Образователни системи
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Сенека и Плутарх
- Ян Хус, Еразъм Ротердамски, Томас Мор, Томазо Кампанела, Франсоа Рабле, Мишел Монтен. Особено оригинален е с идеите си Виторино де Фелтре
| Аристотел (384-322 г. пр. н. е.) прави първия опит за периодизация на възрастите. Той разглежда възпитанието като средство за укрепване на държавния строй. От древния Рим не са останали специални педагогически знания. Някои педагогически идеи прозират у Сенека и Плутарх. По-богато е теоретичното наследство на Квинтилиан (42-118 сл. н. е.), който развива някои педагогически идеи, свързани с ораторското изкуство в “Образованието на оратора”. Той отрича телесните наказания и е за мяра в похвалите и наказанията (4, 66). През ранното Средновековие педагогическите идеи се смесват с християнския философски догматизъм и религиозни институции и системи на обучение. В по-късния период на средновековието във философията господствува схоластиката, която се отразява и на педагогическата теория, като основа на средновековното образование (4, 67). През XV в. се зараждат идеите на Ренесанса във всички области на духовния живот. В епохата на Възраждането по-значителни са педагогическите възгледи на хуманизма на Ян Хус, Еразъм Ротердамски, Томас Мор, Томазо Кампанела, Франсоа Рабле, Мишел Монтен. Особено оригинален е с идеите си Виторино де Фелтре (1378- 1445) - италиански педагог-хуманист. Става известен с дейността си в т. нар. “Дом на радостта”, който той основава. Това е първото средно училище, в което намират въплъщение хуманистичните идеи от епохата на Ренесанса. За дейността си в него Виторино е наречен “пръв учител от нов тип” (11, 76). Бързо се развиват и естествените науки. Но педагогиката остава все още като съставна част от философията. С това се обяснява и фактът, че почти всички философски системи от това време съдържат педагогически възгледи. Същевременно икономическите потребности налагат острата необходимост от създаване на специални педагогически знания, които да обосновават теоретически и да подпомагат практически бързо създаващите се светски образователни системи. В съответствие с философските направления се формират и педагогическите теории. Те обаче често пъти са недостатъчно откроени и ясни. С течение на вековете се натрупват знания, педагогическата наука се оформя, но продължава да се развива в рамките на философията и едва през XVI и XVII в. се появяват педагози-теоретици, които разработват специално педагогически проблеми. Като резултат на потребностите на икономиката от кадри със съответно образование, педагогическата теория се развива преди всичко по посока на разработване на проблемите на обучението и образованието (Вж. 4, 67). В ранната епоха на Новото време господствуват идеите на Фр. Бейкън, Ян А. Коменски, Дж. Лок, а по-късно и на френските просветители - Жан-Жак Русо, Дени Дидро, Клод Адриан Хелвеций, на педагозите - Йохан-Фридрих Хербарт, Адолф Дистервег и др. Появяват се прогресивни педагогически идеи, разкрепостени от средновековната схоластика. През XVII в. педагогическата наука се отделя окончателно от философията и поема пътя на самостоятелна наука, началото на която поставя чешкият педагог Ян Амос Коменски с написването на своята “Велика дидактика” (1632 г.). Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|