Обща стратегия за прилагане на директива (2000/60/EC) наръчник №11 процес на планиране



страница5/22
Дата30.11.2018
Размер2.99 Mb.
#106524
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

2004

2009

1.

3


8

9

4

5

6


2

7

Фигура 5.2. – Имплицитни икономически функции на икономическия анализ.




  1. Първоначално характеризиране на изкуствени и силно променени водни обекти /Приложение ІІ/;

  2. Регистър на защитените райони /Член 6/ - Определяне на стопански значимите видове

  3. Наименование на изкуствените и силно променени водни обекти /Член 4.3/. Оценка на „значителните неблагоприятни влияния” (HMWB) и по-добрите екологични възможности (AWB + HMWB). Непропорционални разходи не се разглеждат.

  4. Удължаване на сроковете за постигане на целите /Член 4.4./ - Оценка на „непропорционалните разходи”;

  5. Установяване на не толкова строги екологични цели като резултат от човешка дейност /Член 4.5: - Оценка на „ползите” и „непропорционалните разходи”;

  6. Преценка за влошаването или непостигането на добро състояние в резултат на нови промени или нова устойчива строителна дейност на хората /Член 4.7/ - Оценка на „непропорционалните разходи;

  7. Информиране и консултиране на обществеността „Член 14/;

  8. Програма от мерки /Член 11, Приложение VІІ/;

  9. План за управление на речния басейн /Член 13, Приложение VІІ/.

Източник : WFD CIS – Наръчник № 1 - WATECO

5.1. Втори елемент: Определяне на екологичните цели
Вторият елемент в осъществяване на процеса на планиране включва определяне на екологичните цели, основно на базата на Член 4 от РДВ /Виж Приложение 2/.
Директивата определя следните основни екологични цели за повърхностните водни обекти:

  • да се предотврати влошаването на тяхното състояние;

  • да се възстановят до добро състояние на повъхностните води /или добър екологичен потенциал за силно променените и изкуствените водни обекти/ до 2015 година и

  • да се извършат необходимите мерки с цел прогресивно намаляване на замърсяването от приоритетни субстанции и прекратяване или ликвидиране на емисиите, отделянията и загубите на приоритетно опасни субстанции.

За подземните води:



  • Осъществяване на мерки, необходими за предотвратяване или ограничаване на попадането на замърсители в подземните води и предотвратяване на влошаването на състоянието на всички обекти на подземните води;

  • Защита, разширяване и възстановяване на всички обекти на подземни води, осигуряване на баланс между водочерпене и зареждане на подземните води с цел постигане на добро състояние на подземните води най-късно до декември 2015 година и

  • Осъществяване на мерки, необходими за ограничаването на всички значими и устойчиви възходящи тенденции в концентрациите на всякакви замърсители, причинени от въздействието на човешка дейност с цел прогресивно намаляване на замърсяването на подземните води.

За защитените райони:




  • Не по-късно от декември 2015 постигане на съответствие със специфичните стандарти и цели, определени в законодателството на Общността, съгласно които са били определени отделните защитени райони;

  • Постигане на съответствие с целите за добро състояние до декември 2015 година, освен ако няма закъснение или не са зададени по-малко строги цели, ако всички необходими подобрения на състоянието на водите не могат да бъдат резонно постигнати до 2015 година.








Внимание! Класификационни схеми
Крайната цел на РДВ е постигането на „добро състояние на водите”.

Състоянието на обектите на повъхностни води ще се определя от по-лошото му химическо или екологично състояние.

Химическото състояние описва дали концентрацията на даден замърсител надвишава или не стандартите, зададени на европейско ниво.

Екологичното състояние по принцип е измерител на ефекта на човешката дейност върху водите.

Състоянието на подземните води ще се определя от по-лошото им химическо и количествено състояние.

Основната цел на дефинирането на екологичните цели е да се зададат цели и задачи, които да служат като основа при съставянето на програми от мерки. Целите и задачите трябва да са зададени в контекста на дългосрочната визия за ОРБ и да се разглеждат като стъпки, чрез които да се постигне тази визия чрез конкретен процес на планиране.



При определени обстоятелства могат да се определят различни цели чрез процеса на планиране на речния басейн, например за водни обекти, за които възстановяването на доброто им състояние би било технически невъзможно или непропорционално скъпо. За повърхностните води, определени като силно променени или изкуствени, целите за тяхното състояние, които трябва да бъдат постигнати към 2015 година, са добър екологичен потенциал и добро химическо състояние на повърхностните води.





Внимание! Граници трябва да бъдат определяни за всеки екологичен регион
Процесът на унифициране на методите на мониторинг, разработен от Европейската комисия, ще бъде ключов елемент за определяне на висок екологичен статус и границите между висок и добър, както и между добър и умерен. Съществува специален докемунт – Наръчник, как на тази основа да се създаде мрежа за унифициране на методите на мониторинг, разработен от WG 2.5. (WFD CIS - Наръчник № 6).






Внимание! Класификация на силно променени и изкуствени повърхностни водни обекти
Независимо че са определени като силно променени, водните обекти въпреки това трябва да постигнат добро химическо състояние и добър екологичен потенциал.

Максималният екологичен потенциал определя сравнителните състояния, отчитайки всички мерки по намаляване на замърсяването, които нямат значителен неблагоприятен ефект върху определената употреба или по-широко върху околната среда.

Добрият екологичен потенциал се определя като лек „дефицит” в сравнение с максималния екологичен потенциал, които тези обекти могат да постигнат.

Задаването на екологични цели може да се разглежда като един от ключовите елементи от изпълнението на РДВ, а също и от нейния процес на планиране. Както бе обяснено по-горе, задаването на цели в контекста на РДВ означава вземане на решения за прилагането на различните опции от Член 4. Определянето на екологичните цели е не само въпрос на това какъв точно трябва да бъде статуса на определен воден обект /а не статуса на целия басейн/, но също така и въпрос кога този статус трябва да бъде постигнат. Ето защо изразът „определяне на цели” се използва, за да се направи разграничение между това, както е определено като цели в самата РДВ и както – по преценка на органите, отговарящи за речния басейн. Тъй като процесът, необходим по силата на Член 4, е доста комплексен, сметнахме за полезно в настоящия Наръчник да дадем по-подробно обяснение на задачите за изпълнение и на стъпките, които трябва да се предприемат, под формата на схема, представена по-долу.






Схема на управление на повърхностни водни обекти съгласно Член 4, на база система Б




Характеризиране съгласно Приложение ІІ

Силно променени

Преходни води

Крайбрежни

Речни

Езерни

Изкуствени ВО



Диференциация, направена на базата на факторите, посочени в Приложение ІІ




Надм.височина

Площ

Геология

Дълбочина

Други






Член 4.6. Временно влошаване



Сравнителни условия, съгласно Приложение ІІ




Модели


Сравнителни данни

Палеоложки данни

Мнение на специалисти

Други






Класификация на статуса, съгласно Приложение V




Лош

Слаб

Умерен

Добър

Висок





Член 4.7
Нови промени




Ако е налице риск Добър статус да не може да се постигне до 2015 г., това се разглежда в Член 4.3 – 4.5






Влошаването на статуса се разглежда в Чл. 4.6 – 4.7 /В сила за всички класификации на статуса/



Член 4.4 Удължен срок


С


Да, водата отговаря на изискванията, за изключение съгласно Чл. 4.4.
рокът може да бъде удължен за целите на отложеното постигане на целите, при условие, че не се появи по-нататъшно влошаване поради поне една от следните причини: 4.4. а; 1/ техническа осъществимост; 2/ непропорционални разходи; или 3/ естествени условия. Удължението за точки 1/ и 2/ принципно е ограничено до 6 – 8 години.

Не, водата не отговаря на изискванията за изключение

съгласно Член 4.4.




Член 4.3 Изкуствени или силно променени повърхностни водни обекти (AWB, HMWB)

Д


Да, водата отговаря на изискванията за изключение съгласно Чл. 4.3.
аден воден обект може да се разглежда при обозначаването като силно променен, когато промените в хидроморфологичните характеристики, необходими за постигането на добър екологичен статус (GES) биха имали значителен отрицателен ефект върху определените употреби или на по-широката околна среда /Член 4.3.а/.
М
Да, водата отговаря на изискванията за лючение и може да постигне Добър екологичен потенциал
огат да се определят като
AWB или HMWB, когато е отчетен 4.3.б: че няма значително по-добри екологични възможности.

Не, водата на отговаря на изискванията Да, водата отговаря на изискванията

За изключение съгласно Член 4.3 съгл. Член 4.3, но не може да

Получи добър екологичен потенциал

До 2015 година




Не, водата не отговаря на изискванията за изключение съгл. Член 4.3
















Член 4.4 Удължен срок

(Виж по-горе)












Н
Да, водата отговаря на изискванията за изключе-ние съгл. Член 4.3
е, водата не отговаря на изискванията за изключение съгл. Член 4.4




Член 4.5. Специфични водни обекти
По-малко строги екологични цели могат да бъдат постигнати за специфични водни обекти, когато са изпълнени изистванията на Член 4.5.а/екологични и социално-икономически нужди не могат да бъдат постигнати с други средства, б/ е постигнат най-високия екологичен и химически статус и в/ не се наблюдава по-нататъшно влошаване.

Могат да бъдат класифицирани като Специфични водни тела, когато член 4.5.г е взет предвид: че че няма значително по-добри екологични възможности.






Фигурата е опростен модел на Член 4. За пълна информация виж Директивата.





Член 4.6. Временно влошаване

Временно влошаване на статуса не представлява нарушение на Директивата, ако това е в резултат на изключителни обстоятелства или на обстоятелства, които са могли да бъдат предвидени и когато всички изисквания на Член 4.6.а, б и в са спазени. Например, всички практически стъпки са предприети и мерките, които ще се вземат, са включени в програмата от мерки.



Член 4.7. Нови промени
Непостигането на добър статус или непредотвратяването на влошаване не представляват нарушение на Директивата, ако са в резултат на нови промени във физическите характеристики или...
Непредотвратяването на влошаване от висок на добър статус е резултат от нови устойчиви застроителни дейности на хората и ако всички следни условия са спазени: а/ Предприети са всички практически стъпки, б/ Причините за промените са посочени в ПУРБ, в/ Причините за промените са от преобладаващ обществен интерес.
Могат да бъдат класифицирани като нови промени, когато Член 4.7.г е бил отчетен и няма значително по-добри екологични възможности.

5.3 Трети компонент: Изработване на мониторингови програми
Мониторинга е задача, тясно свързана с оценяването на риска и ефективността на предприетите мерки, за постигане на целите по околната среда в процеса на планиране. Специфичните изисквания за мониторинг могат да бъдат открити в Член 8 (вж. Приложение 2).
Директивата в нейното Приложение V, описва три типа мониторингови програми с различни информационни цели::

  • Наблюдателен мониторинг, който в основни линии е посветен на подобряване на оценката на тези площи, които са заплашени да не изпълнят Целите на Директивата и които не ги изпълняват. Тук е включен мониторинг на повърхностни водни площи и на химичния състав и замърсяващите течения на подпочвените води;

  • Оперативен мониторинг, който е изключително насочен към онези водни площи, които на базата на програмите за оценка на риска и наблюдателния мониторинг са в риск да не успеят да постигнат Целите по околна среда на Рамковата Директива. Оперативния мониторинг трябва да се базира на показатели, които са чувствителни към идентифицираните проблеми. Тази програма също така трябва да включва и мониторинг на нивото на подпочвените води, за да се открият рисковите подпочвени води според тяхното ниво;

  • Изследователски мониторинг, който се ползва за да се установи защо определена водна площ е в риск и за да помогне при изработването на подходящите мерки за управление





Внимание! Към Общата Стратегия за Изпълнение е изработен специфичен Ръководен документ (Обща стратегия за изпълнение на Рамковата директива за водите- Ръководство No. 7) по отношение на мониторинга за Рамковата директива за водите(РГ 2.7)

Изисква се прилагане на мониторингова програма (член 8) за повърхностни и подпочвени води до края на 2006г. Мониторинга върху статуса на водата трябва да бъде действащ до 2006г. По-точно той включва определяне на въпросните обекти и таблиците за оценяване статуса на водите и извършването на сравнителен анализ на европейско ниво (Интеркалибриране). Мониторинговата система трябва да е съгласувана с изискванията на Директивата и до 2006 г. да е в сила.



5.4 Четвърти компонент: Анализ на пропуските

Трябва да се вземе предвид анализ на пропуските по отношение на реализираните резултати при оценяването на настоящия статус (първа стъпка) и да се сравнят те с целите по околната среда (определени при стъпка две).







Внимание! Анализът на пропуските трябва да се проведе, като се има предвид, че Директивата е по-обширна и амбициозна от бившото Европейско законодателство за водите.

Предишното Европейско законодателство за водите имаше за цел да предпази части от водната среда от замърсяване и да предпази водната среда от някои особено опасни вещества. Директивата предлага по-обширни екологични цели, изработени, за да предпазват и където е необходимо да възстановяват водните екосистеми.

Ефективният анализ на пропуските изисква солидни данни, информация и знания. За да се повиши ефективността на тази дейност, информацията трябва да бъде обединена например във формата на показатели и системи за сравняване на положителните практики. Всъщност, съществуващата информация е често достатъчна, за да се започне, но е трудно да се интегрира в едно цяло. Един от ключовите елементи е да се оцени това което е налично в съпоставка с информацията, от която наистина има нужда.





Внимание! Характеризирането на областите на речните басейни служи предимно в помощ на анализа на пропуските. Инструментите за анализиране на пропуските първоначално трябва да подпомогнат инструментите за оценяването на настоящото състояние, като ГИС, експертни системи, математически модели и др., които не могат да се ползват при анализиране на пропуските, когато няма точни данни.


Различни инструменти за анализ могат да помогнат тук, но не трябва да се забравя, че анализа на пропуските не може де разчита само на количествена информация. Още повече, че тези методи трябва да бъдат прозрачни и гъвкави, да насърчават участието на обществеността и да улесняват процесите по договаряне.







Внимание! Резултатите от анализа на пропуските ще предоставят информация за придобиване на общ поглед върху основните и най-важни проблеми за управление на водите в областта. (Изисква се от Член 14(1)).


Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница