1.7.1 По време на строителство
По време на строителството ще бъде изградена промишлена площадка, която ще бъде бетонирана. Разположеното върху нея оборудване – мобилна пресевна инсталация – 1 бр., фургони – 2 бр., химически тоалетни – 2 бр., ще бъде мобилно, лесно преносимо и подменяемо за целия етап на открит и подземен добив. Експлоатацията на оборудването ще бъде въз основа на договорни отношения с подизпълнители за подръжка, ремонт и обслужване.
Тук ще бъде разположена и цистерна за зареждане с горива – 1 бр., за която следва да се предвиди обваловка за ограничаване на замърсяването при разливи и аварийни ситуации.
Опасните химични вещества, които ще се използват на този етап са масла и горива. В Таблица 1.8.1 са дадени наименованията, CAS- номерата, Знаците за опасност, възможното въздействие върху човека и околната среда при боравенето и употребата им, в съответствие с изискването на РИОСВ-Благоевград (писмо изх. No 3020(1)/29.10.2009).
1.7.2. По време на експлоатация
Инвестиционното предложение цели добив на природен ресурс - кафяви каменни въглища – 50000 t/y. Установените при проучването главни въглищни пластове три:
-
За І–пласт е приет най- отдолу лежащия в литостратиграфската последователност въглищен пласт.
-
След пласт І идва ІІ въглищен пласт. Проведените геоложки проучвания показват, че пласт е е некондиционен.
-
Развитият най - отгоре в литоложката последователност въглищен пласт е номериран като ІІІ.
Въглищните запаси в находище „Ракитна”, са изчислени по въглищни пластове І и ІІІ (II плас е некондиционен), по състояние към 20.05.2009.
Геоложки запаси и ресурси и начин на добиването им по пластове
|
Открит добив
|
Подземен добив
|
|
Доказани Пласт 1
|
596 676 t
|
1 120 576 t
|
1 717 252 t
|
Доказани
Пласт 3
|
52 829 t
|
119 493 t
|
172 322 t
|
|
649 505 t
|
1 240 069 t
|
1 889 574 t
|
Извле-каеми
|
280 000 t
|
660 000 t
|
940 000 t
|
При разрабoтване на открития рудник за добив на кафяви въглища, както се вижда от Таблица 1.7.2.1 доказаните геоложки запаси и ресурси са 649505 t. От тях извлекаемите запаси са 280000 t, в южната част на находището. Запасите в северния фланг са неизвлекаеми поради стръмния наклон на пласта и необходимостта от спазване на хигиенно-защитните зони.
При разработване на подземния рудник за добив на кафяви въглища, както е посочено в Таблица 1.7.2.1, доказаните геоложки запаси и ресурси са 1240069t. От тях извлекаемите са 660000 t (по аналогия с резултати от подобни находища).
Въглищата от участък “Ракитна” са изследвани многократно лабораторно и техноложко. Те са хумусни и попадат в групата на кафявите въглища. Чистите въглища тип кларенови са най-разпространени и са блестящи и полублестящи. Дървените въглища са матови. Шистозните въглища с глинести примеси от 10-50% са в комбинация с посочените по-горе чисти въглища и са представени като прослойки в пластовете. Във въглищните пластове се срещат и въглищни шисти, при които глинестите примеси надхвърлят 50%.
Основни примеси във въглищата са глинестото вещество и теригенни кварцови и фелдшпатови и по-рядко пиритни зърна. Пиритните зърна са епигенетични на въглищното вещество. По съдържание на глинести от 10 до 50% въглищата са определени като “шистозни”, а при съдържание на глинести примеси над 50% като “шисти”.
Пластовете имат сложен строеж и най-общо са формирани като раздуване на пачки с по-чисти и по-високопепелни прослойки, а на участъци с включения в пласта на глини, шисти и пясъци, с дебелина от 0,1 до 0,5 m. В долнище и горнище, в голяма част от участъка, преходът е плавен, с преминаване от въглища към шисти, глинести въглища, шистозни въглища и др.
Плътност на въглищата- свързана е с пепелното съдържание, формирано най-често от съдържанието на глинесто вещество. Влиянието на влагата е по-незначително. При пепелно съдържание, вариращо от 2,5-59,5%, плътността се променя от 1,3 до 1,93 t/m3, при вариране на влагата в граници от 13 до 16,7%. Изследванията за І-ви въглищен пласт показват промяна на плътността, варираща от 1,37 до 1,77 t/m3 при различна опробвана дебелина и пепел, варираща от 44,5 до 54,19%. Приема се, че плътността на въглищата, включени в І-ви въглищен пласт се характеризира със средна плътност ср=1,52 t/m3. Пепелното съдържание на въглищата от ІІ-ри въглищен пласт варира от 51,28 до 64,69%, а плътността от 1,4 до 1,8, средно 1,58 t/m3.
Работна влага- Влажността на въглищата зависи от вида и количеството на минералните примеси, формиращи пепелното съдържание. В голяма степен тя се влияе от напукаността, водопропускливостта и др. От изследванията е установено, че влагата се движи в границите от 14,42 до 22,07%. Очакваната средна влажност на работно гориво е около 19,93%. Аналитичната влага е от 0,58 до 6,06%, средно 2,34%. Може да се очаква, че влагата на работно гориво на преработените въглища като търговски продукт – енергийно гориво може да бъде поддържана в рамките, средно -18%.
Пепелно съдържание- Пепелта на пластовете от участък “Ракитна” е конституционна и наносна. пепелното съдържание варира от 19,8 до 55%. Установено е, че минералната маса свързана с въглищата в пласта почти не се отделя при обогатяване, което прави въглищата труднообогатими. При въглищата с високо съдържание на пепел (въглишни шисти) главна форма на свързване на минералната маса с органичната е наносната. Останалата минерална маса идва от включените във въглищните пластове стерилни прослойки с дебелина от 0,1 до 0,5 m. Затова с цел намаляване на пепелта на добиваните въглища ще бъде необходимо внимателно и често пъти селективно изземване на пластовете и техните части. Технологично може да бъде поддържан добив на въглища със средна пепел на работно гориво около 52%.
Съдържание на сяра – По Данни от Геоложкия доклад, направен от „Евротест Контрол”-АД (2009), получените данни показват, че въглищата са със сравнително ниски съдържания на сяра. Не съществува възможност за добиването й като стоков продукт, но този факт е изключително благоприятен при използването на въглищата за добив на електроенергия в ТЕЦ-овете.
Данни за съдържание на обща сяра във въглищата на „Ракитна”за кондиционни пластове I и III, изведени по средно уравновесен метод
Химичен състав на техноложки проби, направен в сертифицирана лаборатория на „Евротест контрол”-АД
Проба
№
|
Интервал
на опробване
|
Руднична
влага,
%
|
Обща
влага
работна,
%
|
Анали-
тична
влага,
%
|
Пепел на
сухо
гориво,
%
|
Летливи
вещества
на сухо
гориво, %
|
Сяра на
сухо
гориво, %
|
Топлина
на изгаряне долна
на сухо го-риво, kcal/kg
|
Топлина
на изгаряне долна
на работно гориво, kcal/kg
|
Обемна плътност
g/cm3
|
ТП 25
|
24.50 33.00
|
18.32
|
20.01
|
3.15
|
49.50
|
10.12
|
1.42
|
4560
|
3520
|
1.50
|
ТП 37
|
19.00 34.50
|
18.53
|
19.67
|
1.78
|
61.39
|
21.10
|
1.58
|
2208
|
2028
|
1.46
|
ТП 62
|
78.00 85.00
|
18.50
|
17.66
|
0.75
|
62.00
|
25.70
|
1.33
|
2295
|
1829
|
1.58
|
Характеристика на въглищата като работно гориво – Калоричността на работното гориво зависи от степента на въглефикация, елементния състав, съдържанието на влага и пепел. „Евротест Контрол”-АД е използвал при изчисление на калоричния ефект на въглищата на горима маса за определяне на долната граница на калоричността 63 броя секционни и 3 техноложки проби.
Топлина на изгаряне на въглища от въглищни пластове I, II, III на находище «Ракитна»
Вижда се, че калоричността на кондиционните І и ІІІ пласт, напълно отговарят на техноложките възможности на нашите топлоелектрически централи, които са изчислени да работят при минимално 1800ccal/kg. В тези граници се вмества и въглищен пласт ІІ.
За промишлени технологични изследвания, в ТЕЦ „Бобовдол” е доставена експлоатационна проба около 10 000 kg. Тя е изследвана съвместно от специалистите на ТЕЦ „Бобовдол” и на „Евротест – контрол” АД. Получените резултати са дадени в табличен вид и заключението от тях е, че въглищата отговарят на стандартизационните документи за използване в енергийната промишленост на РБългария.
Фракционен състав, свойства и съответствие на добитите въглища с изискванията в стандартизационните документи
№
|
№ проба
|
Фракция 2 /І фракция/
|
0-200 mm
|
Фракция 0-20 mm /ІІ фракция/
|
|
Фракция 0-30 mm /ІІІ фракция/
|
Техноложки проби
|
1.
|
37
|
≥200 mm - 0% 200-20 mm - 63,42% По-малко от20 mm -36,58%
|
Повече от 20 mm – 63,42% По-малко от 20 mm -36,58%
|
Повече от 30 mm -46,42% По-малко от 30 mm -53,58%
|
2.
|
25
|
≥200 mm - 0% 200-20 mm - 76,41% По-малко от20 mm -
23,59%
|
Повече от 20 mm – 76,11% По-малко от 20 mm -23,59%
|
Повече от 30 mm -66,12% По-малко от 30 mm -33,88%
|
3.
|
62
|
≥200 mm - 0% 200-20 mm - 83,17% По-малко от 20 mm -16,83%
|
Повече от 20 mm – 83,17% По-малко от 20 mm -16,83%
|
Повече от 30 mm -79,31% По-малко от 30 mm -20,69%
|
Експлоатационна проба
|
4.
|
1.
|
≥200 mm - 0% 200-20 mm - 58,15% По-малко от20 mm -41,85%
|
Повече от 20 mm – 58,15% По-малко от 20 mm -41,85%
|
Повече от 30 mm -44,96% По-малко от 30 mm -55,04%
|
Задължителни показатели
|
Единици
|
Стандардизацио-нен документ
|
Проба №
|
Резултати
|
Норми, съгласно БДС 10244
|
Зърнометричен състав
|
%
|
БДС ISO 1953
|
Проба № 1, Кафяви въглища, С индент. № 456 -К
|
|
-
|
Фракция 20-200 mm
|
58,15
|
Смес за
промишлеността
КСмП
|
Фракция 0-20 mm
|
41,85
|
Ситни, КС
|
Фракция 0-30 mm
|
55,04
|
-
|
Пепел на сухо гориво
|
|
БДС ISO 1171
|
Проба № 1, Кафяви въглища, С индент. № 456 –К /фракция 20-200 mm /.
|
43,80
|
Смес за промишлеността КСмП – 45,0%
|
Топлина на изгаряне, долна на работно гориво
|
К.кал/кг.
|
БДС ISO 1928
|
2482
|
Макс. 2500
|
Обща влага, работна
|
%
|
БДС ISO 5068
|
25,78
|
Макс. 27,0
|
Сяра на сухо гориво
|
%
|
ЕТС V 311/7.3.87
|
49,67
|
Макс. 55,0
|
Разпределение на въглища и разкривка по хоризонти на открития рудник
Хоризонт
|
Промишлени запаси, t
|
Експлоата-
ционни загуби, 3%, t
|
Извлекаеми запаси, t
|
Почвен материал, m3
|
Разкривка
m3
|
Минна маса, m3
|
Срок на работа,
год.
|
710
|
-
|
-
|
-
|
2961
|
20209
|
23170
|
3.5
|
700
|
-
|
-
|
-
|
2999
|
78922
|
81921
|
4.5
|
690
|
-
|
-
|
-
|
3708
|
125431
|
129139
|
5.5
|
680
|
-
|
-
|
-
|
5321
|
199606
|
204927
|
5.5
|
670
|
8491
|
255
|
8236
|
5176
|
274306
|
285068
|
5.5
|
660
|
31955
|
959
|
30996
|
2456
|
306682
|
330161
|
5.5
|
650
|
40318
|
1210
|
39108
|
2029
|
321079
|
349633
|
5.5
|
640
|
32214
|
966
|
31248
|
1190
|
332049
|
354433
|
4.5
|
630
|
55746
|
1672
|
54074
|
1157
|
299939
|
337771
|
3.5
|
620
|
65784
|
1974
|
63810
|
673
|
195117
|
239069
|
3.5
|
610
|
49190
|
1476
|
47714
|
249
|
73702
|
106313
|
3.5
|
Всичко
|
283698
|
8512
|
275186
|
27919
|
2227042
|
2441605
|
|
От експлоатационната проба е извършена зърнометрия за определяне на размерите на зърната на необогатените кафяви въглища, съгласно БДС 10244 – 80 и БДС 10243.
Скалните материали от разкривката ще се депонират на насипища, разположени в границите на концесионната площ. Разпределението на обемите въглища и разкривка по добивните хоризонти на откритата мина е дадено в табличен вид.
Предвижда се булдозерно насипване на разкривката в насипището. Транспортирането на разкривката ще се извършва изцяло с автосамосвали.
Максималната височина на насипищните стъпала зависи от релефа на терена и се изменя от 20 до 30 m. Наклона на насипищния откос е определен на 29°. Разликата между изчислените обеми разкривка и предвидените за депониране в насипищата се дължи на включения допълнително отпадък от сепарацията на въглища с обем около 18000 m3.
Отнемане и депониране на почвените материали
Площ за отнемане на почвен материал
|
Обем на иззетия почвен материал, m3
|
Място на депониране
|
Минно-добивно поле -93.06 dka
|
27 919
|
Източно почвено депо
|
Промишлена площадка – 2.8 dka
|
840
|
Източно почвено депо
|
Външно насипище-112.7 dka
|
33 810
|
Западно почвено депо
|
208.56 dka
|
62 569
|
|
Изкопаните в процеса на разкриване на запасите почвени материали от кариерата и депата за разкривка ще се съхраняват в отделни временни депа с оглед използването им за последваща рекултивация на нарушените терени.
1.7.3. По време на извеждане от експлоатация и закриване
Съгласно Наредба №26, с рекултивацията се възстановява годността на земята за земеделско или горскостопанско ползване, а при невъзможност се създава друг вид ползване, като се оформя подходящ ландшафт.
В края на експлоатацията по открит способ на находище на кафяви въглища „Ракитна”, се оформя терен представен от техногенен изкоп и техногенен насип. Взимайки в предвид характера на формирания техногенен обект и даденостите на околната среда в района, на терена на откритата мина вероятно ще бъде подходящо да се извърши горско стопанска рекултивация, на два етапа – техническа и билогична.
При техническата рекултивация на хоризонталните площи (дъно, берми, насипищни площадки и терен от пром. площадката) се предвижда подравняването им с булдозер и разстилане на 30 cm слой почвен материал върху тях и оформяне с булдозер.
Биологичната рекултивация би могла да включва изграждане на горски пояс и затревяване. Горският пояс се изгражда поетапно, с напредване на експлоатацията около котлована на мината и по северната периферия на насипището. Също се изгражда и около промишлената площадка веднага след оформянето й.
За създаване на по-благоприятни почвени условия и хранителен режим на рекултвираните площи се предвижда торене със суперфосфат и амониева селитра. Грижите, които се полагат за тревните площи за нормативния срок от 5 години, са поливане, подхранване рано на пролет с амониева селитра и косене. Инвеститорът следва да разработи проект за рекултивация, в който да посочи вида и количествата на използваните торове.
Сподели с приятели: |