40 демократизиране на
образователната система, с гарантиране на равния достъп до образование на всички ученици, с повишаването на ефективността при обхвата на децата в системата на образованието чрез увеличаване на задължителната предучилищна подготовката на децата за училище. Съгласно приетите през лятото на 2010 г. поправки, разписани в „Закон за изменения и допълнения на Закона за народната просвета“, подготовката на децата за училище е „задължителна от годината, в която детето навършва 5-годишна възраст”.
Важна последица от промяната е, че чрез изменението на Закона за народната просвета се осъществява и сериозна структурна промяна в образователната система. Това е така, защото се оформя задължителен за всички деца двугодишен подготвителен период преди постъпване в първи клас. По този начин законодателят предоставя възможност подготвителните групи да се ситуират и в училищата, и в детските градини, като, разбира се, изборът е изцяло от страна на родителя. Тази иновация в закона поставя училищните ръководства пред
сериозно предизвикателство, защото те трябва да подготвят училищната организация за разкриването и функционирането на подготвителни групи, съобразно изискванията на закона. В преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета е даден срок до началото на учебната 2012 – 2013 г. на общините да създадат необходимите условия за осъществяване на задължителната предучилищна
41 подготовка в съответствие с разписаните изисквания.
Тези законови промени са от важно значение за децата с малцинствен произход, но децата със слухови увреждания отново са забравени. За тях остават само специализираните детски градини, които нямат пряка връзка със специалните училища.
Като цяло идеите за нов закон в образованието и набелязаните мерки дават надежда за повишаване авторитета на образователната система, за подпомагане работата на педагозите и за поемане на курс към трайно и ясно регламентиране на нормативната уредба, учебните планове и съдържание, учебниците и учебните помагала и т.н.
Залегналите идеи за иновативно обучение и иновативни училища много напомнят за добрите практики в американското образование, но все още подробности за това как ще се случат нещата липсват.
Обнадеждаваща е и системата за кариерно развитие на педагозите, но сред учителите се
промъкват съмнения и коментари, че това отново ще ги принуди да полагат допълнителни усилия, отново да седнат на студентските скамейки при и без това силната им административна и преподавателска натовареност. Актуални са опасенията предвид високата средна възраст на педагозите в България, дали тези усилия ще си заслужават и какъв ще бъде резултатът във финансово изражение. Опасения се промъкват и в начина на подбор на кадрите, които биха заемали длъжностите
Главен учител,
42
Помощник-директор и Директор. Подборът върху основата на Проекта за кариерно развитие отчита единствено придобитите професионални
квалификационни степени, но не и административните, организаторски и дори мениджърски възможности на евентуалните кандидати.
Напълно неясен остава въпросът с новите
Държавни образователни стандарти, които трябва да заменят ДОИ. Гилдията проявява съмнения относно появата на нещо революционно ново спрямо ДОИ, които са вече отменени. Още по-голяма е неяснотата при децата със слухови увреждания и СОП.
Закриването на голяма част от помощните
училища е дългогодишна идея, която има за цел да освободи държавата от грижата за тях, като те бъдат прехвърлени към общините и тяхното местно финансиране. Преобразуването им в центрове за личностно развитие автоматично лишава децата в тези центрове от статута им на редовни ученици в образователна институция – училище. По проекта се предвижда да бъдат запазени и преобразувани в специални училища трите училища за глухи деца в
София, Пловдив и Търговище и двете за слепи в
София и Варна, както и още няколко помощни.
Други опасения, на
които не се предоставя отговор, са свързани с финансирането на промените и кратките срокове, в които реформата трябва да се осъществи. Промяната в степените на образование и опцията за придобиване на основно образование в
43 седми клас буди истинско недоумение сред учителите и резонно поставя въпроса защо се използват модели от началото на ХХ век.
Сподели с приятели: