Образованието

30 развива активна дейност по посока медицинско, социално-битово, културно и професионално подпомагане на хора със зрителни увреждания.
Грижите за умствено изостаналите деца са поети от държавата, като се въвежда задължително и безплатно образование.
Съгласно Закона за народната просвета от
1948 г. се разработва ново учебно съдържание с цел повишаване на общообразователната и трудовата подготовка на учениците. Откриват се редица нови помощни училища, помощни училища-интернати, помощни детски градини в различни области и градове на страната, създават се нови учебно- помощни предприятия. Създаването на такива училища, интернати и полуинтернати е едно от нововъведенията в образованието, като специалистите създават и нова иновативна образователна среда, която има за задача да улесни придобиването на нови знания и умения, а също и да се формират определени навици у децата.
През 1949 г. аналитично-синтетичният метод за обучение на глухи деца за четене и говорене е широко използван в работата на педагозите. Няколко години по-късно ръчното спелуване става част от методите на преподаване в специалните училища за глухи. В допълнение, при практическата дейност се набляга на развитието на говора и речта.
След промяната на обществено-политическия строй в България реформите и промените засягат всички сфери на държавата и обществото. Държавата следва съветския модел на администриране и законодателство, което засяга и образователната

31 система и респективно глухите деца.
Законодателните промени засилват грижите и отговорностите на държавата и обществото за децата със сензорни увреждания и за децата с дефицити като цяло. Въпреки новите законодателни промени към дефицитите на децата се подхожда от медицинска гледна точка и едва след това от образователна. Явно разбиранията за образование и социализация от този период все още не са еволюирали, за да бъде сменен подходът. Независимо от това държавата и обществото се стремят да създадат максимално добри условия за образование и реализация на децата и хората с глухота, а и с други увреждания, което е видно от създадените комисии и съвети към различните нива на държавната и политическата администрация.
Друго положително нововъведение и иновационно решение е изработването на специализираните учебни програми, методики за преподаване и учебници, които да улеснят образователния процес. Това е началото на създаването на съвременната иновационна образователна среда, която въпреки че е несъвършена по отношение на външните контакти и обмен с деца и ученици без дефицити и увреждания, успява да даде солидни знания, умения и навици на учениците.
Недостатъците са в посока реализиране на контакти и изпълнение на съвместни дейности с деца и ученици без увреждания, което е предпоставка за сегрегация и последващо капсулиране на такива общности. Други недостатъци са заложените ограничения в избора на професия и възможности за продължаване на

32 образованието, но все пак има предоставени опции за бъдещо обучение във ВУЗ.
Колебанията в политиките по отношение на децата и хората с увреждания, предоставените шансове и възможности за някои от тях и ограниченията за други като например за децата със слухови увреждания свидетелстват за липсата на философия и визия за образованието, обучението, възможностите и професионалната реализация на тази част от обществото. Медицинският подход е водещ, но той довежда до дискриминационни решения, облечени в нормативни документи и законови текстове.
Въпреки всички грижи и усилия от страна на държавната администрация, образователната система и общество за образованието, обучението и реализацията на учениците с увреден слух, те остават дискриминирани, изолирани и силно подценени във възможностите си. За това свидетелства силната капсулация на обществото на глухите хора и масовата употреба сред тях на жестомимичен език.
Наред с това глухите ученици и хора си имат изработен свой сленг, който остава скрит дори и за заклетите преводачи, сурдопедагозите и рехабилитаторите. На практика се случва така, че ако личност с увреден слух пожелае да скрие разговора си със свой приятел или познат също с увреден слух, то това е напълно възможно, като разговорът преминава на техния жестомимичен сленг. Друго доказателство за провокираната капсулираност на тази общност са уважението и респектът, които се предоставят към педагози и хора, свързани с глухото

33 общество, които задължително трябва да владеят добър официален жестомимичен език и с действията си да са доказали съпричасността си към живота и проблемите на тези личности.

Изтегляне 2.09 Mb.

Сподели с приятели: