Обща стратегия за прилагане на директива (2000/60/EC) наръчник №11 процес на планиране
РАЗДЕЛ 3. ПРИНЦИПИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ПЛАНИРАНЕТО НА ВОДИТЕ И НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПРОЦЕС НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ
Изтегляне 2.99 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Внимание! Необходимост от процес на вземане на решение
- 3.2. Общ охват, функции и типове процеси на планиране
- Планирането не е със 100% точност
| РАЗДЕЛ 3. ПРИНЦИПИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ПЛАНИРАНЕТО НА ВОДИТЕ И НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПРОЦЕС НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ
3.1. Въведение Този раздел разглежда някои основни положения от процесите на планиране. Той не се занимава в подробности от Директивата /това се прави в следващите Раздели/, а предлага преглед на теориите за планирането като такова. Системата на планиране, въведена с Директивана, не е единствената възможна, но сроковете и целите, заложени в нея са задължителни. При планирането решенията се вземат с оглед на това кой какво прави и кога. Няма един единствен най-добър подход при вземането на такова решение. Това доведе до разработването на различни типове процеси на планиране. Гъвкавото използване на различни стилове на планиране може да бъде полезно за компетентните власти с цел постигане на изискванията на Директивата. Този Раздел съдържа информация как е възможна такава гъвкавост. Той предлага основни принципи на процеса на планиране и различни аспекти, които трябва да бъдат отчетени, когато се прави избор за определен тип планиране при прилагането на Директивата в страна-членка или присъединяваща се страна. Първичната цел на планирането е да изработи План като инструмент за вземане на решения с цел да се повлияе на бъдещото развитие. Планирането е систематичен, интегративен и цикличен процес, състоящ се от няколко стъпки, изпълнявани в рамките на конкретен времеви график.
Кулминацията на планирането е, когато цялата необходима информация е разгледана и е избран курс за действие. След това се изработва план, който се изпълнява с цел постигане на целите и задачите. Директивата въвежда екологични цели за водните обекти в речните басейни. Процесът на планиране, възприет в Директивата, се характеризира най-добре с термина „планиране на крайния резултат”. От началото на процеса е ясно какъв ще бъде крайният резултат – в дадения случай „добро състояние на водите” /или „добър потенциал”/. Съществуват определени фактори, които трябва да бъдат отчетени при процеса на планиране, така че да не пречат на постигането на целите на Директивата:
Директивата предлага рамка - действителното оперативно изпълнение трябва да се състои на ниво страни-членки. В тази рамка са налице възможности да се действа в различни мащаби – по страни-членки, по /под-/ басейни или по водни теми, доколкото перспективата за „добро състояние” остава водещ принцип и се следват отделните предписани стъпки, залегнали в Директивата.
3.2. Общ охват, функции и типове процеси на планиране Класическият подход при планиране обикновено включва три основни етапа: оценка на настоящите и предвижданите сценарии, задаване на цели и разработка на алтернативни програми от мерки, включително предприемане на действия. Тези етапи та част от цикличния и итеративен процес, при който е възможно да се определят три допълнителни елемента /обществено участие, мониторинг и оценка на процеса/, които ще бъдат разработени в непрекъснат порядък и успоредно, служейки за връзка между другите. Процесът е представен на фигурата по-долу. Оценка на съществуващите и предвижданите сценарии 
Информация и консултиране на обществеността. Активно участие на заинтересованите страни Оценка на процеса Мони-торинг
Задаване на цели 
Програми от мерки и предприемане на действия 
Както ще бъде описано в Раздели 5.1 и 6.3, процесът на планиране, който ще бъде следван съгласно РДВ, съдържа десет основни компонента, които могат да бъдат идентифицирани с етапите, представени във фигурата по-горе, както следва:
Ефективното планиране на водите ще осигури начин за ускоряване на въпроса с водите, анализиране на алтернативните възможности за управление и предлагане на политики и специални мерки при едновременно оптимално използване на ресурсите. Планирането на водите обаче предполага не само стратегически подход. Въпреки че ролята на планирането на водите в Директивата е насочено към изпълнение на програмите от мерки за подобряване и поддръжка на настоящото състояние на водите, могат да се определят и други допълнителни функции1:
1 – Обърнете внимание, че някои от тези функции всъщност са изисквания на Директивата.
Самият процес на планиране може да се различава значително поради различните традиции в правенето на политика и прилагането на политиката. Разграничителни фактори, характеризиращи отделните типове планиране са:
Промяната на тези фактори отразява виждането за планирането на иницииращия орган. Всред различните типове планиране таблицата по-долу представя четири виждания за планирането, които са международно възприети.
1а. При рационално-инструменталния тип планиране /отгоре-надолу/ иницииращият орган дефинира проблема, решението на проблема и средствата и времевия график за постигането на това решение. Другите участници в проекта не се включват при този процес, макар да могат да бъдат информирани, след като бъде зададено решението. Частните актьори могат да се включат в изпълнението на плановете. Такъв е примерът с, планирането на /ре/конструкция на язовири, след като органите са решили, че проблемът с наводненията трябва да се реши чрез разширяване на хидравличния капацитет на реката. Самата работа по язовира може да се извършва от частни актьори. 1б. При реционално-инструменталното планиране „с обръщане на особено внимание”, органът признава комплексността на социалната структура, в която се извършва създаването на политиката. При това положение проблемът се дефинира от иницииращия орган. На етапа на анализ на проблема и изработването на решения, могат да сътрудничат други публични участници в проекта /=други органи/. Кактои при първия тип, частни актьори могат да се включат в изпълнението на плановете. Такъв е примерът със съставянето на програма, инициирана от органа по водите, от група мерки нагоре по течението в общините в региона с цел намаляване на рисковете от наводнения надолу по течението чрез намаляване на пиковия поток в конкретна река. 2а. При интерактивната форма на планиране иницииращият орган стартира процес на научаване и преговори между взаимозависими публични актьори и частни актьори – всеки със своите собствени ресурси. Дефинирането на проблема е резултат от този процес и остава стабилно, докато е стабилна мрежата от участници. Публичните и частните актьори дават принос в подготовката и изпълнението на плановете. Казано накратко, иницииращият орган задава целите, докато участниците в проекта имат думата по използваните средства. Такъв е примерът с цялостен план срещу наводненията в даден район с мерки, съгласувани от всички отделни включени актьори, касаещи хидравличния капацитет на реката, на дъждовната канализация в общините, намаление на дъждовния отток от покривите, нивите и паркингите за автомобили на частни лица, както и задържане на вода в селскостопанските и природните земи. 2б. При интерактивното планиране „с обръщане на особено внимание” инициативата може да дойде от органа, а също така и от други актьори. Въпреки това, органът подпомага процеса на дефиниране на проблема. Дискусията при този тип планиране е структурирана от нови гледни точки към проблема, които се признават от няколко актьора. На базата на тези гледни точки може да се сформира силна коалиция, водена от адаптирането на изпълняваните дейности. Такъв е примерът с разбирането, че наличното място за вода не може безкрайно да се стеснява без последствия, както и че при териториалното устройство трябва да се отчете водния поток. Това води до обръщане на посоката на мисленето по отношение на планирането от предоставяне на услуги по управление на водите за нуждите на териториалното устройство към управление на водите, което е предписващо относно възможностите на териториалното устройство. В порядъка на четирите виждания за планирането несигурностите, които съществуват при процесите на планиране, се разглеждат в тяхната увеличаваща се важност. Макар че при типовете планиране се наблюдава историческо развитие, всички негови форми са приложими в момента. Нещо повече – различни типове планиране могат да се наблюдават едновременно в определен регион! Така например, в няколко страни, както и в Холандия и в политиките по конкретни форми на неточкови източници на водно замърсяване, интерактивното планиране е преобладаващо. В същото време след големи наводнения в някои случаи намаляването на нивото на водата става толкова неотложно, че в конкретния случай се прилага рационално-инструментално планиране. В настоящия момент поради това, че споменът за впечатляващи водни маси е потънал, повикът за по-широко участие става все по-силен, което води до смяна на стила на планиране и преминаване към по-интерактивен. Този пример показва, че преобладаващият стил на планиране може да се мени не само в географски план, но също така и във времеви план. Както бе доказано в другите документи – наръчници /например Рамкова директива по водите – CIS Ръководство № 1 – WATECO и № 8 – Публично участие/ за компетентния орган е въпрос от най-голямо значение да е запознат със социалния контекст по всеки въпрос, започвайки с анализ на участниците в проекта. Познавайки позициите на участниците в проекта, като под това се разбират публични и частни участници в проекта, компетентният орган може да избира кой тип планиране е най-подходящ за дадената ситуация. Това дава възможност за гъвкаво преминаване от един тип планиране към друг, което да доведе до най-добри резултати. 3.3. Планиране на управлението на водите и връзки с другите процеси на планиране Една от най-важните характеристики на планирането е, че това е един динамичен процес и следователно може да бъде охарактеризиран по отношение на набор от дейности, извършвани във времето, които си взаимодействат чрез пренос на информация и обратна връзка. Функцията на тези дейности е да превърне информацията във форми, от които може да се произведе поредица от решения /т.е. планове/. На всички етапи от този процес трябва да се осигури координация с друти свързани процеси на планиране. На практика водните ресурси трябва да се планират и управляват по един цялостен и глобален начин. Това естествено включва координация на планирането на речния басейн с процесите на планиране в другите свързани сектори, за да се осигури осъществяването на целите на Директивата. Така например, редица дейности, свързани със земеползването, зависят от водите. Ето защо едно добро и здраво управление на водите е толкова важно, за да се избегнат нежелателните странични ефекти. И обратно – земеползването също влияе върху детерминантите за водния поток и може да промени неговите характеристики, например чрез попадане на замърсители по течението на реките. Разпоредбите за земеползване може да са необходими за целите на опазването на водите. Въпреки че РДВ не съдържа изрични разпоредби, касаещи планирането на земеползването, организацията за прилагането й ще наложи да се гарантира, че органите, отговарящи за планирането на земеползването отчитат целите, които то създава. Поради това се препоръчва да се гарантира, че земеползването и процесите на планиране на водите взаимно се подкрепят, доколкото това е възможно. Във връзка с този въпрос изискванията на Директивата по стратегическа оценка на околната среда (2001/42/EC) също трябва да бъдат отчетени. Въпреки че, както бе подчертано по-горе, съществуват множество връзки с другите процеси на планиране, планирането на управлението на водите притежава някои характеристики, които са причина за значителни различия в сравнение с другите области на планиране /като например териториално или икономическо планиране/. На първо място водата от една страна е нещо, което използваме, така че при управлението на водите тези функции се планират и подпомагат /например морски транспорт, вода за промишлени нужди и питейна вода и т.н./. В същото време обаче от друга страна се водят политики за защина на водити от разваляне, за да се осигурят предварителните условия за тези функции. Директивата се занимава изрично с грижата за функциониране на водните системи и само по един производен начин със свързаните с тях интереси /например чрез концепцията за водните услуги/. Друга характеристика, която прави водите по-особена за управление стока, са двата типа функциониране, наблюдавани едновременно: първо е териториалната функция - водата е императивна основа за други дейности, които в изключително голяма степен зависят от водната система /като например селско стопанство, воден транспорт, териториално планиране/, а на второ място това е функцията на водата като медия – водата материално се използва технологично /например питейна вода, промишлена вода/. Тези характеристики превръщат планирането на водите предварително условие за другите типове планиране. Това обаче не е лесна предпоставка, тъй като природната динамика на водните системи носи постоянна несигурност. Ако например териториалното планиране бъде пренебрегнато за определен период от време, благоустроявания участък няма изведнъж да се промени от само себе си. Ако същото се направи с планирането на водните системи, могат да се наблюдават опасни ситуации по отношение на рисковете от наводнения, суши и по отношение на здравето.
И накрая, водата не е неподвижна, а течаща субстанция, която не е ограничена от административни или политически граници, а следва физически и хидроморфологични ограничения. Този пространствен контекст е широко известен като водосборен басейн. Директивата като отражение на природния воден цикъл предписва дейности по управление, които да се провеждат в рамките на географски области, наречени Области на речния басейн /ОРБ/. Те в голяма степен се основават на повърхностни водосборни басейни наред с границите на свързаните с тях подземни води и обекти на крайбрежни води. Когато става дума за малки речни басейни, съседни на големи такива, или няколко съсени малки басейна, Директивата позволява на компетентния орган да ги комбинира или обедини, за да може да бъде по-ефективно управлението на водите в дадена област на речния басейн. При крайбрежните води процесът на планиране трябва да отчита влиянието на другите планове, които могат да повлияят върху крайбрежните води извън контролираната от Рамковата директива за водите морска миля на крайбрежната ивица. Водообмена с повечето акваториални води може да повлияе върху крайбрежните, и дори върху преходните води, като неотчитането на този факт може да доведе до неправилни предположения относно повижаване на качеството и програмата от необходими мерки за подобряване на положението. Чрез създаването на териториално звено за управление на водите въз основа на речните басейни е вероятна появата на териториални конфликти с други сектори на политиките, които дават отражение върху водите, но са структурирани по протежението на административните и политически граници Този момент внася в картината и въпроса за мащаба. Сложността на процеса на планиране на управлението на водите зависи в много голяма степен от характеристиките на водосборния басейн на разглежданата водна система. В една дребномащабна водна система планирането се провежда по-лесно, отколкото при едромащабни системи, като например Дунав или Рейн, където са включени редица страни. Директивата изисква съгласуване през административните и политическите граници.
Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда EURukovodstva -> 1. обхват на насоките EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС) EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО) Изтегляне 2.99 Mb. Сподели с приятели:
|
