Общ поглед върху"моделът ктб"

За да осъществи модела, обв. Цветан Василев възлага на св. Бисер Лазов да му осигури възможността за това – да му осигури човек или компания, която да „финансира“ (т.е. парите официално да бъдат отпуснати като кредит от КТБ АД) и с допълнителни парични трансфери парите да отидат там, където е необходимо, където е инвестиционното намерение и предназначение да отидат парите: за закупуване на актив или за разходването им за определена цел. Същевременно той разпорежда и на отговорните лица в КТБ АД да кредитират дружествата по „другото“ направление, т.е. в контролирана от него посока. Това е ключов момент – от една страна илюстрира нагледно дуалната роля на обв. Цветан Василев, а от друга показва ясно къде е ключът за излизането на парите от КТБ АД. За реализирането на този модел съответно се ангажират хора. В някои от случаите в началото обв. Цветан Василев лично е разговарял с хората, а в много от случаите в последствие св. Бисер Лазов разговаря с хората от негово име, като им обяснява, че „господин Василев е помолил за една доверена услуга”. Услугата се изразява в това: „Ще създадем фирма, на твое име или която ти ще представляваш, Василев ще осигури от банката финансиране на тази компания, ще поеме всички разноски по фирмата (такси, счетоводство, одитиране, ако е нужно данъчни ревизии) и ангажимента за това къде най-вече отиват парите е на Цветан Василев”^. Съответно, с подробните уверения, че самият обв. Цветан Василев много добре знае какво прави, че той поема и носи отговорността и той “стои зад нещата”, както и че в тази дейност няма нищо нередно – обв. Василев и Банката стоят най-отзад.

Св. Орлин Русев при изпълнение на неговите задължения по управлението на банковата дейност редовно е уведомявал обв. Цветан Василев за поддържането на минималните задължителни резерви, за свободните парични средства при БНБ и чуждестранни банки, портфейлите от ценни книжа (включително купени и продадени такива и печалбите от тези сделки), както и обемите на клиентските разплащания за деня, за което се е интересувал ежедневно в края на всеки работен ден. Съответно, обв. Цветан Василев е давал насоки при изработването на бюджета на Банката за следваща календарна година. Реалният контрол върху Банката се е осъществявал от обв. Василев, макар същият формално да е Председател на Надзорния съвет на КТБ АД и да няма функции по оперативно управление на Банката. Той е бил реалният собственик на Банката посредством дружеството „Бромак“ ЕООД, на която е бил едноличен собственик. По този начин той упражнявал пълен контрол върху Банката. За всички в Банката е било ясно, а и нееднократно е било декларирано от самия обв. Цветан Василев, че решенията за важните неща се взимат еднолично и само от него. Който не е бил съгласен с този подход, е напускал работа като св. Любомир Весов.

Практически важните решения са свързани основно с кредитната дейност. Практиката е да се изпращат имейли с конкретни проблеми до обв. Цветан Василев чрез неговите секретарки – св. Бахчеванова и св. Димитрова. След като разпечатат имейла, те го предоставят на обв. Василев, който взема решение и полага резолюция с конкретни указания какви действия следва да се предприемат. После документът се сканира и се изпраща на всички за изпълнение - до изпълнителни директори, до служители на Банката и изобщо до всички, за които се отнася. Св. Русев също е получавал и изпълнявал така нарежданията на обв. Василев по въпроси извън кредитирането (като например назначаване на служители в Банката, уволняване и други). Всички служители на Банката са изпълнявали в крайна сметка това, което е разпоредил самият обв. Василев и в съответствие с политиката на Банката, която той е приел за правилна. Всички, работещи в Банката, са били наясно с тази ситуация.

Стилът на управление на обв. Цветан Василев – еднолични решения за голяма част от оперативната дейност в началния период от развитието на Банката, макар и в нарушение на законовите разпоредби, е възможно да е имал и ползотворно влияние. Не така се развиват нещата обаче след разрастване на банката особено след достигането й до четвъртата по големина в България. За да осъществи "инвестиционните" си намерения (с публичен ресурс – пари на вложители в КТБ АД), обв. Василев фактически изгражда две контролирани от него структури, формално независими една от друга, но реално управлявани изцяло от него – структура на управление и работа в Банката, която да позволява отпускането на кредити по негово нареждане и желание, и структура от търговски дружества, чрез която средствата от отпуснатите кредити да се използват и насочват към крайни получатели пак по нареждане, желание и преценка на самия обв. Василев. По този начин, макар и несвързани, Банката и дружествата се оказват включени в един патримониум, оглавяван от обв. Василев – нещо, което и самият обв. Василев многократно е заявявал. Всъщност, не го и отрича и след обявяването на Банката в несъстоятелност, когато в множество публични изяви и ”задочни писма” опитва да изясни успешността на неговата икономическа политика. Влизането му в КТБ АД на практика просто увеличава управлявания от него патримониум, като в него се добавя и Банка, която може да финансира негови проекти и намерения.

Функцията на св. Бисер Лазов и неговите колеги от „Фина-С“ АД (а по-късно и множество допълнително привлечени лица условно наричани по-долу и "сътрудници") в този механизъм е да участват като номинални лица – собственици и управители на дружествата -кредитополучатели от КТБ АД и да му изготвят информация чрез ежедневния отчет за всички получени и разплатени пари.

Самият обв. Цветан Василев е уверявал своите служители и "сътрудници", че поема отговорността за ефекта от неговите решения, които св.Лазов и другите служители технически привеждат в изпълнение. Служителите от "извънбанковия му бизнес" са изпитвали уважение към обв. Василев и са му вярвали безусловно. Той винаги ги е уверявал, че управлява рисковете.

След като уточняването и съгласуването между служителите от банковия и извънбанковия сектор в модела кое ще е конкретното дружество – кредитополучател, от Банката парите се отпускат веднага, служителят по разплащанията – обикновено св. Венета Николова или който я замества, извършва разплащанията по възложените задачи чрез прехвърлянето им през една или повече други дружества от пакета на „кухите дружества“- кредитополучатели, и още същия ден парите, излезли от Банката, стигат до крайното си предназначение, наредено от обв. Василев. Информацията за така извършеното движение на парите същия ден се отразява незабавно в ежедневната справка с натрупване, която се представя от св. Бисер Лазов и св. Венета Николова всяка вечер на обв. Василев. Така, още в края на деня, обв. Василев добива пълна информация за движението на парите и за случилото се. Тази информация той засича с информация от банката за отпуснатите кредити, тяхното усвояване по дата и размер. От горепосочената ежедневна справка получава и допълнителната информация, че някоя от фирмите е получила кредита и се е задължила към Банката, и след това го е наредила на друга фирма, като от справката ясно се вижда къде точно са отишли парите като крайно предназначение. Накрая, по свои канали или чрез допълнителни справки от самите крайни получатели на парите, обв. Василев контролно си потвърждава, че парите наистина са стигнали до крайния получател. Самите крайни получатели – дружествата с реална стопанска дейност – също задължително представят определени справки и информация на обв. Василев, които той често връща с указания и резолюции за изпълнение.

В информацията на крайните получатели задължително се показва от кое дружество е осигурено финансирането. Така информираността на обв. Василев става пълна и всеобхватна – от Банката получава информация, че кредит е отпуснат на определено дружество, от св. Лазов и св. Николова получава справка получения кредит от тази фирма къде е предоставен като крайно предназначение, крайният потребител отчита получаването на кредита и обв. Василев спокойно приключва деня с увереността, че парите са отишли точно там, където е разпоредил.

Крайните получатели на парите по „Моделът КТБ“, изграден от обв. Василев, всъщност са най-разнообразни, но винаги свързани с определени интереси на самия обв. Василев. Първоначално сумите по отпусканите кредитите основно биват използвани за покупка на активи и предприятия и за разходи по тяхното възстановяване и повишаване продуктивността им с цел последващата им реализация или продажба. Например, такава е покупката на Мина „Станянци“ АД и последващата й продажба, покупката на „Еловица“ АД и последващата й продажба, покупката на „Вамо“ АД, гр. Варна. Фактически и тези крайни получатели не са формално собственост и свързани с обв. Василев, но реално под неговия контрол и управление.

Постепенно все по-голям дял в използваните средства от кредитите придобива и предоставянето на парични суми в брой на конкретни лица. Парите вече не се ползват само за саниране на определени закупени бизнеси, които след продажбата им възстановяват разходите по тях. Парите вече започнат да се ползват за извършване на разходи по издръжка на реално губещи бизнеси, за лихвите по ползвания банков ресурс за покупката и самите разходи по издръжка на тези бизнеси и, в последния стадий на развитие и функциониране на „Моделът КТБ“, за осигуряване на средства за увеличение на капиталовата база на самата КТБ АД.

Определени физически лица пък получават парични суми в брой по нареждане на самия обв. Василев – различни лица от политическия, икономическия, спортния, културния и научния спектър на обществения живот у нас. С течение на годините направленията за отпускане на кредити стават множество. Съответно оформят се неформално проекти, на които обв. Василев определя и формални и неформални ръководители. Такива проекти са „Гипс“ АД, с. Кошава, с ръководители на проекта св. Пламен Василев и св. Юлиян Петков (той е заварен като директор в мина „Станянци“, след като обв. Василев я закупува и препродава, остава на работа при обв. Василев по проекта Гипс), „Киа моторс България“, ЕООД с ръководител св. Храбрин Иванчев, който преди това е дилър във „Фина-С“ АД, договорните фондове на КТБ АД с ръководител св. Траян Кършутски, който преди това е дилър във „Фина-С“ АД, хотелиерския бизнес във формата на „Хелт и уелнес“ АДСИЦ и Сана Спейс Хотел Хисаря, ръководени от Весела Осиковска и св. Роксанда Сотирова (св. Роксанда Сотирова работи като секретарка във „Фина-С“ АД), оръжейния бизнес чрез „Дунарит“ АД, „Авионамс АД“, ръководен от св. Никола Киров (изпълнителен директор на „Фина-С“ АД), телевизията ТВ Седем с ръководител св. Десислава Тошева, пътно-строителния бизнес с ръководител св. Валери Карадачки, включващ търговските дружества „Интегрирани пътни системи“ АД, „Инфраструктурна компания“ АД, стъкларския бизнес – завода за стъкло в Република Сърбия, ръководен от св. Иван Джиджев.

Всички тези хора получават задачи и се отчитат лично на обв. Василев за работата си по тези проекти, както и за изразходването на ресурсите. Това отчитане включва и изготвяне на регулярни стандартизирани справки, които често обв. Василев предава на св. Бисер Лазов са сведение и архивиране и по които справки самият обв. Василев полага разпоредителни резолюции.

Ръководителите на проекти се превръщат във важно звено в изградения "Модел КТБ", тъй като те разполагат с реална разпоредителска власт, с реален контрол и управление на парични средства и извършване на разходи и инвестиции в дружествата, които са под техен надзор. Обв. Василев разпорежда на практика генералната стратегия по съответния проект, но конкретните, оперативни ежедневни решения, взимат съответните ръководители на проекти. Лицата, отговарящи за трансферирането на парите от дружеството-кредитополучател на КТБ АД до крайното дружество-ползвател обаче не са част от никакъв проект – св. Бисер Лазов, св. Венета Николова, св. Юлия Илиева. Самите те не разполагат с реална разпоредителска власт, нито с достъп до парични средства и тяхното разходване. Специално на св. Лазов функцията по-скоро е координационна, разпореждането и ръководенето по отделните проекти правят съответните лица, ръководители на проекта.

В последните години, поради разрастването както на обема на дейността, така и на фирмите и проектите, обв. Цветан Василев на практика управлява по-голямата част от бизнеса си чрез неформални резолюции, които поставя на отчетите, справките, докладите и други източници. Тези резолюции или предава лично на отговорните лица, или се изпращат по електронен път от електронната поща на секретарката му в банката (тъй като самият той няма електронна поща) до лицата, които следва да изпълнят указаното в резолюцията.

Тези резолюции не указват конкретната техника на действие, а дават генералното разпореждане за определена цел, която трябва да се постигне. Например, в материалите по делото има изготвена от дружеството „Интегрирани Пътни системи“ АД справка за покупка на 12 броя товарни автомобили. Тя съдържа офертната стойност на камионите и цените на същите по експертна оценка. Сама по себе си, представена по този начин на обв. Василев, справката предполага неговото одобрение. Върху нея има положена резолюция, адресирана до обв. Георги Христов (изпълнителен директор на КТБ АД), обв. Александър Панталеев (към този момент изпълнителен директор на КТБ АД) и св. Валери Карадачки (ръководител на проекта с пътно-строителния бизнес и формално изпълнителен директор на дружеството), с инструкция какво да се направи: „Тя ще си купи половината по цената на дълга, ние другата половина”. Тази резолюция означава, че посочените лица трябва да изпълнят тази инструкция и съответно ще подпишат от собствено име документи при изпълнение на своите задължения по съответните позиции в Банката и в дружеството. Но те фактически действат не по собствена воля и убеждение, а по нареждане на фактическия собственик обв. Василев. На друг лист обв. Василев нарежда с резолюция на обв. Бисер Лазов „Нека Жаир – Телиш да плати ефективно 100 хиляди лева за участие в Брюксел, за да му покрием август (частичен)”. След тази резолюция, дружеството„Телиш“ АД усвоява кредит от 100 хил. лв. или потребява 100 хил. лв. по този начин, а не примерно за погашение на кредит, като средствата се заплащат към някаква неправителствена организация за участие в Брюксел.

Това не става, защото изпълнителният директор на „Телиш“ АД е решил, а защото има решение на фактическия собственик обв. Цветан Василев.

Обв. Цветан Василев обаче още същия ден научава и акцептира извършеното от неговите подчинени и служители. Получава информация от банката на кого е отпуснат кредит, получава информация от св. Лазов и св. Николова за това, дружеството-кредитополучател къде е предало на заем сумата на банковия кредит, получава информация от крайния получател, че парите са постъпили при него и се използват по нареденото предназначение. В крайна сметка неговата воля е изпълнена и желаната и разпоредена цел – постигната. За уточнение, периодичните справки, които е получавал обв. Цветан Василев от страна на КТБ АД са били: привлечени средства на Банката, кредитен портфейл, ежедневно изготвен баланс и ОПР. Тези справки се изготвят автоматично от Управление „Управленска информация и банкови регулатори”. Извън тези официално предоставяни справки, които се изготвят за всеки от ръководството, обв. Цветан Василев е наредил на св. Орлин Русев да изготвя справка само привлечените средства от държавни фирми, която същия изготвял ежемесечно в табличен вид и я предавал лично на него.

При така установения начин на управление в КТБ АД от една страна се създава привидност, че в банката са създадени и реално функционират отделни и независими органи и служби с ясно определени отговорности, а фактически се изпълнява една единствена воля – тази на самият обв. Василев. Едновременно с това, от друга страна, се създава реалната възможност политиката и решенията от съществено значение за банката да се определят или вземат от едно единствено лице, имащо пряк личен финансов интерес от всички аспекти на дейността на банката. Това именно довежда до безконтролното изразходване и присвояване на огромна част от кредитния ресурс на банката, формиран от нейните вложители и клиенти, и който не представлява средства на мажоритарния й собственик.

Компонент на „Моделът КТБ“ е и системата, чрез която Банката привлича депозантите си. Техните пари са именно тези, които обв. Цветан Василев използва за финансиране чрез привидността на банков кредит на собствените си инвестиционни цели и житейски желания. Извън стандартните условия по предлаганите депозити в КТБ АД е съществувала и практиката за преференциални условия като: по-ниски такси и комисионни, по-високи лихви по разплащателни и депозитни сметки. Обв. Цветан Василев е имал неформални взаимоотношения с ръководители и собственици на дружества (в т.ч. и държавни). За крупните клиенти държавни фирми св. Русев е знаел за практика да се плащат суми на ръка (комисионни, възнаграждение или както там се нарече ) на хората, от които зависи тези държавни дружества да държат парите си в КТБ АД. Тези пари седят основно по разплащателни сметки, по които лихвите са ниски. Срещу това определени лица от държавата са получавали пари на ръка. Самият св. Русев директно не е плащал на никое от тези лица и не се е срещал с тях. Това е било ангажимент основно на самия обв. Василев. Св. Русев лично се е срещал с клиенти на Банката, чиито преференциални условия предварително са договорени с обв. Василев, за което той го е уведомявал. Обв. Василев е определял еднолично преференциалната лихва и е разпореждал на св.Русев каква точно и за кое физическо лице или дружество да е. Възможно е в някои случаи това да не е минавало през св. Русев, а разпорежданията на обв. Василев да са изпълнявани от специалното звено в Банката, занимаващо се с преференциалните условия.