Първият период е времето на донаучно “педагогическо творчество”
(В.
П.
Беспалко),
период на интуицията, на непосредствения опит, на “възпитателни традиции и обичаи" (Ф.
Хофман).
Начало и научна основа на
втория период е “Великата дидактика” на Я. А. Коменски. Този период се характеризира с изграждането на качествени
теории в педагогиката, които са златния фонд, класиката на педагогическата теория. С най-голям принос са още Ж. Ж. Русо, Й. Х. Песталоци, А. Дистервег, К. Д. Ушински и др.
Третият преломен исторически период е изключително важен.
Най-същественото за него е решаването на назрялата научна и социална задача за изграждане на
количествените теории, за интеграция между качествените и количествените теории в педагогиката.
Според Д. Василев в развитието на педагогиката има основание да бъдат разграничени следните
основни етапи (6, 10)
: - донаучен период - обхваща времето на възникването и утвърждаването на основните педагогически дейности като социални явления;
- период на стихийно научно развитие - обхваща времето на обособ/яването на първите теоретични възгледи за различните педагогически дейности и появата на опити за елементарни педагогически теории в рамките на общофилософските възгледи и теории;
- период на класическо научно развитие - обхваща времето на утвърждаването на педагогическата наука като
самостоятелна научна област;
- период на разцвет на педагогическата наука - обхваща времето, от което започва обособяването и утвърждаването на основните клонове на
педагогическото познание, времето в което се очертават предметът, задачите на педагогиката и опитите за обособяване на отделни нейни клонове. Този етап продължава и днес.
Сподели с приятели: