Обща информация Наименование на инвестиционното предложение

Водоснабдяване

Град Русе се водоснабдява от подземни води от терасата на река Дунав чрез водоснабдителна система “Сливо поле” от кладенци тип “Раней”, шахтови и дълбоки тръбни кладенци. Водоснабдителната система за града включва 14 ПС и 11 напорни и черпателни резервоари. Подаваната вода за гр. Русе е 100% помпажна. Общата мощност на водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване, експлоатирани от “ВиК”-Русе е около 1900 l/s. Общата мощност на собствените водоизточници на промишлените предприятия е около 1200 l/s. Промишленото водоснабдяване от река Дунав може да достигне до около 1200 l/s. Питейната вода отговаря на изискванията на Наредба №9/2001 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. Водоснабдяването в района на Индустриалния парк се изпълнява от общината. В относителна близост до района на Индустриалния парк преминават два довеждащи магистрални водопровода (Ø1200 mm от предварително напрегнати стоманобетонови тръби и Ø546 mm от етернитови тръби).

Инвестиционното предложение предвижда използване на вода за питейно-битови, производствени и противопожарни нужди. За осигуряването им се предвижда да се изградят площадкови водоснабдителни мрежи (за питейно-битови и производствени нужди и за противопожарни нужди) и съпътстващи съоръжения (водомерни шахти, хидранти и т.н.).

Водоснабдяването на Завода ще се реализира от водопровод, предназначен за захранването на Индустриалния парк, който е част от градската водопроводна мрежа. Съгласуваният дебит за водоснабдяването е 35 л/сек. Това е значително повече от средните водни количества, необходими за нормалната експлоатация на завода. Отчитайки общите хидрогеоложки условия в региона може да се каже, че не съществува никаква възможност да се наруши водният баланс в района от реализацията на проекта. Възможно е осигуряване на достатъчен напор за пожарогасене. Водата е годна за пиене по НАРЕДБА № 9 на МЗ, МРРБ и МОСВ за качествата на водата, предназначена за питейно-битови нужди – ДВ, бр. 30 от 2001 г. (Приложение № 22).

Съгласно технологичната схема след претегляне суровината пада на лентов гумен транспортьор, който я подава в смесител, в който на всеки 100 кг суровина се добавя 35 л вода. Използва се свежа и отпадъчна вода от 2 сборни подземни резервоари за производствени отпадъчни води след технологичните операции и миенето на помещенията и оборудването. В отделението за приготвянето на глазурите суровините ще се смесват с вода в топкови мелници, след което ще се съхраняват в резервоари с постоянно действащи бъркалки.

Разходът на вода за производствени нужди (влагане в суровина, миене на оборудването и измиване на помещенията) е 149 040 m³/a = 408 m³/d = 17 m³/h = 4,7 l/s.

Разходът на вода за питейно-битови нужди за първи етап е 2 160 m³/a = 5,9 m³/d = 0,25 m³/h = 0,07 l/s. За целия обект (първи и втори етап) разходът на вода за питейно-битови нужди е 4 320 m³/a = 11,8 m³/d = 0,5 m³/h = 0,14 l/s. Той е определен при непрекъснат технологичен режим според Наредба №4/2005 за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации при работещи през първи етап 150 човека, от които 55 са административния персонал, а за втори етап – общо 300 души (норма за поливане на заводски площадки 0,4-0,5 l/d.m², максимално денонощно потребление 25-45 л/раб. смяна – инвеститорът е приел 40 л/раб. смяна).

За противопожарни нужди следва да се подсигурят 10 l/s.

За отвеждане на отпадъчните води от площадката се предвижда да се изградят:

• 
  сградни канализационни инсталации за битови, производствени и дъждовни води;
  
• 
  площадкова канализация за битови отпадъчни води;
  
• 
  площадкова канализация за производствени отпадъчни води – тези води се отвеждат до два събирателни резервоара и са на принципа на затворена оборотна система без заустване във водоприемник;
  
• 
  площадкова канализация за дъждовни води (отвежда дъждовните води извън площадката след преминаване през каломаслоуловител).
  

От подземните резервоари тези води е предвидено да се връщат в производството като ще се добавят към суровините, постъпващи в мелницата за смилане. Например отпадналият от пулверизирането суспендиран материал и водата от охлаждането и миенето на машините ще се отвеждат към двата подземни резервоара за събиране на отпадъчните води, откъдето след разбъркване на суспендираните примеси водата ще се връща в мелниците. Също така водите от измиването на съдовете и чувалите ще се отвеждат във вътрешната канализация и събирателните резервоари, откъдето ще се връщат към мелниците.

• 
  за първи етап 1 944 m³/a = 5,3 m³/d = 0,22 m³/h = 0,06 l/s;
  
• 
  за целия обект (първи и втори етап) – 3 888 m³/a = 10,6 m³/d = 0,44 m³/h = 0,12 l/s.
  

Съставът им е типично битово-фекален (НВ – 700 mg/l, БПК₅ – 600 mg/l, общ N – 90 mg/l, общ Р – 30 mg/l – тези стойности са сравнително високи т.к. нормата за водоснабдяване е сравнително ниска – 40 л/раб.ден). Тези води ще се пречистват по принцип в бъдещата ГПСОВ-Русе, до която ще бъдат отведени с новопредвидена градска канализация. Според проекта градска пречиствателна станция за отпадъчни води (ГПСОВ) е за 240 000 екв. жители (І-ви етап). Станцията ще пречиства битово-фекални води от населението (178 500 души), търговски обекти и производствени отпадъчни води от предприятията на град Русе. Пречистените води ще се заустват чрез колектор в р. Дунав. Както се вижда бъдещата ГПСОВ има капацитет да поеме отпадъчните битово-фекални води от завода и да ги пречисти до необходимото ниво.

До изграждането на ГПСОВ отпадните води ще се отвеждат чрез новопостроената и съществуващата канализация до река Дунав без пречистване. Така се третират отпадните води от всички производствени предприятия и от жителите на града. Не се допуска пускане на завода в експлоатация преди изграждане на градската канализационна система в района.
Дъждовните води от площадката на завода ще минават през каломаслоуловители и ще бъдат заустени в клона на дъждовната канализация на града, която ще бъде изградена от общината за нуждите на предприятията в района на Индустриалния парк. Тяхното количество без отчитане на изпарението и евапотранспирацията е от порядъка на 67 000 m³/a (2,1 l/s).

Реално от обекта няма директни емисии и зауствания във водни обекти. Заустваните в ГК отпадни води трябва да отговарят на нормите на “ВиК”-Русе (Наредба №7/2000 за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места). Тъй като на практика в ГК ще се заустват не производствени води, а битово-фекални води от работещите на обекта, не би трябвало да има никакви проблеми с пречистването им. Проблем може да бъде превишението на нормите за заустването в ГК без ПСОВ, които са: НВ=200 mg/l, БПК₅=400 mg/l, фосфати (като Р) = 15 mg/l, азот амонячен = 35 mg/l, нефтопродукти = 10 mg/l.

5.3. Геоложка среда
В разглеждания район са извършвани архивни инженерно-геоложки проучвания и има принципна яснота за геоложкия строеж. Разглежданият регион в геоложки аспект се отнася към Мизийската плоча. На повърхността залягат антропогенни (кватернерни) наслаги. Те са представени от типичен льос, представляващ сипкава, ронлива, макропореста маса. Той е образуван през средния плейстоцен. Пористостта му достига до 55%, а съдържанието на праховата фракция (0,05-0,01 mm) е над 45%. Дебелината му се изменя в широки граници (15-70 m). В льоса се съдържа диагенетично променен хумус. Край Русе са отбелязани 7 хоризонта разноцветен льос. Хоризонтите са отделени с погребани и деградирали почвени хоризонти. От строителен аспект льосът се отнася към особените почви (пропадъчни почви), които слягат допълнително и внезапно при намокряне. Това изисква специални мерки при фундиране.

От геоморфоложки аспект разглежданият район се отнася към Дунавската морфоструктурна зона – Източна морфографска област. Релефът в района на обекта е хълмисто-равнинен сводообразен с ветрилообразна долинна мрежа и слаборазвита долинна асиметрия.

Земната основа в района на инвестиционното предложение е изградена от отложенията на основата на льосовия комплекс. Те са представени в дълбочина последователно от предимно льосовидни глини (погребани почви и основни льосовидни глини), разделени с маломощни и нетипично представени льосови хоризонти. Основата на льосовия комплекс е практически непропадъчна, което е благоприятно за изпълнение на фундаментни работи. Доквартерната подложка се състои от напукани и окарстени варовици с аптска възраст, които се намират на 13-14 m от сегашния терен. Самият терен е модифициран вследствие на антропогенни дейности. Площадката е използвана като летище за селскостопанска авиация.
Районът се характеризира с отсъствие на плитки подземни води.

В района няма свлачищни, срутищни и ерозионни процеси. Няма заблатявания. Възможно е в зоните с льос все пак да има опасност от пропадъчност. Това изисква при проектиране на фундирането на сградите и съоръженията да се спазват препоръките на Норми за проектиране на плоско фундиране и Норми за проектиране на пилотно фундиране.

Съгласно сеизмичното райониране на България, разглежданият район попада в зона с интензивност VІІІ степен по скалата на М.Ш.К. – коефициент на сеизмичност 0,15. Това изисква съобразяване на строителните решения с Нормите за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони.
5.4. Отпадъци (количество и състав на отделените отпадъци през строителния период, в процеса на експлоатация, опасни отпадъци, третиране)