O ц e н к а за съвместимостта на инвестиционно предложение за „Разработване на находище на твърди горива (кафяви въглища) в площ „Ракитна”, в землището на с


Основни суровини и материали - количествена и качествена оценка



страница5/18
Дата08.02.2017
Размер2.38 Mb.
#14529
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18

1.7. Основни суровини и материали - количествена и качествена оценка

1.7.1 По време на строителство


По време на строителството ще бъде изградена промишлена площадка, която ще бъде бетонирана. Разположеното върху нея оборудване – мобилна пресевна инсталация – 1 бр., фургони – 2 бр., химически тоалетни – 2 бр., ще бъде мобилно, лесно преносимо и подменяемо за целия етап на открит и подземен добив. Експлоатацията на оборудването ще бъде въз основа на договорни отношения с подизпълнители за подръжка, ремонт и обслужване.

Тук ще бъде разположена и цистерна за зареждане с горива – 1 бр., за която следва да се предвиди обваловка за ограничаване на замърсяването при разливи и аварийни ситуации.

Опасните химични вещества, които ще се използват на този етап са масла и горива. В Таблица 1.8.1 са дадени наименованията, CAS- номерата, Знаците за опасност, възможното въздействие върху човека и околната среда при боравенето и употребата им, в съответствие с изискването на РИОСВ-Благоевград (писмо изх. No 3020(1)/29.10.2009).

1.7.2. По време на експлоатация


Инвестиционното предложение цели добив на природен ресурс - кафяви каменни въглища – 50000 t/y. Установените при проучването главни въглищни пластове три:

  • За І–пласт е приет най- отдолу лежащия в литостратиграфската последователност въглищен пласт.

  • След пласт І идва ІІ въглищен пласт. Проведените геоложки проучвания показват, че пласт е е некондиционен.

  • Развитият най - отгоре в литоложката последователност въглищен пласт е номериран като ІІІ.

Въглищните запаси в находище „Ракитна”, са изчислени по въглищни пластове І и ІІІ (II плас е некондиционен), по състояние към 20.05.2009.
Геоложки запаси и ресурси и начин на добиването им по пластове




Открит добив

Подземен добив



Доказани Пласт 1

596 676 t

1 120 576 t

1 717 252 t

Доказани

Пласт 3


52 829 t

119 493 t

172 322 t



649 505 t

1 240 069 t

1 889 574 t

Извле-каеми

280 000 t

660 000 t

940 000 t

При разрабoтване на открития рудник за добив на кафяви въглища, както се вижда от Таблица 1.7.2.1 доказаните геоложки запаси и ресурси са 649505 t. От тях извлекаемите запаси са 280000 t, в южната част на находището. Запасите в северния фланг са неизвлекаеми поради стръмния наклон на пласта и необходимостта от спазване на хигиенно-защитните зони.

При разработване на подземния рудник за добив на кафяви въглища, както е посочено в Таблица 1.7.2.1, доказаните геоложки запаси и ресурси са 1240069t. От тях извлекаемите са 660000 t (по аналогия с резултати от подобни находища).

Въглищата от участък “Ракитна” са изследвани многократно лабораторно и техноложко. Те са хумусни и попадат в групата на кафявите въглища. Чистите въглища тип кларенови са най-разпространени и са блестящи и полублестящи. Дървените въглища са матови. Шистозните въглища с глинести примеси от 10-50% са в комбинация с посочените по-горе чисти въглища и са представени като прослойки в пластовете. Във въглищните пластове се срещат и въглищни шисти, при които глинестите примеси надхвърлят 50%.

Основни примеси във въглищата са глинестото вещество и теригенни кварцови и фелдшпатови и по-рядко пиритни зърна. Пиритните зърна са епигенетични на въглищното вещество. По съдържание на глинести от 10 до 50% въглищата са определени като “шистозни”, а при съдържание на глинести примеси над 50% като “шисти”.



Пластовете имат сложен строеж и най-общо са формирани като раздуване на пачки с по-чисти и по-високопепелни прослойки, а на участъци с включения в пласта на глини, шисти и пясъци, с дебелина от 0,1 до 0,5 m. В долнище и горнище, в голяма част от участъка, преходът е плавен, с преминаване от въглища към шисти, глинести въглища, шистозни въглища и др.

Плътност на въглищата- свързана е с пепелното съдържание, формирано най-често от съдържанието на глинесто вещество. Влиянието на влагата е по-незначително. При пепелно съдържание, вариращо от 2,5-59,5%, плътността се променя от 1,3 до 1,93 t/m3, при вариране на влагата в граници от 13 до 16,7%. Изследванията за І-ви въглищен пласт показват промяна на плътността, варираща от 1,37 до 1,77 t/m3 при различна опробвана дебелина и пепел, варираща от 44,5 до 54,19%. Приема се, че плътността на въглищата, включени в І-ви въглищен пласт се характеризира със средна плътност ср=1,52 t/m3. Пепелното съдържание на въглищата от ІІ-ри въглищен пласт варира от 51,28 до 64,69%, а плътността от 1,4 до 1,8, средно 1,58 t/m3.

Работна влага- Влажността на въглищата зависи от вида и количеството на минералните примеси, формиращи пепелното съдържание. В голяма степен тя се влияе от напукаността, водопропускливостта и др. От изследванията е установено, че влагата се движи в границите от 14,42 до 22,07%. Очакваната средна влажност на работно гориво е около 19,93%. Аналитичната влага е от 0,58 до 6,06%, средно 2,34%. Може да се очаква, че влагата на работно гориво на преработените въглища като търговски продукт – енергийно гориво може да бъде поддържана в рамките, средно -18%.

Пепелно съдържание- Пепелта на пластовете от участък “Ракитна” е конституционна и наносна. пепелното съдържание варира от 19,8 до 55%. Установено е, че минералната маса свързана с въглищата в пласта почти не се отделя при обогатяване, което прави въглищата труднообогатими. При въглищата с високо съдържание на пепел (въглишни шисти) главна форма на свързване на минералната маса с органичната е наносната. Останалата минерална маса идва от включените във въглищните пластове стерилни прослойки с дебелина от 0,1 до 0,5 m. Затова с цел намаляване на пепелта на добиваните въглища ще бъде необходимо внимателно и често пъти селективно изземване на пластовете и техните части. Технологично може да бъде поддържан добив на въглища със средна пепел на работно гориво около 52%.

Съдържание на сяра – По Данни от Геоложкия доклад, направен от „Евротест Контрол”-АД (2009), получените данни показват, че въглищата са със сравнително ниски съдържания на сяра. Не съществува възможност за добиването й като стоков продукт, но този факт е изключително благоприятен при използването на въглищата за добив на електроенергия в ТЕЦ-овете.
Данни за съдържание на обща сяра във въглищата на „Ракитна”за кондиционни пластове I и III, изведени по средно уравновесен метод



Химичен състав на техноложки проби, направен в сертифицирана лаборатория на „Евротест контрол”-АД

Проба



Интервал

на опробване

Руднична

влага,

%

Обща

влага

работна,
%

Анали-

тична

влага,
%

Пепел на

сухо

гориво,

%

Летливи

вещества

на сухо

гориво, %

Сяра на

сухо

гориво, %

Топлина

на изгаряне долна

на сухо го-риво, kcal/kg

Топлина

на изгаряне долна

на работно гориво, kcal/kg

Обемна плътност

g/cm3

ТП 25

24.50  33.00

18.32

20.01

3.15

49.50

10.12

1.42

4560

3520

1.50

ТП 37

19.00  34.50

18.53

19.67

1.78

61.39

21.10

1.58

2208

2028

1.46

ТП 62

78.00  85.00

18.50

17.66

0.75

62.00

25.70

1.33

2295

1829

1.58

Характеристика на въглищата като работно гориво – Калоричността на работното гориво зависи от степента на въглефикация, елементния състав, съдържанието на влага и пепел. „Евротест Контрол”-АД е използвал при изчисление на калоричния ефект на въглищата на горима маса за определяне на долната граница на калоричността 63 броя секционни и 3 техноложки проби.
Топлина на изгаряне на въглища от въглищни пластове I, II, III на находище «Ракитна»

Вижда се, че калоричността на кондиционните І и ІІІ пласт, напълно отговарят на техноложките възможности на нашите топлоелектрически централи, които са изчислени да работят при минимално 1800ccal/kg. В тези граници се вмества и въглищен пласт ІІ.



За промишлени технологични изследвания, в ТЕЦ „Бобовдол” е доставена експлоатационна проба около 10 000 kg. Тя е изследвана съвместно от специалистите на ТЕЦ „Бобовдол” и на „Евротест – контрол” АД. Получените резултати са дадени в табличен вид и заключението от тях е, че въглищата отговарят на стандартизационните документи за използване в енергийната промишленост на РБългария.

Фракционен състав, свойства и съответствие на добитите въглища с изискванията в стандартизационните документи



проба

Фракция 2 /І фракция/

0-200 mm

Фракция 0-20 mm /ІІ фракция/




Фракция 0-30 mm /ІІІ фракция/

Техноложки проби

1.

37

200 mm - 0% 200-20 mm - 63,42% По-малко от20 mm -36,58%


Повече от 20 mm – 63,42% По-малко от 20 mm -36,58%

Повече от 30 mm -46,42% По-малко от 30 mm -53,58%

2.

25

200 mm - 0% 200-20 mm - 76,41% По-малко от20 mm -

23,59%

Повече от 20 mm – 76,11% По-малко от 20 mm -23,59%

Повече от 30 mm -66,12% По-малко от 30 mm -33,88%

3.

62

200 mm - 0% 200-20 mm - 83,17% По-малко от 20 mm -16,83%

Повече от 20 mm – 83,17% По-малко от 20 mm -16,83%

Повече от 30 mm -79,31% По-малко от 30 mm -20,69%

Експлоатационна проба

4.

1.

200 mm - 0% 200-20 mm - 58,15% По-малко от20 mm -41,85%

Повече от 20 mm – 58,15% По-малко от 20 mm -41,85%

Повече от 30 mm -44,96% По-малко от 30 mm -55,04%

Задължителни показатели

Единици

Стандардизацио-нен документ

Проба №

Резултати

Норми, съгласно БДС 10244

Зърнометричен състав

%

БДС ISO 1953

Проба № 1, Кафяви въглища, С индент. № 456 -К




-

Фракция 20-200 mm

58,15

Смес за

промишлеността

КСмП

Фракция 0-20 mm

41,85

Ситни, КС

Фракция 0-30 mm

55,04

-

Пепел на сухо гориво




БДС ISO 1171

Проба № 1, Кафяви въглища, С индент. № 456 –К /фракция 20-200 mm /.

43,80

Смес за промишлеността КСмП – 45,0%

Топлина на изгаряне, долна на работно гориво

К.кал/кг.

БДС ISO 1928

2482

Макс. 2500

Обща влага, работна

%

БДС ISO 5068

25,78

Макс. 27,0

Сяра на сухо гориво

%

ЕТС V 311/7.3.87

49,67

Макс. 55,0


Разпределение на въглища и разкривка по хоризонти на открития рудник

Хоризонт

Промишлени запаси, t

Експлоата-

ционни загуби, 3%, t

Извлекаеми запаси, t

Почвен материал, m3

Разкривка

m3

Минна маса, m3

Срок на работа,

год.

710

-

-

-

2961

20209

23170

3.5

700

-

-

-

2999

78922

81921

4.5

690

-

-

-

3708

125431

129139

5.5

680

-

-

-

5321

199606

204927

5.5

670

8491

255

8236

5176

274306

285068

5.5

660

31955

959

30996

2456

306682

330161

5.5

650

40318

1210

39108

2029

321079

349633

5.5

640

32214

966

31248

1190

332049

354433

4.5

630

55746

1672

54074

1157

299939

337771

3.5

620

65784

1974

63810

673

195117

239069

3.5

610

49190

1476

47714

249

73702

106313

3.5

Всичко

283698

8512

275186

27919

2227042

2441605




От експлоатационната проба е извършена зърнометрия за определяне на размерите на зърната на необогатените кафяви въглища, съгласно БДС 10244 – 80 и БДС 10243.

Скалните материали от разкривката ще се депонират на насипища, разположени в границите на концесионната площ. Разпределението на обемите въглища и разкривка по добивните хоризонти на откритата мина е дадено в табличен вид.

Предвижда се булдозерно насипване на разкривката в насипището. Транспортирането на разкривката ще се извършва изцяло с автосамосвали.

Максималната височина на насипищните стъпала зависи от релефа на терена и се изменя от 20 до 30 m. Наклона на насипищния откос е определен на 29°. Разликата между изчислените обеми разкривка и предвидените за депониране в насипищата се дължи на включения допълнително отпадък от сепарацията на въглища с обем около 18000 m3.


Отнемане и депониране на почвените материали

Площ за отнемане на почвен материал

Обем на иззетия почвен материал, m3

Място на депониране

Минно-добивно поле -93.06 dka

27 919

Източно почвено депо

Промишлена площадка – 2.8 dka

840

Източно почвено депо

Външно насипище-112.7 dka

33 810

Западно почвено депо



208.56 dka

62 569




Изкопаните в процеса на разкриване на запасите почвени материали от кариерата и депата за разкривка ще се съхраняват в отделни временни депа с оглед използването им за последваща рекултивация на нарушените терени.

1.7.3. По време на извеждане от експлоатация и закриване


Съгласно Наредба №26, с рекултивацията се възстановява годността на земята за земеделско или горскостопанско ползване, а при невъзможност се създава друг вид ползване, като се оформя подходящ ландшафт.

В края на експлоатацията по открит способ на находище на кафяви въглища „Ракитна”, се оформя терен представен от техногенен изкоп и техногенен насип. Взимайки в предвид характера на формирания техногенен обект и даденостите на околната среда в района, на терена на откритата мина вероятно ще бъде подходящо да се извърши горско стопанска рекултивация, на два етапа – техническа и билогична.

При техническата рекултивация на хоризонталните площи (дъно, берми, насипищни площадки и терен от пром. площадката) се предвижда подравняването им с булдозер и разстилане на 30 cm слой почвен материал върху тях и оформяне с булдозер.

Биологичната рекултивация би могла да включва изграждане на горски пояс и затревяване. Горският пояс се изгражда поетапно, с напредване на експлоатацията около котлована на мината и по северната периферия на насипището. Също се изгражда и около промишлената площадка веднага след оформянето й.

За създаване на по-благоприятни почвени условия и хранителен режим на рекултвираните площи се предвижда торене със суперфосфат и амониева селитра. Грижите, които се полагат за тревните площи за нормативния срок от 5 години, са поливане, подхранване рано на пролет с амониева селитра и косене. Инвеститорът следва да разработи проект за рекултивация, в който да посочи вида и количествата на използваните торове.


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница