Облигационни отношения

Материята на новацията на пръв поглед е уредена само в чл.107 ЗЗД. Там се казва: "Задължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. В такъв случай обезпеченията на старото задължение се запазват за новото, ако лицата, които са ги дали, се съгласят за това." От този текст могат да се направят няколко извода: Новацията е способ един стар дълг да се замени с нов. Това става по съглашение с кредитора - т.е. необходими са волеизявленията най-малко на две лица - т.е. новацията е договор. Модерното право не познава недоговорни, законни новации.

Уредбата в ЗЗД е меко казано пестелива. Затова могат да се изтъкнат поне две съображения: От една страна през 50те години някой сложни и неприложими в тогавашният стопанско живот правни институти са посмачкани в новия ЗЗД - за сравнение стария закон съдържа 12 текста за новацията. От друга страна за някой новации,по-точно за субективните новации, модерното право познава други фигури - цесия и поемане на дълг.

Не може да се каже, че новацията е загубила значението си, защото въпреки съществуването на цесията и поемането на дълг, има ситуации, в които тъкмо може да се използва субективна новация. А за обективната новация днес няма алтернатива. Затова към тази оскъдна уредба трябва да се прибавят някой класически и традиционни положения, както и изключително да тълкуваме волята на страните - какво точно са искали да направят. Съществуват все пак значителни разлики между днешната и някогашната уредба - например преминаването на обезпеченията, както и изискването за намерение за новиране.

Понятие за новация

Новацията е догвор, по силата на който един стар дълг са заменя с нов. От тази гледна точка новацията е способ за погасяване на цялото задължение, чрез заместването му с друго. Налице е не опрощаване или друго окончателно погасяване на облигационната връзка, а просто едно задължение са замества с друго. Погасяването на стария дълг е основанието на новацията. Оттук и възникването на новия дълг е последица от погасяването на стария. Всичко това днес става чрез един единствен акт - договор за новиране. Новацията би могла да се оформи и като анекс към съществуващ договор - този, от който възниква оригиналното, първоначалното задължение.

Новацията погасява един дълг, замествайки го с друг, от което не следва, че новацията погасява един договор, замествайки го с друг договор. Един договор създава множество задължения и може да се новира само едно от тях. Това ще бъде обичайната хипотеза на анекса, чрез който се променя нещо в предшестващият договор.

Предпоставки за новиране

1)Наличието на валиден стар дълг. Нищожен дълг не може да се новира - от нищо, нищо не става.

Унищожаемият дълг обаче, би могъл да се новира, но ще се окаже, че и новото задължение е унищожаемо. Може да се разсъждава по въпроса дали страните не са искали да преодолеят, чрез потвърждаване, унищожаемостта на оригиналното задължение. Както е известно, това става чрез писмен акт.

Има автори, които приемат, че след като новацията погасява старото задължение, а погасяването е "нещо като изпълнение" (доброволно) и понеже доброволното изпълнение, при знание за дефекта, потвърждава унищожаемата сделка и я прави неатакуема, то и новацията сама по себе си ще потвърди унищожаемостта на сделката, от която възниква оригиналното задължение.

Но между плащането - доброволното изпълнение и новацията съществува много голяма разлика. Затова според мен, ефектите на доброволното изпълнение не могат безрезервно да се пренесат като ефекти на новацията. Това се отнася както за унищожаемите задължения, така и за естествените задължения. Редица автори, особено немски, смятат, че новирането на естествено задължение създава ново, действително задължение, стига самата новация да не е засегната от дефект. Според Фаденхехт и Апостолов "от нищо не става" - ако се новира едно естествено задължение няма да се получи съвършено исково задължение, а ново естествено задължение.

Логиката на другите е същата, както при унищожаемите задължения: така както изпълнението на естествено задължение изключва възможността да се иска връщане, така и новирането на естествено задължение създавало перфектно задължение. Вече бе споменато, че новацията, колкото и да прилича на доброволно изпълнение не е такова и ефектите на доброволното изпълнение не могат да се пренесат към новацията.

2)Възникване на нов дълг. Новацията е погасителен способ, но погасяването на старото задължение става за сметка на заместване с ново. Ако нов дълг не възниква, няма да има новация, а може би опрощаване. Не винаги е било така - идеята за обвързаност на двата ефекта на новацията е прокарана от Юстинияновото законодателство. По-рано се е допускало погасяването на едно задължение с новация, без да бъде заместено от нов дълг. Смятало се е, че новацията извършена от недееспособен погасява стария дълг, но (понеже не може да му вреди) не създава ново задължение.

3)Разлика между двете задължения. Това може да бъде разлика в страните по двете задължения - субективна новация. Може да бъде разлика в обективните елементи - когато новото задължение възниква между същите лица, но съществува някаква промяна в предмета, тежестите и т.н. В този случай говорим за обективна новация.

4)Способността на страните да се разпореждат с правата си - новацията е погасително основание - страните трябва да имат пълна разпоредителна дееспособност.

5)Намерението за новиране (animus novandi) - за което също се смята, че е въведено от юстиниановото право. Намерението за новиране не се предполага, но това не означава, че трябва да бъде изразено чрез някаква сакраментална форма. Нужно е от волята на страните да стане ясно, че те целят да заместят едно задължение с ново - да погасят стар дълг, като поемат нов. Ако в поемането на ново задължение не може да бъде открито това намерение, няма да има и новация, а просто задължаване.

Видове новации

Обективна новация - новото задължение се поема между същите страни и се отличава от старото по някакви свои обективни принципи. Например предмета - дължат се ябълки - вече се дължат круши, но на мястото на ябълките се дължат круши, с които ще се изпълни след време на падежа, а не сега, както е при datio in solutum. Капитализацията на лихви, дори така, както е уредена в Наредба 9 БНБ, се оказва една новация, при която старото задължение се заменя с ново, чийто предмет е главницата и изтеклите лихви на стария дълг - отпуска се нов кредит.

Разликата може да се състои и в основанието: Дължа ви 5лв срещу ябълката, която ми продадохте, но сега новираме и смятаме, че сте ми дали заем - уреден е въпросът с ябълката и ви дължа 5лв по заем. Ефектът от една подобна новация е, че повече няма да могат да се прилагат възраженията за неизпълнен договор-че не съм получил ябълката.

Затова трябва да се внимава при издаване на абстрактни ценни книжа с оглед изпълнението на някакво друго задължение, защото по общо правило те не новират стария дълг. За да има новация трябва да се посочи връзката между двете задължение и изрично да се подчертае, че новият дълг замества изцяло стария, който е погасен.

Разлика може да има в модалитетите, но простото удължаване на срока (пролонгация) няма да бъде новация, защото няма намерение за новиране, а само се отлага изпълнението на задължението. По същият начин се разсъждава при промяна на местизпълнението, или някакъв друг елемент от задължението.

Все пак тук ще бъде нужно тълкуване. Ако променим местоизпълнението или ликвидацията по един договор за превоз - искам вместо на гарата, да бъда откаран на летището, според мен, това ще бъде новация. Но може би няма да има новация, ако първоначално трябва да ми доставят ябълките в къщи, но после уговарям да ми ги донесат на вилата. От тези два примера се вижда значението на намерението за новиране.

Субективни новации - при тях има промяна в страните по двата дълга:

1)Пасивна субективна новация - променя се длъжника. За това е необходимо съгласието на кредитора и на новия длъжник. Т.е. пасивната субективна новация може да стане без участието на стария длъжник, по същият начин, както едно задължение може да бъде изпълнено и от трето лице. Когато тази новация става без инициатива (а може и дори без знанието) на стария длъжник, сме изправени пред експромисия.

Когато (както е в повечето случаи) новацията е резултат от инициатива на стария длъжник - той е намерил кой да се задължи на негово място, обикновено сме изправени пред съвършена пасивна делегация.

Нерядко този резултат (смяна на длъжниците) се постига не чрез пасивна новация, а чрез поемане или заместване в дълг - това, което е уредено в чл.101 и 102 ЗЗД.

2)Активна субективна новация - променя се кредитора. Необходимо е съгласието на 3 лица - на стария кредитор, на новия кредитор и на длъжника, който трябва а обещае на новия кредитор това, което е дължал на стария, а стрия кредитор да го освободи от задължението. Тази активна субективна новация, или по-скоро нейният резултат днес по-лесно може да бъде осъществен чрез института на цесията. Още повече че при цесията не се пита цедирания длъжник дали иска да има нов кредитор.

Разликата между двете субективни новации и поемането на дълг и цесията, освен в броя на страните и нужните волеизявления, може да се открие в следното: при новацията се погасява едно задължение, чрез заместването му с ново, докато при способите за прехвърляне на вземане (респективно на задължение) се изхожда от идеята, че едно и също правоотношение се прехвърля между различни субекти, но то се запазва същото - със същото основание, действие и т.н.

Действие на новацията

Новацията погасява стария дълг. Последица от това е, че не може да се търси неговото изпълнение, прекратяват се последиците от неизпълнението до този момент и не може да се претендира отговорност за неизпълнение. Погасяват се и субсидиарните права, свързани със старото задължение - погасяват се обезпеченията.

Чл.107 ЗЗД обаче в своето второ изречение казва: "В този случай обезпеченията на старото задължение се запазват за новото, ако лицата, които са ги дали, се съгласят за това." Т.е. обезпеченията преминават върху новото задължение само със съгласието на лицата, които са ги дали. Безспорно същите лица, които са обезпечили старото задължение, може наново да обезпечат и новото. Но по този начин ще се промени реда на обезпеченията, които са реални. За да не се получи това, законът позволява да се запазят старите обезпечения за новото задължение, при което биха запазили своя ред.

Второто следствие от новацията е възникване на нов дълг. Този дълг по начало би следвало да бъде хирографарен, но (препращайки към по-горе казаното) върху него могат и да преминат обезпеченията на стария дълг. Следва да се приеме, че доколкото това е нов дълг, а старият е погасен, възраженията свързани със стария дълг не могат да се използват ефективно. Вече беше посочено, че това не винаги е така при обективната новация, защото недействителността на стария дълг прави недействителен и новия. При субективните новации очевидно не могат да се правят възражения, свързани с ефектите при изпълнение, защото стария дълг е погасен. Но в много случаи новият длъжник се задължава за същото, което е дължал стария длъжник (или същото, което е дължал на стария кредитор - при активната субективна новация/. Такава новация се нарича титулована - цели погасяване на старото задължение, но при изрично ограничаване на новото. При това положение ще може по новият дълг да се правят възражения, черпени от съдържанието на стария.

ДЕЛЕДАЦИЯ

Делегация има, когато едно лице - делегант, нареди на друго лице - делегат, да плати или да се задължи към трето лице - делегатар.

От тази гледна точка можем да говорим за два вида делегации - делегация за плащане (delegatio solvendi) и делегация за задължаване (delegatio obligandi/. Самата делегация не е сделка, не е договор, не е даже правоотношение. Делегацията е правна фигура, която включва горепосочените елементи. Самото делегиране - нареждането за плащане и задължаване, не е още делегация.

Правна уредба на делегацията в ЗЗД няма. Това е правна фигура, която "живее" в други конкретни правни институти. Делегацията е абстрактна правна фигура, изведена от конкретно съществуващи институти. Например чекът е делегация за плащане: издателят на чека нарежда на платеца по чека (банката, в която има авоар) да изплати сумата по чека на неговият приносител - делегатар. Или менителницата - делегация за задължаване: издателят на менителницата (делегант) нарежда на платеца по менителницата (делегат) да акцептира тази менителница - да се задължи към приносителя и (делегатар/.

Делегация можем да открием и в редица други способи за банково разплащане. С платежното нареждане делеганта нарежда на собствената си банка-делегат да извърши плащане, чрез заверка на сметката на делегатаря.

Ако се върнем към общото понятие за делегация, с оглед делегацията за задължаване, която в множеството случаи подготвя една новация от край време съществува смешението между делегация и новация. Потие например казва, че делегацията е новация, при която длъжникът е намерил трето лице, което да се задължи на негово място - концентрирал се е върху онази пасивна субективна новация, обусловена от интереса на стария длъжник. Ако новият длъжник се е задължил без знанието на стария, ще бъде налице експромисия, а в горният случай е налице съвършена пасивна делегация. Оттук термините при делегацията - активна и пасивна, са дошли от новациите и по традиция се употребяват само за тези делегации, които имат някаква връзка с новациите - достигат до новация или, подобно на несъвършената пасивна делегация, са само на крачка от този ефект.

И понеже за новация може да се говори единствено при делегациите за задължаване, но не и при тези за плащане, защото при тях се погасява едно задължение, без да се поема ново, термините активна и пасивна се отнасят само до делегации за задължаване.

В днешния ЗЗД няма уредба на делегацията. В стария закон е имало един текст, последният текст от новациите, за който е спорно, дали не се отнася до делегация. По традиция и други законодателства нямат обща уредба за делегациите. В немската система в раздела за новацията се казва нещо и за делегация, без обаче да е ясно, дали разглежданата делегация се счита за вариант на новация, или въобще не се разглежда делегация, а нейните последици с оглед новацията.

Можем да разглеждаме три отношения при делегацията. (Отношения, а не правоотношения/. Външно е отношението, между делегата и делегатаря. Поемането на задължението от делегата към делегатаря в изпълнение на делегацията, или плащането от делегата към делегатаря при делегация за плащане.

Отношението между делеганта и делегата се нарича провизия, или отношение на покритие. То дава отговор на въпроса, защо делегатът изпълнява нареждането на делеганта и плаща или се задължава към делегатаря.

Отношението между делегант и делегатар се нарича вътрешно, или валутно отношение. То дава отговор на въпроса, защо делегантът дава нареждане на делегата да се задължи или да изпълни на делегатаря.

Делегацията е възможна и без нито едно от тези отношения да съществува като правоотношение преди изпълнението и - т.е. да поражда външното отношение. В такъв случай можем да говорим за делегация, непредшествана от облигационни отношения. Обратното ще бъде делегация, предшествана от облигационни отношения.

Пример за делегация, непредшествана от облигационни отношения, дава Кожухаров в учебника си: Имал той един приятел в Бургас и един в София, който щял да ходи в Бургас. Той идва при него и му казва: "Аз ще ходя в Бургас. Там може спешно да ми притрябват пари. Би ли писал на някой твой познат в Бургас ако ми потрябват да ми даде 5лв, пък ние после ще се оправяме." Делеганта се обажда на своя приятел в Бургас и му казва: "Нали знаеш ония Гошо. Той може да дойде при теб и ако ти иска пари, дай му до 5лв, а после с теб ще се разберем." В същност това е схемата, по която е възникнала менителницата. А това е станало по следния начин: Един търговец, който иска да отиде до Божи гроб, но го е страх да пътува с парите си, отива при един венециански търговец-сараф и му казва: "Аз отивам в Йерусалим. Ето ти тук една торбичка злато. Дай ми писмо до някой твой колега там той да ми даде торбичка злато." И това става постоянна практика. Ако се запитаме защо търговецът-делегат в Йерусалим ще изпълни едно такова нареждане, то отговорът е прост: Защото друг някой търговец ще дойде при него и ще иска обратната операция. Така е възникнала не само менителницата, но и днешните кореспондентски отношения в банките.

В горния случай с бургаския приятел ще възникнат следните отношения: По външното отношение все едно е отпуснат заем, като същевременно и по едно мандатно отношение (защото човекът в Бургас действа по поръчка) трябва да се възстановят разноските – actio mandati contraria.

Възможно е делегация, която е предшествана от други отношения, да бъде абстрактна по отношение на тях - т.е. да няма за цел да ги уреди и да не могат да се черпят възражения. Една такава делегация се нарича абстрактна или чиста.

Но може и една предшествана от облигационни отношения делегация да има за цел да уреди някое от тях - да се позовава на тях. Т.е. възможно е основанието на външното отношение да бъде уреждането на някое от предходните две. Такава делегация се нарича титулована, защото се позовава на титула на външното отношение към някое от другите две: вътрешното или провизионното.

В последната хипотеза разглеждаме следните видове делегации:

1)Възможно е делеганта да е кредитор на делегата (който от своя страна е длъжник на делеганта) в и качеството си на кредитор нарежда на своя длъжник да плати, или да се задължи пред едно трето лице - делегатар. Ако делегацията е за плащане, новация няма, защото се изпълнява по чл.75 на лице, което изрично е овластено да получи плащане.

Когато обаче делегацията е за задължаване, с поемането на задължението на делегата към делегатаря -т.е. с възникването на дълг по външното отношение, се погасява задължението на делегата към делеганта сме изправени пред една активна субективна новация. Старият кредитор на делегата - делегантът, е заменен от нов - делегатаря. Такава делегация, която подготвя активна субективна новация, се нарича активна делегация. Понеже името идва от новацията, за активни делегации може да става дума единствено при делегации за задължаване. При делегациите за плащане новация е невъзможна, затова и традицията не отнася за нея прилагателното "активна".

2)Възможно е делегантът да е длъжник на делегатаря и да нареди на делегата да плати, или да се задължи към неговия (на делеганта) кредитор. Ако делегацията е за плащане, новация няма да има - делегата ще плати по чл.73 като трето лице чуждо задължение. (Ситуацията е като тази, когато ви казвам тези 5 лв които ми дължите на мен, да ги дадете на жена ми/. В този случай, ако делегацията е за задължаване, с поемането на задължението на делегата към делегатаря са възможни две хипотези: 1)Делегатаря може да не освободи делеганта от неговото задължение - ще има двама длъжници - новация няма. Тази делегация се нарича несъвършена пасивна делегация. Нарича се пасивна, защото нареждането се прави от длъжника и защото има за цел да смени длъжника по задължението, но е несъвършена, защото не достига до тази си цел - смяната на длъжника, и няма новационно действие. За да има новация е необходим и animus novandi. Трябва делегатарят да освободи делеганта и да приеме на негово място като единствен длъжник делегата. В този случай ще има съвършена пасивна делегация, която води до пасивна субективна новация.

За пасивна и активна новация можем да говорим и без да сме изправени пред новация, съгласно това какво е качеството на лицето, което прави нареждането. Но пак по традиция двете понятия се отнасят само до делегации, които имат връзка с новация.

При активната делегация, основанието на задължаването по външното отношение е отношението по покритие. При пасивната делегация основанието на външното отношение е вътрешното (валутно) отношение.

Има още една делегация, която се нарича активно-пасивна делегация. И тук има три групи отношения, но е възможно делеганта да е кредитор на делегата (който да е длъжник по отношението по покритие) и едновременно с това да е длъжник на делегатаря (който да е кредитор по валутното отношение/. В този случай ако делегацията е за плащане, няма да я определяме нито като активна, нито като пасивна. Но ако е делегация за задължаване - външното отношение ще има за цел едва ли не за "замени" другите две и да доведе едновременно и до смяна на кредитора и до смяна на длъжника. На мястото на досегашния кредитор - делеганта, делегата ще придобие нов кредитор - делегатаря. На мястото на досегашния длъжник - делеганта, делегатаря ще получи нов - делегата. На всичко отгоре лицето, което прави нареждането (делеганта) има качествата и на длъжник и на кредитор (кредитор по провизията и длъжник по валутното отношение/. Такава делегация се нарича активно-пасивна.

Възможно ли е съществуването на активно-пасивна субективна новация? Не може, защото едно задължение да има за основание други две. Макар и да говорим, с известни условности, за активно-пасивна делегация, доколкото чрез нейното осъществяване ще бъдат уредени две други отношения, то не може да съществува активно-пасивна новация, защото може да бъде новирано само едното от тях - само погасяването на едното отношение може да бъде клауза и пряка последица на външното отношение, а второто вътрешно отношение ще бъде някаква по-далечна цел. Всяка една активно-пасивна делегация в същност ще има реалното действие и ефектите на една от другите две делегации: активна или пасивна, в зависимост от това, което страните са целели. Ако се търси погасяване на валутното отношение, ще се реализира пасивна делегация, а ако се търси погасяване на отношението по покритие - активна.

ЗЗД приема на едно място (което е малко спорно, защото се намира в рубриката "Прехвърляне на вземания и задължения" - чл.102 ал.3) че "новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията, които е имал старият длъжник, произтичащи от прехвърленото правоотношение" - възраженията по валутното отношение. На базата на този текст може да се приеме, че една активно-пасивна делегация е повече пасивна, отколкото активна. Това обаче е въпрос на конкретно изследване, защото при отделните хипотези на делегации, за които има легална уредба, се посочва кое е основното задължение. (Например при чека: издаденият чек без покритие ще позволи на банката, без да има интерес от валутното отношение това, че съм ял и пил в една кръчма и накрая съм си платил с чек - издавайки чека искам чрез една делегация да погася задължението си към делегатаря - кръчмата, но понеже имам покритие към банката, тя е длъжна да приема чековете ми, но така уреждам и отношенията си с нея - намалявам авоарите си, ако нямам покритие, банката може да откаже да плати, но не и под предлог, че яденото не е било достатъчно доброкачествено, или пък че алкохолът бил менте - т.е. не може да прави възражения по валутното отношение/.

Така при активно-пасивната делегация, която е и най-често срещаният вариант, от отношенията между страните и уредбата на конкретната връзка ще се търси отговора на въпроса, кое от задълженията е прякото основание на външното отношение и следователно какви възражения могат да се правят по него.

Разграничение и съотношение между делегация и новация

Новацията е договор, чрез който едно задължение се погасява чрез заместването му с друго задължение. Делегацията е правната фигура, която се получава когато едно лице нарежда на друго да плати или да се задължи към трето.

Новацията винаги погасява едно съществуващо задължение за сметка на възникването на ново. Една делегация може и да не бъде предшествана от други отношения и тогава няма да има какво да се погасява, а тепърва ще се създават отношения по покритие и по валута, които ще целят уравняване на даденото по външното отношение. Дори да е предшествана от предишно отношения, делегацията може да няма за цел да ги урежда - може да бъде абстрактна. Докато новацията винаги има за цел да погаси съществуващо задължение за да създаде ново.

Ако делегацията е титулована и като такава, предшествана от отношения, които има за цел да уреди, тя не винаги замества един стар дълг с нов - може да бъде погасено цялото задължение чрез плащане от, или на трето лице, а не на оригиналния кредитор, в който случай отново няма да има новация.

Новацията може да бъде субективна или обективна. Обективната новация в никой случай не се предшества от делегация. Сечението между двете фигури може да се търси при субективните новации и тези делегации, които са за задължаване, предшествани от други отношения, които имат за цел да уредят. Т.е сечение има между активна субективна новация и активна делегация и между пасивна субективна новация и съвършена пасивна делегация. Но не може да се намери покритие, макар и да има известна връзка, между несъвършена пасивна делегация и пасивна субективна новация.

В Рим делегациите са се осъществявали предимно чрез стипулации. В днешно време стипулации няма - възниква въпроса: как да се обясни делегацията? Можем да търсим някакво обяснение в мандатните отношения - делеганта, като мандант, нарежда на делегата, като мандатар, да извърши за негова сметка някакво правно действие - да плати, или да се задължи към делегатаря. Но ако приемем това обяснение, ще се окаже, че след смъртта на един от двамата ще се прекрати и мандатното отношение и няма да може да се изпълни делегацията.

Този проблем е накарал някои автори да виждат при делегацията един договор в полза на трето лице. Делеганта и делегата уговарят в полза на едно трето лице (делегатаря) от който договор то директно придобива права срещу делегата и може да ги упражнява и след смъртта на един от двамата договарящи.

Вярно е, че при договорът в полза на трето лице не само имаме този "триъгълник от отношения", но и еднакви наименования на отношенията. Все пак да се търси обяснение на делегацията в договорът в полза на трето лице в много случаи ще се окаже излишно, защото обща уредба на делегацията днес не съществува и за тези фигури, в които има конкретно прилагане на делегация и имат легална уредба (чека, менителницата и т.н/. Изрично е изключена възможността отношенията да се прекратят при смърт на някоя от страните.

Въпросът включва две части - С и Н. И двете са уредени в ЗЗД, в раздел IV.

Какво е С? Принципът в ГП е разделността на задълженията. Това, простичко казано, означава следното: ако взема от двама души по пет лева назаем, то ще трябва да върна на всеки от тях двамата по пет лева или казано иначе, имаме две независими задължения за по пет лева, респективно и две независими вземания на кредиторите, всеки от които може да си иска само неговите 5 лв. Обратно, ако дам по пет лева на двама, принципът на разделността предполага, че ще имам да вземам от единия длъжник пет лева, а от другия, други пет лева; отново има две независими облигационни отношения.

Възможно е обаче да сключим сделката така: взимам от двама души по пет лева, общо десет, и се задължавам да ги дължа изцяло. Изцяло значи солидарно. Мога да се задължа да върна тези 2х5 лева като 10, тоест задължението ми към единия и към другия да бъде някак си обединено, да стане цялостно и аз да съм длъжен да върна и на единия, и на другия, но алтернативно (или на единия, или на другия) цялата сума от 10 лева, но само веднъж. Това би било едно цялостно, едно солидарно задължение, но тази С се оказва множествена от гледна точка на кредиторите, тоест имаме двама кредитори, всеки от които може да иска цялото, но веднъж един от тях получил цялото, се погасява задължението на единствения длъжник. Тази С бихме нарекли С между кредитори или активна С.

Обратно, възможно е да дам на двама души по 5 лева и да уговорим, че те ще ми бъдат върнато, ще бъдат дължими изцяло от всеки от двамата длъжници, но самоведнъж. Казано иначе, бих могъл като кредитор да имам двама длъжници за общия дълг от 10 лева като могат да искам този дълг от всеки от длъжниците, но с получаването му от единия длъжник, се погасява и задължението на другия. Тази С се нарича пасивна или С между длъжници.

 има два вида С - активна и пасивна. Законът обаче е уредил само пасивната (ПС), а активната е била уредена преди. Тя обаче се споменава и от Кожухаров и има тенденция да се смята, че макар и неуредена, би могла да бъде уговорена.

 солидарни са тия длъжници, които заедно дължат нещо по такъв начин, че кредиторът може да иска от всеки от тях цялото, но с получаването наведнъж, се погасяват вземанията на кредитора и спрямо другите.

Законът не дава дефиниция на солидарността. Според чл. 121(1) освен в определени от закона случаи, С между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорено. Този текст ни посочва източниците на ПС. Те са два - законът и договорът. От тази гледна точка можем да говорим за договорна С и за законна С.

От друга страна, изразът на закона “освен в определени от закона случаи” възниква само когато е уговорена, дава да се разбере принципа в ГП. С не се предполага. Принципът е разделност на задълженията. Изключението е ПС.

За да имаме солидарно задължение, трябва изрично задължението да е поето от страните като солидарни, тоест давайки ви десет лева на двама души, вие обещавате, че ще ги дължите солидарно. Може да се сключи и договор за заем с двама заемополучатели. Законът постановява С в някои случаи - например чл. 101; когато по договора за изработка неколцина лица се задължат да свършат една работа, се смята, че са солидарни длъжници по отношение на клиента. Има и други примери. Така че при редица договори законът създава солидарност като последица от сключването.

Вън от това законът е уредил С и в хипотези, които не са свързани с договор. Например чл. 53 - когато увреждането е причинено от неколцина (съвместен деликт), те отговорят солидарно пред увредения.

Така че принципът в ГП е следният: С не се предполага, тя трябва да следва или от изричен текст на закона, или от изричната уговорена между длъжниците, които ще бъдат солидарни, и кредитора, по отношение на който те ще бъдат солидарни.

Откакто обаче имаме дуализъм в ЧП, ТЗ в чл. 304, озаглавен “Солидарност”, казва, че в областта на ТП важи обратния принцип досежно ПС - тя се предполага. Разбира се, за да имаме С трябва да имаме множественост на длъжниците.

Ал. 2, чл. 121 вече я няма. По времето, когато я имаше, тя беше в смисъл, че ако няколко лица са се задължили по отношение на предприятие, кооперация и т.н, те отговарят солидарно. Този текст се разглежда като една особена защита на обществената собственост и интерес, защото дава улеснение на кредитора - той има няколко длъжници и ако единият не може да плати, ще може другия, точно както се получава при поръчителството - поръчителят отговаря солидарно с главния длъжник. Това идва да подчертае, че всъщност ал. 2 едва ли е идвала толкова за да създаде някакви привилегии на социалистическите организации, колкото при липсата на разгърната търговска уредба. Чл. 121(2) всъщност отразява търговскоправния принцип, че ПС в ТП се предполага, преведен на този социалистически език.