Облигационни отношения

От това класическо обяснение започва като че ли първата грешка или поне първата причина за недоразумението. Какво значи единство на престацията и множество на връзките? За множество на връзките е ясно - всеки от длъжниците е в облигационно отношение с кредитора. Но защо престацията да е една? Законът не го казва изрично, особено днешния. И всъщност тук единството на престациите понякога подхлъзва да направим смешение между С и Н, смешение, което може да се окаже не чак толкова страшно, защото РП не е правило някаква капитална разлика между двете явление.

Основанията на задължението на няколкото солидарни длъжници не е нужно да бъдат едни и същи. Възможно е да дължат на различни основания. Поръчителят например дължи на различно основание в сравнение с главния длъжник и неговият дълг освен солидарен е и акцесорен. Възможно е в крайна сметка и сроковете или другите модалитети на отделните солидарни длъжници да са различни. Така че имаме ситуация, при която няколко лица дължат нещо по начин, че кредиторът може да иска цялото това нещо от всеки един от тях, но само веднъж, съгласно чл. 123(1).

Особеното действие на С се изразява в последиците на различните юридически факти в условията на солидарни задължения. Можем да говорим за 2 и 1 (2 гр. ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТИ , с оглед тяхното действие в условията на С. юридически факти с обективно или универсално действие - тези юридически факти изразяват особената връзка между отделните задължения на солидарните длъжници към кредитора. Ако приемем условно, че С било единство на дълга и множество на връзките, това се извлича от юридически факти с общо действие или с обективно действие.

Наред с тях съществуват юридически факти с индивидуално (относително) действие, такива, които не засягат всички връзки по солидарното задължение, а изразяват, да го наречем, отосителната самостоятелност на отделните връзки между кредитора и длъжниците. И ако е вярно, че С е единство на дълга и множество на връзките, единството на дълга го разбираме от юридически факти с универсално действие, а фактът, че все пак сме изправени пред множество на връзките следва не само от броя на длъжниците, но и от юридически факти с индивидуално действие.

Някъде между тях е въпросната трета категория юридически факти със смесено действие, които, по идея, може би, би следвало да бъдат юридически факти с универсално действие, но някак си длъжниците им пречат и това универсално действие е ограничено в някакви рамки.

Обективни юридически факти в условията на ПС посочва чл. 123, изр. първо. Всъщност, общото понятие, общата идея за С извличаме от този юридически факти с общо действие. Плащането (изпълнение) погасява всички солидарни задължения на солидарните длъжници. Същият ефект имат и адекватните на плащане погасителни основания. Получаването на нещо вместо изпълнение от страна на единия солидарен длъжник, прихващането с един солидарен длъжник и т.н имат действие за всички солидарни длъжници. Също така универсално действие има и забавата на кредитора. Ако един от солидарните длъжници успее да постави кредитора в забава, то всички ще се ползват. Казано иначе, поставянето на кредитора в забава също има универсално действие.

Ако плащането е частично, то също ще има универсално действие, в смисъл, че общия дълг се намалява с частичното плащане.

Смесено действащи юридически факти - те са най-вече погасителни основания, които от логиката, че погасяването на дълга от един солидарен длъжник трябва да освободи всички останали, би следвало да имат универсално действие. Но поради някакви причини или законът е съобразил тяхното действие така, че го е ограничил в някакви рамки, или пък е дал възможност на кредиторът да заяви, че запазва правата си по отношение на някой от длъжниците. Оттук и идеята за смесено действащи погасителни основания.

Чл. 124(3) - този ограничен ефект на сливането е някак си естествен, законът го е постановил в разпоредбите си без да препраща към волята на страните. Сливането погасява дълга. Например имаме един кредитор и трима длъжници. Солидарният дълг е 900. С плащането на 900 биха се освободили всички длъжници. Кредиторът обаче се е слял с първия длъжник. Не настъпва освобождаване на останалите двама. Сливането засяга само частта на този солидарен длъжник. Съгласно чл. 127 доколкото не следва друго във вътрешните отношения между солидарните длъжници, дългът е разпределен между тях по равно  частта, с която поради сливането се погасява солидарното задължение, е само тази част, която във вътрешното отношение се пада на този длъжник. В примера - сливането погасява дълга за 300, останалите двама ще дължат солидарно 600.

Опрощаването на дълга - съгласно чл. 124(2), който всъщност урежда юридически факти със смесено действие. Опрощаването, по идея, би следвало да погаси целия дълг. Но кредиторът би могъл да заяви, че не опрощава всеки солидарен длъжник, а само този, дето му е по-симпатичен. В този случай бихме получили същата редукция. Ако кредиторът си запази правата по отношение на другите съдлъжници, ще имаме погасяване само на тази част, която във вътрешното отношение се пада на този солидарен длъжник.

Възможно е обаче да се мисли за едно по-ограничено опрощаване - само на С. Старият закон е разглеждал такава хипотеза. Днешният, бидейки по-опростен, не я разглежда, но тази възможност не бива да се изключва на базата на чл. 9, още повече, че знаем, че самото опрощаване е договор, а не едностранен акт на кредитора. Да се опрости солидарността по отношение на всички солидарни длъжници, без да се опрости задължението им, означава дългът да се превърне от солидарен в разделен. Имам например трима солидарни длъжници. Това е за мен едно преимущество, защото мога да преследвам всеки от тях за цялото, но аз в един момент махвам с ръка и им опрощавам С\ при идеята, че във вътрешните им отношения те дължат равно, опрощаването на С би довело до разделяне на задължението така, че всеки да дължи по 300 (в горния пример).

Възможно е обаче опрощаването на С да не е по отношение на всички, а само по отношение на някой, така както опрощаването на самия дълг би могло да бъде само по отношение на някой. В такъв случай би настъпил ефектът по закон - редуциране на солидарното задължение със стойността на дълга на освободения поради опрощаване. Ако опростим С само по отношение на някой - нещо, което старият закон изрично е допускал в чл. 100, останалите остават солидарни и се питаме за колко при положение, че днешния закон мълчи. По този повод френският закон е приемал, че се редуцира дълга при опрощаването на С по отношение на единия длъжник с неговата част, така че бихме имали: първият длъжник дължи 300, а останалите двама - 600 солидарно.

Старият ЗЗД, както и италианският кодекс изрично казват, че не се изгубва правото на солидарен иск против другите, за цялото вземане  първият дължи 300, а другите солидарно 900. Но разбира се, ако получим триста от единия, тъй като първоначално целият дълг е бил за 900, ще трябва да го редуцираме.

Какво да приемем днес? Ако четем текста на закона, който говореше за опрощаването на дълга на единия от солидарните длъжници, а не на С, ще трябва да стигнем до идеята за редукция. Но старият закон изрично е казал, че запазва всичко.

За да излезем от тази трудност, трябва да имаме в предвид следното нещо: френският текст предполага, че освобождаването от С е станало поради плащане на частта на единия длъжник. Поради това частично плащане, което презюмира при плащането му, от гледна точка на френския закон, освобождаване на този длъжник, очевидно е, че дългът ще се намали.

Старият ЗЗД и италианският закон излизат от по-общата хипотеза, че се опрощава С на единия от длъжниците и без той да плаща дълга в момента на освобождаването, че той остава да дължи разделно, поради което и не се намалява задължението.

Какво става във вътрешните отношения между солидарните длъжници, когато сме направили опрощаване било на С, било на дълга на един от солидарните длъжници? Този, по отношение на който сме опростили дълга, ще бъде ли отговорен във вътрешните отношения по регреса на платилия солидарен длъжник или пък този, който е платил солидарния дълг, ще има някакъв иск за неоснователно обогатяване. Това, което аз бих казал в тази мъчна област, в която някои законодателства съдържат, на пръв поглед, аномалии, е следното нещо: след като сме признали относителното действие на опрощаването, в смисъл, че не се опрощава С и дълга на всички, при опрощаване дълга на един от солидарните длъжници, че не се получава разделност по отношение на всички, то аз не виждам как това относително действие, този договор между кредитора и един солидарен длъжник би проявил задължително действие по отношение на останалите солидарни длъжници във вътрешните им отношения. Казано иначе, бидейки това договор между единия солидарен длъжник и кредитора, той не може да влоши положението на останалите солидарни длъжници във вътрешните им отношения, поради което не би могъл да изключи регреса на платилия повече от частта си длъжник и по отношение на освободения. Това нещо би се получило в редица хипотези. Ако е опростен дългът, то останалите ще дължат редуцирано солидарно сумата 600, а не 900 (както е в нашия пример). И ако някой плати тези 600, а вторият е станал неплатежоспособен, според мен, разпределението на загубата ще засегне и този, по отношение на който дългът е опростен, защото това е въпрос на вътрешни отношения между солидарните длъжници.

Ако е опростена само С и двамата продължават да дължат 900, а другият вече не е солидарен длъжник, бихме могли да разсъждаваме така: ако някой от двамата солидарни длъжници плати 900, той всъщност погасява и чуждия дълг - този на разделния длъжник. Значи го погасява като трето лице и тогава би имал иск от плащането на един чужд дълг не поради грешка. Но тази операция може би е излишна като си дадем сметка, че опрощаването на С по отношение на този със запазването на С по отношение на останалите, не може да повлияе на вътрешните им отношения, не може да влоши положението на оставалите солидарни длъжници, тоест да изключи този от регреса. Ако той си плати разделната част от дълга, тогава ще бъде редуциран и този дълг - от 900 ще стане 600 и ще бъде в първата хипотеза.

Възможни са две новации: субективна и обективна. Ако задължението се новира субективно, то би могло да кажем, че на мястото на всички длъжници идва един нов, който, бидейки един, няма как да дължи солидарно. Но този нов би могъл да дойде само на мястото на един от длъжниците и тогава той ще дължи солидарно с останалите това, което първият е дължал. След тази операция кредиторът ще трябва да си запази правата по отношение на останалите.

Ако става въпрос за активна новация, в нея във всички случаи участват длъжниците и от тях ще зависи дали да се съгласят или не. Ние обаче знаем, че в днешно време ефектът на активната новация се постига по-добре чрез цесия. При цесията не питаме цедираните длъжници, така че евентуалното прехвърляне на солидарното вземане от кредитора на трето лице ще направи това трето лице цесионер - титуляр на солидарното вземане срещу няколко едновременно цедирани длъжника.

При обективната новация би следвало да приложим същия принцип - възможно е например в договора за новация всички да се съгласят, че вместо 900, дължат Лада или нещо друго. Тогава понеже в новацията участват и тримата солидарни длъжници, бихме казали, че обективно новираното задължение е солидарно по отношение на всички.

Солидарните длъжници, според чл. 122(3), не могат да противопоставят на кредитора възражение за прихващане на вземане на друг солидарен длъжник. Прихващането, направено от единия солидарен длъжник, беше адекватно на плащане на дълга на останалите, но той прихваща със свое вземане, когато него го преследват. И като е погасил дълга на останалите, във вътрешните отношения ще има преразпределение. Не може обаче първият солидарен длъжник, когато е ответник по претенцията за плащане на 900, да каже “Ама тоя третият май че имаше да взема от тебе 1200. Аз го предявявам за прихващане”. Макар да е ясно, че нямаме идентичност на субектите, усложнението, което внася С, може да ни подведе. Затова законът е казал изрично, че не може един солидарен длъжник да прихваща с вземане на друг.

Според чл. 125 спирането и прекъсването на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. Казано иначе, спирането на давността, прекъсването на давността, включително и изпадането на длъжника в забава, съгласно чл. 126(2), имат относително действие. Те не действат спрямо всички. Относителното действие на спирането/прекъсването на давността и поставянето на длъжника в забава е уредено както в ЗЗД, така по същия начин и в БГБ. По френския кодекс и по стария ЗЗД принципът е бил обратен - спирането/прекъсването на давността и забавата на длъжника са имали универсално действие.

Отказът на единия солидарен длъжник от давността не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. Ако някой, по отношение на която е спряна давността или е прекъсната от кредитора, бъде принуден да плати, при все, че останалите длъжници се ползват от вече изтекла спрямо тях погасителна давност, той има регрес по отношение на тях. Казано иначе, ако сме прекъснали давността по отношение на първия солидарен длъжник, по отношение на останалите двама изтича давност, защото спирането/прекъсването на давността в лицето на единия солидарен длъжник няма действие за останалите - те се освобождават, кредиторът повече не може да ги преследва. Във вътрешните отношение обаче платилият поради това, че не е освободен от давност, е има регрес към останалите, при все, че те спрямо кредиторът са се освободили. Ако обаче този длъжник се е отказал от давността, отказът не действа по отношение на останалите съдлъжници. Според чл. 125 той няма право на регрес по отношение на освободените от давността.

Последната хипотеза на относително действие на един юридически факти е невъзможността за изпълнение, а оттам като свържем и ал. 2 чл. 126, бихме казали общо виновното неизпълнение.

Съгласно чл. 126(1) ако изпълнението стане невъзможно и само някой от длъжниците е отговарял за това, например първият, кредиторът може да иска от него пълно обезщетение за вредите, да иска компенсаторното обезщетение по чл. 79. Останалите длъжници отговарят солидарно само за стойността на първоначално дължимото. Така че от този текст разбираме следното: обезщетението вместо изпълнение е не само колкото вещта струва обективно, но колкото е интересът. То включва обезщетение на вредите от неизпълнението, от липсата на изпълнение, независимо от стойността на самата вещ. Така погледнато, компенсаторното обезщетение включва веднъж обективната стойност на престацията, втори път обезщетение за интереса. Солидарният длъжник, който е причинил невъзможността, отговаря за двете, останалите отговарят само за обективната стойност на вещта. Между другото чл. 126 постановява и още веднъж принципа, че действието на единия не може да вреди на другия.

Вътрешните отношения между солидарните длъжници са уредени в чл. 129, макар че частично са разпръснати в 126 и 127(1) - от този текст правим извода, че във вътрешните отношения частите на солидарните длъжници са равни. Те обаче могат и да не са равни; законът казва “доколкото не следва друго от отношенията”. Може да има различни взаимоотношения, включително и един длъжник във вътрешното отношение да не е длъжник, защото, да кажем, той няма никаква полза от договора, но независимо от това е поел солидарно задължение, защото такова, да кажем, е било изискването на кредитора.

 частите могат да не бъдат равни, но при липса на друго, което да следва от вътрешните отношения, ще се презюмира, че са равни. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, а това в общия случай е този, който е платил целия дълг, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. За разликата, но в условията на разделност. Този иск е личен обратен иск на съдлъжниците, следващ от чл. 127(2). От друга страна обаче, платилият целия дълг солидарен длъжник е задължен с други и плаща всъщност и заради тях по начин, че да не може да откаже плащането, защото кредиторът може да преследва който иска солидарен длъжник. Ако това е така  той плаща нещо, което във вътрешните отношения е чужд дълг. Така че ще има суброгация в правото на удовлетворения кредитор. Тая суброгация обаче е ограничена, в смисъл, че не се встъпва в солидарността - веднъж платил, първият солидарен длъжник не може да встъпи по отношение на останалите двама в С, която имаше кредиторът. Останалите ще бъдат пред него и по регреса, и по суброгацията, разделени длъжници  с плащането и удовлетворяването на кредитора тази особена връзка (С) се прекратява и във вътрешните отношения солидарните длъжници са разделени длъжници. Тази суброгация обаче е и в изпълнителния лист на кредитора, съгласно чл. 326 ГПК. Този, който е платил 900, ще може да се обърне към единия за 300 и към другия за 300. Законът обаче съдържа едно особено правило: ако някой от последните (другите солидарни длъжници, извън този, който е платил повече от своята част) се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно върху другите солидарни длъжници, включително и този, който е платил. За да илюстрираме той пример, нека приемем, че дългът е 1200 и имаме трима длъжници. По отношение на кредитора те дължат 1200 солидарно, но във вътрешните отношения първият дължи 600, а останалите по 300. Първият плаща целия дълг. Той ще може да се обърне да вземе по 300 от всеки един от останалите солидарни длъжници. Ако обаче вторият се окаже неплатежоспособен, загубата от него ще бъде преразпределена между останалите длъжници, включително платилия, съразмерно на техните части в общия дълг, съразмерно това, което те във вътрешните отношения дължат. Съразмерно означава, че тия 600, дето можем да ги искаме ако бяха тримата, няма да бъдат 600, а ще бъдат в следната пропорция: длъжник 1 дължи два пъти повече от длъжник 3, както два пъти повече от останалия неплатежоспособен  загубата от 300 ще се разпредели в съотношение 1:2 и нашия длъжник, който е платил 1200, ще може да иска от не неплатежоспособния неговите 300 плюс една трета от 300 = 400. Останалата загуба от 200 ще трябва да поеме той. Казано иначе, в такъв случай той ще е платил 1200, ще може да вземе 400 от единия съдлъжник, а при него ще останат да е платил за своя сметка 800.

ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТИ с обективно действие не само че изразяват “мощността на дълга”, но дават и абсолютни възражения, които може да направи всеки от солидарните длъжници. Всеки солидарен длъжник може да каже “аз няма да платя, защото първият солидарен длъжник вече плати целия дълг! Аз няма да платя 900, защото първият солидарен длъжник вече плати 300 и мене и останалите може да ни преследват за 600”. По същия начин действат и тези юридически факти със смесено действие. В частта си, в която те ползват всички солидарни длъжници, дават едни абсолютни възражения. Останалите юридически факти дават индивидуалната претенция . . .

NB! ! ! ! Не е довършен втория час ! !

Мандатно обяснение на солидарността. Дълго време отношенията при пасивната солидарност са разглеждани чрез едно дружество между длъжниците - те представляват някаква общност, която взаимно си е дала мандат - косвено представителство. Тая мандатна теория е в много отношение все още жива, включително и Кожухаров обяснява някои от ефектите на ПС чрез взаимния мандат, който са си дали длъжниците. Тая теория се свързва с името на Шарл дьо Молен. Чрез нея той е искал да обясни противоречията в материята на С. Кои противоречия?

Няма го третия час! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !