Образователни системи
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Въпросът за периодите (етапите) в развитието на педагогиката е доста спорен. Според някои автори педагогическата наука в своето историческо развитие преминава през три етапа
- Според Д. Василев в развитието на педагогиката има основание да бъдат разграничени следните основни етапи (6, 10)
| РАЗВИТИЕ НА ПЕДАГОГИКАТА. ВИДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ 1. Периоди в развитието на педагогиката Възникването и развитието на педагогическата наука е сложен процес, неотделим от социалния прогрес. Един кратък исторически анализ разкрива редица тенденции и особености на педагогиката. Обективна потребност от една нова или обновена цялостна педагогическа теория, съответно и нова социално-педагогическа практика се проявява в периоди на значителни социални преобразувания. В първите периоди от развитието на човечеството не може да се говори за педагогическа теория. Педагогическите знания се развиват като елемент на философията. Те са твърде аморфни и не се открояват със специална систематизираност и последователност (4, 65). Известно е, че в древността философията интегрира в себе си всички знания за природата, обществото и човека. Едва когато е налице необходимостта от специални институции и подготвени лица за образование, възпитание и обучение, започва да се разработва и теоретичната им основа, която обаче се оформя като раздел от философията. В историческото си развитие педагогиката се появява като обща теория за възпитанието, образованието и обучението на подрастващите поколения. Въпросът за периодите (етапите) в развитието на педагогиката е доста спорен. Според някои автори педагогическата наука в своето историческо развитие преминава през три етапа (12, 11-17): 1) Традиции, опит (до Я. А. Коменски) 2) Качествена педагогическа теория (от Я. А. Коменски до появата на кибернетиката - 1950 г.) 3) Качествено-количествена теория (в условията на научно- техническата революция). Последният етап започва през средата на ХX в. и продължава до сега. Първият период е времето на донаучно “педагогическо творчество” (В. П. Беспалко), период на интуицията, на непосредствения опит, на “възпитателни традиции и обичаи" (Ф. Хофман). Начало и научна основа на втория период е “Великата дидактика” на Я. А. Коменски. Този период се характеризира с изграждането на качествени теории в педагогиката, които са златния фонд, класиката на педагогическата теория. С най-голям принос са още Ж. Ж. Русо, Й. Х. Песталоци, А. Дистервег, К. Д. Ушински и др. Третият преломен исторически период е изключително важен. Най-същественото за него е решаването на назрялата научна и социална задача за изграждане на количествените теории, за интеграция между качествените и количествените теории в педагогиката. Според Д. Василев в развитието на педагогиката има основание да бъдат разграничени следните основни етапи (6, 10): - донаучен период - обхваща времето на възникването и утвърждаването на основните педагогически дейности като социални явления; - период на стихийно научно развитие - обхваща времето на обособ/яването на първите теоретични възгледи за различните педагогически дейности и появата на опити за елементарни педагогически теории в рамките на общофилософските възгледи и теории; - период на класическо научно развитие - обхваща времето на утвърждаването на педагогическата наука като самостоятелна научна област; - период на разцвет на педагогическата наука - обхваща времето, от което започва обособяването и утвърждаването на основните клонове на педагогическото познание, времето в което се очертават предметът, задачите на педагогиката и опитите за обособяване на отделни нейни клонове. Този етап продължава и днес. Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|