Обсебена от теб

– Не може...
– Трябва да затварям. Имам работа.
Затворих телефона и дръпнах чекмеджето, в което държах мобилния си телефон.
– Здрасти. – Марк Герити се надвеси над преградата на бюрото ми и чаровната му усмивка разкри кривите му зъби. – Готова ли си да започваме?
– Ааа...
Пръстът ми спря, преди да натисне бутона на телефона ми. Разкъсвах се между задължението да свърша това, за което ми плащаха – да работя, – и да направя така, че баща ми да разбере за годежа от мен. При други обстоятелства това изобщо не би представлявало дилема. Обичах работата си прекалено много, за да я рискувам по този начин. Но баща ми беше разстроен, след като забърка онази каша с майка ми, и аз се тревожех за него. Не беше от хората, които приемаха лековато прегрешението да спиш с омъжена жена, дори и когато си влюбен в нея.
Прибрах телефона обратно в чекмеджето.
– Разбира се – отвърнах аз, станах от бюрото и грабнах таблета си.
След като се настаних на обичайното си място пред бюрото на Марк, изпратих на татко съобщение от таблета си, в което му казвах, че имам да споделя с него нещо важно и ще му се обадя по обяд.
Това беше най-доброто, което можех да направя в момента. Можех само да се надявам, че ще е достатъчно.

3
– Само как приказваш!
Оставих слушалката на мястото ѝ и вдигнах поглед към Араш.
– Още ли си тук?
Адвокатът се засмя и се намести по-удобно на дивана в кабинета ми. Гледката по никакъв начин не можеше да се сравни с онази, която жена ми представляваше, неотдавна настанила се на същото място.
– Колко мазен и любезен беше с тъста, впечатлен съм – продължи той. – Предполагам, че
Ева също ще бъде. Но ти сигурно разчиташ тъкмо на това за уикенда, а?
Беше абсолютно прав. Когато се срещнех с Ева в Сан Диего, щях да имам нужда от всички точки, които можех да спечеля.
– Тя ще заминава извън града. А ти влизай в конферентната зала, преди останалите да са станали прекалено неспокойни. Ще дойда веднага, щом мога.
Той се изправи.
– Да, чух. Майка ти е тук. Нека сватбената лудост да започне. Щом си свободен този уикенд, какво ще кажеш да се обадя на обичайните заподозрени и да се съберем у нас тази вечер? Доста отдавна не сме го правили, а и ергенските ти дни са преброени. Е, формално погледнато те вече свършиха, но никой друг не знае това.
А той бе обвързан от професионалната тайна между адвоката и неговия клиент.
Трябваше ми само секунда, за да взема решение.
– Добре. В колко часа?
– Около осем.
Кимнах, след това улових погледа на Скот. Той веднага разбра какво исках да му кажа,
стана от бюрото си и отиде в приемната.
– Чудесно – ухили се Араш. – Ще се видим на събранието.
През двете минути, в които останах сам, изпратих съобщение на Ангъс относно пътуването ми до Калифорния. Все още имах някои недовършени задачи там и решаването им, докато
Ева бе на гости на баща си, ми даваше идеално извинение да замина и аз за Сан Диего. Не че непременно имах нужда от извинение.
– Гидиън.
Майка ми влезе и усетих, че стискам ръцете си в юмруци.
Скот я последва и попита:
– Сигурна ли сте, че не искате да ви донеса нещо, госпожо Видал? Може би кафе? Или вода?
Тя поклати глава.
– Не, благодаря. Няма нужда.
– Както обичате – усмихна се той и излезе, като затвори вратата след себе си.
Натиснах бутона на бюрото си, който контролираше прозрачността на стъклената стена,
така че никой от другата ѝ страна да не можеше да види какво става в кабинета. Майка ми приближи към мен, изглеждаше стройна и елегантна в тъмносините си панталони и бяла блуза. Беше прибрала косата си назад в стегнат абаносов кок, открояващ безупречното ѝ

лице, което баща ми бе обожавал. Някога и аз го обожавах. Сега ми беше трудно да я гледам.
И тъй като двамата толкова много си приличахме, понякога ми беше трудно да се погледна в огледалото.
– Здравей, майко. Какво те води в града?
Остави чантата си на ръба на бюрото ми.
– Защо Ева носи пръстена ми?
Ако досега в известна степен ми беше приятно да я видя, то в този момент това чувство моментално изчезна.
– Този пръстен е мой. А отговорът на въпроса ти е съвсем очевиден: носи пръстена, защото
ѝ го дадох, когато ѝ направих предложение.
– Гидиън – започна майка ми и изпъна рамене, – не знам дали съзнаваш в какво се забъркваш, като се обвързваш с нея.
Наложих си да остана с лице към нея. Мразех, когато ме гледаше с такава болка в очите. В
сините очи, които толкова приличаха на моите.
– Нямам време за това. Отложих едно важно събрание, за да се видя с теб.
– Нямаше да се налага да идвам в офиса ти, ако отговаряше на обажданията ми или поне от време на време идваше у дома!
Хубавите ѝ розови устни се свиха неодобрително.
– Това не е моят дом.
– Тя те използва, Гидиън.
Взех сакото си.
– Вече сме говорили за това.
Скръсти ръце пред гърдите си като защитна преграда. Много добре познавах майка си, тя едва сега започваше.
– Тя има връзка с онзи певец, Брет Клайн. Знаеше ли това? Освен това не познаваш грозната ѝ страна. Снощи се държа направо отвратително с мен.
– Ще говоря с нея – казах аз, опънах сакото си, като дръпнах бързо реверите му, а след това се отправих към вратата. – Ще ѝ кажа да не си губи времето.
За момент като че ли не знаеше какво да каже.
– Опитвам се да ти помогна.
– Не мислиш ли, че малко късно си се сетила?
Изгледах я така, че тя отстъпи колебливо назад.
– Знам, че смъртта на Джефри беше тежък удар за теб. Тогава на всички ни беше трудно.
Опитах се да ти дам...
– Не го прави тук! – срязах я аз, бях бесен, че повдига въпроса за самоубийството на баща ми, докато работех; че изобщо повдига този въпрос. – Дойде, отне ми времето сутринта и ме ядоса. Разбери ме веднъж завинаги. Няма вариант, в който да се противопоставиш на Ева и да излезеш победител.
– Изобщо не ме слушаш!
– Каквото и да кажеш, нищо няма да се промени. Ако Ева искаше парите ми, щях да ѝ дам и последния си цент. Ако искаше друг мъж, щях да я накарам да го забрави.
Ръката ѝ потреперваше, когато я вдигна към косата си и я приглади, макар че всеки блестящ кичур беше на мястото си.

– Искам само най-доброто за теб, а тя започна да се рови в помията и да вади неща, които отдавна сме забравили. Тази връзка не може да бъде здравословна за теб. Тя създава пропаст в семейството ти, която...
– Ние с теб отдавна сме се отчуждили, майко. Ева няма нищо общо с това.
– Не искам да е така!
Приближи се до мен и протегна ръка. Изпод реверите на блузата ѝ се подаваше колие от черни перли, а китката ѝ красеше един покрит със сапфири часовник „Патек Филип“. Тя не беше рестартирала живота си, а бе изтрила всичко и го бе преинсталирала отново. И никога не бе погледнала назад.
– Липсваш ми. И те обичам.
– Не е достатъчно.
– Не е честно, Гидиън. Не ми даваш никаква възможност.
– Ако имаш нужда някой да те закара, Ангъс е на твоите услуги – казах аз, хванах дръжката на вратата и спрях. – Повече не идвай тук, майко. Не искам да се карам с теб. Ще бъде най- добре и за двама ни, ако просто стоиш настрана.
Оставих вратата зад гърба си отворена и се отправих към конферентната зала.
* * *
– Днес ли направи тази снимка?
Вдигнах поглед към Раул, който стоеше пред бюрото ми. Облечен в семпъл черен костюм,
той имаше твърдия и проницателен поглед на човек, който изкарва прехраната си, като вижда и чува всичко.
– Да – отвърна той, – преди не повече от час.
Отново насочих внимание към снимката пред себе си. Трудно ми беше да гледам Ан Лукас.
Лисичето ѝ лице с остра брадичка и още по-остър поглед ми навяваше спомени, които бих искал да изтрия от съзнанието си завинаги. Те бяха свързани не само с нея, но и с брат ѝ, с когото доста си приличаха, което ме караше да настръхвам.
– Ева каза, че жената е имала дълга коса – измърморих аз и погледнах снимката на Ан,
която все още носеше косата си късо подстригана.
Спомням си, че на допир приличаше на пластмаса, острите ѝ намазани с гел връхчета деряха бедрата ми, докато тя поглъщаше члена ми и отчаяно опитваше да го направи достатъчно твърд, за да мога да я изчукам.
Върнах таблета на Раул.
– Разбери коя е била.
– Слушам.
– Ева обади ли ти се?
Той се намръщи.
– Не. – Но извади мобилния си телефон и го провери. – Не – повтори отново.
– Може да изчака, докато излетите за Сан Диего. Иска да откриеш една нейна приятелка.
– Няма проблем. Ще се погрижа за това.
– Погрижи се за нея – казах аз и вперих настойчив поглед в него.
– Не е необходимо да ми го казвате.
– Знам. Благодаря ти.

Излезе от кабинета ми, а аз се отпуснах отново на стола. Имаше няколко жени от миналото ми, които биха могли да направят проблеми на жена ми заради мен. Жените, с които спях,
бяха агресивни по природа, с тях винаги трябваше да полагам усилие, за да им се наложа.
Ева беше единствената, която бе взела нещата в свои ръце, но на мен това ми се искаше да продължи завинаги.
Вместо да ми става по-лесно, ми беше все по-трудно да я оставя да се отдалечи от мен.
– Хората от „Енвой“ са тук – чу се гласът на Скот от микрофона.
– Покани ги да влязат.
* * *
Отмятах задачите си за деня, завършвах седмичната си програма и подготвях предстоящата си работа. Трябваше да свърша много неща, преди да се освободя, за да прекарам известно време с Ева. Еднодневният ни меден месец беше прекрасен, но прекалено кратък. Исках да прекарам с нея поне две седмици, за предпочитане месец. Да заминем някъде, където аз да съм далеч от работата и от всякакви други ангажименти, а тя да е само моя, без никой да ни пречи.
Мобилният ми телефон започна да вибрира на бюрото, погледнах го и с изненада видях лицето на сестра ми. По-рано бях изпратил съобщение на Айрланд, за да ѝ кажа за годежа.
Отговорът ѝ беше кратък и прост: „Да! Много яко! Поздравления, братле!“.
Едва успях да ѝ кажа здравей, преди да ме прекъсне.
– Егати, не можеш да си представиш колко се вълнувам!
– Внимавай как говориш.
– Стига бе, аз съм на седемнайсет, не на седем. Това е страхотно. Винаги съм искала да имам сестра, но си мислех, че ще остарея и ще се пенсионирам, преди вие с Кристофър да спрете да тичате по мацки и да решите да се ожените.
Отпуснах се на стола си.
– Винаги можеш да разчиташ на мен.
– Да, бе! Но знаеш ли, много добре си направил. Ева не е за изпускане.
– Да, знам.
– Благодарение на нея сега мога да ти досаждам. А това е любимият ми момент от деня.
Усетих болка в гърдите си, беше ми необходимо известно време, преди да успея да ѝ
отговоря по същия непринуден начин:
– Колкото и странно да ти звучи, на мен това също ми е любимият момент от деня.
– И така би трябвало да бъде – заяви тя и продължи по-тихо: – Чух преди малко какви ги наприказва мама по въпроса. Каза на татко, че е идвала при теб в работата и двамата сте се скарали или нещо подобно. Мисля, че тя просто ревнува. Ще ѝ мине.
– Не се тревожи, всичко е наред.
– Знам. Просто е гадно, че точно днес не успя да си замълчи. Както и да е, исках само да ти кажа, че много се зарадвах на новината.
– Благодаря.
– Но да знаеш, че на сватбата няма да нося цветята. Вече съм прекалено голяма за това.
Готова съм обаче да бъда шаферка. Дори да бъда кума или както там се нарича.
– Добре – отвърнах аз с усмивка. – Ще предам на Ева.

Точно затворих телефона, когато Скот ми позвъни по вътрешната линия.
– Госпожица Трамел е тук – съобщи ми той и ме накара да осъзная колко късно е станало. –
Искам само да напомня, че след пет минути имате видеоконференция с творческия екип в
Калифорния.
Станах от мястото си и видях Ева точно в момента, в който завиваше зад ъгъла. Часове наред можех да я гледам как ходи. Въртеше бедрата си така, че до болка ми се искаше да я изчукам, а вирнатата ѝ брадичка моментално предизвикваше в мен желание да я подчиня.
Исках да стисна с юмрук конската ѝ опашка, да я целуна силно и да се отъркам в нея.
Точно както ми се искаше да направя първия път, когато я видях. И всеки път след това.
– Изпрати им материалите по предложението – наредих на Скот. – Кажи им, че ще се включа след малко, а те междувременно да ги прегледат.
– Да, сър.
Жена ми отвори вратата и влезе.
– Ева – започнах аз и се изправих, – как мина денят ти?
Тя заобиколи бюрото ми, дойде до мен и стисна вратовръзката ми.
Моментално се възбудих, цялото ми внимание бе насочено към нея.
– Безумно те обичам – каза тя, след това ме придърпа към себе си и впи устни в моите.
Обвих ръка около кръста ѝ, а с другата се опитвах да намеря бутона, контролиращ прозрачността на стъклената стена, като през цялото време се оставях да ме целува така,
сякаш бях нейна собственост. Което си беше точно така. Напълно.
Точно от това се нуждаех след тежкия ден – да усещам устните ѝ върху своите и да я гледам как се държеше, все едно ѝ принадлежах. Обърнах се и се подпрях на ръба на бюрото, като я притисках плътно до себе си, след това я придърпах между бедрата си. Бих могъл да кажа, че така я държах по-здраво, но истината е, че коленете ми се огъваха.
Целувките ѝ ме караха да се чувствам по този начин. Така, както не се чувствах и след тричасов спаринг с личния си треньор.
Усещах как желанието се надига у мен, поех дълбоко въздух, вдишвайки аромата ѝ, оставих се да бъда опиянен от лекото ухание на парфюма ѝ, както и от предизвикателния аромат,
който беше само неин. Устните ѝ, притиснати в моите, бяха меки и влажни, но настойчиви по един много фин начин. Езикът ѝ нежно проникваше в мен и ми се наслаждаваше,
дразнеше ме и ме възбуждаше без всякакво усилие.
Ева ме целуваше така, сякаш бях най-вкусното нещо, което е опитвала някога, лакомство, за което бе мечтала и към което бе ужасно пристрастена. Това усещане ме замайваше, беше се превърнало в необходимост за мен. Живеех за целувките ѝ.
Когато ме целунеше, усещах, че най-после съм попаднал на мястото си.
Тя изви глава и простена, допряла устни до моите, нежният звук издаваше едновременно удоволствие и подчинение. Прокарваше пръсти през косата ми и я подръпваше леко. Това усещане, че ме е хванала – че ме притежава, – представляваше за мен предизвикателство на едно по-дълбоко ниво. Придърпах я по-близо до себе си, докато стегнатият ѝ корем се притисна в твърдия ми пенис.
Членът ми пулсираше болезнено.
– Ще ме накараш да свърша – измърморих аз.
Всички усилия, които някога полагах, за да се възбудя достатъчно и да стигна до оргазъм,

вече не бяха необходими, когато бях със съпругата си. Фактът, че тя съществуваше, вече караше кръвта ми да кипи. Силата на желанието ѝ ме караше да се възбудя.
Тя леко се отдръпна назад, беше останала без дъх също като мен.
– Нямам нищо против това.
– Аз също, ако не ме чакаха за заседание.
– Не искам да те задържам. Просто ти благодаря за това, което си казал на баща ми.
Усмихнах се и стиснах дупето ѝ с две ръце.
– Адвокатът ми каза, че това е начин да спечеля много точки.
– Имах толкова много работа, че не успях да му се обадя преди обедната почивка. Тревожех се, че ще научи за годежа, преди да успея да му го съобщя лично – каза тя и ме побутна леко по рамото. – Можеше да ме предупредиш, че ще съобщиш новината на целия свят!
Свих рамене.
– Не го бях планирал по този начин, но не исках да отричам, когато ме попитаха директно.
Тя изви сърдито устни.
– Така е, разбира се. Видя ли онзи нелеп коментар за издутото коремче?
– Тази мисъл ме плаши засега – опитах се да ѝ отвърна небрежно въпреки неочаквания страх, който изпитах. – Възнамерявам за известно време да те запазя единствено за себе си.
– Много добре знам това. – Тя поклати глава. – Побеснях, защото баща ми можеше да си помисли, че съм едновременно сгодена и бременна, а въобще не съм си направила труда да му го съобщя. Изпитах огромно облекчение, когато му се обадих и разбрах, че ти вече си разговарял с него и си му обяснил всичко.
– За мен беше удоволствие.
Ако се налагаше, бях готов да изпепеля целия свят, за да си проправя път към нея.
Тя раздвижи ръце и започна да разкопчава жилетката на костюма ми. Вдигнах вежди,
мълчаливо питайки какво възнамерява да прави, но нямах намерение да я спра.
– Още не съм заминала, а вече започваш да ми липсваш – каза тя тихо и оправи вратовръзката ми.
– Не ходи там.
– Ако трябваше само да се усамотя за известно време с Кари, за да поприказвам с него, щях да го направя у дома, а нямаше да ходим чак до Сан Диего – каза тя и вдигна поглед към мен. – Но той се побърква от факта, че Татяна е бременна. Освен това искам да навестя за известно време татко. Особено сега, при това положение.
– Има ли нещо, което би трябвало да ми кажеш?
– Не. Звучеше съвсем добре, когато разговарях с него, но според мен се надяваше да прекараме известно време заедно, преди да се омъжа. Той смята, че с теб сме се запознали прекалено скоро.
Знаех, че трябва да си държа устата затворена, но не се въздържах.
– А да не забравяме, че и Клайн ще бъде там.
Тя стисна зъби. Отново насочи внимание към пръстите си, които закопчаваха жилетката ми.
– Заминавам след малко. Не искам отново да започваме да се караме.
Стиснах ръцете ѝ.
– Ева, погледни ме.

Вперих поглед в буреносните ѝ очи и усетих болка в гърдите си, сякаш нещо ме стискаше отвътре и извиваше така, че можеше да ме обърне наопаки. Не беше престанала да ми се сърди и това ме измъчваше.
– Така и не можеш да разбереш какво ми причиняваш. Как ме влудяваш.
– Не ми говори по този начин. Не трябваше изобщо да споменаваш името на Корин.
– Може би наистина не трябваше. Но нека да бъдем честни, ти започна да говориш за
Клайн, защото се безпокоиш, че може да се срещнете.
– Не се безпокоя!
– Ангелчето ми – започнах аз и я изгледах търпеливо, – ти наистина се безпокоиш. Мисля,
че няма да преспиш с него, но според мен тревогата ти идва от това, че те е страх да не преминеш границата, която не би трябвало да прекрачваш. Трябваше да реагирам бурно, за да го осъзнаеш, и точно това направих. Трябваше да разбереш какво би ми причинила. Как само мисълта, че си с него, ме кара да полудявам.
– Гидиън – тя стисна ръцете ми, – нищо няма да се случи.
– Не се опитвам да ти пробутам извинения – казах аз и прокарах пръст по бузата ѝ. –
Нараних те и съжалявам за това.
– Аз също съжалявам. Исках да избегна проблема, а ето какво се случи.
Знаех, че съжаляваше за караницата ни. Виждах го в очите ѝ.
– Учим се в движение. Не може от време на време да не прецакваме нещата. Просто трябва да ми имаш доверие, ангелчето ми.
– Вярвам ти, Гидиън. Именно заради това стигнахме толкова далеч. Но фактът, че ти изобщо можеш да ми причиниш болка, при това съзнателно...
Поклати глава и ми стана ясно как казаното от мен продължаваше да я тормози.
– Очаквах, че ти винаги ще бъдеш човекът, на когото мога да разчитам никога да не ме нарани съзнателно.
Нанесе ми тежък удар, като ми каза, че се съмнява дали може да ми има доверие. Поех удара, а след това ѝ обясних постъпката си така, както само пред нея бих могъл да го направя. Бях готов да ѝ обясня всичко, да разговарям с нея часове наред, да напиша клетва с кръвта си... ако това бе необходимо, за да я накарам да повярва в мен.
– Има разлика между това да направиш нещо съзнателно и нарочно да причиниш някому зло, не си ли съгласна с мен? – попитах аз и обхванах лицето ѝ в ръце. – Обещавам, че никога не бих ти причинил болка само за да те нараня. Не виждаш ли, че и аз съм не по- малко уязвим от теб? Ти също би могла да ме нараниш.
Чертите на лицето ѝ омекнаха и тя стана още по-красива.
– Не бих го направила.
– Но аз го направих. И ти ще трябва да ми простиш.
Тя отстъпи крачка назад.
– Мразя, когато ми заговориш с този тон.
Обзет от чувство за самосъхранение, не си позволих да се усмихна, макар че много ми се искаше.
– Но този тон те кара да се овлажняваш.
Ева ме изгледа ядно през рамо, отиде до прозореца и застана на същото място, на което и аз бях стоял сутринта. Вързаната ѝ на конска опашка коса разкриваше красотата ѝ и не ѝ

даваше възможност да прикрива емоциите си. По бузите ѝ запълзя руменина.
Знаеше ли, че когато беше ядосана по този начин, много често си представях как я връзвам?
Не за да ѝ попреча да се движи или за да я обуздая, а за да задържа енергията, която трептеше в нея, тази страст към живота, която аз така и не се научих да изпитвам. Тя ми даваше всичко това, отдаваше ми се напълно.
– Не се опитвай да ме контролираш чрез секс, Гидиън – заяви тя с гръб към мен.
– Изобщо не искам да те контролирам.
– Манипулираш ме. Правиш някои неща... изричаш други... само за да предизвикаш в мен определена реакция.
Скръстих ръце, когато си спомних как целуваше Клайн.
– Ти правиш съвсем същото, нали точно това обсъждахме преди малко.
Извърна се с лице към мен
– На мен ми е позволено. Аз съм жена.
– А – усмихнах се аз, – знаех си.
– Такава загадка си за мен – въздъхна тя и видях как се изпари и остатъкът от неприятното чувство, което изпитваше. – Но ти здравата си ме разучил. Знаеш точно кое копче в кой момент да натиснеш.
– Ако смяташ, че не прекарвам голяма част от времето си всеки ден в опит да те разгадая,
значи не обръщаш достатъчно внимание. Помисли добре върху това, докато проведа съвещанието, а после ще си вземем довиждане както трябва.
Седнах на мястото си, а тя ме проследи с поглед. Наместих слушалките си и спрях, защото осъзнах, че Ева ме наблюдава внимателно. Обичаше да го прави. И бе единственият човек,
чийто ненаситен глад към мен ме караше да се чувствам добре. Никога не бях проявявал към сексуалния ѝ апетит онази първосигнална защитна реакция, която другите хора провокираха у мен. Караше ме да се чувствам обичан и желан, без изобщо да изпитвам чувството, че съм заплашен.
– Възбуждам се само като те гледам колко делово си настроен – обясни тя, гласът ѝ бе станал леко дрезгав и това веднага отвлече вниманието ми от работата. – Страшно си секси.
Свих сърдито устни.
– Дръж се прилично в следващите петнайсет минути, ангелчето ми.
– И какво толкова забавно има в приличното държание? Освен това ти обичаш да съм лошо момиче.
Абсолютно вярно.
– Петнайсет минути – повторих аз.
Това бе огромна отстъпка от моя страна, като се има предвид, че бях планирал видеоконференцията да продължи около час.
– Върши си работата – заяви Ева и се наведе над стола ми като модел от плакат, дишайки в ухото ми. – Ще намеря с какво да се забавлявам, докато ти разговаряш по телефона и играеш с милионите си.
Изведнъж получих силна болезнена ерекция. Беше казала нещо подобно още в началото на връзката ни и седмици след това в главата ми се въртяха какви ли не фантазии.
Можех да ѝ кажа да почака, но знаех, че няма да ме послуша. Заобиколи бюрото ми с решителен поглед и предизвикателно полюшване на бедра. Бях се държал като пълен гадняр

и сега тя искаше да ми го върне. Някои двойки се наказват взаимно с болка и пренебрежение. Ние с Ева се наказвахме един друг, доставяйки си удоволствие.
В момента, в който тя излезе от обсега на камерата, аз се включих в конференцията, но без да пускам микрофона или камерата си. Всичките половин дузина участници в съвещанието обсъждаха разгорещено материалите, които Скот им бе предоставил. Дадох им няколко секунди, за да разберат, че съм на линия...
И използвах това време, за да се изправя и разкопчая ципа на панталона си.
Ева събу високите си обувки.
– Добре. Ще ти бъде по-лесно, ако ми съдействаш.
– Едва ли си въобразяваш, че може да ми е лесно да провеждам видеоконференция, докато пишката ми се намира в устата ти.
И тогава чух в слушалките как хората от екипа в Калифорния започнаха весело да ме поздравяват. За момент не им обърнах внимание, мислех само за онова, което предстоеше да се случи тук, в кабинета ми.
Само допреди няколко седмици изобщо не можех да си представя, че е възможно да се забавлявам, докато работя. Ако Ева не си беше такава по природа, сигурно щях да я накарам да изчака, докато получа възможност да посветя цялото си внимание на нея.
Но моето ангелче обичаше опасностите в любовта, възбуждаше се от мисълта, че всеки момент може да бъде хваната, докато прави секс. Ако не беше тя, никога нямаше да разбера колко много ми харесва тази тръпка. Имаше моменти, в които ми се искаше да я изчукам пред целия свят, така че всички веднъж завинаги да разберат, че ми принадлежи изцяло.
Усмихна ми се палаво и порочно.
– Ако обичаше лесните неща, нямаше да се ожениш за мен.
А аз щях да се оженя за нея отново, и то колкото е възможно по-скоро. И това нямаше да е последният път, в който щях да го направя. Щяхме често да възобновяваме клетвите си и по този начин да си напомняме, че сме си обещали да бъдем заедно завинаги, независимо какво щеше да ни поднесе животът.
Ева се отпусна грациозно на колене в далечната част на бюрото ми и запълзя към мен като лъвица, излязла на лов. Наблюдавах я през опушеното стъкло в горната част на работния плот как се намества и облизва устни с език.
Обзе ме нетърпеливо очакване, бях изправен пред предизвикателството на невероятно еротично преживяване. Всичко, свързано с жена ми, ми доставяше удоволствие, но устата ѝ
беше нещо наистина специално. Смучеше ме така, сякаш жадуваше за спермата ми, като че ли беше пристрастена към вкуса ѝ. Ева обожаваше оралната любов. Да ме гледа как свършвам, за нея не беше нищо повече от бонус.
Разтворих панталоните си и дръпнах надолу ластика на боксерките, сетне вперих поглед в лицето ѝ, докато ѝ демонстрирах как ми е въздействала. Тя разтвори устни, дишането ѝ се учести, изправи тялото си назад и седна на петите си, заела молитвена поза.
Наместих се на стола си и се опитах да възприема необичайното усещане, че нещо притиска бедрата ми, а ластикът подпира тестисите ми. Настъпилата реакция бе бърза и неприятна, чувството, че съм завързан, събуди в мен спомени, които безмилостно бях потъпкал.
Премислих и отдръпнах назад стола си, сърцето ми биеше като лудо...

Ева ме погълна.
– По дяволите! – просъсках и забих своите пръсти в облегалките на стола, когато нейните се забиха в бедрата ми.
Усетих силен прилив на гореща влага около чувствителната главичка на члена ми. Ева я засмука мощно и мекият ѝ като коприна език започна да масажира точно онази точка, която трябваше. Въпреки ударите на сърцето си успях да чуя членовете на екипа, които ме питаха дали микрофонът и камерата ми бяха в изправност...
Изправих гръб, придърпах стола напред и ги включих.
– Извинете за закъснението – започнах аз делово, докато Ева продължаваше да поглъща члена ми. – След като вече имахте възможност да се запознаете с материалите, да обсъдим мерките, които ще предприемете за осъществяване на направените препоръки.
Ева измърмори нещо в знак на одобрение и звукът отекна в цялото ми тяло. Членът ми беше толкова твърд, че можех да кова пирони с него, а нежните ѝ пръсти го притискаха точно толкова, колкото да ме накарат да искам още.
Пръв заговори Тим Хендерсън, мениджър на проекта и ръководител на екипа. Едва успявах да се съсредоточа, виждах го по-скоро по спомен, отколкото на монитора пред мен. Висок,
болезнено слаб мъж с бледа кожа и буйна черна къдрава коса, той обичаше да говори, което в момента бе добре дошло за мен, като се има предвид, че устата ми бе съвсем пресъхнала.
– Бих искал да имам повече време, за да прегледам документите – започна той, – но на първо четене ми се струва, че графикът е прекалено напрегнат. Някои от предложенията са чудесни и с нетърпение очаквам да видя какво бихме могли да направим с тях, но навлизането във фазата на бета тестването може да се извърши след не по-малко от година, а не след шест месеца.
– Точно това ми каза и преди половин година – напомних му и стиснах юмрук, когато Ева пое члена ми дълбоко в гърлото си.
По врата ми изби пот, щом тя го придърпа, устата ѝ беше като меко кадифе, което ме изсмукваше.
– Изгубихме най-добрия си дизайнер, който отиде в „Ланкорп“...
– Предложих ви друг човек на негово място, а вие го отхвърлихте.
Хендерсън стисна зъби. Беше гений в областта на програмирането, имаше невероятен творчески потенциал, но не умееше да работи с останалите и се съпротивляваше при всяка външна намеса. Това можеше да бъде предимство... стига да не пилееше времето и парите ми.
– При създаването на творчески екип е необходимо да се постигне деликатно равновесие –
възрази той. – Не можеш просто да вземеш един човек и да го изпратиш да запълни някоя дупка. Сега, след като сме намерили точния човек...
– Благодаря – прекъсна го Джеф Симънс и при тази похвала ъгловатото му лице се разля в усмивка.
– Продължаваме да отбелязваме напредък – продължи Тим. – Ние...
– Вие продължавате да не спазвате поставените от самите вас срокове.
Тонът ми беше по-рязък, отколкото възнамерявах, но това се дължеше на палавия и пъргав език на жена ми. Лижеше члена ми бавно и нежно от корена чак до върха и това ме подлудяваше. Бедрата ме боляха от напрежение, мускулите ми се стягаха от усилието да не

помръдна от стола. С върха на езика си тя проследяваше всяка чувствителна вена, галеше пулсиращия ръб на главичката с целия си език.
– Като в същото време създаваме изключителен, невиждан досега потребителски опит – не ми остана длъжен той. – Вършим си работата, и то както трябва.
Исках да наведа Ева над бюрото и да я изчукам. Силно.
Но за да го направя, трябваше първо да приключа с проклетата видеоконференция.
– Чудесно. Сега просто трябва да действате по-бързо. Изпращам ви един екип, който ще ви помогне да постигнете целите навреме. Те ще...
– Чакай малко, Крос – прекъсна ме Хендерсън и се наведе над камерата. – Ако ни изпратиш някакви чиновничета, които да ни дишат във врата, единственото, което ще постигнеш, е да забавиш работата ни! Трябва да оставиш разработката на нас. Ако ни е необходима помощ, ще те помолим да ни я изпратиш.
– Ако мислите, че ще ви дам парите си и само ще стоя отстрани да наблюдавам, дълбоко сте се излъгали.
– Ммм – измърмори Ева, а очите ѝ весело блестяха под стъклото.
Протегнах се под бюрото, хванах главата ѝ за тила и леко я притиснах.
– Има голяма конкуренция в сферата за разработване на приложения. Това е причината,
поради която се обърнахте към мен. Представихте уникална и интересна концепция за създаване на игри със срок от една година за разработването и пускането ѝ на пазара, което според моя екип беше разумно и постижимо. – Спрях да си поема дъх, измъчван от горещите устни, които се движеха нагоре-надолу по побеснелия ми член. Сега Ева работеше съвсем целенасочено, движеше бързо ръката си и ме тласкаше напред. Вече не се опитваше да ме дразни и възбужда. Искаше да свърша. И то веднага.
– Гледате на това от съвсем погрешен ъгъл, господин Крос – намеси се Кен Харада и прокара ръка по брадичката си във форма на катинарче. – Формално наложените времеви граници не позволяват развитието на истински творчески процес. Не разбирате как...
– Моля ви, не ме карайте да играя ролята на лошия.
Бях напълно обзет от нуждата да го вкарам и да я изчукам. Агресията в мен непрекъснато се покачваше и трябваше да проявя неимоверни усилия, за да се държа що-годе възпитано.
– Гарантирахте, че ще изготвите всички елементи съгласно график, който вие сами създадохте, а сега не удържате на думата си. Принуден съм да ви помагам, за да изпълните условията, които сами поставихте.
Художникът се отпусна на стола си и измърмори нещо под нос.
Стиснах по-силно врата на Ева и се опитах да я накарам да забави темпото. След това се предадох и започнах да я движа, подканвах я грубо да смуче все по-бързо. По-силно. Да ме изцеди до капка.
– Ето какво ще стане от тук нататък. Ще работите с екипа, който ви изпращам. Ако не спазите и следващия срок, ще назнача някой друг на мястото на Тим.
– Глупости! – изкрещя той. – По дяволите, това си е моето приложение! Не можеш да ми го отнемеш.
Трябваше да действам по-меко и по-тактично, но не можех да го направя, съзнанието ми бе замъглено от животинската нужда да се съвкупявам.
– Прочетете договора по-внимателно. Направете го още тази вечер и утре, след като новият

екип пристигне, ще поговорим отново.
След като свърша...
По гръбнака ми преминаха тръпки. Тестисите ми се повдигнаха нагоре. Бях съвсем близо и
Ева го знаеше. Бузите ѝ се движеха при силното засмукване, езикът ѝ потрепваше по чувствителната долна част на главичката на пениса ми. Сърцето ми биеше до пръсване,
дланите ми бяха потни.
Вперил поглед в половин дузина гневни лица и слушайки протестите в слушалката, бях връхлетян от оргазма, който ме повали със силата на товарен влак. Едва успях да натисна копчето, с което се изключва микрофона, и от гърдите ми се изтръгна стон; изпразних се мощно в ненаситната уста на Ева, която продължаваше да се движи. Тя простена и с две ръце ме изцеди до последна капка, дърпаше и стискаше, а аз продължавах да изливам поток от сперма, който не можех да спра.
Усетих как гореща вълна облива лицето ми. Гледах като закован в монитора и се опитвах да се преборя с желанието да затворя очи и да отметна глава, да се освободя и изцяло да се потопя в удоволствието, че съм се изпразнил заради жена си. Че тя бе причината за това.
Когато напрежението постепенно започна да отминава, пуснах косата ѝ и докоснах бузата
ѝ с върха на пръстите си.
Включих отново микрофона.
– Администраторът ми ще ви се обади след няколко минути – заявих с дрезгав глас – и ще уговори с вас среща за утре. Надявам се да стигнем до взаимно приемливо решение. До утре.
Изключих компютъра и свалих слушалките.
– Ела тук, ангелчето ми.
Бутнах стола си назад и я измъкнах изпод бюрото, преди тя да успее да го направи сама.
– Ти си абсолютна машина! – възкликна тя, гласът ѝ беше дрезгав като моя, устните –
червени и подути. – Не мога да повярвам, че дори не трепна! Как е възможно... О!
Малкото парче дантела, което ѝ служеше за бельо, падна на пода на парчета.
– Харесвах тези бикини! – промълви тя задъхано.
Вдигнах я и поставих голото ѝ дупе върху хладното стъкло, така че членът ми лесно да проникне в нея.
– Това ще ти хареса повече.
* * *
– Ангелчето ми.
Ева премигна срещу мен като поспаливо коте, когато излязох от банята до кабинета ми.
– Ммм.
Усмихнах се, когато я видях все още отпусната в стола до бюрото ми.
– Предполагам, че си добре.
– Никога не съм била по-добре.
Протегна се и прокара ръка по косата си.
– След това чукане все още не мога да си събера акъла, но иначе съм добре, благодаря, че попита.
– Няма защо.
Отправих се към нея с топла влажна кърпа в ръка.

– Да не би да се опитваш да поставиш рекорд за постигнати най-много оргазми в един ден?
– Това е интересно предложение. Нямам нищо против да пробвам.
Протегна ръка, като че ли искаше да ме спре.
– Стига вече, маниак такъв. Ако решиш да ме чукаш още веднъж, накрая ще се превърна в идиот, на когото му текат лигите от устата.
– Кажи ми, ако промениш решението си.
Коленичих пред нея и разтворих краката ѝ. Напълно обезкосмена и прекрасно розова,
катеричката ѝ изглеждаше чудесно. Идеално.
Ева ме гледаше, докато я почиствах, протегна ръка и прекара пръсти през косата ми.
– Не работи прекалено много през уикенда, разбра ли?
– Като че ли има какво друго да правя, когато те няма – промърморих аз.
– Наспи се. Почети някоя книга. Планирай събиране с приятели.
Свих саркастично устни.
– Не съм забравил. Ще поканя момчетата тази вечер.
– Така ли?
Леността изчезна от погледа ѝ. Успях да се отдръпна, преди да затвори краката си.
– Кои момчета?
– Тези, с които искаш да се запознаеш.
– Ти ли ще им се обадиш?
Изправих се.
– Ще се съберем тази вечер.
– И какво ще правите?
– Ще пийнем. Ще се помотаем.
Отидох обратно в банята, хвърлих кърпата в коша и измих ръцете си.
Ева ме последва.
– В някой клуб ли ще ходите?
– Може би да, може би не.
Тя се облегна на рамката на вратата и скръсти ръце.
– Някой от тях женен ли е?
– Да – отвърнах и прехвърлих кърпата обратно на поставката. – Аз.
– Само ти ли? А Арнолдо там ли ще бъде?
– Може би. Сигурно.
– Защо ми отговаряш така едносрично?
– А ти защо ме разпитваш?
Зададох ѝ този въпрос, но много добре знаех отговора. Съпругата ми беше ревнива,
обсебваща жена. За щастие и на двама ни, това ми харесваше. И то много.
Сви рамене, но жестът ѝ беше отбранителен.
– Просто искам да знам какво ще правиш, това е.
– Ако настояваш, ще си остана вкъщи.
– Не те карам да правиш подобно нещо.
Под очите ѝ имаше малко размазан черен грим. Обичах да я разрошвам и да ѝ придавам този вид на току-що изчукана жена. Страшно много ѝ отиваше.
– Хайде тогава, кажи какво искаш.

Тя издаде някакъв отчаян звук.
– Защо отказваш да ми кажеш какво сте замислили с момчетата?
– Защото не знам, Ева. Обикновено се срещаме в дома на някой от нас и пием. Играем карти. Понякога излизаме.
– И сваляте мацки. Група готини секси пичове, излезли да се кефят и да си прекарат добре.
– Няма лошо. А кой каза, че са готини?
Тя ме погледна косо.
– Тръгнали са с теб да свалят мацки. Това означава, че или са достатъчно секси, за да не се загубят напълно в сянката ти, или са твърде самоуверени, за да се безпокоят от това.
Вдигнах лявата си ръка. Кървавочервените рубини на венчалната ми халка заблестяха на светлината. Никога не свалях пръстена от ръката си и не възнамерявах да го правя в бъдеще.
– Помниш ли това?
– Не се тревожа за теб – измърмори тя и отпусна ръце. – Ако чукането днес не ти стига,
значи имаш нужда от лекарска помощ.
– И това го казва жената, която не можа да изчака петнайсет минути.
Тя се изплези.
– Ето това ме накара да те изчукам още тук.
– Арнолдо ми няма доверие, Гидиън. Не иска да бъдеш с мен.
– Решението не е негово. Някои от твоите приятели също няма да ме харесат. Знам, че Кари все още се колебае.
– Ами ако Арнолдо каже на останалите какво е отношението му към мен?
– Ангелчето ми. – Отидох до нея и я хванах за бедрата. – Обикновено жените са тези, които споделят чувствата си с приятелки.
– Не говори като сексист.
– Знаеш, че съм прав. Освен това Арнолдо знае как стоят нещата. Преди време и той беше влюбен.
Ева вдигна поглед към мен и ме изгледа с невероятно красивите си очи.
– А вие влюбен ли сте, господин Крос?
– Безвъзвратно.
* * *
Мануел Алкоа мина зад гърба ми и ме плесна по рамото.
– Заради теб току-що загубих хиляда долара, Крос.
Облегнах се на кухненския остров, мушнах ръка в джоба на дънките си и стиснах мобилния си телефон. Ева вече летеше към Калифорния и очаквах с нетърпение известие от нея или
Раул. Никога не се бях страхувал от пътуване със самолет, нито се бях безпокоил за безопасността на някой друг. До този момент.
– Как така? – попитах аз и отпих от бирата си.
– Мислех, че ти ще си последният, който ще надене брачните окови, а ти се оказа първият –
заяви Мануел и поклати глава. – Направо ме уби.
Оставих бутилката.
– Искаш да кажеш, че си заложил срещу мен?
– Точно така. Макар че подозирам, че някой е разполагал с вътрешна информация.

Финансовият аналитик присви очи и погледна към Арнолдо Ричи, който стоеше от другата страна на масата. Той само повдигна рамене.
– Ако това може да те утеши – отвърнах, – аз също бих заложил срещу себе си.
Мануел се ухили.
– Латиноамериканките са върхът, приятелю. Пищни, секси. Има какво да ти напълни ръцете и в леглото, и извън него. Горещи. Страстни – продължи да изрежда той. – Добър избор.
– Мануел – извика Араш откъм хола. – Донеси най-после тези лимони.
Наблюдавах как Мануел излиза от кухнята с купа нарязани лимони. Апартаментът на Араш беше модерен и просторен, с прекрасна гледка към Ийст ривър. Най-забележителното нещо в него беше липсата на стени, като изключим тези, които отделяха банята.
Заобиколих покрития с гранитен плот остров и приближих Арнолдо.
– Как си?
– Добре – отвърна той и сведе поглед към кехлибарената течност, която полюшваше в чашата си. – Бих ти задал същия въпрос, но ти изглеждаш страхотно. Радвам се, че е така.
Не исках да си губя времето в празни приказки.
– Ева се тревожи, че си настроен зле към нея.
Той ме погледна.
– Никога не съм се отнасял неуважително към съпругата ти.
– Тя и не твърди подобно нещо.
Арнолдо отпи, спря за момент, за да се наслади на качественото питие, след което го преглътна.
– Доколкото разбирам, ти си, каква е точната дума?... Пленен от тази жена.
– Обсебен съм от нея – подсказах му аз, чудейки се защо просто не говореше на италиански.
– А, да – усмихна се той едва забележимо. – Добре знаеш, че и аз съм преживявал подобно нещо, приятелю. Затова не те съдя.
Бях сигурен, че Арнолдо ме разбираше. Когато го открих във Флоренция, той се възстановяваше от загубата на една жена, тогава той буквално се давеше в пиене и готвеше като луд, създаваше толкова много шедьоври на кулинарното изкуство, че направо ги раздаваше. Бях силно впечатлен от пълното отчаяние, в което бе изпаднал, и от неспособността му да сподели с някого.
Тогава бях напълно убеден, че никога няма да изпитам подобно нещо. Усещанията ми за живота бяха притъпени, все едно се намирах зад матовата звукоизолирана стъклена врата на кабинета си. Знам, че никога нямаше да мога да обясня на Ева как ми подейства първия път,
когато я видях, беше толкова топла, така изпълнена с живот. Цветна експлозия насред черно- белия пейзаж.
– Voglio che sia felice. – Това просто изречение изразяваше цялата същност на проблема:
„Искам тя да бъде щастлива“.
– Ако щастието ѝ зависи от това, което аз мисля – отвърна ми той на италиански, – значи искаш прекалено много. Никога не бих казал и дума против нея. Докато сте заедно, винаги ще се отнасям към нея с уважението, което изпитвам към теб. Но имам правото на избор какво да мисля за нея, Гидиън.

Погледнах към Араш, който подреждаше чашки за шотове на бара в хола. Като мой адвокат той знаеше както за брака ми, така и за секс записа на Ева, но нито едно от двете не го притесняваше ни най-малко.
– Връзката ни е... сложна – опитах се да обясня аз тихо. – Нараних я не по-малко, отколкото тя мен, а може би и повече.
– Не се изненадвам да чуя това, но въпреки всичко съжалявам – каза Арнолдо и ме изгледа внимателно. – Не можа ли да избереш някоя от другите жени, които те обичаха и не биха ти създали никакви проблеми? Някое удобно украшение, което безпроблемно би се вписало в живота ти?
– Както би казала Ева, какво му е забавното на това? – отвърнах аз, но усмивката изчезна от лицето ми. – Тя ме предизвиква, Арнолдо. Кара ме да виждам нещата... да мисля за тях по начин, по който никога не съм мислил преди. Освен това ме обича. Не като останалите.
Отново се протегнах за телефона.
– Ти не позволи на другите да те обичат.
– Не можех да го направя. Чаках нея.
Лицето му изведнъж стана замислено и аз добавих:
– Не мога да си представя, че твоята Бианка не ти е създавала проблеми.
Той се засмя.
– Така е. Но моят живот е прост. Мога да се справя с някои усложнения.
– А моят живот беше подреден. Сега обаче се превърна в приключение.
Тъмните очи на Арнолдо ме изгледаха сериозно.
– Именно тази нейна необузданост ме тревожи най-много.
– Спри да се тревожиш.
– Ще го кажа само веднъж и никога повече няма да го споменавам. Можеш да се ядосваш на думите ми, но разбери, че ги казвам с цялото си сърце.
Стиснах зъби.
– Кажи какво ти тежи.
– Седях на масата на Ева и Брет Клайн, докато вечеряха. Наблюдавах ги заедно. Между тях има химия също като тази между Бианка и мъжа, заради когото ме напусна. Много ми се иска да вярвам, че Ева няма да обърне внимание на това, но тя вече доказа, че не може да го направи.
Погледнах го право в очите.
– Имаше своите основания за това. Основания, които аз ѝ дадох.
Арнолдо отпи отново.
– Тогава ще се моля да не ѝ даваш повече основания.
– Ей – провикна се Араш, – спрете с този италиански и си довлечете задниците тук.
Арнолдо допря чашата си в бутилката ми, след което отмина.
Допих бирата си сам, искаше ми се за момент да обмисля това, което Арнолдо току-що ми беше казал.
След това отидох при останалите.

4
– Защо се мръщиш, бебчо? – попита Кари. Гласът му беше тих и сънлив от лекарството против повръщане, което бе взел още при излитането на самолета.
Бях вперила поглед във вариантите, които падащото меню предлагаше, и курсорът се чудеше къде да спре, докато се колебаех кой от тях да избера. „Сгодена“ или „сложно е“?
Тъй като вариантът „омъжена“ също бе подходящ, реших, че най-добре би било да посоча
„всички, изброени по-горе“.
Нямаше ли да е забавно да се опитам да обясня избора си?
Погледнах към другия край на луксозно обзаведения салон на частния самолет на Гидиън и видях най-добрия си приятел, излегнат върху белия кожен диван и пъхнал ръце под главата си. Беше висок и слаб, изглеждаше прекрасно с вдигнатата нагоре риза и смъкнатите надолу спортни панталони, под които се виждаха идеално оформените му коремни мускули, с помощта на които „Грей айлс“ продава дънките, бельото и другите мъжки артикули от колекцията си.
Кари нямаше абсолютно никакъв проблем с това да привикне към лукса, осигурен от огромното богатство на Гидиън. Веднага се бе настанил удобно сред елегантната обстановка на свръхмодерния салон. И колкото и да е странно, макар и небрежно облечен изглеждаше съвсем на мястото си сред мебелите от полиран метал и сив орех.
– Опитвам се да си направя акаунт в някои социални мрежи – отговорих аз.
– Леле!
Изправи се грациозно и без всякакво усилие, изненадващото беше, че по позата, която зае,
личеше, че е нащрек.
– Това е голяма стъпка.
– Така е.
Досега се бях крила заради Нейтън, страхувах се да си създам профил и по този начин да го улесня да ме издири.
– Но вече е време да го направя. Чувствам се... Няма значение. Просто време е вече.
– Наистина.
Облегна лакти на коленете си, събра пръстите на ръцете си и започна да барабани.
– Тогава защо се мръщиш така?
– Ами, има много неща, които трябва да обмисля. Искам да кажа, до каква степен бих могла да споделям? Вече не трябва да се безпокоя за Нейтън, но Гидиън през цялото време е обект на внимание.
Мисълта ми се насочи към Гидиън, затова реших да проверя неговия профил. Появи се на екрана и ясно видях малката синя отметка, която показваше, че този профил със сигурност е автентичен. При вида на снимката му, на която беше облечен в черен костюм с жилетка и любимата ми синя вратовръзка, веднага изпитах болезнено желание да бъда с него. Беше сниман на покрива на някоя сграда и зад гърба му се виждаха неясните очертания на
Манхатън, докато той самият бе съвсем живо и контрастно уловен от фотоапарата.
В действителност обаче той излъчваше много по-силна жизнена енергия. Вперих поглед в очите на Гидиън и потънах в това невероятно синьо. Черната коса служеше като идеална

рамка за лицето му, напомнящо лице на паднал ангел, като го обгръщаше с лъскави кичури от тъмна коприна.
Може би бях поетично настроена? Да. Но видът му можеше да послужи за вдъхновение на сонет. Да не говорим за взето на мига решение за женитба.
Кога беше правена тази снимка? Преди да се срещнем? Гидиън имаше надменния сдържан вид, каращ го да изглежда като недостижима мечта.
– Омъжена съм – изтърсих аз, откъсвайки поглед от най-невероятния мъж, когото бях срещала. – Разбира се, за Гидиън. За кого друг бих могла да се омъжа?
Кари замръзна на мястото си, докато аз продължавах да бръщолевя.
– Моля?
Изтрих длани в клина си. Опитвах да се измъкна, като му съобщавах новината, докато съзнанието му бе замъглено от лекарството против повръщане, но в този момент бях готова да се възползвам от всяка предоставена ми възможност.
– Когато заминахме заедно миналия уикенд. Сключихме тайно брак.
Кари мълча в продължение на една безкрайна напрегната минута. След това неочаквано се изправи на крака.
– Будалкаш ли ме?
Раул извърна глава към нас. Направи го съвсем небрежно и спокойно, но от погледа му веднага стана ясно, че е нащрек. Седеше в далечния край, мрачното му присъствие бе неочаквано ненатрапчиво за такъв набиващ се на очи мъж.
– Защо, по дяволите, е цялото това бързане? – тросна се Кари.
– Ами... просто така се случи.
Не можех да го обясня. И аз си мислех, че е прекалено рано. Все още мисля така. Но
Гидиън е единственият мъж, когото мога да обичам така всеотдайно. Когато се замислих за това, установих, че той е бил прав – само отлагахме неизбежното. Освен това Гидиън изпитваше нужда да му обещая, че ще бъда негова завинаги. Моят невероятен съпруг, на когото му беше толкова трудно да повярва, че може да бъде обичан.
– Не съжалявам.
– Все още не – заяви Кари и прокара ръце през косата си. – Господи, Ева! Не можеш просто ей така да се омъжиш за първия мъж, с когото имаш сериозна връзка.
– Не се омъжих просто ей така – възразих аз и смутено се опитвах да не поглеждам към
Раул. – Знаеш какви чувства изпитваме един към друг.
– Разбира се. Вие и двамата сте откачалки поотделно. Съберете ли се заедно, става истинска лудница.
Показах му среден пръст.
– Ще се справим. Надяването на пръстена не означава, че сме престанали да работим върху взаимоотношенията си.
Кари се отпусна в стола точно срещу мен.
– Какъв ще е мотивът му да се опитва да работи върху себе си? Наградата вече му е в кърпа вързана. Сега вече никога няма да се отървеш от психопатските му сънища и от непрекъснатите резки промени в настроението му.
– Чакай малко – възразих аз напрегнато, съзнавайки горчивата истина в думите му. –
Когато ти казах, че сме сгодени, изобщо не се разтревожи така.

– Защото предполагах, че ще мине най-малко година, преди Моника да успее да организира сватбата. Може би дори година и половина. Така поне щяхте да имате известно време да се опитате да поживеете заедно.
Оставих го да продължи да нарежда. По-добре бе да го направи на десет хиляди метра над земята, отколкото на някое обществено място, където целият свят можеше да го чуе.
Наведе се по-близо към мен, зелените му очи бяха изпълнени с ярост.
– Ще имам бебе и няма да се женя. И знаеш ли защо? Защото съм прекалено прецакан и съм напълно наясно с това. Не трябва да карам някой друг да търпи щуротиите ми. Ако те обичаше, той щеше да мисли единствено за теб и за това кое е най-добро за теб.
– Щастлива съм, че се радваш за мен, Кари. Това означава много. – Думите ми бяха изпълнени със сарказъм, но сами по себе си бяха съвсем честни. Имах приятелки, на които можех да се обадя, за да ми кажат какъв невероятен късмет съм извадила. Кари беше най- добрият ми приятел, защото винаги ми говореше напълно откровено, дори когато отчаяно исках да чуя захаросани приказки.
Но Кари мислеше само за тъмната страна на нещата. Не разбираше колко светлина бе внесъл Гидиън в живота ми. Одобрението и любовта. Сигурността. Гидиън ми беше върнал свободата, живот, който вече не бе изпълнен с ужас. Клетвата, която бях изрекла в замяна,
беше най-малката отплата, която можех да му дам.
Насочих отново вниманието си към профила на Гидиън, забелязах, че последният му пост беше един линк към статия за годежа ни. Съмнявам се, че го бе споделил самият той, беше прекалено зает, за да се занимава с подобни неща. Но предполагам, че го бе одобрил. Ако не беше така, то по някакъв друг начин бе показал ясно, че съм достатъчно значима за него, за да се превърна в единствената част от личния му живот, която можеше да бъде споделена в иначе твърде професионалния му профил.
Гидиън се гордееше с мен. Гордееше се, че ще се ожени за мен – една объркана жена,
допуснала много грешки в миналото си. Каквото и да си мислеха другите, бях убедена в себе си, че аз съм тази, на която наградата ѝ бе в кърпа вързана.
– По дяволите! – изруга Кари и се отпусна в стола си. – Караш ме да се чувствам като пълен глупак.
– Търколило се гърнето... – измърморих аз и кликнах на линка, за да видя и други снимки на Гидиън.
Беше грешка.
Всички снимки, поствани от администратора на страницата му, бях свързани с бизнеса на
Гидиън, но неофициалните, на които бе отбелязан, не бяха. Това бяха цветни снимки на
Гидиън, придружен от различни жени. И тази гледка ми подейства като удар. Стомахът ми се сви от ревност.
Господи, изглеждаше страхотно в смокинг. Тъмен и опасен. Първичната красота на лицето му, издяланите като с длето идеални скули и устни, самоуверената стойка и твърде изявената арогантност. Алфа мъжкар в разцвета на силите си.
Знаех, че снимките са стари. Знаех, че жените на тях нямат никаква представа за невероятните му умения в леглото, той имаше твърдо установено правило в това отношение.
Но това не попречи да се подразня при вида им.
– Аз ли съм последният, който научава? – попита Кари.

– Ти си единственият – отвърнах аз и хвърлих поглед към Раул. – Поне от моя страна.
Гидиън иска да каже на целия свят, но ще го задържим в тайна.
Той ме изгледа внимателно.
– За колко дълго време?
– Завинаги. Що се отнася до всички останали, следващата ни сватба ще бъде първата.
– Изпитваш ли някакви колебания?
Убиваше ме това, че Кари изобщо не се притесняваше, че не бяхме сами. През цялото време болезнено съзнавах, че всяка моя дума и всяко мое действие бяха наблюдавани.
Не че присъствието на Раул повлия по някакъв начин на отговора ми.
– Не. Щастлива съм, че се омъжих за него. Обичам го, Кари.
Бях щастлива, че Гидиън ми принадлежи. Освен това ми липсваше. След като видях снимките, дори още повече.
– Знам, че го обичаш – въздъхна Кари.
Не можах да се въздържа, отворих лаптопа си и изпратих на Гидиън съобщение: „Липсваш ми“.
Отговори ми моментално: „Обърни самолета“.
Усмихнах се. Съобщението беше съвсем в стила му. И съвсем не в моя. Да губя времето на пилота, горивото... струваше ми се прекалено лекомислено. Нещо повече, това щеше да бъде доказателство колко зависима съм станала от Гидиън. Което щеше да е смъртоносно за връзката ни. Той можеше да има всичко, която жена си пожелае, когато си я пожелае. Ако някога станех прекалено лесно достижима за него, и двамата щяхме да изгубим уважение към личността ми. А не след дълго щях да изгубя и любовта му.
Върнах се обратно към профила си и качих от телефона едно селфи, което си бяхме направили с Гидиън. Реших това да бъде профилната снимка. След това тагнах Гидиън и добавих следния коментар към снимката: „Любовта на живота ми“.
В края на краищата, ако на неговите снимки се появяваха други жени, исках да има поне една, на която да присъствам и аз. А тази, която бях избрала, беше несъмнено интимна. И
двамата лежахме по гръб и слепоочията ни се докосваха, по лицето ми нямаше никакъв грим, а той бе отпуснат и спокоен и в очите му грееше усмивка. Предизвиквах всеки да погледне снимката и да установи, че между нас имаше такава здрава връзка, каквато светът не познаваше.
Изведнъж ми се прииска да му се обадя. Толкова много ми се щеше да чуя този невероятно секси глас, опияняващ като най-качествена напитка, спокоен, с едва доловима заядлива нотка. Исках да бъда с Гидиън, да поставя ръката си в неговата, да долепя устни до врата му и да усетя мириса на кожата му, който предизвикваше някакъв първичен глад в мен.
Понякога се плашех от това колко много се нуждаех от него. До такава степен, че нямах нужда от абсолютно нищо друго. Нямаше друг човек, с когото да искам да бъда повече –
включително най-добрия ми приятел, който в момента се нуждаеше почти толкова силно от мен.
– Всичко е наред, Кари – уверих го аз. – Не се тревожи.
– Щях да се тревожа повече, ако си мислех, че наистина вярваш в това – каза той и нетърпеливо отметна кичурите коса от челото си. – Прекалено скоро е, Ева.
Кимнах.

– Но ще видиш, че ще се получи.
Трябваше да се получи. Не можех да си представя живота без Гидиън.
Кари отпусна глава назад и затвори очи. Можех да си помисля, че се поддава на ефекта на хапчетата против повръщане, но забелязах, че кокалчетата на ръцете му бяха побелели от стискане на подлакътниците. Трудно му беше да приеме новината. Не знаех какво да кажа,
за да го ободря.
„Все още се движиш в неправилната посока“ – гласеше съобщението на Гидиън.
За малко щях да го попитам откъде знае това, но се спрях. „Добре ли си прекарвате с момчетата?“
„По-приятно ми е, когато съм с теб.“
Усмихнах се. „Надявам се, че е така. – Пръстите ми спряха за момент, след това написах: –
Казах на Кари.“
Отговорът пристигна моментално. „Все още ли сте приятели?“
„Засега не се е отказал от мен.“
Не отговори нищо на това и аз си казах, че не трябва да търся някакъв дълбок подтекст в мълчанието му. Беше излязъл с приятелите си. Дори фактът, че ми отговори, вече означаваше прекалено много.
Въпреки това бях ужасно щастлива, когато десет минути по-късно получих следното съобщение: „Не спирай да си мислиш колко ти липсвам“.
Погледнах към Кари и забелязах, че ме наблюдава. Дали и Гидиън беше подложен на същото неодобрение от страна на приятелите си?
„Не спирай да ме обичаш“ – отвърнах му аз.
Отговорът му беше кратък и съвсем в негов стил: „Имаме сделка“.
* * *
– Южна Калифорния, любов моя, колко много ми липсваше – каза Кари, докато слизаше по стълбите на самолета, след това наклони глава назад и погледна нощното небе. – Господи,
колко е хубаво да избягаш от влагата на Източния бряг.
Спуснах се по стълбата след него, нямах търпение да стигна до високата тъмна фигура,
която чакаше до лъскавия черен джип. Виктор Рейъс беше от мъжете, които моментално привличат вниманието. До известна степен това се дължеше на факта, че е ченге.
Останалото се дължеше изцяло на него.
– Татко!
Спуснах се с все сила към него, той се отдръпна от джипа, на който се беше облегнал, и протегна ръце да ме прегърне.
Пое удара на тялото ми в неговото, вдигна ме от земята и ме притисна толкова силно, че не можах да си поема дъх.
– Радвам се да те видя, рожбо – каза той с дрезгав глас.
Кари бавно пристъпи към нас. Татко ме остави обратно на земята.
– Здрасти, Кари.
Сграбчи ръката на Кари, дръпна го към себе си и го прегърна бързо, след това го плесна сърдечно по рамото.
– Добре изглеждаш, момчето ми.

– Старая се.
– Взехте ли си всичко? – попита татко.
Погледна Раул, който пръв бе слязъл от самолета, а сега стоеше мълчаливо и в очакване до един черен мерцедес наблизо.
Гидиън ми беше казал да забравя за присъствието на Раул. Никак не ми беше лесно да го направя.
– Да – отговори Кари и намести дръжката на сака на рамото си.
Носеше в ръка чантата ми, която бе по-лека от неговата. Въпреки грима и трите чифта обувки, които бях взела, багажът му беше по-голям от моя.
Обичах този негов навик.
– Гладни ли сте? – попита татко и ми отвори предната врата на колата.
В Калифорния беше малко след девет, но в Ню Йорк минаваше полунощ. Обикновено не вечерях в такъв късен час, но не бяхме яли нищо.
Кари отговори, преди още да успея да се кача в колата:
– Умирам от глад.
– Ти винаги си гладен – засмях се аз.
– Ти също, сладурано – не ми остана длъжен той, вмъкна се на задната седалка, седна по средата и се наведе напред, за да не се чувства изолиран. – Аз просто не изпитвам вина от това.
Започнахме да се отдалечаваме от самолета, гледах го как става все по-малък, докато ние се движехме по пистата към изхода. Хвърлих бърз поглед към баща си, опитвах се да разбера какво мислеше за начина ми на живот като съпруга на Гидиън. Частните самолети. 24- часовата охрана. Знам какво беше отношението му към богатството на Стантън, но той ми беше втори баща. Надявах се, че към съпруга ми щеше да се отнесе по-благосклонно.
Въпреки това съзнавах, че имаше огромна разлика с предишния ми начин на живот. Преди щяхме да кацнем на пристанището в Сан Диего. Щяхме да се отправим към района на
„Гасламп“, да намерим някоя свободна маса в „Дикс ласт ризорт“ и в следващия час да се смеем на глупости и да пием бира, докато вечеряме.
Сега между нас се чувстваше напрежение, каквото никога не бе имало преди. Нейтън.
Гидиън. Мама. Сякаш всички те се бяха настанили помежду ни.
Беше ужасно. Наистина ужасно.
– Какво ще кажете да отидем в онова заведение на „Оушънсайд“ с отвратителната бира и черупките от фъстъци по пода? – предложи Кари.
– Точно така – заявих аз, обърнах се и му се усмихнах благодарно. – Ще бъде много забавно.
Непретенциозно и познато. Идеално.
Когато погледнах към баща ми и видях, че се усмихва, разбрах, че и той мисли същото.
– Дадено.
Летището остана далеч зад гърба ни. Извадих телефона от чантата си и го включих, исках да пусна музика по уредбата на колата, така че тя да ни напомни за отминалите и не чак толкова сложни времена.
Есемесите започнаха да се появяват един след друг и скоро запълниха целия екран на телефона ми.

Последният беше от Брет: „Обади ми се, когато пристигнеш в града“.
И като по даден знак по радиото зазвуча „Златна“.
* * *
На следващия ден тъкмо изкачвах стълбите на малката веранда пред къщата на баща ми,
когато телефонът ми започна да вибрира. Извадих го от джоба на шортите си и затрептях от щастие, когато видях снимката на Гидиън на екрана.
– Добро утро – започнах аз и се настаних близо до вратата, в единия от покритите с възглавници столове от ковано желязо. – Добре ли спа?
– Достатъчно добре. – Любимият ми леко дрезгав глас премина като ласка през мен. – Раул каза, че кафето на Виктор Рейъс може да събуди и мечка от зимния ѝ сън.
Хвърлих поглед към мерцедеса, паркиран от другата страна на тясната уличка. Прозорците бяха така плътно затъмнени, че мъжът вътре не се виждаше. Имаше нещо малко плашещо в това, че преди още да успея да се прибера вътре, Раул някак си бе успял да каже на Гидиън за кафето, което току-що му бях занесла.
– Да не се опитваш да ме сплашиш, като ми демонстрираш, че ме наблюдаваш през цялото време?
– Ако целта ми беше да те сплаша, нямаше да го правя толкова фино.
Взех чашата си от малката масичка, където я бях оставила, преди да занеса кафето на Раул.
– Нали знаеш, че като ми говориш с този тон, на мен веднага ми се приисква да ти отвърна по същия начин?
– Защото ти харесва как реагирам на предизвикателствата ти – измърка той и въпреки горещия летен ден по кожата ми пробягаха тръпки.
Извих устни.
– И какво точно правихте снощи с приятелчетата ти?
– Обичайното. Пийнахме. Заяждахме се един с друг.
– Излязохте ли?
– Да, за няколко часа.
Стиснах по-здраво телефона, като си представих група секси пичове, тръгнали да свалят мацки.
– Надявам се, че си прекарал добре.
– Да, не беше толкова лошо. Кажи ми какви са плановете ти за днес. – Усетих в гласа му същото напрежение, което изпитвах и аз. За нещастие, бракът не можеше да излекува ревността.
– Ще хапнем набързо с татко, когато Кари най-после надигне задника си от дивана. След това ще идем в Сан Диего, за да се видим с доктор Травис.
– А вечерта?
Отпих от кафето и се подготвих за предстоящия спор. Знам, че мислеше за Брет.
– Мениджърът на групата ми изпрати имейл, в който обяснява откъде да взема билетите за
ВИП местата, но реших, че няма да ходя на концерта. Кари може да заведе някой приятел,
стига да иска. Това, което искам да кажа на Брет, няма да отнеме много време, затова или ще го видя утре, преди да замина, или ще си поговорим по телефона.
Чу се лека въздишка.

– Предполагам, че знаеш какво точно искаш да му кажеш.
– Ще бъда съвсем ясна. След песента „Златна“ и след обявяването на годежа ми мисля, че не е подходящо да ни виждат заедно на обществени места. Надявам се, че ще останем приятели и ще продължим да поддържаме връзка, но по-добре е да контактуваме чрез имейли и есемеси, освен ако и ти не присъстваш.
Последвалото мълчание беше толкова дълго, че реших, че връзката се е разпаднала.
– Гидиън?
– Трябва да ми кажеш дали се страхуваш от срещата с него.
Отпих притеснено от чашата си. Кафето беше изстинало, но аз и без това не усещах вкуса му.
– Не искам да се караме заради Брет.
– Значи си решила да го избягваш.
– Ние с теб имаме достатъчно проблеми да решаваме, така че не е необходимо да замесваме и него. Не заслужава това.
Гидиън отново замълча. Този път изчаках търпеливо.
Когато заговори отново, гласът му беше уверен и решителен.
– Това е нещо, което мога да приема, Ева.
Отпуснах рамене и усетих вътрешно облекчение. И след това, колкото и да е абсурдно,
сърцето ми се сви. Спомних си, че веднъж ми бе казал, че може да приеме факта, че обичам друг мъж, стига да принадлежа единствено на него.
Обичаше ме много повече, отколкото държеше на самия себе си. Сърцето ми се късаше,
когато виждах как се подценява. Затова ми беше абсолютно невъзможно да се въздържа.
– Ти си всичко за мен – прошепнах аз. – Мисля за теб през цялото време.
– И при мен е така.
– Наистина ли? – сниших още повече глас. – Защото толкова много те желая. И се... ами,
възбуждам се. Като че ли съм завладяна от непреодолима потребност да те докосна.
Мислите ми се разпиляват и ми трябва известно време да дойда на себе си, но това никак не е лесно. Толкова много пъти ми е идвало да изоставя това, което правя, за да съм с теб.
– Ева...
– Представям си как нахлувам по време на някое от съвещанията ти и веднага се нахвърлям върху теб. Казвала ли съм ти го преди? Когато желанието ми стане непоносимо, имам чувството, че едва ли не започваш да ме дърпаш. – Продължих да говоря забързано, когато чух как той тихо изпъшка. – Оставам без дъх всеки път, когато те видя. Мога да чуя гласа ти,
ако затворя очи. Тази сутрин се събудих и за малко да изпадна в паника, защото си толкова далеч от мен. Бих дала абсолютно всичко, за да мога да бъда с теб. Доплака ми се, защото нищо не можех да направя.
– Господи! Ева, моля те...
– Ако трябва да се тревожиш за нещо, Гидиън, то трябва да е за мен. Защото не мога да разсъждавам рационално, когато става въпрос за теб. Луда съм по теб. Буквално. Не мога да си представя бъдещето без теб и това направо ме побърква.
– По дяволите! Никога няма да останеш без мен. Ще остареем един до друг. Ще умрем заедно. Няма да преживея и един ден без теб.
Една сълза се плъзна от крайчеца на окото ми. Изтрих я.

– Трябва да разбереш, че никога няма да ти се наложи да се примиряваш, получавайки само част от вниманието ми. Изобщо не трябва да се примиряваш. Заслужаваш много, много повече. Би могъл да имаш всяка...
– Стига...
Подскочих, когато чух укора в гласа му.
– Никога повече не си и помисляй дори да ми говориш такива неща – сряза ме той, – или,
кълна се в бога, ангелчето ми, ще те накажа.
Между нас настъпи неудобно мълчание. Думите, които бях изговорила, продължаваха да се въртят безспирно в съзнанието ми, измъчваше ме мисълта колко жалка мога да бъда. Никога не бях искала да бъда зависима от него, но ето че това вече бе факт.
– Трябва да приключвам – казах аз дрезгаво.
– Не ми затваряй телефона. За бога, Ева, ние сме женени. Обичаме се. В това няма нищо срамно. И какво от това, ако звучи малко налудничаво? Това сме ние. Такива сме си. Трябва да преодолееш тази мисъл.
Мрежестата врата изскърца и баща ми излезе на верандата. Погледнах го и казах:
– Татко е тук, Гидиън. Ще поговорим по-късно.
– Ти ме правиш щастлив – каза той с онзи дълбок решителен глас, който използваше,
когато вземаше някакво твърдо решение. – Бях забравил какво означава да се чувстваш по този начин. Не подценявай това, което означаваш за мен.
Господи.
– Аз също те обичам – приключих разговора и поставих с трепереща ръка телефона на масата.
Баща ми се настани в другия стол с чаша кафе в ръка. Облякъл бе дълги шорти и тъмнозелена фланелка, но беше бос. Обръснал се беше, а косата му бе все още влажна,
крайчетата ѝ се накъдряха, докато съхнеха.
Беше ми баща, но това не ми пречеше да забележа колко невероятно привлекателен изглежда. Поддържаше тялото си в идеална форма и характерът му беше такъв, че винаги се държеше със самочувствие. Разбирах защо майка ми не бе успяла да му устои, когато са се запознали. Изглежда, нищо не се бе променило.
– Чух те да говориш – каза той, без да ме поглежда.
– О!
Стомахът ми се сви. Достатъчно неприятно беше, че бях изляла душата си пред Гидиън.
Почувствах се още по-зле, когато разбрах, че баща ми бе чул всичко.
– Имах намерение да си поприказвам с теб дали съзнаваш какво вършиш, да се сгодиш така прибързано, и то толкова млада.
Вдигнах крака и ги свих под себе си.
– Така и предполагах.
– Но сега мисля, че разбирам какво чувстваш.
Погледна ме, сивите му очи ме наблюдаваха нежно, но изпитателно.
– Каза го много по-добре, отколкото аз се изразих тогава, преди толкова много години.
Единственото, което успях да кажа тогава, бе „Обичам те“, а това явно не беше достатъчно.
Очевидно говореше за майка ми. Знам, че сигурно му беше много трудно да не го прави,
след като толкова много приличах на нея.

– Гидиън също смята, че тези думи не са достатъчни.
Сведох поглед към пръстените си. Гидиън ми беше подарил първия като израз на необходимостта му да се държи плътно за мен, а другият беше едновременно символ на неговата обвързаност и дан към онова отминало време, когато за последен път се е чувствал обичан.
– Но ми го показва. Непрекъснато.
– Разговарях с него няколко пъти – започна баща ми и спря за момент. – Трябваше непрекъснато да си напомням, че все още няма трийсет години.
Това ме накара да се усмихна.
– Той е много сдържан.
– Освен това е абсолютно непроницаем.
Усмихнах се още по-широко.
– Той е играч на покер. Но думите му са съвсем искрени.
Вярвах на Гидиън безусловно. Винаги ми казваше истината. Проблемът беше в това, че имаше много неща, които не ми казваше.
– И той иска да се омъжи за дъщеря ми.
Хвърлих поглед към баща си.
– Дал си му благословията си.
– Каза, че винаги ще се грижи за теб. Обеща да те държи в безопасност и винаги да те прави щастлива – продължи той и се загледа в мерцедеса от другата страна на улицата. – Все още не знам защо му вярвам, дори когато обсажда къщата ми заради теб. Не помогна и това, че излъга, като каза, че ще изчака, преди да ти предложи.
– Не можеше да чака, татко. Не му се сърди за това. Обича ме прекалено много.
Баща ми отново извърна поглед към мен.
– Не звучеше никак щастливо, когато преди малко говореше с него.
– Не. Бях отчаяна и несигурна – въздъхнах аз. – Обичам го до полуда, но мразя, когато ставам зависима. Трябва да има баланс във взаимоотношенията ни. Да бъдем равни.
– Това е много добра цел. Никога не я изпускай от поглед. И той ли иска същото?
– Иска да бъдем заедно. Във всичко. Но той вече е изградил репутацията и империята си, а аз искам да направя своите. Не желая непременно империя, но със сигурност искам да си изградя репутация.
– Разговаряла ли си с него за това?
– О, да – отвърнах аз и свих устни. – Но той вярва, че естественото място на госпожа Крос е в отбора на семейство Крос. И аз разбирам логиката му.
– Добре е, че сте премислили това.
Усетих, че премълчава нещо.
– Но?
– Но това би могло да бъде сериозен проблем, нали така?
Харесвах начина, по който баща ми ме караше да премислям нещата, при това без да се опитва да наклони решението ми в дадена посока или да ме съди. Винаги си е бил такъв.
– Да. Не мисля, че това би могло да разруши връзката ни, но може да се окаже истински проблем. Не е свикнал да не получава това, което иска.
– Тогава ти си много подходяща за него.

– И той мисли така – отвърнах аз и свих рамене. – Проблемът не е в Гидиън. А в мен. Имал е много неприятности в живота и е трябвало да се справя сам с тях. Искам от тук нататък да няма чувството, че трябва да продължава така. Искам да знае, че вече сме едно цяло, че аз винаги ще го подкрепям. Трудно ми е да го накарам да повярва в това, когато в същото време искам да бъда независима.
– Колко много приличаш на мен – каза той и се усмихна леко, изглеждаше толкова хубав,
че сърцето ми се изпълни с гордост.
– Знам, че вие двамата ще се разберете. Той е добър човек и има прекрасно сърце. Готов е да направи всичко за мен, татко.
Дори да убие.
Тази мисъл ме накара да потръпна. Вероятността Гидиън да бъде принуден да отговаря за смъртта на Нейтън беше съвсем реална. Не можех да допусна да му се случи нещо.
– Ще ме остави ли да платя сватбата? – попита баща ми и изсумтя. – Май по-скоро трябва да те попитам каква съпротива ще окаже майка ти.
– Татко...
Сърцето ми отново се сви. След разговора, който бяхме водили по темата кой ще плати обучението ми в университета, знаех, че няма никакъв смисъл да го убеждавам, че не е необходимо да изпитва финансови затруднения заради мен. Това беше въпрос на чест, а баща ми бе човек на честта.
– Не знам какво друго да ти кажа, освен да ти благодаря.
Усмихна се с облекчение и тогава разбрах, че е очаквал от мен да възразя.
– Имам около петдесет хиляди. Знам, че не е много...
Протегнах се и стиснах ръката му.
– Идеално е.
Вече чувах в главата си как майка ми беснее. Щях да се справя с това, когато му дойде времето.
Щеше да си заслужава заради усмивката, която в този момент се изписа по лицето на татко.
* * *
– Нищо не се е променило.
Кари спря на тротоара пред бившия център за рехабилитация и свали тъмните си очила.
Погледът му се плъзна към входа на спортната зала.
– Толкова ми липсваше това място.
Протегнах ръка и преплетох пръсти в неговите.
– На мен също.
Тръгнахме по пътеката и кимнахме на двойката, която стоеше до вратата и пушеше. След това влязохме вътре и бяхме посрещнати от гледката и шума, съпровождащи баскетболен мач. Два отбора от по трима играчи играеха на един кош, закачаха се и се смееха. От собствен опит знаех, че понякога необичайната приемна на доктор Травис беше единственото място, където човек се чувстваше достатъчно свободен и в безопасност, за да се смее.
Махнахме на играчите и се насочихме право към вратата, на чиято стъклена табела все още бе изписано „треньор“. Тя беше открехната и вътре видяхме любимия си човек, излегнал се в

един стар стол и подпрял крака на бюрото пред него. Подхвърляше една топка за тенис към стената и ловко я улавяше, докато една пациентка, която познавах отпреди, подръпваше от електронната си цигара и говореше.
– Боже мой! – Кайли се изправи бързо, хубавата ѝ червена уста увисна от учудване и от нея излезе облак пара. – Не знаех, че вие двамата сте се върнали.
Хвърли се към Кари така стремително, че едва успях да пусна ръката му.
Доктор Травис свали краката си от бюрото и се изправи, по добродушното му лице се разля огромна усмивка. Беше облечен в обичайните си панталони цвят каки и риза, кожените сандали на краката и обеците му придаваха леко необичаен вид. Светлокестенявата му коса висеше разчорлена, а очилата в метални рамки стояха накриво върху носа му.
– Не очаквах да пристигнете преди три часа – каза той.
– В Ню Йорк вече минава три – отвърна Кари, освобождавайки се от прегръдката на Кайли.
Подозирах, че по някое време Кари беше преспал с хубавата блондинка и тя не го беше забравила толкова лесно, колкото той нея.
Доктор Травис ме прегърна бързо, а след това и Кари. Видях как най-добрият ми приятел затвори очи и за момент положи буза върху рамото му. Усетих парене в очите си, винаги ставаше така, когато виждах Кари щастлив. Доктор Травис беше най-близкото подобие на баща, което той някога бе имал, и знаех колко много го обичаше.
– Вие двамата още ли си пазите гърбовете един на друг там, в Голямата ябълка?
– Разбира се – отвърнах аз.
Кари се обърна към мен и вдигна палец.
– Тя ще се омъжва. А аз ще имам бебе.
Кайли зяпна.
Смушках Кари в ребрата.
– Ох – оплака се той и потри страната си.
Доктор Травис премигна.
– Поздравления. И двамата действате много бързо.
– Така си е – измърмори Кайли. – Колко време мина? Месец?
– Кайли – започна доктор Травис и придърпа стола към бюрото си, – ще ни оставиш ли за минута?
Тя изсумтя и се повлече бавно към вратата.
– Много те бива, докторе, но мисля, че ще ти трябва доста повече време.
* * *
– Значи си сгодена?
Кайли дръпна още веднъж от електронната си цигара, вперила поглед в Кари, който скочи над главата на доктор Травис и заби топката в коша. Седяхме на протритите седалки на третия ред от горе надолу, достатъчно далече, за да не чуваме терапевтичния сеанс, който се провеждаше на игрището.
Кари ставаше неспокоен, когато започнеше да говори. Доктор Травис бързо бе разбрал, че трябва да го държи в движение, ако иска той да продължава да говори.
Кайли ме погледна.
– Все си представях, че в края на краищата вие с Кари ще се съберете.

Разсмях се и поклатих глава.
– Между нас няма нищо такова. Никога не е имало.
Тя сви рамене. Очите ѝ имаха цвета на небето над Сан Диего и бяха силно очертани с яркосин молив.
– Отдавна ли познаваш мъжа, за когото ще се жениш?
– Достатъчно дълго.
Доктор Травис изстреля топката, тя се удари в таблото и влезе в коша, след това той разроши приятелски косата на Кари. Погледна към мен и разбрах, че е мой ред.
Станах и се протегнах.
– Ще се видим по-късно – казах на Кайли.
– Успех.
Усмихнах се кисело и заслизах по стълбите, докато стигнах до доктор Травис.
Беше висок приблизително колкото Гидиън, затова спрях, преди да достигна последното стъпало, и така бяхме на почти едно и също равнище.
– Някога мислил ли си да се преместиш в Ню Йорк, докторе?
Той се усмихна с обичайната си крива усмивка.
– Като че ли калифорнийските данъци не са ми достатъчни.
Въздъхнах театрално.
– Трябваше да опитам.
Стъпих на игрището до него и той прехвърли ръка през рамото ми.
– Така направи и Кари. Поласкан съм.
Отидохме в кабинета му. Затворих вратата, докато той придърпа един очукан стол, завъртя го и седна наопаки, като отпусна ръце върху облегалката. Това беше само една от странностите му. Седеше на стола пред бюрото си, когато си почиваше, и яхваше стария стол, когато се заловеше за работа.
– Разкажи ми за годеника си – започна той, когато се настаних на обичайното си място на зеления, покрит с изкуствена кожа диван, който се държеше благодарение на лепенките и бе украсен с подписите на бивши и настоящи пациенти.
– Хайде стига – скастрих го аз. – И двамата знаем, че Кари ти е разказал всичко.
Кари винаги започваше сеанса си, като първо разказваше за мен и моя живот. Така постепенно разговорът се завърташе около него.
– А аз знам кой е Гидиън Крос. – Доктор Травис потропваше с крака, но с това никога не създаваше впечатлението, че е неспокоен или нетърпелив. – Искам обаче ти да ми разкажеш за мъжа, за когото ще се омъжиш.
Замислих се за момент, а в това време той седеше тихо, не ме чакаше, само ме наблюдаваше.
– Гидиън е... Господи, той е толкова много неща. Той е сложен. Имаме някои проблеми,
върху които трябва да поработим, но ще се справим. В момента по-належащият ми проблем са чувствата, които изпитвам към певеца, с когото... се виждах.
– Брет Клайн?
– Значи си спомняш името му.
– Кари ми го припомни, но не съм забравил разговорите, които имахме за него.
– Ами, да. – Погледнах изумителната си венчална халка и започнах да я въртя около пръста

си. – Толкова много обичам Гидиън. Той промени изцяло живота ми. Кара ме да се чувствам красива и ценена. Знам, че всичко стана прекалено бързо, но това е мъжът на живота ми.
Доктор Травис се усмихна.
– Ние с жена ми също се влюбихме от пръв поглед. Бяхме в гимназията, когато се запознахме, но още тогава знаех, че тя е момичето, за което ще се оженя.
Погледът ми се премести върху снимките на жена му на бюрото. Имаше една, на която тя бе по-млада, и една по-скорошна. Самият му кабинет представляваше безкрайна бъркотия от документи, спортни уреди, книги, стари постери на отдавна забравени спортисти, но рамките и стъклата, зад които бяха поставени снимките, бяха безупречно чисти.
– Не мога да разбера защо Брет изобщо има някакво въздействие върху мен. Не че го искам.
Не мога да си представя да бъда с някой друг освен Гидиън. В сексуален и във всякакъв друг смисъл. Но не съм безразлична към Брет.
– Защо трябва да си безразлична? – попита той просто. – Той е бил част от живота ти в един повратен за теб момент и краят на връзката ви е представлявал нещо като прозрение за теб.
– Моят... интерес, макар че това не е точната дума, не е някаква носталгия.
– Да, сигурен съм, че не е. Предполагам, че изпитваш известно съжаление. Мислиш си за всички изпуснати възможности. За теб това бе много сексуална връзка, така че е възможно все още да изпитваш някакво привличане, макар да знаеш, че никога не би се върнала при него.
Бях почти сигурна, че е абсолютно прав.
Пръстите му потропваха по облегалката на стола.
– Каза, че годеникът ти е сложен човек и решавате някакви проблеми между вас. Брет беше твърде обикновен. Ти знаеше какво точно можеш да очакваш от него. През последните няколко месеца направи голяма крачка напред: живееш близо до майка си и се сгоди. Може от време на време да ти се иска нещата да са по-прости.
Гледах го втренчено, докато осмислях казаното.
– Как стигна до този извод?
– Практика.
– Не искам да прецакам нещата с Гидиън – казах аз, подтиквана от страх.
– Имаш ли някого, с когото разговаряш в Ню Йорк?
– Ходим на семейна терапия.
Той кимна.
– Това е разумно. И много добре. Той също иска нещата между вас да потръгнат. Знае ли?
За Нейтън?
– Да.
– Гордея се с теб, хлапе.
– Ще се опитам да избягвам Брет, но не знам дали това не означава, че не се справям със същината на проблема. Също като алкохолик, който не пие, но въпреки това си остава алкохолик. Проблемът продължава да съществува, той просто стои далеч от него.
– Не е точно така, но интересното е, че използваш аналогия с алкохолната зависимост.
Склонна си към саморазрушение, що се отнася до мъжете. Много хора с минало, подобно на твоето, са склонни към такова поведение и това не е нещо неочаквано, както сме говорили и

преди.
– Знам.
Това беше причината, поради която се страхувах да се отдам изцяло на Гидиън.
– Има някои неща, над които трябва да помислиш – продължи той. – Сгодена си за човек,
който поне на повърхността съответства на мъжа, който майка ти би искала за теб. Имайки предвид отношението ти към нейната зависимост от мъжете, възможно е в теб да се появи някаква вътрешна съпротива.
Сбръчках нос.
Доктор Травис размаха пръст пред мен.
– Това е само една от възможностите. Другата е да имаш чувството, че не заслужаваш това,
което откриваш в него.
Сякаш някаква буца заседна в стомаха ми.
– Значи заслужавам Брет?
– Ева – доктор Травис ми се усмихна мило, – фактът, че изобщо задаваш този въпрос...
точно в това е проблемът ти.

5
– Изобщо не можах да те позная без костюм и вратовръзка – каза Сам Имара, когато се настаних на стола срещу него.
Беше набит мъж, под метър и осемдесет, но доста мускулест. Главата му беше обръсната и покрита с татуировки, а ушите – пробити така, че се виждаше през тях.
„Барът на Пийт на Шейсет и девета улица“ не се намираше на Шейсет и девета улица, така че нямах никаква представа откъде идва името му. Това, което разбрах обаче, беше, че името на групата „Сикс-Найнтс“ произлиза от това на бара, тъй като бяха свирили на сцената му в продължение на няколко години. Освен това научих, че тоалетните в дъното бяха мястото,
където Брет Клайн беше чукал жена ми.
Много ми се искаше да го стисна за гушата заради това. Тя заслужаваше палати и частни острови, а не мърляви тоалетни.
Барът не беше истинска дупка, но му липсваше класа. Обикновено плажно заведение, което изглеждаше по-добре под прикритието на нощта, известно най-вече като място, където се събират студентите от университета в Сан Диего и пият, докато забравят кои са или кого са изчукали.
След като го изравня със земята, никой нямаше да си спомня повече за него.
Мястото на срещата беше нарочно подбрано, което беше много мъдър ход от страна на Сам
Имара. Караше ме да бъда нервен и добре да осъзнавам какъв беше залогът. Ако решението ми да се появя сам, облечен в дънки и фланелка, също го вадеше от релси, то тогава бях отговорил подобаващо на предизвикателството му.
Облегнах се назад, наблюдавайки го внимателно. В бара имаше малко посетители,
повечето от които седяха на верандата. В помещението, пресъздаващо плажна атмосфера,
имаше само шепа хора.
– Реши ли да приемеш предложението ми?
– Все още го обмислям.
Кръстоса крака и се извърна така, че да отпусне ръка върху облегалката на стола. Беше прекалено самоуверен и недостатъчно умен, за да прояви необходимото внимание.
– Но, виж какво, като знам какво целиш, оставам изненадан, че не оценяваш личния живот на Ева на повече от един милион долара.
Усмихнах се вътрешно.
– За мен спокойствието на Ева е безценно. Но ако си въобразяваш, че ще вдигнеш цената,
много се лъжеш. Така или иначе, ще получиш съдебна забрана за разпространението му.
Освен това има една много неприятна малка подробност, отнасяща се до факта, че си снимал Ева без нейно съгласие, което е съвсем различно от това в общественото пространство да се появи запис на секс сцени, направен с изричното съгласие и на двамата партньори.
Той стисна зъби.
– Мислех, че не искаш много да се шуми около записа и няма да ти е приятно, ако той стане публично достояние. Имай предвид, че ако се стигне до съд, Ева ще бъде съвсем сама.
Вече разговарях с Брет и изчистихме проблема помежду си.

Раменете ми се стегнаха от напрежение.
– Той виждал ли е записа?
– Има копие от него.
Сам бръкна в джоба си и извади една флашка.
– А ето и копието за Ева. Реших, че ще искаш да видиш за какво си даваш парите.
Мисълта, че Клайн е гледал секс сцените с Ева, ме накара да побеснея. Достатъчно неприятни бяха спомените, които имаше. Притежаването на записа бе напълно недопустимо.
Стиснах здраво флашката.
– Ще излезе наяве, че такъв запис съществува, не мога да попреча на това. Ти вече се обърна към прекалено много журналисти с предложение да им го продадеш. Това, което мога да направя, е да те унищожа. Лично аз го предпочитам. Искам да видя как гориш, лайно такова.
Сам се размърда на мястото си.
Наведох се напред.
– Не си записвал само Ева и Клайн. Има още десетки други жертви, които не са дали съгласието си. Аз притежавам този бар. По дяволите, притежавам и групата. Не представляваше огромна трудност да открия редовните посетители, както и феновете на бандата, които са били тук, докато си правил незаконни записи в тоалетната.
Виждах как алчността в очите му постепенно започва да гасне и накрая съвсем изчезна.
– Ако беше по-умен – продължих аз, – щеше да се стремиш към дългосрочна печалба, а не към това още на момента да получиш някакви пари. Така че сега ще подпишеш договора,
който ще ти дам, и ще си тръгнеш оттук с чек за четвърт милион.
Той се изправи.
– Майната ти! Каза един милион. Такава беше сделката.
– Която ти не прие. – Аз също станах. – Предложението вече не е актуално. И ако продължаваш още дълго да се колебаеш, ще оттегля и новото си предложение. Просто ще те съсипя и ще те изпратя в затвора. Достатъчно е да кажа на Ева, че съм се опитал.
Докато се отдалечавах, мушнах флашката в джоба си; там тя моментално прогори дупка,
която не можех да пренебрегна. Срещнах погледа на Араш, който седеше на бара и чакаше да му подам знак, че е негов ред да се намеси.
Скочи от високия стол.
– Винаги ми е много приятно да наблюдавам как плашиш някого до смърт – заяви той и се отправи към мястото, което току-що бях освободил, с договора и чека в ръка.
Излязох от полумрака на бара и се озовах под яркото слънце на Сан Диего. Ева не искаше да виждам записа, беше ме накарала да ѝ обещая, че няма да го гледам.
Но тя изпитваше някакви чувства към Клайн. Той си оставаше съвсем реална заплаха. Ако ги видех заедно в интимни отношения, може би щях да получа информацията, която ми беше необходима, за да се справя с него.
Беше ли тя така сексуално необуздана с него, както е с мен? Държеше ли се така отчаяно и ненаситно? Можеше ли той да я накара да свърши, както я карах аз?
Стиснах очи, за да не виждам образите в съзнанието си, но те не си отиваха.
Спомних си обещанието си, прекосих паркинга и се отправих към колата, която бях наел.

* * *
„Не е ли глупаво, че за мен е също толкова вълнуващо да бъда твой приятел, колкото да бъда твоя съпруга?“
Засмях се вътрешно, когато прочетох съобщението на Ева, и отговорих: „За мен е също толкова вълнуващо да бъда твой любовник, колкото да бъда твой съпруг“.
„Мили боже... маниак.“
Това вече ме накара да се разсмея с глас.
– Какъв беше този звук? – Араш ме погледна над ръба на таблета си, след като се бе разположил удобно на дивана в хотелския си апартамент. – Това да не беше смях, Крос?
Наистина ли се смееше? Или може би получаваше сърдечен удар?
Показах му среден пръст.
– Сериозно? – подскочи той. – Показваш ми среден пръст?
– Ева казва, че това е класика.
– Ева е достатъчно готина, за да направи подобно нещо и да ѝ се размине. Ти не си.
Отворих нов прозорец и влязох в профила си в социалната мрежа през лаптопа, свързах го с този на Ева и отбелязах „сгоден“, след като с нея вече бяхме „приятели“. Докато чаках да потвърди връзката ни, кликнах на нейния профил и се засмях отново, като видях коя снимка беше избрала за профилна. Ева за първи път се появяваше пред света така и го правеше по начин, който даваше да се разбере, че ми принадлежи.
Отговорих ѝ, когато видях, че е потвърдила статуса ни. „Сега си и двете.“
„Спазвам моята част от сделката.“
Плъзнах поглед от прозореца със съобщенията към снимката в профила ѝ. Докоснах лицето
ѝ с върха на пръстите си и едва устоях на желанието да отида при нея. Беше прекалено рано.
Нуждаеше се от всичкото лично пространство, което можех да понеса да ѝ дам.
„Аз също, ангелчето ми.“
* * *
Залата на казиното не беше нито голяма, нито малка и лесно се пълнеше. За „Сикс-Найнтс“
бе по-добре да могат да се похвалят, че всички билети за концерта им са разпродадени,
отколкото да изпаднат в неудобната ситуация в залата да има празни места, и то в родния им град. Разбира се, Кристофър бе помислил за това.
Брат ми си разбираше от работата. Въпреки това се бях научил, че не трябва да му казвам подобно нещо. След всяка похвала ставаше още по-голям задник.
Докато залата бавно се изпразваше, аз се отправих към пространството зад сцената. Това не беше моята територия, въпреки че като основен акционер във „Видал рекърдс“ имах пропуск, който ми осигуряваше достъп навсякъде. Тук Клайн определено имаше преимущество.
Не можах да се удържа да изчакам до сутринта, макар да знаех, че това бе по-умният ход.
Тогава той щеше да е изтощен. Може би щеше да е махмурлия и предимството щеше да е на моя страна.
Нямаше начин обаче да чакам толкова дълго. Записът беше у него. Сигурно го беше гледал поне веднъж. Може би повече от веднъж. Не можех да преглътна мисълта, че ще го гледа

отново. Най-важната точка в плана ми беше да му го отнема.
Освен това исках да знае, че съм наблизо, преди да се срещне с Ева. Маркирах територията си, така да се каже, и бях избрал да го направя, облечен в дънките и фланелката, които носех на срещата с Имара. Всичко, свързано с Ева, беше личен проблем, а не бизнес, исках Клайн да разбере това още в момента, в който ме види.
Влязох откъм лявата страна на сцената и на мига попаднах в пълен хаос. Оскъдно облечени жени, замаяни от любимото си питие или наркотик, се бяха струпали в издраскания тесен коридор. Десетки татуирани мъже с пиърсинги нахлуха отнякъде и започнаха бързо, с привични умели движения, да събират оборудването. От скритите микрофони се носеше тежка музика, която влизаше в дисонанс с мелодиите, процеждащи се от отделните помещения. Опитвах да си пробия път през тази лудница и през цялото време търсех една ясно открояваща се глава с коса, оформена на стърчащи остри бодлички.
Една до болка позната руса жена излезе от отворената врата на няколко метра от мен,
косата падаше около раменете ѝ и привличаше вниманието към пищните извивки на страхотното ѝ дупе.
Забавих крачка. Сърцето ми започна да бие по-бързо. Клайн я последва, държеше бира в едната си ръка, а с другата се протягаше към жената. Тя я хвана и го придърпа зад кулисите.
Познавах тази деликатна ръка, знаех колко мека е кожата ѝ. Колко силен беше захватът ѝ.
Познавах усещането, когато ноктите ѝ се забиваха в гърба ми. Как пръстите ѝ дърпаха косата ми, докато тя свършваше в устата ми. Електрическият ток, който протичаше, когато ме докоснеше. Въздействието ѝ върху най-първичните ми сетива.
Замръзнах на мястото си, стомахът ми се свиваше. А тя стоеше близо, прекалено близо до
Клайн. Облегна рамо на стената. Ханшът ѝ бе провокативно издаден на една страна,
пръстите ѝ се спуснаха предизвикателно по корема на Клайн. Той ѝ се усмихна наперено,
готов да флиртува с нея, пръстите му галеха горната част на ръката ѝ прекалено интимно.
Никой, видял ги, не би се усъмнил, че са любовници.
Кръвта ми закипя от гняв. Обзе ме дълбоко мрачно усещане.
Болка. Пронизваща душата ми болка. Спря дъха ми и ми отне всяка възможност да се контролирам.
Една женска ръка ме обгърна през рамото. После се плъзна под фланелката, за да докосне гърдите ми, докато другата ѝ ръка се обви около кръста, за да погали члена ми. Лепкавата миризма на парфюм навлезе в ноздрите ми и ме накара да я отблъсна силно точно в момента, когато една слаба като модел брюнетка с обилно гримирани сини очи се опита да ме притисне отпред.
– Махайте се! – изръмжах аз и ги изгледах с такъв яден поглед, че те се отдръпнаха назад и ме нарекоха задник.
В друг случай бих ги изчукал и двете, така чувството, че съм преследван, щеше да се превърне в усещане за пълен контрол.
След Хю се бях научил как да се справям със сексуалните хищници. Как да ги поставям на мястото им.
Спуснах се напред и разблъсках тълпата, спомних си усещането, което изпитах, когато забих юмрук в челюстта на Клайн. Безмилостно твърдото му тяло. Стонът, който издаде,
когато го ударих с цялата си сила и злоба.

Исках да го просна на земята и да го пребия. Да го видя окървавен. Пречупен.
Клайн се наведе над нея и заговори нещо в ухото ѝ. Стиснах юмруци. Тя отметна глава назад и се изсмя, а аз замръзнах на мястото си. Стреснат и объркан. Въпреки целия шум наоколо, нещо в смеха ѝ не беше както трябва.
Това не беше смехът на Ева.
Беше прекалено висок. Смехът на жена ми беше нисък и дрезгав. Секси. Неповторим като жената, на която принадлежеше.
Блондинката извърна глава и тогава я видях в профил. Не беше Ева. Тялото и косата приличаха на нейните. Но не и лицето.
Какво, по дяволите, ставаше тук?
Осъзнах се и дойдох на себе си. Това беше момичето от клипа към „Златна“. Дубльорката на Ева.
Работници и групита минаваха покрай мен, а аз стоях като закован на място, докато Клайн галеше и прелъстяваше бледото подобие на моята неповторима съпруга.
Стреснах се от вибрациите на телефона в джоба ми. Изругах, извадих го и прочетох съобщението от Раул: „Току-що пристигна в казиното“.
Значи беше променила решението си за срещата с Клайн. Отговорих му, опитвайки се да извлека максимума от ситуацията. „Накарай я да дойде в лявото крило. Сега.“
„Разбрано.“
Отстъпих към стената и влязох в една ниша, която оставаше прикрита зад металното оборудване, натрупано върху ръчни колички. Минутите течаха съвсем бавно.
Усетих присъствието ѝ, преди да я видя, обзе ме вълнение, когато я разпознах. Извърнах глава и я открих лесно. За разлика от имитаторката си, която носеше къса прилепнала рокля,
Ева бе облечена в дънки и семпъл сив потник. Беше обула сандали на високи токчета, а обиците ѝ бяха с формата на халки, изглеждаше непринудена и спокойна.
Желанието се стовари върху мен със страшна сила. Тя беше най-красивата жена, която някога бях виждал, и без съмнение най-сексапилната. Другите жени се обръщаха и я проследяваха с поглед, когато минаваше покрай тях, завиждаха на вродената ѝ красота и сексапил. Мъжете я гледаха с подчертан интерес, но тя изобщо не ги забелязваше, защото цялото ѝ внимание бе съсредоточено върху Клайн.
Присви очи, когато забеляза същата сцена, която бях видял и аз преди малко. Наблюдавах я,
докато преценяваше ситуацията, и разбрах, че си вади същия извод, до който бях стигнал и аз. По лицето ѝ преминаха безброй емоции. Сигурно ѝ беше много странно да види бившия си любовник да се стреми толкова отчаяно да си върне онова, което някога бе преживял с нея.
За мен това беше непонятно. Ако не можех да имам Ева, не бих имал никоя друга.
Тя изпъна рамене. Вирна брадичка. След това по устните ѝ заигра усмивка. Наблюдавах как постепенно прие случващото се и я обзе някакъв нов вид спокойствие. Каквото и да бе търсила, вече го бе намерила.
Ева мина покрай мен, без да ме забележи, но Раул ме приближи.
– Много неудобна ситуация – каза той, насочил вниманието си към Клайн, в този момент певецът забеляза жена ми и видимо застина.
– Идеално – отвърнах аз, като видях как жена ми поздрави Клайн, като му подаде лявата си

ръка.
Брилянтите на пръстена ми блестяха върху пръста ѝ и нямаше начин да останат незабелязани.
– Дръж ме в течение.
След това си тръгнах.
* * *
Мускулите ми горяха, докато правех осемдесетата си лицева опора, а погледът ми беше вторачен във флашката на килима пред мен. Бях се справил добре с Имара и Клайн, но това не ми бе доставило удовлетворение. Все още бях напрегнат и раздразнен, изгарях от желание да се сбия.
Очите ми смъдяха от струйките пот, които се стичаха по челото ми. Дишах тежко от усилието. Знаех, че Ева обикаля клубовете заедно с Кари и някои от приятелите им от Южна
Калифорния, и това още повече влошаваше нещата. Знаех колко необуздана ставаше, когато излезеше да пие и да танцува. Обичах да я чукам, когато тялото ѝ беше влажно и топло от пот, тогава вагината ѝ ставаше гладка и ненаситна.
Господи. Членът ми започна да пулсира и стана още по-твърд. Ръцете ми се разтрепериха,
вече достигах до точката на мускулна преумора. Вените ясно изпъкваха по ръцете и предмишниците ми. Нуждаех се от студен душ, но нямаше да мастурбирам. Пазех цялата си сперма само за Ева. Всяка гъста напомняща сметана капка.
Звукът от лаптопа ми показа, че съм получил съобщение, забавих необуздания ритъм и направих стотната си преса, преди да се изправя на крака. Взех флашката и я оставих на бюрото, след което се протегнах към кърпата, която бях преметнал на облегалката на стола.
Изтрих челото си, преди да прочета съобщението, очаквах последните новини, за да разбера как преминава нощта на Ева. Вместо това получих съобщение от самата нея.
„Кой номер е стаята ти?“
За момент останах вперил поглед в екрана, опитвах се да разбера смисъла на въпроса ѝ.
Последва още един звук, беше пристигнало съобщение от Раул: „Тръгнала е към хотела ти“.
Предвкусвайки срещата ни, насочих вниманието си от тренировката към възхитителната си и безкрайно умна съпруга. Отговорът ми гласеше: „4269“.
Вдигнах слушалката на телефона и набрах румсървис.
– Бутилка шампанско „Кристал“ – поръчах аз. – Две чаши, ягоди и бита сметана. Донесете ги след десет минути. Благодаря.
Върнах слушалката на мястото ѝ и преметнах кърпата около врата си. Един бърз поглед към часовника ми показа, че е два и половина сутринта.
В момента, в който звънецът иззвъня, вече бях загасил всички лампи в хола и спалнята и бях дръпнал пердетата, така че да се вижда озареният от луната океан.
Отворих вратата и видях пред нея както Ева, така и поръчката ми. Жена ми беше облечена със същите дрехи, в които я бях видял по-рано, и видът ѝ ме накара моментално да се възбудя отново. Косата ѝ висеше отпусната, лицето ѝ блестеше, спиралата ѝ леко се беше разтекла. Миришеше на чиста пот и алкохол.
Ако келнерът не стоеше зад гърба ѝ, щях да я съборя по гръб на плочките във фоайето,
преди да е разбрала какво ѝ се случва.

– Мили боже! – прошепна тя и ме изгледа от главата до петите.
Сведох поглед надолу. Все още бях прегрял, кожата ми блестеше от пот. Ластикът на анцуга ми беше мокър от нея, привличайки погледа върху ерекцията ми, която изобщо не се опитвах да крия.
– Извинявай, но ме хващаш по средата на тренировка.
– Какво правиш в Сан Диего? – попита настойчиво тя още от коридора.
Отстъпих назад и ѝ направих знак да влезе.
Не помръдна от мястото си.
– Няма да се оставя да бъда погълната от водовъртежа на божествените ти сексуални изпълнения, докато не отговориш на въпроса ми.
– Тук съм по работа.
– Глупости – каза тя и скръсти ръце.
Протегнах се, хванах я за лакътя и я придърпах към себе си.
– Мога да го докажа.
Келнерът вкара количката след нея.
– Прекалено голям оптимист си – измърмори тя, виждайки какво бях поръчал, докато аз подписвах сметката.
Върнах листа и писалката на келнера, изчаках го да излезе и отидох до телефона при дивана. Набрах номера на стаята на Араш.
– Не мога да повярвам – обади се Араш, звучеше ужасно уморено. – Някои хора искат да спят, Крос.
– Жена ми желае да говори с теб.
– Какво? – Чу се шумолене на чаршафи. – Къде си?
– В стаята си – отвърнах аз и подадох слушалката на Ева. – Адвокатът ми.
– Да не си се побъркал? – попита тя. – В Ню Йорк е пет сутринта. Неделя.
– Той е в съседната стая. Говори с него. Попитай го дали съм работил днес.
Ева тръгна решително към мен и грабна слушалката от ръката ми.
– Би трябвало да си намериш нова работа – заяви тя. – Шефът ти е напълно побъркан.
Той отговори нещо и тя въздъхна.
– Преди – каза тя и хвърли поглед към мен. – Слава богу, че е готин. Въпреки това би трябвало да отида на психиатър. Извинявай, че те събуди. Върни се в леглото
Подаде ми слушалката.
Взех я и я сложих до ухото си.
– Както ти каза и тя, върни се в леглото.
– Харесва ми. Прави живота ти черен.
Плъзнах поглед по нея.
– И аз я харесвам. Лека нощ.
Затворих телефона и протегнах ръка към нея.
Тя отстъпи назад, отбягвайки ръката ми.
– Защо не ми каза, че си тук?
– Не исках да те карам да се чувстваш ограничена.
– Нямаш ли ми доверие?
Вдигнах вежди.

– Пита жената, която проследи телефона ми до хотела.
– Просто бях любопитна дали си останал да спиш в мезонета, или не си! – Нацупи се,
когато видя, че продължавам да я наблюдавам. – И освен това... ми липсваше.
– Тук съм ангелчето ми – казах аз и разтворих ръце. – Ела и ме вземи.
Тя сбърчи нос.
– Трябва да си взема душ. Воня.
– И двамата сме потни – отбелязах аз и отидох при нея, този път тя не се отдръпна. –
Обичам начина, по който миришеш. Знаеш това.
Сложих ръце на кръста ѝ и ги плъзнах нагоре, докато прегърнах крехкия ѝ гръден кош точно под напращелите гърди. Сложих ръце върху тях през потника, усетих тежестта им и леко ги притиснах.
Никога не съм имал особено отношение към определена част на женското тяло, докато не срещнах Ева. Обожавах всеки сантиметър от нея, наслаждавах се на всяка нейна пищна извивка.
Палците ми започнаха да описват кръгове около зърната на гърдите ѝ, усетих как се втвърдиха.
– Обичам да те усещам под ръцете си.
Наведох глава и зарових лице в свивката на врата ѝ, търкайки влажната си коса в нея.
Тя простена.
– Не е честно. Толкова си мускулест и блестящ и си почти без дрехи, а аз нямам никаква воля.
– Не ти трябва воля. – Мушнах ръце под потника ѝ и разкопчах сутиена. – Отдай ми се, Ева.
Поех въздух дълбоко и бавно, когато тя плъзна ръка под ластика на боксерките ми и сграбчи члена ми.
– Ммм – прошепна, – виж какво си намерих.
– Ангелчето ми – казах аз и обхванах дупето ѝ, – кажи ми, че го искаш точно по начина, по който съм готов да ти го дам.
Вдигна поглед към мен и ме погледна изпод натежалите си клепки.
– И как ще стане това?
– Тук. На пода. Дънките ти – омотани около единия глезен, ризата ти качена нагоре, а бельото дръпнато настрана. Искам да вкарам члена си в теб и да те изпълня със сперма. –
Плъзнах език по все по-бързо пулсиращата вена на врата ѝ. – Ще се погрижа за теб, веднага щом те сложа в леглото, но сега... Искам просто да те използвам.
Тя потрепери.
– Гидиън.
Обгърнах бедрата ѝ с една ръка, бутнах я така, че да загуби равновесие, и внимателно я сложих да легне на килима. Устата ми откри нейната, беше мека, топла и мокра, езикът ѝ
лижеше моя. Обгърна врата ми с ръце, опитвайки се да се задържи за мен. Сложих я да легне, възседнах бедрата ѝ и пръстите ми започнаха да разкопчават дънките ѝ.
Коремът ѝ беше плосък и мек като коприна, сви се от гъдел, когато кокалчетата на пръстите ми го докоснаха. Гъделът ѝ ме накара да се усмихна, долепил устни до нейните,
гърдите ми започнаха да се изпълват с такова щастие, че се почувствах прекалено малък, за да го задържа в себе си.

– Остани при мен – казах ѝ аз. – Да се събудим заедно.
– Да.
Надигна бедра, за да ми помогне да сваля бикините ѝ.
Освободих единия ѝ крак, но оставих другия омотан в дънките ѝ, след това разтворих бедрата ѝ с ръце, за да мога да я виждам. От свалянето на дънките бикините ѝ се бяха дръпнали встрани и ми разкриваха точно онази гледка, която исках да видя.
Тя беше моя съпруга. Най-ценното ми притежание, ценях я толкова много. Но я обичах и когато беше раздърпана и приличаше на мръсница. Сексуален обект, доставящ ми удоволствие. Единствената жена, която можеше да заглуши спомените ми и да ме накара да се почувствам свободен.
– Ангелчето ми.
Плъзнах се надолу, проснах се върху нея, устата ми се пълнеше със слюнка в очакване да усетя вкуса ѝ.
– Не – запротестира тя и се покри с ръце.
Притиснах китките ѝ встрани и я изгледах ядосано.
– Искам те така.
– Гидиън...
Започнах да я ближа през коприната, тя простена и се надигна, заби пети в килима и повдигна цепката си до устата ми. Дръпнах със зъби бикините ѝ настрана и разкрих невероятно нежната ѝ кожа. От гърдите ми се изтръгна нисък звук, членът ми стана болезнено твърд.
Обвих устни около клитора ѝ и започнах да го смуча и ближа. Усетих я как се напряга.
Пуснах ръцете ѝ, знаех, че вече беше моя, неспособна да се съпротивлява.
– О, господи! – простена тя, гърчейки се. – Устата ти...
Разтворих широко бедрата ѝ с рамене и проникнах с език в нея, възбуждах я така, че да свърши. Зарови пръсти в косата ми и започна болезнено да я дърпа от корените, подтикваше ме да действам, докато най-после извика, разтресе се и достигна оргазъм. Продължавах да я ближа отвътре, чуках я с език, усещах как мускулите ѝ трептят около езика ми. Стана още по-хлъзгава и влажна, още по-топла.
Разтрих клитора ѝ и вкарах два пръста в нея, започнах да търкам бедрата си в пода, когато усетих колко стегната и мека е отвътре. Членът ми болезнено се стремеше да проникне в тази уютна топлина, знаеше колко добре се чувства вътре, мечтаеше да бъде притиснат отвсякъде.
– Моля те – започна да стене Ева, като се търкаше в пръстите ми, нуждаейки се да усети как членът ми навлиза в нея.
Исках да я чукам. Да свърша. Не защото имах нужда от секс, а защото имах нужда от нея.
Тялото ѝ се изви и напрегна в още един оргазъм, тя изви врат назад и извика.
Избърсах уста във вътрешната страна на бедрото ѝ, изправих се на колене и свалих долнището на анцуга си. Подпрях се с една ръка на пода, а с другата насочих пениса си,
надигнах се над нея и врязах пулсиращата му главичка в цепката ѝ. Натиснах силно, с цялата тежест на тялото си, и преминах със стон през тесния процеп.
– Гидиън.
– Господи.

Разтърках покритото си с пот чело в бузата ѝ, исках да замирише на мен. Тя заби нокти в гърба ми. Исках да оставят дълбоки белези там.
Хванах дупето ѝ с две ръце, повдигнах я под ъгъл и забих пети в килима, за да мога да навляза дълбоко в нея. Ева въздъхна и започна да извива бедрата си, така че да се наместя удобно.
– Поеми ме – процедих аз през зъби, като се опитвах да потисна желанието да се изпразня,
преди целият ми член да е навлязъл в нея. – Пусни ме да вляза.
Вагината ѝ се разтвори и ме засмука навътре. Притиснах раменете ѝ, за да не мърда, и започнах да се движа с още по-силни тласъци. Тя се предаде, позволи ми да я обладая.
Усещането, че поглъща целия ми член чак до корена, беше точно това, от което се нуждаех.
Обгърнах я отвсякъде, притиснах я до себе си, целувах я силно и свърших толкова мощно, че останах да лежа треперещ в ръцете ѝ.
* * *
Парата се носеше около нас, докато държах Ева в обятията си в голямата подобна на басейн вана на хотелския апартамент. Мократа ѝ коса бе полепнала по гърдите ми, бях я прегърнал през кръста, а тя бе поставила ръце върху моите.
– Шампионе.
– Ммм. – Притиснах устни до слепоочието ѝ.
– Ако не можем да бъдем заедно, не че това някога ще се случи, но чисто хипотетично, би ли спал с някоя друга жена, която прилича на мен? Искам да кажа, много добре знам, че не съм точно твой тип, но би ли искал да си представяш, че си с мен, а всъщност да си с някоя друга, която ти напомня за мен?
– Не искам да разсъждавам върху нещо, което никога няма да се случи.
– Гидиън. – Тя се извърна на една страна и наклони глава назад, така че да може да ме вижда. – Разбирам. Опитвах се да установя дали аз бих намерила някаква утеха в това да съм с някого, който прилича на теб. Например да има тъмна коса, дълга като твоята...
Притиснах я по-силно.
– Ева, не ми разказвай за фантазиите си, свързани с други мъже.
– Господи, както винаги не ме слушаш.
– Защо, по дяволите, са всички тези приказки?
Разбира се, знаех причината. Но по никакъв начин не исках да се задълбочавам повече в темата.
– Брет спи с момичето от клипа на „Златна“. Онази, която прилича на мен.
– Никой не прилича на теб.
Тя завъртя очи.
– Може да има същите извивки на тялото – признах, – но гласът ѝ е съвсем различен от твоя. Няма твоето чувство за хумор, нито е остроумна като теб. Няма сърцето ти.
– О, Гидиън.
Прокарах мокрите си пръсти по челото ѝ.
– Дори да загася лампите, това изобщо няма да ми помогне. Никоя случайна цицеста блондинка няма да мирише на теб. Няма да се движи като теб. Няма да ме докосва по същия начин, да се нуждае от мен така, както ти.

Чертите на лицето ѝ омекнаха и тя притисна буза в рамото ми.
– И аз си помислих същото. Не бих могла да го направя. И в момента, в който видях Брет с онова момиче, разбрах, че и ти не би го сторил.
– Не бих го направил с никоя. Никога – казах аз и целунах върха на носа ѝ. – Ти промени смисъла на секса за мен, Ева. Не бих могъл да се върна назад. Дори не бих опитал.
Тя се размърда, седна в скута ми и ме яхна, раздвижвайки водата във ваната, така че тя преля навън. Погледнах я, в съзнанието ми се запечатаха мократа ѝ пригладена назад коса с цвят на зряла пшеница, петната, останали от размазания ѝ грим, блясъкът на водата върху златистата ѝ кожа.
Започна да разтрива с пръсти задната част на врата ми.
– Татко иска да плати за сватбата.
– Наистина?
Тя кимна.
– Трябва на всяка цена да се съгласиш с него.
Бях готов да се съглася с всичко, когато моята гола, мокра и палава съпруга се бе обвила около мен.
– Аз вече получих сватбата, която исках. Този път ти можеш да правиш каквото си пожелаеш.
Блестящата усмивка и страстната ѝ целувка бяха единствената награда, от която се нуждаех.
– Обичам те.
Притиснах я по-силно до себе си.
Тя прехапа долната си устна и след това каза:
– Майка ми направо ще изпадне в истерия. На нея петдесет хиляди долара няма да ѝ
стигнат само за цветята и поканите.
– Кажи тогава на родителите си, че баща ти ще плати за сватбата, а майка ти може да се включи в организирането на приема. Така ще решиш проблема.
– О, това ми харесва. Много е полезно да се навъртате наоколо, господин Крос.
Повдигнах я и прокарах език по зърното на гърдата ѝ.
– Веднага ще ти го докажа.
* * *
Първите слънчеви лъчи вече започваха да навлизат през прозореца на спалнята, когато дишането на Ева стана равномерно и тя потъна в спокоен сън. Измъкнах се колкото е възможно по-внимателно от ръцете ѝ и от чаршафите, застанах до леглото и се загледах в нея. Разрошената ѝ коса се спускаше по раменете ѝ, устните и бузите ѝ бяха поруменели от секса. Потърках гърди – усетих болка, защото сърцето ми се свиваше.
С всеки изминал ден ми ставаше все по-трудно да я оставям така. Кожата ме болеше от това, че се разделях с нея.
Дръпнах пердетата на спалнята, след това отидох в хола и направих същото, така че помещението потъна в мрак.
Настаних се на дивана и заспах.

* * *
Събудих се от внезапен прилив на светлина. Премигнах, разтърках уморените си очи и видях, че пердетата са били дръпнати така, че слънчевите лъчи да попаднат право в лицето ми. Ева приближи до мен, светлината образуваше ореол около голото ѝ тяло.
– Хей – прошепна тя и застана на колене до мен, – каза, че ще се събудя до теб.
– Колко е часът?
Погледнах часовника и видях, че съм спал само час и половина.
– Трябваше да поспиш повече.
Притисна устни до корема ми.
– Не мога да спя добре, когато не си до мен.
Прониза ме чувство на съжаление. Жена ми имаше нужда от нещо, което не можех да ѝ
дам. Събуди ме, като пусна слънцето в стаята, а не ме докосна, защото се страхуваше от реакцията ми. Имаше пълно право да бъде предпазлива. Когато бях обзет от кошмари, дори лекото докосване можеше да ме накара да се събудя, размахвайки юмруци.
Отметнах косата от лицето ѝ.
– Съжалявам.
„За всичко. За всичко, от което се отказваш, за да бъдеш с мен.“
– Шшшт...
Повдигна ластика на долнището на анцуга ми и го дръпна надолу, така че да се покаже членът ми. Отново се бях възбудил. Как можех да не го направя, когато тя се приближаваше сънена и гола към мен?
Устните ѝ обвиха главичката на члена ми.
Стиснах очи и изпъшках, предадох се.
* * *
Следващия път се събудих от чукане на вратата. Ева се размърда в ръцете ми, гушната до мен на тесния диван.
– По дяволите – измърморих аз и я притиснах по-силно до себе си.
– Не му обръщай внимание.
Чукането продължаваше.
Извърнах глава и изкрещях:
– Махай се.
– Идвам с кафе и кроасани – изкрещя Араш от другата страна на вратата. – Отвори, Крос,
минава обяд, а освен това искам да се запозная с дамата ти.
– Господи.
Ева премигна.
– Адвокатът ти ли е това?
– Беше – заявих аз, седнах и прокарах ръце през косата си. – Заминаваме. Само ти и аз.
Скоро. Много далеч.
Тя ме целуна по дупето.
– Звучи добре.
Вкарах крака в крачолите на анцуга, след това се изправих, за да го вдигна. Ева използва

тази възможност, за да ме плесне по голия задник.
– Чух това! – изкрещя Араш. – Хайде, спрете и отворете вратата.
– Уволнен си – заявих аз и се отправих към вратата.
Хвърлих поглед към Ева, за да я предупредя да се покрие, но тя вече тичаше към спалнята.
Отворих вратата и заварих Араш да стои отпред, придружен от количка за румсървис.
– Какво, по дяволите, ти става?
Трябваше да отстъпя назад, защото иначе щеше да мине право през мен с количката.
– Престани да се оплакваш – захили се той, дръпна количката встрани и започна да ме оглежда внимателно. – Запази секс маратона за медения си месец.
– Не го слушай! – провикна се Ева през вратата на спалнята.
– Няма – обещах аз и се извърнах. – Той вече не работи за мен.
– Не можеш да ме упрекваш – каза Араш и ме последва в хола. – Боже, гърбът ти изглежда така, сякаш си се бил с планински лъв. Нищо чудно, че си толкова уморен.
– Млъквай! – срязах го аз и грабнах ризата си от пода.
– Не ми каза, че и Ева е в Сан Диего.
– Не ти влиза в работата.
Той вдигна ръце, сякаш се предаваше.
– Искам примирие!
– Да не си казал и дума за Имара – прошепнах аз тихо. – Не искам да се тревожи за това.
Араш изведнъж стана сериозен.
– Няма проблем. Изобщо няма да го споменавам.
Отидох до количката и налях две чаши кафе, приготвих това на Ева точно както го обичаше.
– И аз ще пия една чаша – обади се той
– Сипи си.
Той сви устни и дойде при мен.
– Тя ще се появи ли?
Вдигнах рамене.
– Нали не се сърди?
– Съмнявам се.
Занесох двете чаши на малката масичка, след това се приближих до стената, откъдето се регулираха щорите.
– Не е толкова лесно да я ядоса човек.
– Теб си те бива в това отношение – усмихна се той и се настани в едно от креслата. –
Спомням си онзи забележителен запис как двамата се дърляте в Браянт парк.
Погледнах го косо, когато слънчевите лъчи започнаха да навлизат в стаята.
– Сигурно много мразиш работата си.
– Кажи ми, ти няма ли да проявиш любопитство, ако аз се оженя за някоя мацка, която познавам само от няколко месеца.
– Ще ѝ изпратя най-искрените си съболезнования.
Той се засмя.
Вратата на спалнята се отвори и Ева влезе, облечена в дрехите си от предната вечер. Беше се измила току-що, но тъмните кръгове под очите и подутите устни я караха да изглежда едновременно току-що изчукана и изключително секси. С босите си крака и небрежно

прибрана коса беше направо зашеметяваща.
Почувствах се изключително горд. По лицето ѝ нямаше никакъв грим и разпръснатите тук- там лунички по него я правеха очарователна. Тялото ѝ говореше, че е невероятна в леглото,
самоуверената поза казваше, че не би позволила на никого да се отнесе зле с нея, а закачливото пламъче в очите ѝ подсказваше, че с нея никога няма да бъде скучно.
Тя бе олицетворение на всяка мечта, всяка надежда и фантазия, които един мъж би могъл да има. И ми принадлежеше.
Вперих поглед в нея. Араш направи същото.
Ева пристъпи от крак на крак и се усмихна смутено.
– Здравей.
Гласът ѝ го изкара от вцепенението. Той се изправи толкова бързо, че разля кафето си.
– По дяволите! Извинявай. Здрасти.
Остави чашата на масичката и изчисти с ръка капките от панталона си. Отиде при нея и протегна десница.
– Аз съм Араш.
Тя се ръкува с него.
– Радвам се да се запознаем, Араш. Аз съм Ева.
Отидох при тях и избутах Араш.
– Спри си течащите лиги.
Той ме погледна.
– Много смешно, Крос, глупако такъв.
Ева се засмя и се облегна на мен, когато обгърнах раменете ѝ с ръка.
– Хубаво е да виждам, че работи с хора, които не се страхуват от него – каза тя.
Араш премигна, очевидно флиртувайки с нея.
– Знам точно как действа.
– Наистина? Много бих искала да чуя това.
– Мисля, че не е подходящо – намесих се аз.
– Не разваляй всичко, шампионе.
– Точно така, шампионе – подразни ме Араш. – Какво толкова имаш да криеш?
– Трупа ти – ухилих се аз.
Той погледна жена ми и въздъхна:
– Виждаш ли с какво трябва да се примирявам?

6
Късен обяд на открито в красивия Сан Диего с тримата най-важни мъже в живота ми – това определено бе сред най-хубавите моменти в живота ми. Седях между Гидиън и татко, а Кари се бе отпуснал на мястото си точно срещу мен, от другата страна на масата.
Ако преди три месеца някой ме беше попитал, щях да кажа, че съм напълно безразлична към палмите. Сега започвах да ги ценя по нов начин, тъй като от доста време не бях виждала палма. Наблюдавах ги как леко се поклащат от океанския бриз и изпитвах онова чувство на пълно спокойствие, което винаги преследвах, но рядко успявах да постигна. Чайките се надпреварваха с гълъбите да отмъкват остатъците от храна под масите, а шумът от недалечния прибой на вълните заглушаваше шумотевицата в препълнения ресторант.
Големите огледални стъкла на тъмните очила на най-добрия ми приятел криеха очите му,
но усмивката често озаряваше лицето му. Баща ми бе облякъл шорти и фланелка и в началото, когато започнахме да се храним, беше необичайно мълчалив. Поотпусна се едва след като изпи една бира и в момента беше в същото добро настроение като Кари. Съпругът ми носеше светлокафяви спортни панталони и бяла фланелка, за първи път го виждах облечен в светли дрехи. Изглеждаше спокоен и отпуснат с големите си слънчеви очила, а пръстите на ръката му бяха преплетени в моите върху облегалката на стола.
– Сватба в ранната привечер – разсъждавах на глас. – Около залез-слънце. Само семейството и най-близките приятели – продължих и погледнах към Кари. – Ти, разбира се,
ще си почетният кум от моя страна.
Той изви устни на една страна и погледна лениво.
– Мисли му, ако не съм.
Погледнах към Гидиън.
– Ти кого ще поканиш да застане до теб?
Той едва-едва присви устни, но аз веднага забелязах това движение.
– Още не съм решил.
Доброто ми настроение леко помръкна. Може би в момента обмисляше дали Арнолдо би бил подходящ, като се има предвид отношението му към мен? Натъжаваше ме мисълта, че мога евентуално да разваля приятелските им отношения.
Гидиън бе толкова потаен човек. Макар и да не бях сигурна, подозирах, че е близък с приятелите си, но те едва ли бяха особено много.
Стиснах ръката му.
– Ще поканя Айрланд да ми стане шаферка.
– Това ще ѝ хареса.
– А какво ще правим с Кристофър?
– Нищо. Ако имаме късмет, изобщо няма да дойде.
Татко се намръщи.
– За кого говорите?
– За брата и сестрата на Гидиън – отговорих аз.
– Не се ли разбираш с брат си, Гидиън?
Намесих се, тъй като не исках баща ми да си състави погрешно мнение за Гидиън:

– Кристофър не е особено приятен човек.
Гидиън извърна лице към мен. Замълча, но веднага разбрах какво иска да каже. Не желаеше да отговарям вместо него.
– Искаш да кажеш, че е истински гадняр – обади се Кари. – Не се засягай, Гидиън.
– Не се засягам – каза той, сви рамене и след това обясни на баща ми: – Кристофър гледа на мен като на съперник. Аз лично бих предпочел отношенията ни да са по-различни, но нищо не мога да направя по въпроса.
Баща ми кимна замислено.
– Това е лошо.
– И докато обсъждаме сватбата – Гидиън плавно премина от една тема в друга, – за мен ще е удоволствие да осигуря транспорта. Така и аз ще имам възможност да допринеса с нещо,
което бих направил с радост.
Поех дълбоко дъх, разбирайки – както без съмнение разбираше и баща ми, – че на директното и тактично предложение на съпруга ми трудно можеше да се откаже.
– Много щедро от твоя страна, Гидиън.
– Предложението ми е валидно по всяко време. Предупредете ни само час по-рано и веднага ще ви качим на самолета. Така ще ви е по-лесно да напасвате графиците си с Ева и да прекарвате повече време заедно.
Баща ми не отговори веднага.
– Благодаря. Ще ми трябва известно време, за да привикна с тази мисъл. За мен това е малко екстравагантно, а и не искам да ви бъда в тежест.
Гидиън свали тъмните си очила.
– За това са парите. Единственото, което искам, е да направя дъщеря ви щастлива.
Помогнете ми в това начинание, господин Рейъс. Всички ние искаме Ева да се усмихва възможно най-често.
Едва сега проумях защо баща ми така упорито се противопоставяше Стантън да плаща за каквото и да е. Вторият ми баща не го правеше заради мен, а заради майка ми. Когато вземаше решение, Гидиън се съобразяваше единствено с мен. Знаех, че баща ми можеше да приеме това.
Срещнах погледа на Гидиън и прошепнах само с устни: „Обичам те“.
Той стисна ръката ми толкова силно, че чак ме заболя. Нямах нищо против това.
Татко се усмихна.
– Да направим Ева щастлива. Как бих могъл да споря с това?
* * *
На следващата сутрин ароматът на току-що направено кафе събуди добре тренираните ми сетива. Премигнах, погледнах тавана на спалнята си в Горен Уест Сайд и се усмихнах сънено, когато установих, че Гидиън стоеше до леглото ми и сваляше горнището си.
Гледката, която представляваше мускулестото му тяло и добре оформените му коремни мускули, почти успя да компенсира факта, че очевидно бях прекарала нощта сама, след като бях заспала в прегръдките му.
– Добро утро – промълвих аз и се обърнах на една страна, докато той събуваше долнището на пижамата си и го изритваше встрани.

Който е казал, че понеделниците са най-отвратителното нещо, очевидно никога не се е будил с голия Гидиън Крос до себе си.
– Добро ще бъде – каза той, вдигна завивките и се вмъкна между чаршафите при мен.
Потреперих, когато хладната му кожа се допря до моята.
– Олеле!
Обви ръце около мен и докосна врата ми с устни.
– Стопли ме, ангелчето ми.
Когато приключих с него, той целият бе потънал в пот, а кафето, което ми бе донесъл, беше изстинало.
Нямах абсолютно нищо против това.
* * *
Бях в чудесно настроение, когато пристигнах на работа. Сутрешният секс, разбира се,
допринасяше за това. Както и гледката как Гидиън се обличаше за деня – обожавах да наблюдавам как от обикновения човек, когото познавах и обичах, се превръщаше в тъмния и опасен магнат, управляващ света. Денят ми стана още по-хубав, когато излязох от асансьора на двайсетия етаж и видях Мегуми, седнала на бюрото си.
Махнах ѝ през стъклената врата, но усмивката се стопи от лицето ми, когато я погледнах по-отблизо. Беше бледа, а под очите ѝ имаше тъмни кръгове. Обичайната ѝ екстравагантна асиметрична прическа изглеждаше отпусната и прекалено дълга, а тя беше облечена в блуза с дълъг ръкав и тъмни панталони, съвсем неподходящи за августовската жега.
– Здрасти – поздравих я аз, когато тя натисна бутона, за да ми отвори. – Как си? Тревожех се за теб.
Тя се усмихна вяло.
– Съжалявам, че не отговорих на обажданията ти.
– Не се безпокой за това. И аз не искам да контактувам с никого, когато съм болна. Искам само да се свия в леглото и никой да не ме закача.
Долната ѝ устна потрепери и в очите ѝ заблестяха сълзи.
– Добре ли си? – Огледах се наоколо, страхувах се, че някой може да я види, когато другите служители минаваха през фоайето. – Ходи ли на лекар?
Тя се разплака.
Замръзнах ужасена на мястото си.
– Мегуми, какво има?
Свали слушалките от главата си и стана, сълзите се стичаха по лицето ѝ. Поклати силно глава.
– Не мога да говоря сега.
– Кога имаш почивка?
Но тя вече се бе отправила към тоалетната, а аз стоях като закована, вперила поглед в нея.
* * *
Отидох на работното си място и оставих чантата си, след това влязох в общото помещение и спрях до бюрото на Уил Грейнджър. Нямаше го там, но го открих в стаята за почивка,
където отидох да си взема кафе.

– Здрасти – поздрави ме той, но зад квадратните рамки на очилата очите му ме гледаха със същата тревога, която и аз изпитвах в момента. – Видя ли Мегуми?
– Да. Изглежда съсипана. Разплака се, когато я попитах как се чувства.
Уил ми подаде кутията с обезмаслена сметана.
– Каквото и да се е случило, не е никак добре.
– Тревожа се, че не знам какво е станало. Започвам да си въобразявам какви ли не неща. От рак до бременност и всичко друго, за което можеш да се сетиш.
Уил сви безпомощно рамене. С добре оформените си бакенбарди и леко крещящите си ризи той беше от онези приветливи и добродушни хора, които не можеш да не харесаш.
– Ева – Марк подаде глава през вратата, – имам новини.
Светналият поглед на шефа ми подсказваше, че е развълнуван за нещо.
– Цялата съм в слух. Искаш ли кафе?
– Да. Благодаря. Ще се видим в кабинета ми – каза той и изчезна.
Уил грабна чашата си от плота.
– Желая ти приятен ден.
Тръгна си. Направих бързо кафето си и отидох в кабинета на Марк. Беше свалил сакото си и внимателно изучаваше нещо на монитора. Вдигна поглед и се усмихна, когато ме видя.
– Получили сме нова покана за представяне на оферта – каза той и се усмихна още по- широко. – И в нея е посочено изрично моето име.
Настръхнах. Оставих кафето и попитах предпазливо:
– За друг продукт на „Крос индъстрис“ ли става дума?
Колкото и да обичах Гидиън и да се възхищавах от всичко, което беше постигнал, не исках да попадам напълно в неговата сянка. Част от това, което представлявахме като двойка, беше фактът, че сме двама души с отделни професионални кариери. Много ми беше приятно сутрин да отивам на работа заедно със съпруга си, но в определен момент трябваше да му кажа „довиждане“. Имах нужда от тези няколко часа, в които той не ме поглъщаше.
– Не, за нещо по-голямо.
Вдигнах учудено вежди. Не можах да се сетя за нищо и никого, по-голям от „Крос индъстрис“.
Марк плъзна по бюрото към мен една картинка на сребърно-червена кутия.
– Това е новата конзола на „Ланкорп“.
Настаних се на мястото си пред бюрото му и вътре в себе си въздъхнах с облекчение.
– Супер. Звучи забавно.
* * *
Минаваше единайсет, когато Мегуми ми се обади, за да ме попита дали съм свободна за обяд.
– Разбира се – отговорих аз.
– Да отидем на някое тихо място.
Обмислих възможностите.
– Имам една идея. Остави това на мен.
– Чудесно. Благодаря ти.
Седнах на бюрото си.

– Как мина сутринта ти?
– Бях много заета. Имам да наваксвам.
– Кажи ми, ако мога да ти помогна с нещо.
– Благодаря ти, Ева. – Пое дълбоко дъх, усетих как започва да губи контрол и всеки миг ще се разплаче. – Оценявам го.
Затворих телефона. Позвъних в офиса на Гидиън и секретарят му вдигна телефона.
– Здрасти, Скот. Ева е. Как си?
– Добре. – Почувствах усмивката в гласа му. – С какво мога да ти бъда полезен?
Започнах да потропвам нервно с крака. Не можех да не се тревожа за приятелката си.
– Би ли помолил Гидиън да ми се обади, когато има свободна минутка.
– Веднага ще ви свържа.
– О, чудесно. Благодаря ти.
– Изчакай за момент.
Секунда по-късно чух любимия ми глас.
– От какво имаш нужда, Ева?
За момент останах изненадана от деловия тон.
– Зает ли си?
– В момента съм в съвещание.
По дяволите!
– Извинявай, грешката е моя. Чао.
– Ева...
Затворих, след това позвъних отново на Скот, за да обсъдим как ще процедираме в бъдеще,
когато се обадя, така че да не изглеждам като пълна глупачка. Преди той да отговори,
сигналната лампа на телефона ми показа, че някой ме търси на втора линия. Превключих.
– Кабинетът на Марк Гарити...
– Никога не ми затваряй телефона – скастри ме Гидиън.
Настръхнах, когато чух тона му.
– В съвещание ли си?
– Бях. Сега се занимавам с теб.
Проклета да съм, ако някой трябваше да се занимава с мен. Можех да бъда не по-малко докачлива от него.
– Ако искаш да знаеш, помолих Скот да ти предаде съобщението ми, когато имаш време за него, а той ме свърза веднага. Не трябваше да го прави, щом си бил зает с...
– Наредил съм му да ме свързва с теб незабавно, каквито и да са обстоятелствата. Ако искаш да ми оставиш съобщение, изпрати ми есемес или имейл.
– Извини ме, че не съм достатъчно добре запозната с етикета, що се отнася до свързването с теб!
– Няма значение. Кажи от какво имаш нужда.
– Няма нищо. Забрави.
Той въздъхна шумно.
– Не си играй игрички с мен, ангелчето ми.
Спомних си, че последния път, когато му се обадих в работата, той пак не беше в настроение. Ако нещо го тревожеше, защо не го споделяше с мен?

Приведох се над бюрото и заговорих тихо:
– Гидиън, отношението ти към мен ме дразни. Не искам да се занимавам с теб, когато си в лошо настроение. Ако си прекалено зает, за да говориш с мен, тогава не трябва да даваш нареждания, които пречат на работата ти.
– Никога не бих допуснал да нямаш връзка с мен.
– Нима? Защото в момента май точно това става.
– За бога!
Усетих, че е вбесен, и това ми донесе известно удовлетворение.
– Не ти изпратих есемес, защото не исках да те притеснявам, докато си на съвещание. Не ти изпратих имейл, защото това, за което смятах да те помоля, не търпи отлагане, а не знаех колко често проверяваш пощата си. Прецених, че най-добре би било да оставя съобщение на
Скот.
– И сега вече съм посветил цялото си внимание на теб. Кажи ми какво искаш.
– Искам да затвориш телефона и да се върнеш, за да продължиш съвещанието си.
– Това, което ще получиш – заяви той с опасно безизразен глас, – е, че в крайна сметка ще се появя до бюрото ти, ако не престанеш с тези глупости и не ми обясниш защо се обади.
Хвърлих гневен поглед към снимката му.
– Искаш да ме накараш да си потърся работа в Ню Джърси.
– Влудяваш ме – изпъшка той тихо. – Отказвам да действам, когато ми се съпротивляваш,
много добре знаеш това. Просто ми кажи от какво имаш нужда, Ева, и ми прости за случилото се. По-късно можем да поспорим, а след това ще правим секс, за да се сдобрим.
Напрежението ме напусна. Как можех да му се сърдя, след като той си признаваше колко е уязвим от мен?
– По дяволите! – измърморих аз. – Мразя, когато ми заговориш разумно, след като първо си ме ядосал.
Издаде един нисък звук, който показваше, че е в добро настроение, колкото и да не му се искаше. Моментално се почувствах по-добре.
– Ангелчето ми – гласът му стана секси и дрезгав, доби онази топлота, която имах нужда да усетя, – определено не си удобно украшение, което безпроблемно ще се впише в живота ми.
– Какво говориш?
– Не се тревожи за това. Ти си идеална. Кажи ми защо се обади.
Познавах този тон. По някаква причина ми действаше възбуждащо.
– Ти си маниак. Наистина.
За мой най-голям късмет.
– Както и да е, шампионе, исках да разбера дали мога да използвам някоя от конферентните ти зали, за да обядвам там с Мегуми. Днес се върна на работа, но изглежда ужасно и иска да поговорим, а наоколо няма нито едно заведение, където да можем да се усамотим на спокойствие.
– Използвай кабинета ми. Ще наредя да ви поръчат нещо, а вие ще можете да поприказвате там, докато мен ме няма.
– Наистина ли?
– Разбира се. Искам обаче да ти напомня, че когато започнеш да работиш за „Крос индъстрис“, ще имаш свой собствен кабинет, в който да можеш да обядваш.

Отпуснах глава назад.
– Млъкни.
* * *
Проучването, което трябваше да направя за офертата за „Фейз уан“, отне цялото ми внимание, но с нетърпение очаквах да разбера нещо повече от Мегуми, затова имах чувството, че последният час измина невероятно бавно.
Срещнахме се на рецепцията по обед.
– Ако не ти изглежда прекалено странно – казах аз, докато тя вземаше чантата си от едно чекмедже, – ще обядваме в кабинета на Гидиън. Него го няма, така че ще сме само двете.
– О, боже! – възкликна тя и ме погледна така, сякаш искаше да ми се извини. – Съжалявам,
Ева. Трябваше да те поздравя. Уил ми каза за годежа ти, но аз просто изключих.
– Няма нищо, не се тревожи за това.
Тя се протегна и стисна ръката ми.
– Много се радвам за теб.
– Благодаря.
Разтревожих се още повече. Мегуми винаги знаеше последните клюки. Приятелката, която познавах отпреди, щеше да е научила за годежа ми едва ли не преди мен.
Взехме асансьора и слязохме на последния етаж. Фоайето на „Крос индъстрис“ беше толкова впечатляващо, колкото и самият Гидиън. Беше доста по-голямо от останалите фоайета в сградата и украсено с висящи кошници с лилии и папрат. На вратата от опушено стъкло беше изписано „Крос индъстрис“ с мъжествен, но елегантен шрифт.
– Впечатляващо – промърмори Мегуми, докато чакахме рецепционистката да ни пусне да влезем.
Червенокосата жена, която преди бях виждала на рецепцията, сигурно бе отишла на обяд,
защото един тъмнокос мъж ни отвори вратата.
Изправи се, когато приближихме до него.
– Добър ден, госпожице Трамел. Скот каза да влизате направо.
– Господин Крос излезе ли?
– Не съм сигурен. Току-що застъпих тук.
– Добре. Благодаря.
Поведох Мегуми. Точно завихме зад ъгъла, за да отидем в кабинета на Гидиън, когато го видяхме да излиза оттам.
Обзе ме невероятна гордост и чувство за собственост. А също така и удоволствие, когато видях как леко трепна, щом ме видя. Тръгнахме един към друг.
– Здравей – поздравих го аз.
Той ми кимна в отговор и протегна ръка към Мегуми.
– Мисля, че досега не сме се запознавали официално. Гидиън Крос.
– Мегуми Каба – отвърна тя и стисна здраво ръката му. – Поздравления за годежа ви с Ева.
Лека усмивка пробягна по сексапилните му устни.
– Аз съм голям късметлия. Настанете се удобно. Ако имате нужда от нещо, само се обадете на рецепцията и Рон ще се погрижи.
– Всичко е наред – отвърнах аз, – дори няма да разбереш какво диво парти сме си

спретнали в твое отсъствие.
Той се усмихна веднага.
– Това е добре. По-късно имам съвещание там. Малко ще ми е трудно да обясня наличието на чашки за шотове и знаменца.
Очаквах да си тръгне. Вместо това той обхвана лицето ми с две ръце, изви главата ми, така че да му е удобно, и притисна устни до моите в бавна невинна целувка, от която се появиха звездички пред очите ми.
След това прошепна в ухото ми:
– Очаквам с нетърпение да се сдобрим довечера.
Свих възбудено пръсти.
Отдръпна се и без всякакво усилие се превърна отново в онзи студен, резервиран човек,
когото светът познаваше.
– Приятен обяд, дами.
Отдалечи се с онази самоуверена вродена секси походка, която караше жените да обръщат глава след него.
– И все още можеш да се държиш на крака – измърмори Мегуми, поклащайки глава. –
Направо ме уби.
Не можех да ѝ обясня каква слабост усещах при срещата си с Гидиън. Колко лесно губех самообладание и каква нужда изпитвах да бъда с него.
– Хайде – подканих я аз задъхано, – да обядваме.
Последва ме в кабинета на Гидиън.
– Надали ще мога да хапна нещо.
Докато тя се опитваше да възприеме огромното пространство, панорамната гледка, която се разкриваше, и едноцветния интериор, аз отидох до бара, където ни очакваше обядът.
Спомних си как се бях почувствала аз самата първия път, когато влязох в този кабинет.
Въпреки че бяха оформени няколко кътове за сядане, които приканваха гостите да се настанят и да поостанат известно време, съвременният минималистичен дизайн пречеше на посетителите да се почувстват прекалено комфортно.
Човекът, за когото се бях омъжила, имаше толкова различни страни. Кабинетът му отразяваше само една от тях. Класическият европейски стил на мезонета му отразяваше друга.
– Някога пробвала ли си BDSM
*
?
Въпросът на Мегуми моментално привлече вниманието ми.
От изненада изпуснах увитите в салфетка прибори, които държах. Извърнах се, за да я погледна, и видях, че стои до прозореца, вперила поглед в града пред нея.
– Зад това съкращение се крият твърде много неща.
Тя потърка китката си.
– Да си завързана и със запушена уста. Напълно безпомощна.
– Да, била съм безпомощна.
Тя извърна глава. Очите ѝ бяха като две сенки върху бледото лице.
– Хареса ли ти? Възбуждаше ли те?
– Не. – Отидох до най-близкия диван и седнах. – Но не бях с подходящия човек.
– Уплашена ли беше?

– Ужасена.
– Той знаеше ли това?
От аромата на обяда, който преди малко ми се струваше много вкусен, започна да ми се повдига.
– Защо ми задаваш тези въпроси, Мегуми?
Вместо отговор тя нави ръкава си и ми показа изранените си китки и тъмносините белези по тях.
*
Английското съкращение BDSM се появява в края на 90-те години на XX век и се състои от названията на три опозиционни двойки: BD – bondage and discipline, връзване и дисциплина; DS – dominance and submission, доминиране и подчинение; SM –
sadism and masochism, садизъм и мазохизъм. – Б. пр.

7
Минаваше осем, когато влязох в апартамента на Ева и я заварих да седи заедно с Кари на дивана в хола, държейки чаша червено вино с две ръце.
Жена ми имаше слабост към съвременното традиционно обзавеждане, но тук-там се забелязваше влиянието на майка ѝ, както и това на съквартиранта ѝ. Нямах нищо против вкуса на Моника и Кари, но с нетърпение очаквах момента, когато с Ева щяхме да заживеем в дом, който е пълно отражение на нас двамата, без никаква външна намеса.
И въпреки това този апартамент завинаги щеше да си остане специално място за мен.
Никога нямаше да забравя вида на Ева, когато за първи път се появих на вратата ѝ. Гола под късата копринена роба, с гримирано за предстоящата вечер лице, а диамантената гривна около глезена ѝ ми намигаше. Закачаше ме.
Тогава загубих способността си да мисля разумно. Допрях устни до нея, прокарах ръце по цялото ѝ тяло и вкарах пръстите и езика си в нея. Дори и през ум не ми мина да я заведа в
„квартирата си за секс“. Нямаше да мога да чакам, даже и да ми се налагаше да го направя.
Ева не приличаше на нито една от жените, които познавах до онзи момент. И не само заради това, което представляваше тя самата, а и заради това, в което се превръщах аз в нейно присъствие.
Малко вероятно беше да позволя на управата на сградата отново да даде под наем този апартамент. В него имаше твърде много спомени – както добри, така и лоши.
Кимнах в отговор на поздрава на Кари и седнах до Ева. Най-добрият приятел на съпругата ми беше облечен за излизане, а Ева носеше фланелка на „Крос индъстрис“ и бе вдигнала косата си с шнола. И двамата ме погледнаха по начин, от който веднага разбрах, че нещо не е наред.
Имаше някои неща, които трябваше да обсъдим, но на първо място идваше проблемът,
който тревожеше Ева.
Кари стана.
– Излизам. Обади ми се, ако имаш нужда от мен.
Тя кимна.
– Забавлявай се.
– Знаеш, че винаги се забавлявам, бебчо.
Входната врата се затвори след него, а Ева леко отпусна глава на рамото ми. Обвих ръка около нея, настаних се по-удобно на дивана и я притиснах до себе си.
– Сподели с мен, ангелчето ми.
– Става въпрос за Мегуми – въздъхна тя. – Имаше един мъж, когото тя харесваше, но нещата между тях не вървяха, той ту много си падаше по нея, ту изобщо не ѝ обръщаше внимание,
затова тя реши да скъса с него. Но след това той стана много настойчив и тя му позволи отново да се върне при нея. Заиграли се, той я вързал, но след това нещата загрубели и станали наистина сериозни.
Спомена връзване и това ме накара да застана нащрек. Спуснах ръката си по гърба ѝ и я притиснах още по-плътно до себе си. Не може да се каже, че не бях изключително търпелив,
съобразявайки желанията си със страховете ѝ. Можеше да се очаква известно отстъпление,

това бе преодолимо, но не исках злощастните преживявания на някой друг да създадат нови пречки пред мен и Ева.
– Това, което казваш, говори за лоша преценка от страна и на двамата – казах аз. – Поне единият е трябвало да осъзнава какво прави.
– Точно в това е въпросът. – Тя се отдръпна и ме погледна. – Обсъдихме го подробно с
Мегуми. Казала му „не“, и то много пъти, докато накрая той ѝ запушил устата. Болката,
която тя е изпитвала, го е накарала да свърши, Гидиън. А сега той продължава да я тормози,
като ѝ изпраща есемеси и снимки, които ѝ направил онази нощ. Помолила го да спре, но той не иска и да чуе. Той е болен. Нещо не му е наред.
Опитах се да преценя как да ѝ отговоря. Реших да бъда откровен.
– Ева, веднъж е скъсала с него, а след това го е приела обратно. Може би той не осъзнава,
че този път тя говори сериозно.
Ева се отдръпна, след това пред очите ми проблеснаха извивките на златистите ѝ крака и тя се изправи.
– Не се опитвай да го оправдаеш! Тя е насинена навсякъде. Минала е седмица, а синините са все още съвсем ясни. Дни наред не е могла да седне.
– Изобщо не го оправдавам – отвърнах аз и също се изправих. – Никога не бих оправдал някой насилник, много добре знаеш това. Не знам цялата история, но знам твоята.
Ситуацията, в която тя е изпаднала, няма нищо общо с твоята. Нейтън беше клиничен случай.
– Нямам предвид себе си, когато говоря за това, Гидиън. Видях снимките. Видях китките ѝ,
врата ѝ. Видях есемесите. Той е прекрачил границата и е станал опасен.
– Ето още една причина, поради която не трябва да се намесваш.
Тя сложи ръце на бедрата си.
– Боже мой! Не можеш да говориш така! Тя ми е приятелка.
– А ти си моя жена. Много добре познавам това изражение. Има някои битки, които не са твои. Няма да се конфронтираш с този мъж, както го стори с майка ми и Корин. Няма да се намесваш в това.
– Да съм казала, че ще направя подобно нещо? Не съм. Не съм идиот. Помолих Кланси да го намери и да поговори с него.
Замръзнах отвътре. Бенджамин Кланси беше човек на втория ѝ баща, не мой. Напълно извън контрола ми.
– Не е трябвало да го правиш.
– А какво да сторя вместо това? Нищо?
– За предпочитане. В най-лошия случай трябваше да говориш с Раул.
Тя вдигна ръце.
– И защо да го направя? Не познавам Раул достатъчно добре, за да го помоля за лична услуга.
Опитах се да овладея изражението си.
– Вече говорихме за това. Той работи за теб. Не е необходимо да го молиш за услуги, трябва само да му кажеш какво искаш да направи.
– Раул работи за теб. Освен това аз не съм някакъв мафиотски кръстник, който изпраща наемни главорези, за да дадат урок на някои хора. Помолих един човек, на когото имам

доверие като на приятел, да помогне на друг приятел.
– Както и да се опитваш да го извъртиш, резултатът е все един и същ. Забравяш, че на Бен
Кланси му се плаща, за да защитава интересите на втория ти баща. Грижи се за теб, защото така може в по-голяма степен да гарантира сигурността и доброто име на Стантън.
Тя настръхна.
– Откъде знаеш какви са мотивите му?
– Хайде да опростим нещата, ангелчето ми. Съсредоточи се върху факта, че в известен период от време майка ти и Стантън нарушаваха правото ти на лично пространство. Тази врата ще продължава да стои отворена, ако не престанеш да се възползваш от техните възможности.
– О! – Ева прехапа долната си устна. – Не премислих нещата от тази гледна точка.
– Изпратила си обучен професионалист да „поговори“ с онзи човек. Но не си оценила достатъчно добре вероятността от ответен удар. Ако се беше обърнала към Раул за помощ,
той щеше да знае, че трябва да бъде особено внимателен – казах аз и стиснах зъби. – По дяволите, Ева, не прави така, че да ми е трудно да те опазя!
– Ей – възкликна тя и се протегна към мен, – не се тревожи, разбра ли? Казах ти какво се е случило веднага щом дойде. А Кланси беше с мен допреди час, когато ме остави тук след тренировката ми по крав мага. Не се е случило абсолютно нищо, което би могло да ме застраши.
Придърпах я към себе си и я прегърнах, много ми се искаше да вярва, че е права.
– Искам Раул да те придружава навсякъде – заявих рязко аз. – Когато ходиш на тренировки,
на фитнес, да пазаруваш... навсякъде. Трябва да ми дадеш възможността да се погрижа за теб.
– Но ти го правиш, мили – отвърна тя, вече не така разпалено. – Недей да се вманиачаваш на тази тема.
Винаги щях да се вманиачавам, когато ставаше въпрос за нея. Вече бях приел това. В
крайна сметка и тя щеше да го приеме.
– Има някои неща, които не мога да ти дам. Не спори с мен за онези, които мога.
– Гидиън – изведнъж изражението ѝ омекна, – ти ми даваш всичко, от което имам нужда.
Прокарах леко пръсти по бузата ѝ. Беше толкова мека. Нежна. Никога не си бях представял,
че здравият ми разум ще зависи от нещо толкова крехко.
– Прибираш се в дом, където те чака друг мъж. Изкарваш парите си, като работиш за друг човек. Не съм ти толкова необходим, колкото бих искал да бъда.
Очите ѝ проблеснаха насмешливо.
– В същото време завися от теб точно толкова, колкото бих могла да приема.
– Същото се отнася и за мен.
Спуснах ръце по раменете ѝ, хванах я за китките и я притиснах леко, само колкото да привлека вниманието ѝ. Наблюдавах как зениците ѝ се разширяват, а устните ѝ се разтварят,
тялото ѝ инстинктивно реагираше на ограничаването на движението.
– Обещай ми, че от сега нататък винаги ще се обръщаш първо към мен.
– Добре – прошепна тя.
Нотката на възбуда и подчинение, които усетих в гласа ѝ, накараха кръвта ми да закипи. Тя се олюля и облегна на мен, тялото ѝ беше омекнало.

– Всъщност бих искала да го направя още в момента.
– Както винаги, аз съм на твоите услуги.
* * *
– Гидиън.
Шокът от това да чуя паника в гласа на Ева премина през мен. Тялото ми се разтресе и ме изтръгна от най-дълбокия ми сън. Обърнах се на една страна, изпъшках тихо, помъчих се да се събудя, отметнах косата от лицето си и видях, че тя бе коленичила до леглото ми.
Тежко и непреодолимо чувство на ужас накара сърцето ми да забие като лудо, целият бях облян в студена пот.
Надигнах се и се подпрях на лакът.
– Какво има?
Лунната светлина навлизаше в стаята и образуваше ореол около нея. Беше дошла при мен в спалнята на съседния апартамент. Нещо я беше събудило и това ме караше да се страхувам.
Страхът проникна чак до мозъка на костите ми.
– Гидиън.
Притисна се бързо до мен, потопи ме в копринената си кожа и блестяща коса. Сгушена в мен, тя протегна ръка и докосна лицето ми.
– Какво сънува?
Допирът на пръстите ѝ остави мокра диря по кожата ми. Разтърках очи стреснат и ужасен,
размазвайки още сълзи по бузата си. В някакъв далечен ъгъл на съзнанието си долавях сянката на съня, който бях имал.
Този бегъл спомен ме накара да потреперя и да затъна още по-дълбоко.
Извърнах се към нея и я прегърнах още по-плътно, чух въздишката ѝ, когато я притиснах прекалено силно. Кожата ѝ бе хладна, но тялото ѝ беше топло и аз поех тази топлина,
вдишах аромата ѝ, усетих как ужасната мъка, която носех в сърцето си, постепенно ме напускаше, прогонена от близостта ѝ.
Не можех да си спомня съня, но той като че ли отказваше да ме напусне.
– Шшшт – прошепна напевно тя и прокара пръсти през влажната ми от пот коса, докато с другата си ръка галеше гърба ми.
– Всичко е наред. Тук съм, до теб.
Не можех да дишам. Борех се да си поема въздух и един ужасен звук се изтръгна от пламтящите ми бели дробове.
Ридание. Господи. После още едно. Не можех да спра жестоките спазми.
– Мили. – Прегърна ме още по-силно и преплете крака в моите. Започна нежно да ни люлее и да нашепва думи, които не можех да чуя от силните удари на сърцето си и виковете на фантомната ми болка.
Обвих я в обятията си, държах се здраво за любовта, която можеше да ме спаси.
* * *
– Гидиън!
Ева изви гръб от силния тласък, бях разтворил широко бедрата ѝ с колене и членът ми навлизаше дълбоко в нея. Притисках китките ѝ с ръце, главата ѝ се мяташе, докато я чуках с

всички сили.
Някои сутрини я будех много нежно. Но тази не бе една от тях.
Бях се събудил с пулсираща ерекция, главата на члена ми се бе овлажнила, допряна до извивките на дупето на Ева. Започнах да я възбуждам жадно и нетърпеливо, засмуках зърната на гърдите ѝ, докато се втвърдиха, накарах вагината ѝ да се овлажни, като вкарах настойчивите си пръсти в нея. Допирът ми я възпламени, тя се предаде и ми се отдаде напълно.
Господи, колко много я обичах.
Нуждата да се изпразня притискаше тестисите ми като менгеме, натискът беше особено силен. Тя беше тясна, толкова невероятно приятна и мокра. Не можех да ѝ се наситя. Искаше ми се да навляза още по-дълбоко в нея, дори когато усетих, че съм я изпълнил изцяло и тя е обгърнала главичката на пениса ми.
Ева се мяташе в отговор на мощните ми тласъци, петите ѝ се пързаляха по чаршафа,
гърдите ѝ се тресяха от силните ми движения. Беше толкова малка, толкова мека, а аз чуках пищното ѝ тяло, влагайки в това цялата си душа.
Вземи ме. Вземи ме целия. Доброто и лошото. Всичко. Вземи всичко.
Таблата на леглото се блъскаше в стената, която разделяше апартаментите ни, в непрестанен забързан ритъм, който сякаш крещеше „Някакви луди правят секс!“ на всеки,
който го чуваше. Същото се отнасяше и за ръмженето, изтръгващо се от гърлото ми,
животинските звуци на удоволствие, които не опитвах да прикрия. Обожавах да чукам жена си. Копнеех за това. Нуждаех се от него. И въобще не ме интересуваше кой чуваше какво ми причинява тя.
Ева изви гръб и заби зъби в бицепса ми, те се плъзнаха по потната ми кожа. Този знак, че ме притежава, ме подлуди, накара ме да започна да я чукам толкова силно, че чак я преместих в леглото.
Тя извика. Изстенах, когато се обви около мен като ненаситен юмрук.
– Свършвай – просъсках аз, притиснат от необходимостта да направя същото, да се изпразня и да изтласкам и последната си капка в нея.
Завъртях бедра, така че да се отъркам в клитора ѝ, усетих как удоволствието пълзи по гърба ми, когато тя простена името ми и се разтресе, достигайки оргазъм.
Целунах я грубо, опиянен от вкуса ѝ, и се изпразних в нея, стенейки и треперейки.
* * *
Ева се препъна леко, докато ѝ помагах да слезе от задната врата на бентлито, когато пристигнахме пред „Кросфайър“.
По лицето ѝ се разля гореща вълна и тя вдигна поглед към мен.
– Отвратителен си.
Погледнах я учудено.
– Цялата треперя, а на теб нищо ти няма, ти си истинска машина за секс.
– Съжалявам – усмихнах се аз невинно.
– Не, не съжаляваш. – Кривата усмивка изчезна от лицето ѝ и тя погледна надолу по улицата. – Папараци – отбеляза мрачно.
Проследих погледа ѝ и забелязах фотографа, който беше насочил обектива на фотоапарата

си през отворения прозорец на колата си. Стиснах Ева за лакътя и я поведох към сградата.
– Ще трябва да започна да си правя прическа всяка сутрин – измърмори тя, – а ти сам се оправяй със сутрешното си надървяне.
– Ангелчето ми – прошепнах, като я придърпах към себе си, – по-скоро съм готов да наема фризьор, който да е на твое разположение двайсет и четири часа на денонощие, отколкото да се откажа от услугите на катеричката ти всяка сутрин.
Тя ме смушка с лакът в ребрата.
– Господи, осъзнаваш ли колко си груб? Някои жени биха се обидили, ако им говориш по този начин.
Тръгна пред мен и първа премина през въртящите се врати на охраната, след това се присъедини към хората, които очакваха следващия асансьор.
Застанах плътно зад нея.
– Ти не си една от тях. Аз обаче съм готов веднага да се коригирам. Вече няма да споменавам за катеричката, спомних си, че любимата ти дума е „отверстие“.
– О, господи, млъкни – разсмя се тя.

Изтегляне 1.8 Mb.

Сподели с приятели: