Образователни системи
Ломоносов, Л. Н. Толстой, Н. Пирогов, А. Дистервег
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Паисий и Софроний
- Петър Берон
| Ломоносов, Л. Н. Толстой, Н. Пирогов, А. Дистервег и др. 2. 2. Педагогическата мисъл в България Представителите на българската педагогическа мисъл също заемат своето достойно място в педагогическата теория и практика. Мнозина от тях, със собствено педагогическите си възгледи и позиции, оставят трайни следи в историята на педагогиката и българското образование. Идеята за ново българско училище, поставена като необходимост от Паисий и Софроний, обусловена от бързо развиващия се възродителен процес, се оформя в началото на XIX век. За възраждаща се България е необходимо образование, отговарящо на икономическите изисквания и културните нужди, светско по съдържание и национално по насоченост. Пръв, който дава израз на тези народни тежнения е Петър Берон в своя знаменит “Рибен буквар” от 1824 г. Д-р Петър Берон първоначално учи във Философски факултет на Хайделбергския университет, а по-късно завършва Медицинския факултет във Мюнхен (2, 114). Живее в Букурещ и Крайова. Посещава Париж, Лондон, Берлин, Виена, Прага, Атина. Владее гръцки, френски и немски език. Изучава основно въпросите на философията и особено концепцията за развитието на природния свят, занимават го проблемите на физиката и астрономията. Където и да е, с каквото и да се занимава, той е постоянно загрижен за състоянието и бъдещето на българското училище. Големите грижи за просветата личат в завещанието, което Берон оставя. Той поръчва след смъртта му всичко да се използва за нуждите на училищата. В съзнанието на повечето хора нашият просвещенец продължава да се свързва единствено с “Рибния буквар”, без дори да е известно, че той има написани над 30 други произведения. Петър Берон е автор и на значителен брой брой научни съчинения. Заглавията на книгите му говорят достатъчно красноречиво: “Система на атмосферологията” (на френски език, 1846 г., 301 стр.); “Система на геологията и произхода на кометите” (на френски, Париж, 1847 г., 47 с.); “Славянска философия” (на немски език, Прага, 1855 г., 564 с.). Досега са издирени около двайсет научни съчинения и още шест други, за които се знае, че са написани, отпечатани, но още неоткрити (2, 116). Получаваните дотогава знания в килийните училища се оказват ненужни пред изискванията на Възраждането в България. Идеите на П. Берон в Рибния буквар отговарят на националните стремежи на българския народ. Берон излага подробно своите идеи за нов начин на обучение, основан на взаимоучителната метода. Рибният буквар е ново явление в нашата възрожденска действителност. Той съдейства за поставяне на обучението върху началата на установен ред, за утвърждаване на класно-урочната система на обучение. Съдържащите се в него нравствено- възпитателни идеи отговарят на освободителните стремежи на българския народ. С автор като Берон може да се гордее всяка нация. Периодът след Освобождението на България (1878) е наситен със значителни събития, които дават своето отражение и в сферата на педагогическата теория и практика. Въпреки вътрешната си разпокъсаност и непоследователност, педагогическата мисъл у нас през разглеждания период бележи подем в своето развитие. Големи са заслугите в това отношение на Й. Ковачев, П. Нойков, М. Герасков, П. Цонев, Д. Кацаров и др. просветни дейци. Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|