Образователни системи

-
Приучване. Чрез него се цели формирането и стабилизирането на навиците, които позволяват на личността да се адаптира към външния свят без опасности и рискове за нейното физическо, психическо и социално здраве. То е особено характерно за ранната детска и предучилищна възраст, когато децата се приучават да регулират физиологичните си нужди, да разпознават избягват опасностите в бита и навън.
-
Възпитание (образование, обучение);
-
Самовъзпитание (самообразование). Качествената му разлика от възпитанието е, че при него личността е в състояние сама да осъзнава потребността от промяна и развитие, и също сама съзнателно и целенасочено да работи за нейното удовлетворяване.
Психологическите и психолого-педагогическите изследвания сочат, че за да стигне етапа на самовъзпитанието (самообразованието), личността трябва да достигне определено равнище на развитие на самосъзнанието и самооценката.
Според Т. А. Илина възпитателният процес се състои от следните етапи (7, 373-378):
1. Запознаване на учениците с общите норми и изисквания
2. Формиране на отношение
3. Формиране на възгледи и отношения
4. Формиране на възгледи и убеждения
5. Формиране на обща насоченост на личност.
Д. Василев формулира 6 етапа на възпитателния процес (5, 99), а
Ст. Чернев обосновава следните етапи във възпитателния процес
(17, 83):
1.
Усвояване на знания в областта на етиката, естетиката, правните норми и културното поведение
2.
Формиране на убеждения и ролята на чувствата за тяхното изграждане
3.
Изграждане на поведение. Формиране на привички на културното поведение.
Логическите основания за тази относителна последователност на етапите на възпитателния процес се заключават в неговия съзнателен характер. Съзнателността изисква учениците най-напред да знаят, как е необходимо да се държат в социалната среда, какви действия ще бъдат одобрени и кои отхвърлени от общественото мнение. Това означава, че първият етап на възпитателните взаимоотношения е свързан с формирането на основните понятия - понятия за честност, справедливост, другарство, взаимопомощ, дисциплинираност.
Във възпитателната практика се забелязват две едностранчиви тенденции. Първата е свързана с надценяване на знанията - тяхната роля при формиране на възпитаността на индивида. При такъв подход учениците остават в сферата на знанието. Те могат добре да отговарят на въпроса как трябва, но реалното им поведение е лишено от добродетели. Втората тенденция - подценява значението на

знанията, на понятиятията, довежда до емпиризъм във възпитателната практика. Тази тенденция възпрепятства твърде много формирането на убеждения, т. е. втория етап на възпитателния процес. Убежденията са осъзнати, преосмислени, приети от личността, като вътрешна нейна позиция, знания. Те са съставна част от светогледа. Убежденията са органически враснали се в личността, в нейния опит, в изискванията и. Те са направляващият компас на ежедневието и. Убежденията са главната подбудителна сила на поведението (Вж. 2, 64-65).
Немислимо е обаче да се представят подбудителните сили на поведението без влияние на чувствата. Трудно могат да повлияят на убежденията, онези знания, които не са преживени, не е почувствано тяхното значение.
Третият етап е свързан с изграждане на поведението на личността. В основата на поведението стоят формираните навици и привички. Те имат твърде разнолик характер. За разлика от хигиенните и трудовите привички например, нравствените имат по-сложен и динамичен характер. Съзнателните усилия при тях са по-големи и автоматизацията по-малка, защото се проявяват в изключително сложни форми, изискващи адекватност към неповторими ситуации (2,
65).
Отделните етапи на възпитателния процес са обосновани логически, защото поведението (постъпката) се основава на убежденията, а убежденията се формират върху основата на обективни научни знания. Всъщност, етапите имат условен характер, тъй като при реалното протичане на възпитателния процес те са в органично единство. Условността на етапите на възпитателния процес е свързана и с невъзможността в някои възрастови периоди и за някои хора поведението да се изгради върху обширни знания и убеждения
(Вж. 2, 65-66).
За децата от предучилищна възраст например е характерно, че най-напред се упражняват в нравствени действия, а след това ги доосъзнават. Съзнанието не предхожда опита, то произлиза от него.
Като най-висш етап Т. А. Илина сочи самовъзпитанието и
самоусъвършенствуването, способността на личността да самооценява и самоконтролира своята дейност и поведение (7).
Очевидно проблемът за определяне етапите на възпитателния процес (които са свързани с неговата структура), не може да се счита за окончателно решен, което изисква провеждането на по-нататъшни проучвания и изследвания.
Етапите на възпитателния процес могат да се разглеждат едновременно като негови структурни компоненти. Но те не изчерпват цялата му структура.
Т. Н. Малковска включва в структурата на възпитателния процес следните компоненти (11, 271):
- цели на възпитанието;

- съдържание на възпитанието, отговарящо на поставените цели;
- форми и методи на реализация на целите и съдържанието;
- очаквани резултати;
- условия, влияещи върху ефективността на възпитателния процес.
Структурните компоненти на възпитателният процес се намират в диалектическо единство и взаимодействие. Те взаимно се обуславят и предполагат. Всеки от тях има относителна самостоятелност.
Водещата роля принадлежи на целите, тъй като те оказват силно влияние на останалите компоненти и определят насочеността на целия възпитателен процес.

Изтегляне 1.23 Mb.

Сподели с приятели: