Система на образованието в България

Първите училища в България възникват през 80 - те години на IX в. с въвеждането на славянската писменост. От особено значение е делото на братята Кирил и Методий, които заедно със своите ученици
Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд гарантират възможността за самостоятелно политическо и културно развитие на новата държава (1,
29).
Официалното образование и възпитание през този период се извършва в училища, открити при църквите и манастирите. Най- известни сред тях са Преславската, Охридската и Рилската школи.
През Х - ХII в. във феодална България освен официално разрешените училища възникват и “богомилски училища”, които допринасят много за разпространение на писмеността в средновековна България (1, 48).
Падането на България под турската феодална власт се отразява крайно зле върху възможностите за развитие на образованието. През този период съществуват само манастирски училища. Най-известни сред тях са Килифаревската и Търновската школи.
В продължение на около 400 години единствени училища за начално ограмотяване са килийните училища, които обикновено съществуват при църквите и манастирите.
По време на турското владичество килийните училища изиграват важна роля за запазването и усвояването на книжовния език. Те обаче изгубват своята първенствуваща роля, когато съответно на новите нужди се появяват новобългарските училища (1, 65).
Борбата за новите идеи е и борба за национално самосъзнание, в която вземат участие широките народни маси. Българското
Възраждане има тази специфична особеност, че то има не само социален, но и национално-освободителен характер. Движението за ново образование обаче е свързано с много трудности.
Идеята за ново българско училище, поставено като необходимост от Паисий и Софроний, обусловено от бързо развиващия се възродителен процес се оформя все по-ясно през XIX в. За възраждаща се България е необходимо образование, което да отговаря на икономическите изисквания и културните нужди, да бъде светско по съдържание и национално по насоченост (1, 112).
Като видни радетели на новобългарското училище се открояват
Петър Берон, Васил Априлов, Неофит Рилски и др.
Възникнало в Габрово през 1835 г, новобългарското образование бързо се разпространява в много селища на страната - Свищов,
Трявна, Казанлък, Елена, Сопот, Панагюрище, Търново, София, Котел,
Русе (1, 142).
След Освобождението в България са създадени предпоставки за изграждане на държавна система за образование. Създадена е централизирана система на образованието под ръководството на
Министерството на просветата, утвърждава се демократичната носоченост на българското училище.

Първият закон за държавните и частните училища у нас е приет през 1885 г. и е резултат от първия опит за цялостна реформа на образованието, направен от тогавашния министър Рачо Каролев. С този закон се въвежда и задължително безплатно начално образование (I - IV клас).
През 1888 г. в София се открива и първото висше училище в
България, което по-късно прераства в Софийски университет.
През 1921 г., съгласно закона на Ст. Омарчевски се прави опит да се изгради училищната система върху по-демократични основи.
Първият основен принцип на закона е този за задължителност.
Установява се 7-годишно задължително образование, с постъпване от
7- годишна възраст. Според закона прогимназията се превръща в горен курс на основното училище и завършването и става задължително (1,
283).
В закона намира отражение идеята за професионализация на образованието
С малки изменения тази система се запазва до 9. IX.1944 г.

Изтегляне 1.23 Mb.

Сподели с приятели: