Образователни системи
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
| ЧАСТ ВТОРА ВЪЗПИТАТЕЛЕН ПРОЦЕС 1. Същност на възпитателния процес Социалната дейност е съвкупност от действия и състояния на човека в определена сфера в името на лична и обществена цел. Педагогическата дейност е вид социална дейност, която включва възпитателната (образователната и обучаващата) дейност. Нейното предназначение е целенасоченото формиране на личността. Възпитателната дейност е вид педагогическа дейност, т. е. съвкупност от възпитателни действия и състояния, насочени към формиране на личност, съобразно определен социален (възпитателен) идеал. Възпитателната дейност предполага целенасочено взаимодействие на дейността на възпитавания с дейността на различните възпитателни фактори с цел формиране у възпитаника качества нужни и полезни на образованието. Всяка дейност има две страни: а) външна, видима, формална и б) вътрешна, същностна, процесуална. Вътрешната е обусловена от външната. Действията, характерни за външната, трябва да осигуряват протичането на процес (предвижване напред, положително изменение). Дейността има смисъл ако довежда до протичане на процес. Дейност и процес са неделими. Същността на дейността е процесът. Аналогични разсъждения могат да доведат до изясняване същността на педагогическата дейност и педагогическия процес. Възпитателният процес е педагогически процес, изразяващ процесуалната страна на възпитателната дейност, докато терминът възпитателна работа изразява външната, видимата страна на възпитателната дейност (5, 87). Процесът на възпитанието се разгръща не само чрез формирането и възпроизвеждането, но и чрез критичното оглеждане на (8, 4): 1) онова, което ни прави като другите; 2) лично значимите неща; 3) обществено приемливите и особено престижните стандарти на поведение; 4) начини на изразяване на окончателност на резултата. В исторически план в рамките на българската педагогическа наука различни автори са дефинирали по сравнително вариативни начини понятието възпитание. Не е по-различно положението и в рамките на съвременната педагогическа наука. Възпитанието се разглежда в различни аспекти, в различни подходи и жанрове (8, 3-6): Статичният аспект на възпитанието го разкрива като определен набор от качества. Възпитаният човек е онзи, който е въплътил доминиращите в даден момент ценности в обществото. Той е човек, който знае как да се държи пред хората и с хората. Възпитанието е нормиране на човека. Статичният модел на възпитанието предполага типизиране на човека, своеобразна деиндевидуализация. Възпитаният човек е максимално приобщеният, максимално интегрираният в обществото. Динамичният аспект на възпитанието изисква доказване, а не деклариране ценността на социалния опит. Така наречените непреходни ценности са вечни като форма, като понятие, но и като съдържание, като смисъл, като поведение. Възпитанието всъщност е непрекъснато доказване стойността на вечните добродетели, общочовешките ценности и непреходните качества. Д. Василев отбелязва, че се очертават три основни възгледа за същността на възпитанието като процес (5, 89): 1. Възпитателният процес е въздействие на възпитателя върху възпитаника, т. е. той е еднопосочно действие. 2. Възпитателният процес е взаимодействие - двустранно, целенасочено, между възпитателя и възпитаника. 3. Възпитателният процес е сложно, многостранно и продължително взаимодействие между възпитателните фактори и възпитаника. Особено разгърнат и детайлизиран е педагогическият модел на възпитателния процес, обоснован от Ст. Чернев. Той "включва целенасоченото, систематическо и специално организирано взаимодействие между субектите на възпитанието, между обществото и личността, между индивида и социалните общности. Възпитателният процес означава ефективна организация на педагогическата дейност и взаимоотношения; проява на висока духовна и физическа активност от възпитателите и възпитаваните, усвояване от тях на социален опит, съзнателно самоизменение на тяхната личност. В процеса на възпитанието се цели формирането у подрастващото поколение на високо съзнание и самосъзнание, на светогледни възгледи, на социална позиция и морално-волеви качества, на такава ценностна система, която позволява на личността да се адаптира към новите социални условия, да реализира своя творчески потенциал в съвременното общество с пазарна организация на икономическата и духовна сфера" (17, 79-80). Без да противоречи на горното определение, Д. Василев определя възпитанието като “целенасочено, продължително, многостранно взаимодействие на дейността на възпитаника с всички фактори на социално влияние с цел формиране у възпитаника възпитателен облик, съответстващ на човешките добродетели” (5, 91). Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|