Обсебена от теб

– Точка три в плана за действие.
Обърна се с лице към мен.
– В моето копие пише „Предстои да се реши“.
– Е, в моето пък пише „Позит“. Сега още ли смяташ, че съм извън играта?
– По дяволите.
Телефонът на бюрото ми изпищя, последван от гласа на Скот, който прозвуча по уредбата:
– Имам няколко съобщения, господин Крос. Госпожица Трамел е на първа линия.
– Благодаря ти, Скот.
Отправих се към телефона, тръпката на ловеца вече се бе пробудила в кръвта ми. Ако успеехме да се сдобием с „Позит“, тогава Ландън отново се връщаше на изходна позиция.
– Свържи ме с Виктор Рейъс в момента, в който се освободя.
– Разбрано. Освен това госпожа Видал е в приемната – продължи той и ме спря в крачка. –
Искате ли да отложа сутрешното съвещание?
Погледнах през стъклената стена, която отделяше кабинета ми от останалата част на офиса,
макар че не можех да видя майка си от това разстояние. Стиснах ръце в юмруци. Според часовника имах още десет минути, а жена ми ме чакаше на телефона. Много ми се искаше да накарам майка си да ме чака, докато успея да я вместя в програмата си, а не тя мен в своята,
но потиснах това желание.
– Дай ми двайсет минути – казах на Скот. – Първо ще разговарям с госпожица Трамел и
Рейъс, а след това можеш да поканиш госпожа Видал да влезе.
– Разбрано.
Изчаках една секунда. След това вдигнах слушалката и натиснах бързо премигващия бутон.

2
– Ангелчето ми.
Гласът на Гидиън все още въздействаше така силно на сетивата ми, както когато го чух за първи път. Гласът му, глас на образован човек, но едновременно с това много чувствен,
винаги ме оставяше без дъх, независимо дали бях в затъмнената си спалня, или говорехме по телефона и нямаше как да се разсейвам от невероятно красивото му лице.
– Здрасти – поздравих аз и придърпах стола си на колела по-близо до бюрото. – В неудобен момент ли се обаждам?
– Тук съм, щом имаш нужда от мен.
Нещо в гласа му ми подсказа, че не всичко е наред.
– Мога да се обадя по-късно.
– Ева. – Властният начин, по който изговори името ми, ме накара да присвия пръсти в бежовите си обувки без пети с марка „Кристиан Лубутен“. – Кажи от какво имаш нужда.
„От теб“ – за малко да кажа, което беше твърде откачено, като се има предвид, че само преди няколко часа ме бе изчукал така, че видях звезди посред бял ден. А беше правил същото почти през цялата нощ.
Вместо това отговорих:
– Искам една услуга.
– С удоволствие ще очаквам отплатата за нея.
Част от напрежението ме напусна. Беше ме наранил, като спомена името на Корин, а и все още не можех да забравя скандала, който последва. Но трябваше да избутам случилото се настрана, да не мисля за него.
– Охраната има ли домашните адреси на всички, които работят в „Кросфайър“?
– Имат копия от личните карти. Защо питаш?
– Момичето на рецепцията в нашия офис ми е приятелка и цяла седмица отсъства по болест. Безпокоя се за нея.
– Ако възнамеряваш да отидеш до дома ѝ, за да провериш как е, би трябвало да получиш адреса от нея самата.
– Щях да го направя, ако отговаряше на обажданията ми.
Прокарах пръст по ръба на чашата си за кафе и вперих поглед в колажа от снимки с мен и
Гидиън, който красеше бюрото ми.
– В момента не си ли говорите?
– Не, но не сме се карали, няма нищо такова. Никак не е в стила ѝ да откаже да говори с мен, особено след като винаги се обажда, за да каже, че е болна. Тя е много общително момиче, нали разбираш?
– Не – отвърна той провлечено. – Нямам представа.
Ако някой друг ми беше отговорил по този начин, щях да реша, че проявява сарказъм. Но не и Гидиън. Мисля, че никога не бе водил смислен разговор с жена. Много често, когато разговаряше с мен, установявах, че изобщо няма представа за какво става въпрос, като че ли имаше проблеми с комуникацията, особено що се отнася до представителите на противоположния пол.

– Тогава ще трябва просто да ми повярваш, шампионе. Само... Искам да се уверя, че е добре.
– В момента адвокатът ми е тук до мен, но не е необходимо да го питам дали е законно да ти дам информацията, която искаш, и то по начина, по който предложи. Обади се на Раул.
Той ще я открие.
– Наистина? – попитах аз и си представих тъмнокосия тъмноок специалист по сигурността. – Той няма ли да има нещо против?
– Ангелчето ми, плаща му се да няма нищо против.
– О! – въздъхнах аз и започнах да играя с химикалката си.
Знаех, че не трябва да се чувствам неудобно да се възползвам от възможностите на Гидиън,
но това създаваше в мен чувството, че в отношенията ни липсва равновесие и везните се накланят в негова полза. Макар да бях убедена, че той никога не би се възползвал от това преимущество, разбирах, че никога не би ме приел като равна, а това бе изключително важно за мен.
Вече сам се бе погрижил за някои проблеми, в чието решаване би трябвало да участвам и аз. Като например ужасната касета на Сам Имара, на която бе записано как правим секс с
Брет. И Нейтън.
Въпреки това го попитах:
– Как мога да се свържа с него?
– Ще ти изпратя номера му като есемес.
– Добре. Благодаря.
– Искам, когато отидеш да я видиш, да бъдеш придружена от мен, Ангъс или Раул.
– И това изобщо няма да е неудобно.
Хвърлих поглед към кабинета на Марк, за да се уверя, че шефът ми не се нуждае от мен.
Опитвах се да не водя лични разговори в работно време, но Мегуми отсъстваше вече четвърти ден и не отговаряше нито на обажданията, нито на есемесите ми.
– Не ми излизай с онези изтъркани приказки за женското приятелство, Ева. Трябва да направиш крачка назад.
Разбрах какво искаше да ми каже. Пътуването ми до Сан Диего го тревожеше, но се опитваше да преглътне решението ми. В замяна на това аз трябваше да отстъпя за друго нещо.
– Добре, добре. Ако не се появи в офиса до понеделник, ще помислим как да постъпим.
– Добре. Има ли нещо друго?
– Не. Това е.
Погледът ми отново се спря на една негова снимка и усетих лека болка в сърцето, винаги ставаше така, когато го гледах.
– Благодаря ти. Желая ти прекрасен ден. Знаеш, че те обичам до полуда. И не, не очаквам да ми отговориш по същия начин, щом като адвокатът ти се мотае някъде наоколо.
– Ева. – В гласа му имаше такава болка, че тя ме накара да се развълнувам повече от всякакви думи. – Ела да ме видиш, когато свършиш работа.
– Разбира се. Не забравяй да се обадиш на Кари, за да му кажеш, че ще пътуваме с твоя самолет.
– Няма никакъв проблем.
Затворих телефона и се облегнах на стола.

– Добро утро, Ева.
Обърнах се и пред мен стоеше Кристин Фийлд, изпълнителният директор на фирмата.
– Добро утро.
– Исках още веднъж да те поздравя по случай годежа ти – каза тя, погледът ѝ се плъзна зад рамото ми и се спря на снимките зад мен. – Съжалявам, че до този момент не бях разбрала,
че двамата с Гидиън Крос имате връзка.
– Няма нищо. Опитвам се да не говоря за личния си живот на работа.
Казах го съвсем небрежно, защото не исках да създавам лошо впечатление у един от съдружниците във фирмата. Въпреки това мисля, че схвана намека ми. Гидиън беше центърът на живота ми и исках част от него да принадлежи единствено на мен.
Тя се засмя.
– Това е чудесно! Но то просто показва, че не обръщам достатъчно внимание на ставащото около мен.
– Съмнявам се, че пропускате нещо важно.
– Ти ли си причината, поради която Крос се обърна към нас за рекламната кампания на
„Кингсман“?
Трепнах вътрешно. Тя, разбира се, си беше помислила, че съм препоръчала шефа на гаджето си, защото бе решила, че връзката ми с Гидиън продължава достатъчно дълго, за да доведе до годеж. Ако ѝ кажех, че работя тук повече време, отколкото бях прекарала с
Гидиън – а аз бях постъпила в компанията само преди няколко месеца, – това щеше да доведе до твърде много приказки по мой адрес.
Още по-лошо – бях почти сигурна, че Гидиън бе използвал рекламната кампания на водката, за да ме направи част от своя свят, и то по своите правила. Това не означаваше, че
Марк не си бе свършил прекрасно работата по изготвянето на офертата. Не исках вниманието на шефовете да се насочи към връзката ми с Гидиън, вместо върху шефа ми и постиженията му.
– Господин Крос сам реши да се обърне към агенцията – отвърнах аз, което си беше самата истина. – Това беше страхотно решение. А Марк представи невероятна оферта.
Кристин кимна.
– Така е. Добре. Ще те оставя да се върнеш към работата си. Между другото Марк също не спира да те хвали. Радваме се, че си част от нашия екип.
Успях някак си да се усмихна, но днешният ден не започваше никак добре. Първо Гидиън ми нанесе жесток удар с глупостите си за Корин. След това установих, че Мегуми все още е в болнични. А сега се озовах в ситуацията да получавам специално отношение на работното си място поради факта, че бях обвързана с Гидиън.
Отворих пощата си и започнах да преглеждам имейлите. Разбирам, че Гидиън искаше да ме накара да почувствам това, което изпитваше и той, затова използва Корин срещу мен. Знаех си, че разговорът за Брет няма да бъде никак лесен, и това беше причината, поради която го отлагах толкова дълго, но нямах никакъв скрит мотив, когато отворих тази тема, нито когато целунах Брет. Да, с това нараних Гидиън, но с ръка на сърцето мога да кажа, че не го направих нарочно.
От друга страна, Гидиън съвсем съзнателно ме нарани. Досега не бях осъзнала, че може и има желание да направи подобно нещо. Тази сутрин между нас се бе случило нещо много

важно. Имах чувството, че основната колона, на която се крепеше доверието между нас, се разтресе.
Той дали знаеше това? Разбираше ли колко значим беше този проблем?
Телефонът на бюрото ми иззвъня и аз го вдигнах с обичайния поздрав.
– Колко още щеше да чакаш, преди да ми съобщиш за годежа си?
От гърдите ми се откъсна въздишка, преди да успея да я потисна.
– Здрасти, мамо. Щях да ти се обадя по време на обедната почивка.
– Знаела си за това още снощи! – започна тя с обвиненията. – Кога ти предложи, като отивахте на вечеря ли? Защото не спомена нищо за предложението, когато с теб си приказвахме, че би трябвало да поиска ръката ти и от баща ти, и от Ричард. Видях пръстена,
когато бяхме в „Киприани“, и бях почти сигурна, но ти не каза нищо, а аз не исках да те притискам, защото напоследък си толкова докачлива. И...
– И ти нарушаваш правилата напоследък – не ѝ останах длъжна.
– Гидиън също носеше пръстен, затова реших, че може би е знак за някакво обещание или нещо подобно...
– Така е.
– И след това прочетох за годежа в интернет! Наистина не може така, Ева! Нито една майка не заслужава да разбере от интернет, че дъщеря ѝ ще се омъжва.
Вперих празен поглед в монитора, пулсът ми рязко се ускори.
– Какво? Къде в интернет?
– Където си пожелаеш. „Шеста страница“, „Хъфингтън пост“... И нека ти го кажа още веднъж, по никакъв начин не бих могла да организирам прилична сватба преди края на годината!
Все още не бях получила ежедневното си съобщение от Гугъл, затова реших да проверя,
написах името си толкова бързо, че допуснах грешка. Това нямаше особено значение.

Изтегляне 1.8 Mb.

Сподели с приятели: