РАЗДЕЛ 4. НЯКОИ СЪОБРАЖЕНИЯ, КАСАЕЩИ ОБОСНОВАНИЯ ПРОЦЕС НА ПЛАНИРАНЕ

Планирането е инструмент или работна методология за подготовка на вземането на решения с цел подобряване използването на наличните ресурси за постигане на определени цели. То изисква познаване на действителността, по която работи и способност за оценка както на очакваните резултати, така и на процесите, чрез които те могат да се постигнат.

Внимание! Мислете глобално и действайте локално. Според установената „добра практика”, специалистите по планиране на речния басейн и ръководителите трябва да изградят някои пресечни принципи във всички елементи на тяхната работа, за да се гарантира, че изискваните координация и последователност за постигането на ефективни резултати действително са постигнати.

• 
  Дългосрочна визия за ОРБ;
  
• 
  Познания и управление на информацията. Необходимостта от укрепване на потенциала;
  
• 
  Интегриране на оперативно ниво. Връзки с другите политики на планиране;
  
• 
  Оптимално определяне на сроковете.
  
• 
  Подходящ инструментариум.
  

Представата за това каква ще бъде ОРБ в бъдеще може да помогне да се определят мерките, които трябва да се предприемат в перспективата на устойчивото развитие, като по този начин водните ресурси останат в достатъчно количество и качество за бъдещите поколения.

Член 1 от Директивата подчертава необходимостта от поощряване на устойчиво водоползване въз основа на дългосрочна защита на наличните водни ресурси.
Работата по дългосрочната визия за ОРБ е важен инструмент:

• 
  за постигане на споразумение между органите и участниците в проекта по целите;
  
• 
  след това за планиране на необходимите действия за постепенно постигане на тези цели.
  

Стабилното дългосрочно планиране също е много важно за справка по време на целия процес на изпълнение. В края на разглеждания период постигнатият напредък може да бъде сравнен с първоначалната визия, така че да се направи ревизия на мерките, ако е необходимо.

• 
  Отправен сценарий
  

• 
  Контролен мониторинг
  

• 
  Отчитане на естественото забавяне при пренасянето на замърсители и обновяване на ресурсите.
  

Сериозното управление на информацията и анализът изискват потенциал. Потенциалът в общи линии се дефинира като способност на инструментите да предприемат действия. Отчитайки сложността и комплексния характер на WFD от особена важност е потенциалът за действително осъществяване да се развие до максимална степен всред всички включени действащи лица. Общите елементи в програмата за укрепване на потенциала може да включи повишаване на обществената информираност /например да се помогне на съвета по сигурност за постигане на целите на управлението на речния басейн/, неформален трансфер на „ноу-хау” /например чрез обмен на опит между ръководителите по управление на речния басейн/, и формално обучение /например в областта на специализирани техники за мониторинг/, както вътрешни, така и външни. Конкретните нужди обаче ще се различават в отделните страни и в отделните речни басейни, и в частност в съответствие с различните социално-икономически условия или конкретните установени въпроси, свързани с управление на водите. В този случай следните аспекти имат отношение:

• 
  Необходимост от укрепване на потенциала /започвайки от повишаване на информираността/ в икономическите сектори и неправителствените организации, както и всред длъжностните лица, специалистите по планиране и администраторите;
  
• 
  Необходимост от разширяване на обмена на информация и опит между страните и регионите с общ речен басейн, чрез интернет, който предоставя нови ценни възможности;
  
• 
  Необходимост от определяне на необходимите човешки и финансови ресурси за дейностите по укрепване на потенциала във всяка ОРБ като част от цялостното осъществяване на РДВ.
  

Така например, управлението на водната среда се влияе пряко и непряко от много различни дейности. Тези дейности могат да се припишат на сектори, които са различни от водите, например транспорт, селско стопанство и планиране на земеползването и др.

Внимание! РДВ може само да допринесе за устойчивостта на околната среда, ако координира политиката в други свързани сектори за целите на управлението на водите.

MS трябва да установи рамка на планирането с ясна и изрична цел и ясни национални политики, включително набор от цели за защита и подобряване на околната среда във връзка с други сектори.

• 
  Сред органите, директно участващи в управлението на водите /например такива, които отговарят за съхранението и снабдяването с вода, управление на наводненията и пречистване на отпадните води/;
  
• 
  Между ръководителите в областта на водите и други сектори, като например планиране на земеползването, селско стопанство, горска промишленост, управление на наводненията, промишленост и туризъм/отдих;
  
• 
  Обединяване на управлението на повърхностните и подпочвените води /в настоящия момент често това се прави отделно/;
  
• 
  Обединяване на „вътрешните” и крайбрежните води, например чрез прилагане на подхода и принципите на Интегрираното правление на крайбрежната зона /ICZM/;
  
• 
  В случая на международни речни басейни, установяване на сътрудничество /където все още няма такова/ между страните и търсене на последователност между прилагането на РДВ и всякакви съществуващи двустранни или многостранни споразумения, които оказват влияние върху управлението на водите.
  

Мащабът е един много подходящ аспект за добра интеграция. В този смисъл понякога интеграцията трябва да се случи в мащаба на речния басейн, т.е. между управлението на наводненията, водоснабдяването и мерките за защита на околната среда; понякога в национален мащаб, например между законодателството в областта на водните ресурси и законодателството за защита на околната среда; в други случаи в европейски мащаб, например между РДВ, Общата селскостопанска политика (CAP) и Структурните фондове. В този смисъл е важно да се отчете, че голямата разлика в размера на речните басейни във и между страните означава, че подходите, които са приложими за дадено място, не могат автоматично да се прехвърлят на всяко друго място. Добрата интеграция в мащаба на планирането предполага също необходимостта от координиране на подходите „отгоре надолу” и „отдолу нагоре” /т.е. да се гарантира, че редица физически отделни действия в местен мащаб са достатъчно съгласувани, така че при тяхното комбиниране да се достигне целта за „добро състояние” в мащаба на речния басейн/. По силата на „добрата практика” специалистите по планиране на речния басейн и ръководителите трябва да изградят някои пресечни принципи във всички елементи на тяхната работа, за да се гарантира, че действително са постигнати изискваните координация и последователност за постигането на ефективни резултати.

• 
  Определянето на срокове за подготвителни работи от страните-членки трябва да отчитат, че постигането на крайните срокове на РДМ и подподите на „добрата практика” ще изискват незабавни действия. Може да са необходими промени в основното законодателство и в подзаконовите нормативни актове, макар и да няма съответните организационни мероприятия и необходимите умения и ресурси да не са налични или адекватно развити;
  
• 
  Може да се спести врече чрез използването на съществуващи структури, процеси и инструменти, където това е възможно. Това обаче трябва да бъде в зависимост от резултатите от проведен преглед за проверка на пригодността и капацитета на тези структури за съответствие с изискванията на РДВ. В редица случаи ще се наложи определена степен на адаптация;
  
• 
  Мониторингът и планирането са инструменти, подпомагащи действията по управление в контекста на РДВ. Ръководните действия обаче не трябва да се забавят, докато приключат всички възможни дейности по планиране и мониторинг. Така например, ако мониторингът не се е състоял до крайния срок през 2006, ще се появи критично „тясно място” в подготовката на ефективна програма от мерки към съответния финален срок през 2009 година;
  
• 
  Особено важно е стратегиите за публично участие и включването на участниците в проекта да бъдат разработени и прилагани от самото начало, въпреки че трябва да се признае, че различните групи ще трябва да се ангажират на различни етапи на процеса /виж също Комплекс от работи 3 на Работна група 2.9 – Наръчник по публично участие/;
  
• 
  Определянето на срокове за инициативите в областите на свързани политики /например политика на планиране на земеползването, капиталови инвестиции в инфраструктурата/ може до голяма степен да повлияе върху графика за постигане на целите на РДВ, ако на един ранен етап не бъдат отчетени връзките.
  

• 
  събиране на подходащи данни (база данни, GIS);
  
• 
  вземане на необходимите данни и информация от базити данни;
  
• 
  анализиране и описание на съдържанието и на процеса на планиране на РДВ /графики и карти на базата на GIS, ориентирани към властите и обществеността/;
  
• 
  облекчаване на административните изисквания;
  
• 
  публично участие /анализ на действащите лица, семинари, логическа рамка и др./;
  
• 
  инструменти, подпомагащи вземането на решения чрез правилно определяне на приоритетите, отнасящи се до програмата от мерки.
  

Внимание! В рамките на Общата стратегия за изпълнение е разработен документ Ръководство (РДВ CIS Документ № 9) по елементите на GIS от РДВ (WG 3.1)

От друга страна онези, които участват в разработване на методологията за системите от водни ресурси, знаят, че използването на подходящи инструменти не може да гарантира само по себе си разработването на оптимални планове за водните ресурси и за управлението. Всъщност, отчитайки конкуриращите се и променящи се цели и приоритети на групите с различни интереси, не е ясно колко полезна всъщност е концепцията за „оптимален план”. Това, обаче, което може да направи системната методология, е да помогне за определянето и оценката по един много подробен начин на многобройните алтернативи, които представляват различни възможни компромиси между противопоставени групи, стойности и управленски цели. В частност, един щателен и обективен анализ трябва да помогне за определянето на компромисни решения между количествено измеримите цели, така че последващият дебат и анализ да могат да бъдат по-добре информирани. Изкуството на системния анализ е да определя онези моменти и въпроси, които са важни и значими, както и да се структурира анализа така, че да хвърля светлина върху тези моменти.

В Директивата няма специален член, посветен на процеса на планиране. Преамбюла на Директивата разглежда процеса на планиране по един недвусмислен начин, само за да подчертае необходимостта от разглеждане на различни решения за различните условия и да отбележи, че планирането на водите е дългосрочен процес /Преамбюл 13 и 28, Виж Приложение 2/.

• 
  Определяне на обстановката;
  
• 
  Оценка на настоящото състояние и анализ на предварителните празноти;
  
• 
  Определяне на екологичните цели;
  
• 
  Определяне на програми за мониторинг;
  
• 
  Сравнителен анализ;
  
• 
  Определяне на програма от мерки;
  
• 
  Разработване на планове за управление на речния басейн;
  
• 
  Изпълнение на програмите от мерки и подготовка на междинен доклад за изпълнението;
  
• 
  Оценка на първия и втория период;
  
• 
  Информация и консултиране на обществеността, активно включване на заинтересованите страни.
  

Внимание! Директивата включва специфични изисквания за невлошаване и осъществяване на допълнителни мерки с цел спазване на предишното съществуващо законодателство на общността, свързано с водите. Комисията ръководи изработването на хоризонтален доклад, който ще хвърли светлина върху изискването за „предотвратяване на влошаването”.

Наблюдава се тенденция процесът на планиране, основаващ се на споменатите по-горе елементи, да се разглежда като ясно дефинирана линейна последователност. В действителност е малка вероятността тези елементи да следват в твърда последователност и по-скоро включват нелинейни повтарящи се процеси.

Внимание! Планирането включва редица елементи, зависещи един от друг и в идеалния случай би трябвало да бъдат разработени колкото е възможно по-скоро. Схемата на планиране в Раздел 6 дава ясна картина на работните планове, които се припокриват върху скалата на времето.

Всеки елемент в процеса ще се състои от много дейности. По-подробно тези дейности са дадени по-надолу в този Раздел и в Раздел 6. Допълнителни технически подробности са дадени в другите документи – Наръчници.

Внимание! Това Ръководство за планиране се концентрира специално в общия подход на процеса. Техническите аспекти и инструменти, които ще се използват при планирането, ще се разгледат в подробно Ръководство по планиране на управлението на интегрирани речни басейни, което ще се подготви на по-късен етап. От друга страна, специфична и подробна информация за всяка стъпка на процеса на планиране, спомената в настоящия Наръчник, може да се намери в документите – Наръчници, разработени от работните групи, включени в Общата стратегия за изпълнение.