Образователни системи

ТРУДОВО ВЪЗПИТАНИЕ

1. Труд и отношение към труда
Обикновено се приема, че трудът е дейност на човека, в която той чрез оръдията на труда въздействува на природата, използва я, създава предмети, удовлетворяващи неговите потребности. Като условие за човешкия живот трудът е процес, протичащ между човешката дейност и природата. Изменяйки природата, човек изменя собствената си природа. Благодарение на труда се развиват функциите на ръцете, краката, главата, пръстите, органът на речта.
Като специфична човешка дейност трудът започва с изработката на най-простите оръдия на труда, които постепенно се разнообразяват, усъвършенствуват, усложняват. Основни компоненти на всеки вид труд са целесъобразността, предметът на труда и средствата на труда. В процеса на труда хората влизат в определени връзки, отношения - производствени отношения. Характерът на тези отношения в значителна степен определя и характера на труда. Дискусионен е въпросът за влиянието на формата на собственост върху характера на производствените отношения. Противоречиви са възгледите на отношението между частния и обществения труд. Трудът осигурява съществуването на човека, влияе върху цялостното му нравствено формиране, но в същото време е и принуда, задължение, потребност.
Според В. А. Сухомлински, “трудът е корена на нравствеността” и
“основата на хармоничното развитие на личността”. Но трудът може да стане “източник на радост само тогава, когато човек вижда в него нещо по-значително, отколкото получаване на средства за удовлетворяване на материалните потребности".
Важни характеристики на труда са материалната и моралната заинтересованост на човека от неговите резултати. Творческият характер на труда зависи от степента на стимулиране и удовлетворяване творческите потребности на човека. Както индивидуалният, така и колективният труд могат да бъдат доброволни или давани за възнаграждение, могат да стимулират творчески прояви или отчуждение у човека, хората към него.
С развитието и усъвършенствуването на обществото и трудовата дейност се очертават етапите на културата на труда. Увеличаването на материалните и духовните богатства на обществото и отделната личност характеризира нарастващия кръг на ценностите в трудовата дейност на човека. Културата на отделния индивид и на обществото като цяло е неразривно свързана с културата на самия труд.
Развитието на културата на труда, от своя страна, е съществена предпоставка за изменението на отношението към труда, както за отделната личност, така и за групата и за обществото като цяло.
Отношението на човека към труда намира израз в отношението му към различните видове негови трудови задължения. Всяко отношение към труда може да бъде разглеждано както в икономически, така и в

нравствен аспект. Нравственият аспект на отношението към труда свързва “отношението към труда” с “трудовото възпитание” на личността. В нравствен план отношението на човека към труда е израз както на представите на хората за смисъла на труда, така и на предназначението му за човека и обществото. Според О. Матоушек и
И. Ружичка, “отношението към труда изразява това, как човек с оглед на самия себе си и на цялото общество преценява извършваната дейност, какво място заема тя в неговия живот и преживявания”.
Отношението на човека към труда не може да се обясни убедително, ако се извежда единствено от характера на производителните отношения в обществото, свой отпечатък върху отношението на отделния индивид към труда. Исторически отношението към труда се е движило от пълно отрицание на ролята му за развитието на човека до нейното преувеличаване. И двете крайности в оценяване ролята на труда за човека са довеждали до неговото обезсмисляне в живота и формиране на отрицателно отношение към него. Първи се застъпват за положително отношение към свободния труд (през XVI - XVII в.) Т.
Мор и Т. Кампанела. В книгата си “Утопия” Т. Мор проповядва своя идеал за общество, в което всички хора се занимават с труд. Идеите на Т. Мор и Т. Кампанела получават развитие в работите на А. Сен-
Симон, Ш. Фурие и Р. Оуен (XIXв.). Те се застъпват за трудовото възпитание на младата личност. Съществен принос в изясняването ролята на труда за развитието на човека и обществото прави в своите разработки Фр. Енгелс.
Същността на отношението към труда не може да се изясни обаче само чрез интересите на господствуващи и подтиснати класи в обществото. Отношението към труда не е еднозначно дори в рамките на една социална група, прослойка, класа. Необходимо е да се прави разлика между наличието на едно или друго отношение към труда у човека и готовността му за един или друг вид труд. Отношението към труда винаги съществува, положително или отрицателно, а готовността за труд е елемент на положително отношение към определен вид труд. Тя се разкрива в практическата дейност на индивидите. Постиженията на научно-техническата революция съществено повлияха характера на труда и отношението към различните видове труд, съобразно с престижността на даден вид труд и потребността от него в обществото. Отношението към труда включва отношението на човека към: трудовата дейност и трудовите хора, предметите и средствата на труда, условията на труда и резултатите от него, духовната удовлетвореност от труда. Трудът и трудовата дейност е в основата на цялостното развитие на всеки индивид. Не случайно К. Д. Ушински отбелязва: “Трудът не е игра и забавление. Той винаги е бил сериозен и тежък... Без личният труд човек не може да върви напред”.

Изтегляне 1.23 Mb.

Сподели с приятели: