О б щ и н а п л е в е н структура и съдържание а. Въведение 4 стр

Площите със селскостопанско предназначение (ПССП) се формират от обработваемата земя, трайните насаждения, постоянно затревените площи със стопанско използване (вкл. високопланински пасища и затревени повърхности със слаб продуктивен потенциал) и необработваните, повече от три години, земеделски земи.

През 2005 г. ПССП са 5 725 663 ха и заемат 51.6% от територията на страната - за Община Плевен те са 78.59 % от цялата й територия.

Площите със селскостопанско предназначение в малките селища на Община Плевен са посочени в Tаблицата 3.

Структурата на земеделската земя и горския фонд, в хил. дка, /по данни от Собствено проучване “Профил на малкото селище”, 2006 г/, в 23^те съставни села и в гр. Славяново е представена на Графика 1.

В землищата на гр. Славяново и селата Брестовец, Бръшляница, Върбица, Коиловци, Мечка и Пелишат площите със селскостопанско предназначение заемат най-голям процент - над 85%, докато най-нисък е делът им в селата Буковлък (62.00%),Търнене (53.95%) и Дисевица (64.73%).

В Tаблица 4 са посочени балансът на териториите в малките населени места, по начин на трайно ползване, и отношението им към общата територия на населеното място.

Балансът на териториите по категория на земята в населените места, извън общинския център, е посочен в Tаблица 5.

Преобладаващите категории земя са: III-та (48.28%) и IV-та (22.42%), а земите без определена категория са 17.78%.

По данни на Горско лесничейство - Плевен, общата площ на горските насаждения в Общината е 9 588.8 ха, като 7 683.71 ха са с установена собственост.

Територията на Община Плевен е с много ниска лесистост /малка плътност на горските масиви/, което се вижда на Карта “Горски фонд” 4.


Церовите гори са най-разпространените в района. Срещат се при разнообразни изложения и почви.

По-големи разкъсани комплекси от такива гори има в землищата на селата Гривица, Тодорово, Беглеж, Николаево и Лесопарк “Дрян”, северно от град Плевен.

Практически, всичките са издънкови и са в сравнително лошо състояние.

Липовите гори заемат много по-малки площи, основно по северните и източните склонове.

Такива масиви има около с. Върбица и ЛСП “Дрян”; около Плевен (м. “Ицовото бранище”); по-малко в ЗМ “Кайлъка” и между селата Тученица и Пелишат.

Проблемите при тях са същите като при церовите гори, с тази разлика, че възобновяването им е значително по-добро.

Горите от келяв габър са разпространени на тесни ивици в каньоните на реките Тученица, Чернелка и на някои места в поречието на река Вит.

Салкъмът (бялата акация) е най-широко залесяван, сред чуждите за района видове, като най-големият масив се намира между селата Тученица и Пелишат.

Залесяването с борови култури се прилага заради бързия им растеж и трайният пазарен интерес към “чамова” дървесина. Навсякъде извън дъната на каньоните, достигали до определена възраст, поради лятното засушаване, тези гори започват да засъхват.

Днес, на повечето места, боровите култури са в лошо състояние.

Тополовите култури се създават основно в поречието на река Вит.

Те растат сравнително бързо и имат ценна дървесина. От друга страна са податливи на различни заболявания и лесно съхнат.