Правно формиране на личността

прехода на правните знания в убеждения и в поведението на личността съществено значение имат мотивите. Те стоят в основата както на познавателните, така и на регулативните функции на правното съзнание. При анализа на противообществените прояви на подрастващите винаги следва да се прониква в мотивите, за да се установят вътрешните детерминанти на отрицателните действия и постъпки. Това не винаги става успешно, защото при непълнолетните нарушители мотивите не са ясно очертани и не винаги децата и юношите се ръководят от строго вътрешно детерминирани цели. Често пъти те извършват нещо под влияние на по-възрастните или на ръководителя на дадена група, без да си представят тежките отрицателни последствия от извършената постъпка.
В резултат на ограничено по обхват изследване на правосъзнанието на средношколци, Н. Николов (1979) диференцира
три вида деформирано правосъзнание:
-
неосведоменост - правните предписания не са известни на учениците и те изхождат от собствена грешна представа за различните противоправни действия, като често приемат неверни и грешни решения;
-
дефектно
правосъзнание
- представлява устойчива противоправна насоченост на личността (смятат, че закона може да се заобиколи);
-
дезинформация - заключава се в представите за съдържанието на правната норма. Това не означава, че учениците не знаят за наличието на забраните, те само грешно тълкуват правната норма.
Посочените видове деформирано правосъзнание предполагат и диференциран подход в процеса на нравственото възпитание.
Главното обаче е, че формирането на правни убеждения трябва да намира израз в доброволното и съзнателно спазване на изискванията, произтичащи от законите. Наличието на убеждения означава правните норми да се спазват не поради страх от наказание, а от вътрешна потребност.

Изтегляне 1.23 Mb.

Сподели с приятели: