обществения диалог, общата социална отговорност, икономическите инициативи, партньорството между всички участници в труда.
Дейностите за осигуряване на безопасността и здравето на работещите са свързани, преди всичко, с предприемане на мерки за:
-
предотвратяване на риска за живота и здравето;
-
оценка на риска, който не може да бъде предотвратен;
-
борба с риска при източника на възникването му;
-
приспособяване условията на труд към индивида с цел намаляване и премахване вредното им влияние върху неговото здраве;
-
въвеждане на техническия прогрес в технологичните процеси, машини и съоръжения;
-
замяна на опасните производства, работно оборудване, инструменти, вещества, суровини и материали с безопасни или с по-малко опасни;
-
прилагане на единна обща политика за превантивност, обхващаща технологията, работните места и организацията на работа, условията на труд и социалните взаимоотношения;
-
използване на колективните средства за защита с предимство пред личните предпазни средства;
-
предоставяне необходимата информация на работещите лица, във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд;
-
обозначаване на съществуващите опасности и източниците на вредни за здравето и безопасността фактори.
Голяма част от съдържащите се в Закона за безопасни и здравословни условия на труд (ЗБЗУТ) изисквания и принципи за осигуряване на безопасност и здраве при работа се прилагат в практиката.
Проверките на Инспекцията по труда и изследванията показват, че повече от 60% от предприятията изпълняват изискванията на Закона и подзаконовите нормативни актове.
Независимо от изпълнението на основните направления на политиката на държавата и от постигнатите положителни резултати, все още редица проблеми, произтичащи и свързани с икономическите промени в страната, не намират радикално решение и изискват целенасочени усилия и финансиране:
◘ Минимални са инвестициите, насочени за решаване на проблемите, свързани с безопасността и здравето при работа.
◘ Нисък е процентът на предприятията, в които управлението на дейността за безопасност и здраве при работа е интегрирана в общия мениджмънт на фирмата и е елемент на системата за качество.
За съжаление, примери за изградена такава система могат да бъдат посочени основно в големи предприятия, в които са инвестирани чужди капитали.
Не се спазват:
◊ установените норми за организация на работното време;
◊ изискванията за оценка и контрол на проявлението на професионалните рискове;
◊ изискванията за регламентиране на вътрешен трудов ред и задължения на различните длъжностни лица;
◊ периодичността и обхватът за провеждане на медицинските прегледи;
◊ критериите за подбор на работниците и служителите;
◊ изискванията за качество на обученията и инструктажите - работодателите не искат да рискуват с наемането на неграмотни хора на работа, тъй като те не могат да прочетат дори инструкциите за безопасност на труда.
◘ Състоянието на трудовия травматизъм и професионалната заболяемост е тревожно.
Трайната тенденция на намаляване, през последните три години, на общия брой трудови злополуки и намалената стойност на характеризиращият ги показател - коефициент на честота, не дават основание за успокоение, отчитайки високото ниво на трудова заетост без договори, свитият пазар на труда, високият процент неработещи предприятия и ширещата се практика за укриване на леките случаи на трудов травматизъм.
Общата картина на трудовите злополуки в България /по данни на МТСП/ е отразена в Таблица 42.
-
ТРУДОВИ
ЗЛОПОЛУКИ
|
ПЕРИОД
/по години/
|
2000
|
2001
|
2002
|
2003
|
2004
|
ОБЩ БРОЙ:
|
6 391
|
5 778
|
5 436
|
4 777
|
4 305
|
Коефициент
на честота **
|
3,36
|
3,04
|
2,82
|
оперативни
данни
|
оперативни
данни
|
По чл.55, ал.1 от Кодекса
за социално осигуряване*
|
5 464
|
5 145
|
4 682
|
4 135
|
3 768
|
Коефициент
на честота
|
2,87
|
2,71
|
2,43
|
оперативни
данни
|
оперативни
данни
|
Сподели с приятели: |