Обща стратегия за прилагане на директива (2000/60/EC) наръчник №11 процес на планиране


Първи елемент: Оценка на сегашното състояние и предварителен сравнителен анализ



страница4/22
Дата30.11.2018
Размер2.99 Mb.
#106524
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

5.2. Първи елемент: Оценка на сегашното състояние и предварителен сравнителен анализ
Първоначалният етап на процеса на прилагане на Рамковата директива за водите може да се нарече „Определяне на обстановката” и означава определяне на Областите на речния басейн, извършване на сътветни административни мероприятия за координиране на дейностите и определяне на компетентните органи.
В съответствие с това първият елемент на процеса на планиране е да се опишат характеристиките на всяка Област от речния басейн. Това изискване е описано в Член 5 /Виж Приложение 2/.
Следователно, оценката относно настоящото състояние на водите се основава на следните четири задачи:

  • Общо описание на областта от речния басейн, което трябва да включва установяване на сравнителни условия за повърхностните води;

  • Регистриране на защитените области;

  • Установяване на значителните въздействия и оценка на тяхното влияние;

  • Икономически анализ на водопотреблението.

Тези задачи трябва да се изпълнят до 22 декември 2004 г. и да се докладват на Комисията не по-късно от 22 март 2005 г.








Внимание!
Общото описание на ОРБ е важно, тъй като то ще послужи като основа на последващия процес.

Общото описание на ОРБ включва включване на крайбрежни водни обекти към областите. Член 2 /7/ от РДВ определя крайбрежните води като простиращи се на морска миля от териториалната изходна линия.


Общите подземни води трябва да се включват само в една ОРБ. Това е съществената разлика в сравнение с крайбрежните води, за които Директивата допуска да бъдат включени в повече от една ОРБ.






Внимание! В рамките на Общата стратегия за прилагане са разработени следните специални документи:

  • Ръководство за Определяне на водните обекти (WFD CIS - Наръчник № 2);

  • Информационен документ за определяне на областите на речния басейн (WG 2.9);

  • Установяване на сравнителни условия и класификационни граници за екологичния статут на вътрешните повърхностни води (WFD CIS – Наръчник № 10 от WG 2.3);

  • Типология, сравнителни условия и класификационни системи за преходни и крайбрежни води (WFD CIS Наръчник № 5 от WG 2.4).


Освен това, в процес на подготовка е и специфично Ръководство по заблатени територии, който се очаква да бъде завършен през 2003 г.

При всички водни тела трябва да се постигне добро състояние, освен ако не се приложи частична отмяна. Всеки воден обект трябва да се охарактеризира в съответствие с екорегионалните типове /система А/ или с различаването на водните обекти по типове, прилагайки различни задължителни и незадължителни фактори /система В/. Тази работа ще осигури основата за по-нататъшни действия, за да се определи както ще означава „добро състояние” за всеки „тип”.


Съгласно Директивата е необходимо да се установи какви биха били съответните аспекти на характеристиките на водните обекти, ако „нямаше или имаше само незначителни промени” в обекта, причинени от човешка дейност. В Директивата тези почти незасегнати състояния се наричат сравнителни състояние

Сравнителните състояниеия също трябва да бъдат включени в общото описание на ОРБ и трябва да бъдат подбрани в съответствие с химическите и хидроморфоложките характеритики и да бъдат оценени по-специално от количествена гледна точка въз основа на биологични параметри. Сравнителните състояния трябва да бъдат определени за всеки качествен елемент и за всеки тип воден обект с оглед да може да се изчисли съотношението на екологичното качество и да се определи класът на всеки повърхностен воден обект. Те трябва да бъдат включени също в общото описание на ОРБ и трябва да бъдат подбрани в съответствие с химическите и хидроморфоложките характеритики и да бъдат оценени по-специално от количествена гледна точка въз основа на биологични параметри. Характеризирането на повърхностните води изисква страните-членки да разработят сравнителна мрежа за всеки тип повърхностен воден обект. Ако няма наличие на сравнителни води, сравнителните състояния биха могли да се основават на модерилане или на експертна преценка.


В определени случаи няма да е възможно да се постигне „почти незасегнато състояние” на водния обект заради значителни физически промени, извършени по него, позволяващи дейности като напояване, подаване на питейна вода, производство на електроенергия, корабоплаване и т.н. Директивата отчита, че в някои случаи ползите от подобни употреби трябва да бъдат сдържани и ако бъде изпълнена серия от критерии, тя позволява тяхното определяне като изкуствени или силно променени водни обекти.
Сравнителните състояния на изкуствените или силно променени водни обекти от повърхностни води е „максималният екологичен потенциал”, който трябва да произтича от типа на водния обект, който е най-сходен на незасегнатия обект от повърхностни води.





Внимание! Първото характеризиране на водните обекти може да включва също временно определяне на изкуствени или силно променени водни обекти.

Определянето на изкуствени или силно променени водни обекти може да се разглежда също като изключение от „целта за добър екологичен статус”, но тази задача е необходима за плана за управление на речния басейн, в който окончателното определяне се прави преди Декември 2009 г. Във всички случаи междинно определяне на изкуствените и силно изменени водни обекти може да се предприеме до 2004 година, а формалното обозначаване – до 2009 година.








Внимание!
В рамките на Общата стратегия за прилагане е разработен специален документ Ръководство за определяне и обозначаване на силно променени и изкуствени водни обекти(WFD CIS - Наръчник № 4 от WG 2.2);

Директивата осигурява защита от най-висок стандарт чрез обозначаване и регистриране на защитените области. Защитени области са онези, които са обозначени като изискващи специална защита по смисъла на законодателството на ЕС, или за защита на техните повърхностни води или подземни води, или за консервиране на местообитанията и видовете, които пряко зависят от тези води. До края на 2004 година ще се публикува също регистър на защитените области в рамките на областта /член 6 и Приложение ІV/.

По силата на Член 4 от Директивата за отделните защитени области за отделните защитени области трябва да се спазват стандартите и целите, които са били зададени за тях, за 15-годишен срок след влизане на Директивата в сила, ако друго не е определено от законодателството на Общността, съгласно което те са били определени.
Регистърът на защитените области, изискван по силата на член 6, трябва задължително да включва следните типове защитени области:


  • области, определени за водохващане, предназначено за човешка консумация;

  • области, определени за защита на стопански значими водни видове;

  • водни обекти, определени като рекреационни води;

  • чувствителни за храните области; и

  • области, определени за защита на местообитаването или на видовете, в които поддръжката или подобряването на състоянието на водата е важен фактор за тяхната защита.

Долната таблица представя законодателството на Общността, имащо най-голямо отношение към всеки един тип.




Защитени области

Законодателство на общността

Водохващане, определено за човешка консумация

Директива за водохващане на повърхностни води (75/440/ЕЕС)

Защита на стопански значими водни видове

Акватория, богата на миди и ракообразни, определена по силата на Директива за акваторията, богата на миди и ракообразни (79/923/ЕЕС)

Рекреативни води

Води за къпане, определени по силата на Директива за водите за къпане (76:170/ЕЕС)

Чувствителни за храните области

NVZ, определени по силата на Директива за нитратите (91/676/ЕЕС) и чувствителни области, определени по силата на Директива за пречистването на градски отпадни води (91/272/ЕЕС)

Защита на местообитанията и видовете

Земи по Натура 2000, определени по Хабитат Д

В общи линии защитените области са получили своя статут по силата на специално законодателство на Общността, според което тези области са определени или дефинирани. Освен това, смята се, че няма да е необходима специална власт, която да „назовава” новите категории или защитените области, въпреки че е необходима власт, която да спесифицира защитените области, към които да се прилагат разпоредбите на Член 6 /и след това на Член 4/.


Изключение от това общо правило засяга член 7 /води, използвани за водочерпене на питейна вода/, който регламентира нова разпоредба за определяне на всички водни обекти, използване за водохващане на питейна вода и на обектите, предназначени за такава бъдеща употреба.
Определянето на значителни антропогенни настоящи и предвиждани въздействия и оценката на тяхното влияние се основава на Приложение ІІ /1.4./ от РДВ. След като бъдат установени основните въздействия, ще се направи оценка, за да се предвиди как те могат да се отразят върху водните обекти, т.е. как ще повлияят върху постигането на целите за качество на околната среда. Чувствителността на състоянието на повърхностните водни обекти към въздействията може да се получи, използвайки както данните от мониторинга, така и техники на моделиране.






Внимание! В рамките на Общата стратегия за прилагане е разработен специален документ за арализ на въздействията и влиянията в съответствие с РДВ (WFD CIS - Наръчник № 3 от WG 2.1);

Както при повърхностните, така и при подземните води, макар че изискванията са формулирани малко различно, подходът по същество е един и същ. Това означава да се събере наличната информация за въздействията върху водните оекти и да се оцени влиянието на тези въздействия върху водните обекти и риска от тях, ако не бъдат спазени целите за състоянието на околната среда, зададени за водните обекти.


Всъщност, това, което Директивата изисква от определянето, е оценка кои водни обекти са в рисково положение да не могат да постигнат екологичните цели. Тази информация ще се използва, за да се определят програмите от мерки и да се разработят програми за мониторинг.
Оценката на риска за подземните води отчита, че възстановяването на подземните води може да отнеме доста време след като бъдат замърсени. Ако постигането на добро състояние до 2015 година технически е невъзможно или несъответстващо скъпо, могат да се установят по-ниски цели. Подземните водни обекти, за които ще се определят такива по-ниски цели, трябва да бъдат определени и ще изискват оценка на възможността за естествено или изкуствено подпомогнато възстановяване. Използването на частични отмени е предмет на редица тестове, които трябва да бъдат докладвани на Комисията в RBMP.






Внимание!
В рамките на Общата стратегия за прилагане е разработен специален документ Ръководство за Статистическите аспекти на определянето на тенденциите в замърсяването на подпочвените води и обобщаване на резултатите от мониторинга (WG 2.8). Тъй наречената дъщерна директива за Подпочвените води се очаква да бъде приключена през 2003 година.

През 2004 година е необходимо временно определяне на HMWB на базата на значителните хидроморфоложки изменения. Оценката на риска за повърхностните водни обекти ще определи дали влиянието на хидроморфоложките изменения в повърхностните обекти биха могли да попречат на постигането на добро състояние на околната среда.


Ако постигането на добро състояние на околната среда се смята за несигурно, ще се наложи допълнителна оценка след 2004 година, за да се определи какви подобрения в хидроморфоложките условия ще са необходими, за да се постигне добро състояние на околната среда и дали тези подобрения биха имали значително неблагоприятно отражение върху активно свързаните с промяната /временна отмяна на базата на непропорционални разходи/. Резултатът от тази оценка на риска от неизпълнение на целите е индикация на HMWB. На този етап ще се наложи провеждане на трета оценка, за да се определи риска HMWB да не постигне добър потенциал на околната среда.






Внимание! През 2004 г. се изисква само първата оценка на риска от непостигане на целите.
Резултатите от мониторинга ще презицират този риск през 2005 – 2006 г. /потвърждаване на риска или не/. Мониторингът е задача, която най-общо е свързана с оценката на риска. Специалните изисквания към мониторинга могат да се намерят в Член 8 /Виж Приложение 2 на настоящия документ/. Резултатите от мониторинга са необходими, за да се реши дали е необходим, за да се направи бъдеща оценка.








Внимание! Оценката на риска е един от основните инструменти в процеса на планиране на речния басейн.
Ако всяко въздействие може да бъде надеждно определено, а неговото влияние точно предвидено, мониторингът би бил излишен. Оценката на риска обаче никога не може да бъде перфектна. Тя винаги трябва да бъде проверявана. Оценката на риска, извършена до края на 2004 г. ще даде оценка кои водни обекти биха били в рисково положение да не могат да постигнат екологичните цели. Програмите за мониторинг трябва да осигурят информацията, която е необходима за допълване и валидиране на тези оценки и за установяване на статуса на обектите в потвърдено рисково положение.

Заблатените екосистеми са елементи на екологично и функционално значими части на водната среда, с потенциално важна роля, която играят, подпомагайки постигането на устойчиво управление на речния басейн. Рамковата директива по водите не регламентира екологичните цели за заблатените райони. Заблатените райони, обаче, които зависят от повърхностните водни обекти, формират част от повърхностен воден обект или са Защитени области, ще извлекат полза от задълженията на РДВ за защита и възстановяване на статуса на водите. Съответните дефиниции са разработени в WFD CIS – Ръководство № 2 за водни обекти и са разгледани по-нататък в Ръководството за заблатените райони /в момента в процес на подготовка/.

Въздействията върху заблатените райони /например физически промени или замърсяване/ могат да доведат до отражения върху екологичния статус на водните обекти. Мерките за управление на тези въздействия следователно може да трябва да се разгледат като част от плановете за управление на речния басейн, при което те трябва да отговарят на екологичните цели на Директивата.
Създаването и оздравяването на заблатените райони може при подходящи обстоятелства да предложи устойчиви, рентабилни и социално приемливи механизми, които да спомогнат за постигане на екологичните цели на Директивата. В частност, заблатените райони могат да съдействат за отслабване влиянието на замърсяването, да допринесат за смекчаване на влиянието на засушаванията и наводненията, да спомогне за постигане на устойчиво управление на крайбрежните води и да насърчи възстановяването на подземните води. Важността на заблатените райони в рамките на програмите от мерки е разгледана допълнително в отделен хоризонтален материал Ръководство по заблатени райони /в процес на подготовка/.

Икономическият анализ на водоползването е описан основно в Член 9 и Приложение ІІІ на РДВ /Виж Приложение 2/.








Внимание!
В рамките на Общата стратегия за прилагане е разработен специален документ (WFD CIS - Наръчник № 1) по „Икономика и околна среда – Предизвикателства на прилагането на РДВ” (WG 2.6).

Сравнението между разгледаните икономически елементи на Директивата и съдържанието на Приложение ІІІ от РДВ показва, че не всички елементи на икономическия анализ, необходими да подкрепят прилагането на икономическите елементи на Директивата, са специално формулирани в Приложение ІІІ.


Прави се разлика между експлицитната и имплицитната функция на икономическия анализ, като терминът експлицитна се отнася до икономическите елементи, които са специално очертани в Член 5 и Приложение ІІІ /виж фигура 5.1/, а терминът „имплицитна” се отнася до позоваването на икономическите моменти в други части от текста на Директивата, които също ще изискват известен икономически анализ, който не е бил споменат в Член 5 и Приложение ІІІ /виж долните фигури/.

2004

2009



2.

3.

9.

11.

10.



4.

5.

6.







7.



8.




  1. Икономически анализ на водопотреблението

  2. Да предостави достатъчно информация за оценка на нивото на възвращаемост на разходите за водни услуги /Приложение ІІІ/

  3. Да предостави достатъчно информация за орледеляне на потенциалните разходи за мерките /Член 5 и Приложение ІІІ/

  4. Извършване на необходимите изчисления за отчитане на принципа за покриване на разходите чрез използване /когато е необходимо/ на: а/ оценка на обемите, цените и себестойността на водните услуги; б/ Оценка на настоящите и предвижданите инвестиции; в/ социален, екологичен и икономически ефект от възстановяването

  5. Отчитане на дългосрочните прогнози за търсенето и предлагането на вода в РДМ

  6. Даване на преценка относно най-рентабилната комбинация от мерки.

  7. Докладване за предприетите стъпки и мерки за изпълнение на Член 9 /стимулиращо ценообразуване, покриване на разходите, частична отмяна/;

  8. Включване на необходимите мерки по ценообразуване в програмата от мерки;

  9. Програма от мерки /Член 11, Приложение VІІ/

  10. Информиране и консултиране на обществеността /Член 14/

  11. План за управление на речния басейн /Член 13, Приложение VІІ/.

Фигура 5.1. Експлицитни икономически функции на икономическия анализ







Внимание! Икономически анализ, предприет до 2004 г.
2004 година е първият основен срок, насочен към характеризиране на областите на речния басейн, както първоначално са определени в Член 5 и съответните Приложения на Директивата. Ето защо 2004 година е и първият етап на икономическия анализ, изискващ всяка област на речния басейн:

- Да предприеме икономически анализ на водопотреблението – основната цел е да се оцени колко важна е водата за икономиката и социалното развитие на областта на речния басейн. Анализът трябва да трасира пътя за определяне на значимите въпроси, свързани с водите, които ще се докладват на обществеността до 2007 година;

- Да проучи динамиката на речния басейн и предоставяне на икономически данни за разработването на основен сценарий – Икономическият анализ ще оцени прогнозите за главните икономически двигатели, които има вероятност да повлияят върху въздействията и по такъв начин върху статуса на водите;

- Да оцени актуалните нива на покриване на разходите за водни услуги съгласно Член 9 на Рамковата директива за водите – Основните елементи, които ще се проучват, включват състояние на водните услуги, степента на покриване на разходите /финансови, екологични и ресурсни разходи/ за тези услуги, институционална организация за покриаване на разходите и участие на основното водопотребление в разходите за водни услуги;

- Да подготви анализ на рентабилността – Предлага се данните да се съпоставят с разходите за евентуалните основни мерки след 2004 в разработването на плановете за управление на речния басейн.

- Да предложи дейности за разширяване на информацията и познавателните основи – Ще се определят практически стъпки и мерки за попълване на основни пропуски в икономическата информация и познание – както на тези, определени по време на характеризирането на речния басейн, така и на тези, които има вероятност да възникнат при предприемането на анализа на рентабилността.



Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница