27 години по-късно на 15.04.1898 г. немският сурдопедагог Фердинанд Урбих /1861 – 1945 г./ поставя началото на първото частно училище за глухонеми деца. Заедно с училището Урбих поставя основите на българската сурдопедагогика. Децата се обучават по звуково-аналитичния „немски”
метод на Самуел Хайнике.
1.3 От началото на ХХ век до 1944 г. През 1904 г. по предложение на тогавашния министър на образованието проф. д-р Иван
Шишманов се открива Институтът за слепи. Това предоставя възможност да се направят първите крачки и в обучението и усвояването на занаяти и от слепи деца. По предложение на Шишманов в училищата се открива длъжност учител-лекар, който е натоварен да следи за здравословното състояние на учениците и да организира и следи за преминаването им през периодични медицински прегледи. Задачата на Института е не само да осигури
подслон на слепите деца, но и да провежда учебно-възпитателна дейност, като в същото време паралелно да реализира и дейности по усвояването на занаяти.
Първите стъпки при обучението и образованието на деца със сензорни увреждания е по инициативата на частни лица и благотворителни дружества. Сравнително бързо държавата се организира и предприема законодателни инициативи, които да материализират нейните грижи и отговорности за децата и хората с увреждания.
Образованието и обучението на
децата с увреждания 28 е поверено в ръцете на хората, които са поставили началото на тази инициатива, като от тях е свалено материалното бреме по осигуряването на учебния процес. Самите първи преподаватели и ръководители на образователния процес умело съчетават чуждестранния опит с традиционните
практики и иновациите, които сами създават, като в основата на обучението е създаването на възможно най-добрата и достъпна среда, която да подпомогне ефективното
усвояване на знания, умения, навици и занаят.
Усилията на първите педагози, макар и невинаги напълно образовани и подготвени за работа с деца с увреждания, бързо
започва да реализира резултати, което е маркер за правилното използване на новости и иновации в една нова и нетипична за българското училище образователна среда.
Първите стъпки на държавно организираното образование на деца със сензорни увреждания и СОП след Освобождението използва два подхода в разработката на учебни програми и в пряката си работа с децата: от една страна, това е медицинският подход към децата с увреждания, който продължава да бъде използван до началото на демократичните промени в България. От
друга страна, това е подходът, който се опира на добре познатото народно знание и мъдрост – обучението по роден език и изучаването на занаят, което се явява иновация в обучението на глухите деца и децата с увреждания.
Към всичко това започва да се въвежда и
общообразователното обучение, което е последица от постепенното преодоляване на схоластичните религиозни схващания владеещи обществото.
29
Пример за това е ангажираността на държавата към образованието и бъдещето на тези деца и освобождаването на църквата от тези ѝ вековни задължения и усилия. Бързото административно и юридическо структуриране и определяне на мястото на децата със сензорни увреждания под закрилата и издръжката на държавата свидетелства за бързото и духовно израстване на българската нация. В работата на лекари и педагози с децата с увреден слух се наблюдава тенденцията към използването на опита и добрите практики и влияния на народната мъдрост с активното въвеждане на иновационни методи на обучение и иновации. Всичко това има за цел да изгради и подготви тези деца и хора за един по- безпроблемен и пълноценен живот сред обществото на чуващите.
Сподели с приятели: