Образователни системи


Приноси за разцвета на педагогическата наука



Pdf просмотр
страница60/178
Дата12.01.2023
Размер1.23 Mb.
#116214
1   ...   56   57   58   59   60   61   62   63   ...   178
Педагогика Е- УЧЕБНИК
2. Приноси за разцвета на педагогическата наука
2. 1. Педагогическата мисъл от Конфуций до съвременните
учения
Правейки ретроспекция на най-значимите идеи в педагогиката трябва да отбележим, че в първите периоди от нейното развитие с педагогически проблеми се занимават лица от различни области на науката и практиката, които не притежават специална научна подготовка. Много видни представители на философията са и изтъкнати творци в педагогиката.
Първият известен опит за цялостно теоретично представяне на съществуващата система на учебно-възпитателна дейност са педагогическите възгледи на китайския философ Конфуций (551-479 г. пр. н. е.). Предназначението на образованието и възпитанието според

него е да поддържа установените социални отношения в тогавашното общество.
Педагогическите възгледи на философите от древния Изток носят характеристиката на авторитарното възпитание, съдържащи наставления, норми на поведение (4, 65).
По-ярко се отразяват педагогическите идеи в древна Гърция, отразени в двете основни философски тенденции - тази на Сократ,
Платон и техните последователи и тази на Демокрит и Аристотел.
Древногръцките философи се занимават преди всичко със социалните проблеми на педагогиката като държавата и личността, политиката и възпитанието, образованието и обществото (4, 65).
Особен е приносът за развитието на педагогическата мисъл на
Сократ (469-399 г. пр. н. е.).
Школата на Сократ може да се смята за първото висше философско училище, макар да няма външна организация и определено място за преподаване. Две са основните положения в неговата философска система - “Аз знам, че нищо не знам” и “Познай себе си”.
Сократ идва до убеждението, че "образованието не може и не бива да се остави на случая и каприза, а трябва да се води системно и методично" (15, 128).
Сократ апелира към задълбочено мислене и нравствено съвършенство. Със съществено значение както за историята на педагогиката, така и за съвременната педагогика, е специфичния метод на познание и обучение, който той формулира, известен като сократов метод, основаващ се на беседата.
Въпросът за метода заема централно място в учението и дейността на Сократ. За него методът е единственият възможен път за да се достигне до сигурно знание, което означава и до правилно поведение. Евристиката на Сократ, свързана с общуването във вид на беседа между учител и ученик, е несравнимо голяма крачка напред.
Мисълта на Сократ, че човекът е източник на знанието и че всеки трябва да стигне до него чрез собствени усилия, е голям принос в развитието на педагогиката (15, 142).
Методът на направляващите въпроси, при които учителят задава въпроси и с това води учениците към желаните изводи е съвременна форма на Сократовия метод, прилагана при обучението в клас.
Най-развита, цялостна и с най-трайно въздействие върху педагогическата мисъл е системата от педагогически възгледи на
Платон (427-347 г. пр. н. е.). Педагогическата система на Платон е изложена обстойно в съчиненията му “Държавата” и “Законите”. Тя обхваща възгледите за формирането на човешката личност, за възможностите на възпитанието и неговите граници, за съдържанието и методите на обучение и възпитание.
На Демокрит принадлежат отделни идеи, в които той долавя дълбоки закономерности във възпитанието.




Сподели с приятели:
1   ...   56   57   58   59   60   61   62   63   ...   178




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница