46
4. От интегрирано към приобщаващо образование В българската наука няма ясно изразени традиции в използването на иновации и иновационна образователна среда при образованието и възпитанието на децата и учениците. Въпреки това иновациите и иновационната образователна среда могат да се открият бързо и лесно, но тяхното използване и прилагане е по-скоро инициатива на отделни педагози,
като едва след влизането на България в европейското семейство използването и приложението им става масово. Интересно е да се отбележи, че използването на иновации и иновационна образователна среда при децата с увреден слух е много по-широко застъпено и се използва много по-рано, отколкото при обучението на чуващите ученици.
През тоталитарния период при децата и учениците със слухови увреди резултатите от образованието и приобщаването им към обществото също са много добри както при
професионалната им реализация, така и в социален аспект. Основен недостатък на системата от този период е, че хората с увреден слух трябва да положат максимално възможните усилия, за да се впишат и приобщят към общността и да бъдат пълноценни личности. Самото общество по никакъв начин не
полага усилия да помогне, да разбере естеството на дефицита и спецификата на живот на слухоувредените и да ги приеме за свои равноправни членове. От тази гледна
47 точка се наблюдава и известна сегрегация, която е насочена към слабо или никакво общуване на битово ниво. За съжаление в периода след 1990 г. тази сегрегация се засилва и прераства и на социално- икономическо и духовно ниво – никакви контакти с хора с увреждания.
Едва след приемането на България в ЕС в обществото започват да се преодоляват тези негативни настроения. В самата наука промяната към слухоувредените хора започва от средата на 90-те години, като първи в това отношение е проф.
Радулов. Българската научна мисъл извършва пренасочване на интересите си и от влиянието и достиженията на съветските и руските си
колеги се преориентира към Западните изследователи.
Отрицанието на постигнатото до момента и липсата на критичен подход при анализирането на предстоящите реформи довежда до срив в образователната система.
Иновациите и иновационната образователна среда започват масово да се прилагат, но относно приложението им при глухите деца все още опитите са твърде плахи и несигурни. Индивидуалинят подход към децата и учениците с увреден слух като общност, която
има своите специфични нужди, е заменен от индивидуалното разглеждане и анализиране на потребностите и нуждите на детето със слухов дефицит. Само по себе си в това няма нищо лошо, но този нов подход се превръща в самоцел и доста често е налаган като по-добър модел за обучение, образование и интеграция на личността. Това в повечето
случаи не е правилното решение, но
48 нуждите на новата политико-икономическа и духовна ориентация и еманципация на обществото го изискват.
Иновациите и иновационната образователна среда имат своето влияние върху образователните политики и учебно-образователните практики. В
България по отношение на децата с увреден слух е необходимо те да имат своето специално място в законодателството и нормативните актове. През годините от Освобождението до началото на
Демократичния период в България те изиграват своята роля както в обучението, образованието и
възпитанието на глухите деца, така и в тяхната социализация, адаптация и интеграция в обществото, макар да са плод по-скоро на инициатива на
отделни учени и специалисти, отколкото на държавно виждане като цяло.
Сподели с приятели: 
