Таблица 5.2-3. Усреднени данни за замърсяване на р. Дунав преди и след гр. Русе (1997 г.)

От проведени през 1999 г. епизодични натурни изследвания в два пункта на реката (при пристанище Русе-Запад и при пристанище Русе-Изток) е установено, че показателите разтворен кислород, БПК₅, разтворени и неразтворени вещества, азот амониев и олово отговарят на изискванията за ІІІ-та категория водоприемници – техните стойности съставляват 0,5% от ПДК за амониевия азот и оловото, 15-17% от ПДК за БПК₅ и разтворените вещества и 43% от ПДК за неразтворените вещества. Установено е, че отношението на концентрациите на основните показатели за органично замърсяване преди и след заустванията на гр. Русе е под 1,0, което говори за добър самопречистващ ефект на реката. Установено е (чрез ретроспективен анализ), че самопречиствателната и асимилационна способност на речната екосистема в българския участък на реката са по-големи от интензивността на постъпване на органични вещества и биогенни елементи, поради което не се установява тенденция за прогресивно нарастване на замърсеността на река Дунав.

Анализът на натурните данни позволява да се направят следните изводи за състоянието на реката в разглеждания участък:

• 
  по принцип качеството на водите в реката отговаря на нормите за трета категория водоприемник (през последното десетилетие в района на гр. Русе качеството на водите е много добро). Проектната категория на реката е трета и всички усреднени показатели отговарят на нея като обикновено се грижат в границите до 20-25% от ПДК. Не са констатирани съществени изменения на средните концентрации на изследваните показатели във времето през последното десетилетие;
  
• 
  преобладаващите стойности на показателя разтворен кислород (над 90% от случаите) отговарят на І-ва категория водоприемник. По усреднените стойности на показателя разтворен О₂ качеството на водата на реката след града отговаря на водоприемник І-ва категория, въпреки липсата на пречистване на отпадъчните води. Средните стойности на разтворен О₂ варират около 9,5 mg/l;
  
• 
  надвишения са констатирани по показателите БПК₅ (много рядко и не повече от 6% над ПДК) и нефтопродукти (средно 9-10 пъти, но по някога и над 50 пъти над ПДК) – освен водният транспорт местни източници на това замърсяване са автотранспортът, бензиностанциите и нефункциониращите каломаслоуловители;
  
• 
  след град Русе се завишават показателите: хлорни йони (с около 20%, стойността им е около 6-7% от ПДК), сулфатни йони (с около 16%, стойността им е около 8% от ПДК), нитратен азот (с около 5%), фосфати (около 2 пъти), разтворени вещества (с около 19%);
  
• 
  органичното замърсяване е сравнително ниско: средните стойности на БПК₅ са около 25% от ПДК. Приносът на града за нарастването на този показател е по-малък от самопречиствателната способност на река Дунав в този участък. Стойности над ПДК са регистрирани инцидентно. В над 50% от случаите по този показател реката отговаря на водоприемник І-ва категория, а в почти 40% от случаите – на водоприемник ІІ-ра категория. Наднормени концентрации са регистрирани в около 6-7% от случаите. Окисляемостта след преминаване през града е средно 10% от ПДК=40 mg/l. В над 90% от случаите по този показател реката отговаря на водоприемник І-ва категория, а в останалите – на водоприемник ІІ-ра категория. Наднормени концентрации не са регистрирани. В разглеждания участък на река Дунав протича добро самопречистване на биоразлагащите се органични вещества (концентрацията на БПК₅ в българо-румънския участък на реката намалява с около 45%). Отношението на средните концентрации на главните показатели на качеството на водите преди и след град Русе е по-малко от 1,0 за БПК₅, нитратния и амониевия азот, което показва добро самопречистване на речните води;
  
• 
  средните стойности на амониевия азот се движат под 10% от ПДК. В почти 50% от случаите по този показател реката отговаря на водоприемник І-ва категория, а в останалите – на водоприемник ІІ-ра категория. Наднормени концентрации не са регистрирани. При нитратния азот тези стойности са около 25% от ПДК, а при фосфатите – 2-4% от ПДК;
  
• 
  не са констатирани проблеми с активната реакция на речните води, които са в нормите;
  
• 
  желязото средно не надхвърля 18-20% от ПДК, а медта – 4-5 % от ПДК. Няма достатъчно данни за степента на замърсяване с други тежки метали;
  
• 
  актуални данни за регисрирани случаи на микробиологично замърсяване няма, но по принцип се очаква влошаване на показателите колититър, ентерококов титър, микробно число в районите на заустванията. Следва да се отбележи, че това се обуславя от липсата на пречистване на отпадъчните битово-фекални води, което води до увеличаване на здравния риск за населението и водоползвателите.
  

Подземни води са формирани и в плиоценските пясъци и варовици, разпространени в тясна ивица между Русе и Силистра. За долен водоупор на тези води служат отложенията на понта – глини и песъчливи глини с дебелина 0,5-3,0 m. Водоносни са кварцовите пясъци на дака и варовиковият хоризонт на леванта. Те представляват общ водоносен ненапорен хоризонт. Нивото на тези води е на 20-40 m от повърхността. Подхранват се изключително от инфилтрация на валежна вода, която като премине през льоса се акумулира в пясъците и варовиците на плиоцена. Тези води се дренират главно в р. Дунав и по доловете във вид на извори с дебит средно 10 l/s. Подземната плиоценска вода, която се излива на повърхността, поддържа средния и минималния отток на Мартенския дол (разположен на 2,5 km източно от обекта. Част от тези води се изливат във варовиците на долната креда.

Модулът на подземния отток на плиоценските води е около 1,3 l/s.km². Те са предимно хидрокарбонатно-магнезиево-калциеви с повишено съдържание на натрий. Общата минерализация е около 0,7 g/l. Водата е твърда и много твърда.
Подземни води в барем-апта

Подземни карстови води са формирани и в отложенията на барема и апта, които представляват варовиков комплекс от почти чисти бели здрави, оолитни, напукани и окарстени варовици, които са покрити с кватернерни отложения – льос и алувия и плиоценски глини, пясъци и варовици. Подложката им е изключително от глинести варовици. При река Дунав варовиците са по-интензивно окарстени. Средната активна порестост е 2%, а водопроводимостта в района на Русе и с. Мартен достига 2000 m²/d. Дебелината на карбонатната задруга в периферната част не надхвърля 80 m. Водоносният хоризонт заляга към река Дунав, при което се създава ненапорен подземен поток. Водите са ненапорни карстови. Градиентът на потока е от 1 до 3,5 ‰. Нивото на подземната вода варира от 3-4 до 60-80 m от повърхността. В ивицата край долината на река Дунав водното ниво се намира под влиянието й. Подхранването на тези води е основно от валежите (директно или косвено). Друг източник на подхранване са повърхностните води, които се инфилтрират през дъната на речните корита и формират само временен отток. Карстовите води се дренират основно към р. Дунав директно чрез непосредствено изливане или индиректно през алувиалните отложения на реката. В хидроложко отношение водосборният басейн се отнася към област с умерено-континентален климат с относително високи разлики през зимата и лятото, както по отношение на температурата, така и спрямо направлението и интензивността на вятъра. Валежите са относително необилни (585 mm/a). Средната годишна продължителност на валежите е 718 часа, средният брой дни с валеж е 139 в т.ч. с зъжд – 114 дни и 25 дни със сняг, т.е. преобладава дъждовното подхранване. Най-много са валежите през юни (80 mm), а най-малко през февруари и октомври (37 mm).

Модулът на подземния отток е средно 3 l/s.km². Динамичните запаси са около 20 l/s. Водата е хидрокарбонатно-калциево-магнезиева, прясна с обща минерализация от 0,436 до 0,997 g/l. Подземните води от този хоризонт не са добре защитени от повърхностни замърсители. Използват се предимно за промишлено водоснабдяване.
Подземни води в района на обекта

Според извършени инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания в близост до района на обекта подземните води се установяват на дълбочина над 10 m и усложнения от хидрогеоложки характер не се очакват. Земната основа е изградена от льос. В льосовия комплекс не се съдържат подземни води, но високата му макропорестост е предпоставка за инфилтриране през него на замърсени води до карстовия водоносен хоризонт. Докватернерната подложка е изградена от напукани и окарстени варовици на апта, които се установяват на около 13-14 m от терена.

Обектът не е разположен на заливаема територия. Не се очакват никакви затруднения от хидрогеоложки и хидроложки характер при строителството и експлоатацията на обекта.

Площадката не попада в СОЗ на водоизточници. По принцип съществуват предпоставки за водоснабдяване на разглеждания район с подземни води от водоносния хоризонт в окарстените долнокредни карбонатни седименти. Инвеститорът на този етап не предвижда използване на подземни води.

За замърсяването на подземните води може да се съди по данните за качество на водите, използвани за питейно-битови цели. Плитките подземни води са уязвими на замърсяване. Установено е, че местен водоизточник в сравнително близкото до обекта с. Мартен е замърсен трайно с нитрати (вследствие на селскостопански дейности). Други данни за замърсяване на подземните води в района няма.