Образователни системи

да бъдат правомерни (в съответствие със закона) и неправомерни
(противоправни), каквито са престъпленията, административните нарушения, дисциплинарните нарушения и др.
Само при едновременната наличност на правната норма и юридическият факт може да възникне конкретното правно отношение.
Всяко възникнало правно отношение се състои от три елемента: правни субекти, субективни права и задължения, обект.
Правни субекти са участниците в правните отношения. Те могат да бъдат граждани, юридически лица (организации), държавни органи или пък самата държава. Между участниците в правното отношение се установява правна връзка, която се изразява в това, че те стават носители на взаимносвързани субективни права и правни задължения.
Тези права и задължения съставляват съдържанието на правното отношение.
Субективното право предполага възможност за определено поведение от страна на неговия носител (напр. за собственика на вещ да се разпорежда с нея). Едновременно с това субективното право включва възможност носителят му да изисква от другите лица да спазват определено поведение спрямо него (напр. да зачитат неговото право на собственост).
Правното задължение определя определя мярката на дължимото поведение на участника в правното отношение. Той трябва да извършва или да се въздържа от извършване на определено действие (бездействие).
Субективното право и задължение не съществуват едно без друго. Те са взаимно свързани и взаимнообусловени.
Така например при продажбеното правно отношение продавачът е задължен да прехвърли на купувача правото на собственост, но има право да получи покупната цена. Купувачът има право да получи вещта, но е задължен да плати цената. С други думи, обикновено правата на единия участник в правното отношение са задължения за другия участник и обратното.

Изтегляне 1.23 Mb.

Сподели с приятели: