Общи насоки по прилагането на митническото законодателство във връзка с присъединяването на република българия към европейския съюз

Раздел ХІV
Режим транзит

В момента на присъединяването на Република България към Европейският съюз за режим транзит влизат в сила разпоредбите на:

• 
  Митическият кодекс на Общността (Council Regulation /EEC/ № 2913/92 – OJ L 302,19.10.1992) и разпоредбите за неговото прилагане (Commission Regulation /EEC/ № 2454/93 - OJ L 253,11.10.1993);
  
• 
  Конвенцията за общ транзитен режим от 1987г. - OJ L 226,13.08.1987);
  
• 
  Конвенцията за облекчаване на формалностите при търговия със стоки от 1987г.
  

Освен това в момента на присъединяването националното транзитно приложение в БИМИС се включва към общата за всички страни-членки на Конвенцията система NCTS (Новата Компютъризирана Транзитна Система);

Правните норми регламентиращи прилагането на режим общ транзит е Конвенцията за общ транзитен режим от 20 май 1987 год. Договарящите страни по тази конвенция са Европейският съюз и трите страни членки на ЕАСТ (Исландия, Норвегия и Швейцария). Конвенцията се прилага също и за Херцогство Лихтенщайн, което е в митнически съюз с Швейцария. Другата правна норма позволяваща прилагането на облекчения на формалностите при стокообмена между Общността и страните-членки на ЕАСТ, а също така и между самите страни-членки на ЕАСТ, е и Конвенцията ЕАД от май 1987 год.

В Митническия кодекс на Общноста (регламент № 2913/92) и разпоредбите за неговото прилагане (регламент № 2454/93 наричан в митническият кодекс “процедура на Комитета”) са залегнали основните принципи за общия режим транзит.

Разпоредбите за режим транзит в Конвенцията и разпоредбите за режим транзит в митническото законодателство на Общността са хармонизирани. Ето защо в настоящето изложение ще се разглеждат само разпоредбите в митническото законодателство на Общността, които в областта на транзита са както следва:

• 
  Разпоредбите на членове от 91 до 97 на МК (за външен транзит);
  
• 
  Разпоредбите на членове от 163 до 165 на МК (за вътрешен транзит);
  
• 
  Разпоредбите на членове от 204 до 216 на МК (отнасящи се до митническо задължение);
  
• 
  Разпоредбите на членове от 309 до 462а на РПМК (отнасящи се за митническия статут на стоките и режим транзит);
  

Основните фактори, определящи под какъв вид транзитна процедура ще се поставят стоки са:

• 
  Статутът на стоките (членове от 313 до 336 на РПМК).
  

• 
  Превозът на стоките по смисъла на чл. 91, ал. 2 и чл.163, ал. 2 на МК на Общността и вида транспорт;
  

• 
  Територията през която ще се извърши превозът, а именно:
  

• 
  Митническа територия на Общността /определена съгласно чл. 3 на МК/;
  
• 
  Фискална територия на Общността /територия на която се прилага директива 77/388/ЕЕС/;
  
• 
  Държави с които ЕС има сключено споразумение в рамките на митнически съюз /споразуменията с Андора и Сан Марино/;
  
• 
  Страни от ЕАСТ, членки на Конвенцията за общ транзит (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария);
  

Режимът транзит в рамките на митническото законодателство на Общността се разглежда като:

• 
  Общностен режим транзит(членове 340а-450г на РПМК); и
  
• 
  Други транзитни режими прилагани в рамките на Общността (членове 451-462 на РПМК), когато превозът на стоките се осъществява:
  
  • 
    под покритието на карнет ТИР (Конвенция за ТИР);
    
  • 
    под покритието на карнет АТА, (Конвенция АТА), използван като транзитен документ;
    
  • 
    под покритието на Рейнският Манифест (според Член 9 на допълнената Конвенция за Плаване по Рейн); или
    
  • 
    под покритието на формуляр 302 предвиден в Конвенцията между Страните-Членки на НАТО с оглед статута на техните армии, подписан в Лондон на 19 юни 1951;
    
  • 
    чрез пощенки пратки, включително колети.
    

Общностният режим транзит може да бъде:

• 
  Външен общностен транзит – процедура Т1;
  
• 
  Вътрешен общностен транзит – процедура Т2; и
  
• 
  Вътрешен общностен транзит – процедура Т2F
  

Разпоредбите са подобни на прилаганите за режим транзит в рамките на националното законодателство.

1. Съгласно чл. 91, ал.1 от МК режимът външен транзит разрешава превоза от едно до друго място на територията на Общността на:

(а). необщностни стоки (стоки от трети страни), без тези стоки да бъдат обект на вносни мита и други такси и без да подлежат на мерките на търговската политика;

б) общностни стоки, в случаи и при условия, определени в съответствие с процедурата на комитета, за които като продукти са предвидени ограничителни или насърчителни мерки по износ, с цел тези мерки да не бъдат избегнати или неправомерно ползвани.

2. Стоките, които се поставят под режим външен общностен транзит съгласно чл. 91, ал.1, буква “б” са посочени в чл. 340в, ал. 3 на РПМК.

Когато общностни стоки се изнасят за държава от ЕАСТ или когато те се изнасят и превозват през територията на една или повече държави от ЕАСТ и се прилагат разпоредбите на Конвенцията за общ транзитен режим, тези стоки се поставят под режим външен Общностен транзит при следните условия:

а) когато те полежат на възстановяване на суми по реда на общата селскостопанска политика и преминават през митнически формалности при изност към трети страни; или

б) когато те са от специални запаси, подлежащи на мерките за контрол както за употреба така и/или за направление по реда на общата селскостопанска политика, и преминават през митнически формалности за износ към трети страни;

в) когато подлежат на възстановяване или опрощаване на вносни митни сборове при условие, че се изнесат извън митническата територия на Общността; или

г) когато под формата на компенсаторни продукти или стоки в непромено състояние са преминали през митнически формалности за износ към трети държави, за да се приключи режима активно усъвършенстване по система с възстановяване, с цел възстановяване или опрощаване на митни сборове.

3. Превозът на стоки по смисъла на точка 1 се осъществява съгласно процедурата за външен общностен транзит.

4. Режимът външен транзит се прилага без да се нарушават специалните разпоредби, приложими при превоз на стоки, поставени под митнически икономически режим.
Б) Специфични разпоредби

Съгласно чл. 93 от МК режимът външен транзит се прилага при превоз на стоки през територията на трета страна само, ако:

(а). тази възможност е предвидена в международно споразумение,

или

Стоки, поставени под режим общностен транзит, могат да бъдат превозвани между две точки на митническата територия на Общността през територията на трета държава, различна от ЕАСТ държава, при условие, че те преминават през тази трета държава под покритието на единен транспортен документ, съставен в страната-членка. Когато това е така, действието на режимът транзит временно се прекратява на територията на третата държава.

1. Съгласно чл. 163, ал.1 от Митническият кодекс на Общността режимът вътрешен общностен транзит разрешава превоза на общностни стоки от едно до друго място на митническата територия на Общността, като се преминава през територията на трета страна, без това да води до промяна на техният митнически статут.

2. Тази разпоредба не може да бъде пречка за прилагането на разпоредбите на чл.91, ал.1, буква “б”;

3. Превозът на стоките по смисъла на т. 1 се осъществява съгласно разпоредбите на режим вътрешен общностен транзит на Общността, при условие, че такава възможност е предвидена в международно споразумение.

4. Условията при които общностни стоки могат да се превозват, без да бъдат обект на митнически формалности, от едно до друго място на митническата територия на Общността и временно извън тази територия, без промяна на техният митнически статут, се определят в съответствие с процедурата на Общността.

5. На основание на разпоредбите на чл.165 от Митническият кодекс на Общността режимът вътрешен общностен режим също се прилага и когато разпоредба на Общността конкретно предвижда неговото използване.

6. Общностни стоки се поставят под режим вътрешен общностен транзит (процедура T2F), когато се изпращат:

а) от част от митническата територия на Общността, където се прилагат разпоредбите на Директива 77/388/ЕИО, до част от митническата територия на Общността, където тези разпоредби не се прилагат; или

б) от част от митническата територия на Общността, където не се прилагат разпоредбите на Директива 77/388/ЕИО, до част от митническата територия на Общността, където тези разпоредби се прилагат; или

в) от част от митническата територия на Общността, където не се прилагат разпоредбите на Директива 77/388/ЕИО, до част от митническата територия на Общността, където тези разпоредби също не се прилагат.

С изключение на случаите, при които общностни стоки се поставят под режим външен общностен транзит, съгласно разпоредбите на чл. 91, ал.1, буква “б” от МК, общностните стоки, които се изпращат от едно място на митническата територия на Общността до друго през територията на една или повече ЕАСТ държави съгласно Конвенцията за общ транзитен режим, се поставят под режим вътрешен общностен транзит (процедура T2). Когато тези стоки се превозват изцяло по море или въздух, тяхното поставяне под режим транзит не е задължително.
VІI. Обезпечения при режим транзит

1. Разпоредбите, регламентиращи обезпечението при режим транзит са:

- членове 94, 95, 189 - 200 на МК;

- членове от 342, 345 -348, 379-384 и 450с на РПМК; и

-приложения № 48-54 към РПМК.

Разпоредбите са идентични с тези прилагани в рамките на националното законодателство, но следва да се имат предвид, че настъпват и някои изменения.

2. Съгласно разпоредбите на чл. 94 на МК отговорното лице е длъжно да представи обезпечение, за да осигури заплащането на всяко митническото задължение или други задължения, които могат да възникнат за стоките.

3. Обезпечението може да бъде:

(a) еднократно обезпечение, покриващо една транзитна операция; или

(б) общо обезпечение, покриващо няколко транзитни операции, когато отговорното лице е получило разрешение от митническите органи на страна-членка, където е то е установено, да ползва такова обезпечение.

4. Разрешението, посочено в точка 3, буква б), се предоставя само на лица, които:

(a) са установени в Общността;

(б) използват редовно общностния режим транзит или за които митническите органи знаят, че са в състояние да изпълнят своите задължения във връзка с този режим, и

(в) не са извършили сериозни или повторни нарушения на митническото законодателство или данъчното законодателство.

5. Лица, които докажат пред митническите органи, че отговарят на по-високи изисквания за надеждност, могат да получат разрешение за ползване на общо обезпечение в намален размер или разрешение за освобождаване от представяне на обезпечение. Допълнителните критерии за това разрешение включват:

(a) правилно ползване на общностния режим транзит през определен период от време;

(б) сътрудничество с митническите органи, и

(в) по отношение на разрешението за освобождаване от представяне на обезпечение - добро финансово, състояние, достатъчно за покриване на задълженията на лицата.

Подробните правила за даване на разрешение се определят в съответстквие с процедурата на комитета.

6. Освобождаването от представяне на обезпечение в съответствие с точка 5, не се прилага за външни общностни транзитни операции, включващи стоки, които съгласно процедурата на комитета са определени, като стоки с повишен риск. Стоките с повишен риск са посочени в приложение 44с.

7. Като се отчитат принципите посочени в точка 5, ползването на общо обезпечение с намален размер временно може да бъде забранено по процедурата на комитета за режим външен транзит, като изключителна мярка при особени обстоятелства.

Като се отчитат принципите посочени в точка 4, ползването на общо обезпечение за външен общностен транзит може временно да бъде забранено от процедурата на комитета, по отношение на стоки, за които при ползването на общо обезпечение е било установено, че са били предмет на широк кръг измами. 8. Видовете на еднократно обезпечение, което се приема от митническите органи при поставяне на стоки под режим транзит са:

• 
  паричен депозит;
  
• 
  еднократно гаранция, учредена чрез поръчител;
  
• 
  еднократна гаранция със сертификат;
  

Гаранционни митнически учреждения, компетентни за приемане на еднократни гаранции, учредени, чрез поръчител на територията на Република България са Териториалните митнически управления. След приемането на гаранцията от гаранционното митническо учреждение, последното запазва копие от приетата гаранцията и връща оригиналът на отговорното лице. Оригиналът на гаранцията се представя от отговорното лице пред отправното митническо учреждение. Отправното митническо учреждение задържа оригиналът на гаранцията. Когато еднократна гаранция е учредена в страна-членка, различна от страната-членка на отправното митническо учреждение, отправното митническо учреждение има право да изисква превод на официалния език или на един от официалните езици на съответната страна-членка.

Гаранционно митническо учреждение на територията на Република България, компетентно за приемането на еднократна гаранция със сертификат, е Централното митническо управление.

Сертификатите за еднократна гаранция трябва да съответстват на образеца в приложение 54. Сертификатът за еднократна гаранция се попълва на един от официалните езици на Общността. Той може да бъде представян, като форма на обезпечение пред отправните митнически учреждения на всяка страна-членка на Общността.

Поръчителят посочва върху сертификата крайната дата, до която той може да бъде използван. Тази дата не може да максимум до една година, считано от датата на издаване.

Поръчителят може да издава сертификати за еднократно обезпечение, които не са валидни за Общностна транзитна операция, включваща стоки, посочени в приложение 44в.

За тази цел поръчителят заверява всеки един сертификат за еднократно обезпечение по диагонала със следната фраза на един от езиците на страна-членка:

• 
  Ограничена валидност.; - Validez limitada; - Begrænset gyldighed ; - Beschränkte Geltung ; - Περιορισμένη ισχύς ; - Limited validity ; - Validité limitée ; - Validità limitata ; - Beperkte geldigheid ; - Validade limitada ; - Voimassa rajoitetusti ; - Begränsad giltighet. ; Omezená platnost,; Piiratud kehtivus, ; Ierobežots derîgums, ; Galiojimas apribotas, Korlátozott érvényű, Validità limitata, Ograniczona ważność, Omejena veljavnost, Obmedzená platnosť’.
  

Отговорното лице представя сертификатът за еднократна гаранция в отправното митническо учреждение, където този сертификат се задържа.

В дясното подразделение на клетка 1 на транзитната декларация се посочва вида на транзитната процедура – T1, T2 или Т2F.

Съгласно чл. 351 на РПМК при пратки, включващи едновременно стоки, които трябва да се поставят под режим външен общностен транзит и стоки, които да се поставят под режим вътрешен общностен транзит, транзитната декларация се отбелязва със символа „Т“ и се допълва с:

а) допълнителни формуляри, съдържащи съответно символ „Т1а“, „Т2а“ или „Т2Fа“, или

б) товарни списъци, съдържащи съответно символ „Т1“, „Т2“ или „Т2F“.

Когато символите „Т1“, „Т2“ или „Т2F“ са пропуснати в дясно подразделение на клетка 1 на транзитната декларация, или когато при пратки, съдържащи стоки, поставени под режим вътрешен общностен транзит и стоки, поставени под режим външен общностен транзит, а разпоредбите на член 351 не са спазени, всички стоки се разглеждат като поставени под режим външен общностен транзит.

Независимо от горната разпоредба, за целите на облагане с износни митни сборове или прилагане на някоя от износните мерки по общите търговски политики, тези стоки се считат като превозвани под режим вътрешен общностен транзит.

В изпълнение на разпоредбите на чл. 353 на РПМК от 01.12.2007г. митническите декларации за режим транзит се подават по електронен път. Митническите органи приемат писмена транзитна декларация в следните случаи:

а) компютъризираната транзитна система на митническите органи не функционира,

б) приложението на отговорното лице не функционира.

Използването на писмена транзитна декларация съгласно буква б) подлежи на одобрение от митническите органи.

Когато стоките се транспортират от пътници, които нямат директен достъп до митническата компютъризирана система и поради това няма начин да подаде транзитната декларация чрез използването на информационни технологии и мрежи за пренос на данни в отправното митническо учреждение, митническите органи разрешават на пътника да използва писмена транзитна декларация изготвена върху формуляр, съответстващ на образеца, посочен в приложение 31.

В тези случаи митническите органи осигуряват въвеждането на данните в БИМИС.
2. Формалности в митническите учреждения
Внимание: От 01.01.2007г. митническите декларации за режим транзит се заверяват с полагането на печата на митническото учреждение.

• 
  Формалности в отправно митническо учреждение (членове 355-358 и 369 на РПМК) ;
  
• 
  Формалности по време на път (членове 359-360 и 369а на РПМК);
  
• 
  Формалности в получаващото митническо учреждение (членове 361-364, 370 и 371 на РПМК);
  

По принцип формалностите в отправното митническо учреждение, по време на път и получаващото митническо учреждение са идентични на тези прилагани съгласно национално законодателство, но в допълнение относно формалностите в транзитното митническо учреждение следва да се имат предвид, че:

1. Транзитно митническо учреждение е:

а) митническото учреждение в точката на изход от митническата територия на общността, където пратката напуска тази територия в случай на транзитна операция през границата на една страна-членка на Общността и една трета стана, различна от страна, членка на ЕАСТ;

б) митническото учреждение на вход в митническата територия на Общността, когато стоките е трябвало да преминат през територията на трета страна в случай на транзитна операция.

2. За изпълнението на разпоредбите на чл. 369а на РПМК митническите органи задължително регистрират преминаването на пратката в БИМИС.

3. Когато в отправното митническо учреждение е приложена аварийна процедура, поради това, че системата на митниците не работи и пратката се придружава от формуляри 4 и 5 на Единен административен документ, то в този случай преминаването на пратката не се регистрира в БИМИС, но съгласно разпоредбите на чл.359 на РПМК превозвачът представя във всяко едно транзитно митническо учреждение “Известие за транзитно преминаване” изготвено съгласно образеца, посочен в приложение 46 към РПМК. Това известие се задържа от транзитното митническо учреждение. Когато стоките се превозват през транзитно митническо учреждение, различно от вписаното в митническата декларация, то тогава известието за транзитно преминаване се заверява и незабавно се изпраща на първоначално предвиденото транзитно митническо учреждение.
3. Контрол по завършването на режима

• 
  Срокове и доказателство за нормалното завършване на транзитната процедура (чл.365 и чл.370 на РПМК);
  
• 
  Процедура по издирване (чл.366 на РПМК);
  

Тези разпоредби са идентични с прилаганите в рамките на националното законодателство, но в допълнение следва да се има предвид, че съгласно административните споразумения приети от страните-членки на Конвенцията за общ транзит, всяка страна определя компетентните си органи за процедурата по издирване. Освен това, с цел преодоляване на затрудненията произтичащи от официалните езици на различните страни, събирането на допълнителна (извън тази включена в NCTS) информация се извършва чрез предвидени за тази цел образци.

Общите разпоредби свързани с разрешенията за използването на опростените формалности са посочени в членове 373 -378 на РПМК).

• 
  Използване на обща гаранция и освобождаване от представяне на обезпечение (членове 379-384 на РПМК).
  

Тези облекчени формалности могат да се прилагат на територията на всички страни-членки на Общността, както и на територията на включени в разрешението страни-членки на Конвенцията за общ транзит.

Приетите общи гаранции, издадените сертификати за обща гаранция и сертификатите за освобождаване от представяне на обезпечение, могат да се представят като форма на обезпечение пред всяко отправно митническо учреждение на територията на страните-членки.

• 
  Използване на специални товарни списъци(чл. 385 на РПМК);
  

Тази опростена формалност може да се прилагат само на територията на страната-членка, която го е издала разрешението.

• 
  Използване на пломби от специален модел(чл.386 на РПМК);
  

Тази опростена формалност може да се прилагат само на територията на страната-членка, която го е издала разрешението.

• 
  Освобождаване от задължителен маршрут(чл.387 на РПМК);
  

Тази опростена формалност може да се прилагат само на територията на страната-членка, която го е издала разрешението.

• 
  Статут на одобрен изпращач (членове 398-404 на РПМК);
  

Тази опростена формалност може да се прилагат само на територията на страната-членка, която го е издала разрешението.

• 
  Статут на одобрен получател (членове 406-408а на РПМК);
  

Тази опростена формалност може да се прилагат само на територията на страната-членка, която го е издала разрешението.

1. 
   Представянето на товарителница CIM не е основание даващо право за автоматично прилагане на опростена процедура;
   
2. 
   Когато превозвачът, който сключва договорът за превоз, желание да бъде използвана опростена процедура, то тогава съгласно правилата за попълване на товарителница CIM малката клетка “yes” се отбелязва и се посочва кода на превозвача (железопътната компания), която е отговорно лице;
   
3. 
   В поле 57 на товарителница CIM, превозвачът който сключва договорът за превоз, посочва кодовете на всички железопътни компании, които участват в превоза като последователни превозвачи, отговорни пред изпращача съгласно транспортния договор.
   
4. 
   Съгласно административните споразумения приети от страните-членки на Конвенцията за общ транзитен режим опростената процедура може да се приложи, само когато няколко превозвачи (железопътни компании) участват в превоза и всичките те отговарят на условията за прилагане на опростена процедура.
   
5. 
   Като отговарящи на условието за прилагане на опростена процедура се приема, че те са получили разрешение за прилагане на опростената процедура, посочена в чл. 372, ал. 1, т. 7, буква “а” на РПМК.
   
6. 
   Списъкът с железопътните компании, които са получили разрешение за прилагане на опростена процедура ще се публикува на интернет страницата на Агенция “Митници”.
   
7. 
   Когато превозът започва от трета страна първата железопътна компания, която поема превозът при въвеждането на митническата територия на Общността би могла да ползва опростената процедура и съответно биха могли да се изпълнят разпоредбите на чл. 423, ал.1 от РПМК, само ако тя е отговорното лице. За тази може цел превозвачът, който сключва договорът за превоз може да бъде представител по смисъла на чл.199, ал.1 на РПМК на железопътната компания, която поема превоза при въвеждането в митническата територия на страната, и по този начин да прилага опростена процедура, като неин представител. В този случай в поле 58а на товарителница CIM се попълват данните на превозвача (железопътната компания), който сключва договорът за превоз, но в поле 58b, където се посочват данните на отговорното лице, се посочва кода на железопътната компания, която първа ще поеме превоза при въвеждането на митническата територия на Общността.
   

• 
  "Т1" - когато стоките се превозват под режим външен общностен транзити и
  
• 
  “Т2” - когато стоки, с изключение на тези посочени в чл. 340в, ал. 1 на РПМК, се превозват под режим вътрешен общностен транзит в съответствие с член 165 на МК.
  
• 
  “Т2F” - когато стоките се превозват под режим вътрешен общностен транзит в съответствие с разпоредбите на чл. 340в, ал.1 на РПМК.
  

Съгласно разпоредбите на чл. 419, алинеи 4 и 5, когато общностни стоки се превозват от отправна гара в Общността до получаваща гара в Общността, през територията на страна-членка на ЕАСТ, те се поставят под режим вътрешен общностен транзит без да е необходимо CIM товарителницата да се представя в отправното митническо учреждение. Това обаче, не се отнася за CIM товарителница, включваща стоки попадащи под разпоредбите на чл. 843.

• 
  се използва CMГС или вътрешна товарителница. Те могат да се използват само като транспортен документ;
  
• 
  само един превозвач извършва превозът;
  
• 
  някои от превозвачите, участващи в превоза не е посочен в списъка на железопътните компании, получили разрешение за прилагане на опростена процедура.
  

Разрешенията за използване на опростените процедури, предвидени в чл. 444 и в чл. 445 на 1993R2454 се изготвят от митниците чрез териториалните им митнически управления, на територията на които се намират гражданските летища за обществено ползване в Република България, които обслужват международни превози, и се предоставят на Централното управление за издаване в съответствие с чл. 312д. ал. 4 от ППЗМ. Митническите учреждения предоставят на Централното управление копия от представените им от чуждестранни авиационни оператори разрешения.

Съгласно разпоредбите на чл. 340д на РПМК, когато стоките се превозват по море не е задължително да се поставят под режим общностен транзит, освен ако те се превозват от редовна корабна линия, одобрена съгласно чл. 313а и чл. 313б на РПМК.

Одобрената редовна корабна линия се разрешава за превоз на стоки в плавателни съдове, плаващи единствено между пристанища намиращи се на митническата територия на Общността.

За превози по море съгласно членове 447 и 448 могат да се прилагат следните нива на опростени процедури:

• 
  първо ниво на опростена процедура, с което на корабните компании се разрешава да използват стоковият манифест, като транзитна декларация, но за общностни и необщнотни стоки се подават отделни манифести, като се вписва символа:
  

• 
  “Т1” за поставяне на стоките под режим външен общностен транзит;
  
• 
  “Т2F” за поставяне под режим вътрешен общностен транзит на стоки от посочени в чл.340в на РПМК.
  

• 
  второ ниво опростена процедура, с което на корабните компании се разрешава да използват манифеста като митническа декларация, на за разлика от първото ниво се използва един манифест за всички стоки и срещу всяка стока се вписва символа:
  

• 
  “Т1” за стоки, поставени под режим външен общностен транзит;
  
• 
  “Т2” за поставяне под режим вътрешен общностен транзит на стоки от посочени в чл.340в на РПМК
  
• 
  “ТD” за стоки, които са поставени под друг режим с отложено плащане;
  
• 
  “С” за общностни стоки, които не се поставят под режим транзит;
  
• 
  “X” за общностни стоки, предназначени за износ.
  

При първо ниво на опростена процедура корабната компания в изпълнение на разпоредбите на ал.7 на чл. 447 на РПМК, ежемесечно предоставя на получаващото митническо учреждение, справка за манифестите, които са представени от тях през месеца. Получаващото митническо учреждение след като ги завери справките изпраща до отправното митническо учреждение справка за манифестите представени пред тях.

Съгласно ал. 4 на чл. 448 на РПМК при второ ниво на опростена процедура получаващото митническо учреждение изпраща до отправното митническо учреждение само когато е необходимо за целите на проверка данни от митническите манифести, но съгласно ал. 5 на същият член корабната компания е длъжна да информира митническите органи за всички нередности и нарушения.

Когато се прилага опростена процедура за превози по море обезпечение не се представя, но когато одобрената корабна компания поставя стоки под режим външен общностен транзит по нормална процедура (формуляри 1, 4 и 5 на ЕАД) представянето на обезпечение е задължително.

Разпоредбите на чл. 450 на РПМК са аналогични на прилаганите в националното законодателство, като следва допълнително да се имат предвид, че при необходимост общностният статут на стоките се установява в съотвествие с разпоредбите на членове 313-340 на РПМК.

• 
  Възникване на митническо задължение (членове 203, 204, и 213-216 на МК);
  
• 
  Събиране на митническото задължение (членове 217–232 на МК и 450а-450г на РПМК);
  

При определяне на задължението, което следва да се събира, както и страната-членка, отговорна за събирането на задължението, се взема предвид мястото на възникване на митническото задължение и се отчита спецификата в разпоредбите на чл. 341 и чл. 345 от РПМК.

Всяка страна-членка определя и обявява на Комисията своите компетентни органи за събиране на възникналото митническото задължение и другите вземания при режим транзит. От своя страна Комисията информира всички останали страни-членки на Конвенцията за общ транзитен режим.
XV. Превоз съгласно процедури ТИР или АТА

Забележка: Където не е посочено, от кой нормативен акт е съответният член или приложение, се има предвид Регламент 2454/93.
ХV.1. Общи разпоредби

• 
  В съответствие с разпоредбата на чл.451 при осъществяване на превози под покритието на карнети ТИР и АТА се счита, че митническата територия на Общността образува единна територия.
  

• 
  Условия за осъществяване на превози под покритието на карнети ТИР:
  

б) превозът се отнася за стоки, част от които ще се разтоварят на територията на Общността, а другата част от тях е предназначена за разтоварване в трета страна;

в) превозът се извършва между две точки на Общността през територията на трета страна (чл.91(2)б от Регламент 2913/92).

• 
  Когато по време на транзита от една точка на митническата територия на Общността до друга, стоките преминават през територията на трета страна, проверките и формалностите, свързани с процедурата ТИР или АТА се извършват в точките, където стоките временно напускат митническата територия на Общността и където отново влизат в нея. /чл.452/
  

• 
  Стоките, превозвани под покритието на карнет ТИР или АТА на митническата територия на Общността, се смятат за необщностни, освен ако надлежно не се установи статутът им на стоки от Общността. Местният статут на стоките се определя в съответствие с разпоредбите на чл.чл. 314в – 324е, където се налага по реда на чл.чл.325 – 334 в посочените от чл.326 рамки. /чл.453/
  

• 
  Когато се транспортират стоки под покритието на карнет ТИР, титулярът на карнета ТИР с оглед да докаже статута на стоките като стоки от Общността, четливо вписва символа “Т2L” в полето, предвидено за описание на стоките (манифестната част на карнета ТИР - поле 10), заедно с подписа си, на всички отрязъци на карнета ТИР, необходими за съответния превоз ТИР, преди представянето му в отправното митническо учреждение за оформяне. Отрязъците, върху които е поставен символът “Т2L”, се заверяват с печата на отправното митническо учреждение и подписа на компетентния служител. Когато карнет ТИР покрива едновременно стоки от Общността и стоки, които не са от Общността, двете категории стоки трябва да бъдат показани отделно, а символът “Т2L” да бъде поставен по такъв начин, че да се отнася ясно само за стоките от Общността. /чл.319/
  

• 
  По искане на получателя на стоките, митническите органи могат да му предоставят статут на одобрен получател, като по този начин му разрешават да получава в своите помещения или в други, определени места, стоки, превозвани под режим ТИР.
  

а) са установени в Общността;

б) редовно получават стоки, поставени под режим ТИР, или за които митническите органи знаят, че те могат да изпълнят свързаните с този режим задължения;

в) не са извършвали тежки или повторни нарушения на митническото или данъчното законодателство.

Разрешението се прилага само в държавата - членка, където е издадено, и само за операции ТИР, при които в помещенията, специално определени в разрешението, ще се извършва пълно разтоварване. /чл. 454а/

• 
  По отношение на стоките, получавани в неговите помещения или в определените в разрешението в съответствие с чл. 454а, места, одобреният получател следва да изпълнява следните задължения в съответствие с процедурата, определена в разрешението:
  

б) незабавно да информира митническите органи в получаващото митническо учреждение, ако е нарушена целостта на митническите пломби или има някакви други нередности, като по-големи количества, липси или разменени стоки;

в) незабавно да въведе резултатите от разтоварването в своите регистри;

г) незабавно да представи на митническите органи в получаващото митническо учреждение съобщение, съдържащо идентификационни данни и описание на състоянието на всички поставени пломби, както и датата на въвеждане в регистрите.

• 
  Одобреният получател незабавно трябва да представи карнета ТИР в получаващото митническо учреждение.
  
• 
  Митническите органи в получаващото митническо учреждение оформят карнета ТИР и в съответствие с процедурата, посочена в разрешението и връщат карнета ТИР на титуляра или на негов представител.
  
• 
  Датата на завършване на операцията ТИР е датата на въвеждане в регистрите в съответствие, а в случаите, когато има нередност/и - датата на оформяне на карнета ТИР.
  
• 
  По искане на титуляра на карнета ТИР, одобреният получател издава квитанция под формата на копие от съобщението (виж точка г). Квитанцията не може да бъде използвана като доказателство за завършване на операцията ТИР по смисъла на член 454в, (2). /чл. 454б/
  

• 
  Титулярът на карнет ТИР се счита, че е изпълнил своите задължения по член 1, буква о) от Конвенция ТИР, когато карнетът ТИР заедно с пътното превозно средство, съставът от пътни превозни средства или контейнерът и стоките се предадат в непроменен вид на одобрения получател в неговите помещения или в определените в разрешението места.
  
• 
  Операцията ТИР се счита за завършена по смисъла на член 1, буква d) на Конвенция ТИР, когато са изпълнени изискванията на член 454б,(1) и (2). /чл. 454в/
  

2. Действия на митническите органи в отправно/входно и получаващо/изходно митнически учреждения

Действията на митническите органи в отправно/входно митническо учреждение са дадени в Правилата за организацията и контрола в митническите учреждения при превозите на стоки, осъществявани под покритието на карнети ТИР, утвърдени със Заповед № 139/16.08.2002 г. на директора на Агенция “Митници”.

Следва да се имат предвид следните изменения и допълнения:

• 
  поле 20 “Срок за преминаване” трябва да е съобразен с маршрута на превоза ТИР.
  

Пример: При приемане за оформяне на карнет ТИР за превоз от Турция до Полша срокът за извършване на операцията ще е различен в зависимост от това дали ще се осъществи през Сърбия (операцията ТИР ще завърши в МП Калотина) или през Румъния – Унгария – Словакия (операцията ТИР ще завърши в получаващото митническо учреждение в Полша).

• 
  В полето “За служебно ползване” (под поле 2) на карнета ТИР се записва текст: “To be returned to…”, и се поставя печат с наименованието и пълния адрес на Централно митническото управление, където трябва да бъде върнат сертификатът за завършване на съответната операция ТИР, когато превозът следва да завърши извън територията на страната.
  

• 
  Митническите органи в получаващото/изходното митническо учреждение незабавно връщат съответната част от отрязъка № 2 на карнета ТИР на митническите органи във входното/отправното митническо учреждение най-много до един месец от датата на завършване на операцията ТИР.
  

• 
  Ако съответната част от отрязъка № 2 на карнета ТИР не бъде върната на митническите органи във входното/отправното митническо учреждение в рамките на два месеца от датата на оформяне на ТИР карнета, тези органи уведомяват заинтересованата гарантираща асоциация.Те също така уведомяват титуляра на карнета ТИР и канят както последния, така и съответната гарантираща асоциация да представят доказателства, че операцията ТИР е била завършена. Това е процедура на предварително уведомяване на титуляря и гарантиращата асоциация за нарушения или нередности при режима ТИР и не засяга уведомяването, което трябва да се извърши в съответствие с член 11 (1) от Конвенция ТИР.
  

• 
  Като доказателства за завършване на съответната операция ТИР могат да бъдат представени документи, заверени от митническите органи в получаващото/изходното митническо учреждение, които идентифицират стоките и удостоверяват, че те са били представени в получаващото/изходното митническото учреждение.
  

• 
  Операцията ТИР ще се смята също за завършена, когато титулярът на ТИР карнета/съответната гарантираща асоциация представи на митническите органи митнически документ, издаден в трета страна, за поставяне на стоките под митнически режим, или копие или фотокопие от него, идентифициращо стоките. Копията или фотокопията трябва да бъдат заверени от органа, заверил оригиналните документи, от органите на съответните трети страни или от органите на някоя от държавите-членки.
  

• 
  Ако митническите органи във входното/отправното митническо учреждение не получат в рамките на четири месеца след датата на оформяне на карнета ТИР доказателство, че операцията ТИР е завършена, те незабавно предприемат процедура по издирване, за да получат информацията, необходима за приключване на операцията ТИР, или, когато това не е възможно, да установят дали е възникнало митническо задължение, да идентифицират длъжника и да определят митническите органи, отговорни за вземане под отчет.
  

Ако митническите органи получат по-рано информация, че операцията ТИР не е била завършена или допускат, че случаят е такъв, те незабавно започват процедурата по издирване.

• 
  Процедурата по издирване започва също и ако впоследствие се установи, че доказателство за завършване на операцията ТИР е било фалшифицирано и процедурата по издирване е необходима.
  
• 
  За да се стартира процедурата по издирване, митническите органи във входното/отправното митническо учреждение изпращат на митническите органи в получаващото/изходното митническо учреждение запитване, придружено с цялата необходима информация.
  

• 
  Митническите органи в получаващото или изходното митническо учреждение незабавно трябва да отговорят.
  

• 
  Когато издирването установи, че операцията ТИР е завършила редовно, митническите органи във входното/отправното митническо учреждение незабавно информират гарантиращата асоциация и титуляра на карнета ТИР и, където е целесъобразно, митническите органи, които може да са започнали процедура по събирането в съответствие с членове от 217 до 232 от Кодекса.
  

• 
  Когато нарушение или нередност в съответствие с Конвенция ТИР доведат до възникване на митническо задължение в Общността, разпоредбите на настоящия раздел се прилагат mutatis mutandis по отношение на другите такси, упоменати в член 91 (1) (а) от Кодекса.
  

• 
  Членове 450а, 450б и 450г важат mutatis mutandis по отношение на процедурата по събиране, отнасяща се за ТИР карнети.
  

3. Отговорности на националните гарантиращи асоциации

• 
  За целите на член 8 (4) от Конвенцията ТИР, когато се извършва операция ТИР на митническата територия на Общността, всяка гарантираща асоциация, установена в Общността, може да стане отговорна за заплащане на гарантираната сума на митническото задължение, отнасящо се до съответните стоки в операцията ТИР, ограничена до 60 000 ЕUR или равностойност в национална валута за всеки отделен карнет ТИР.
  
• 
  Гарантиращата асоциация, компетентна за събирането съгласно член 215 от Кодекса, е задължена да заплати гарантираната сума на митническото задължение.
  
• 
  Всяко валидно известие за неприключване на операция ТИР, направено от митническите органи на една държава-членка, определена като компетентна в съответствие с третото тире на член 215(1), от Кодекса, до гарантиращата асоциация, одобрена от тези служби, е валидно също и когато митническите органи на друга държава-членка, определени като компетентни в съответствие с първо или второ тире на член 215, (1), от Кодекса, по-късно пристъпят към събиране от гарантиращата асоциация, одобрена от последните органи. /чл. 457/
  
• 
  В допълнение към списъка на стоки, при превоз на които не се допуска използването на режим ТИР за всички договарящи държави, следва да се имат предвид и следните стоки, за които няма гаранционно покритие, т.е. не се возят под покритието на карнети ТИР на територията на Европейската Общност:
  

Стоки код по ХС

- месо от едър рогат добитък, замразено 0202-10

0202-20

0202-30

- мляко и сметана, концентрирани 0402-10

или съдържащи захар или други подсладители 0402-21

0402-29

0402-91

0402-99

- масло и други мазнини и масла, 0405-10

получени от мляко 0405-90

- пресни банани, освен от вида “plaintain” 0803-0019

(CN code)

- захар от тръстика или цвекло и чиста захароза 1701-11

в твърдо състояние 1701-12

1701-91

1701-99
4. Изключване на лица от режима ТИР

• 
  Когато митническите органи на държава-членка решат да изключат лице от режима TИР в съответствие с разпоредбите на член 38 от Конвенция TIR, това решение се прилага на цялата митническа територия на Общността.
  
• 
  За тази цел държавата-членка съобщава за решението си, заедно с датата, от която започва да се прилага, на останалите държави-членки и на Комисията.
  
• 
  Решението се прилага за всички карнети TИР, представени в митническо учреждение за оформяне. /чл. 457a/
  

5. Определяне на маршрут

• 
  Когато операция ТИР се отнася за същите стоки, които са посочени в Приложение 44в, или когато митническите органи счетат за необходимо, отправното/входното митническо учреждение, може да определи маршрут. Маршрутът може да бъде променен по искане на титуляра на карнета TИР само от митническите органи, по време на предварително определения маршрут. Митническите органи отбелязват всички съответстващи на промяната данни в карнета TИР и незабавно уведомяват за извършените промени отправното/входното митническо учреждение.
  

Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да се справят с всички нарушения или нередности, и налагане на ефективни наказания .

• 
  В случай на force majeure превозвачът може да се отклони от определения маршрут. Стоките и карнетът TИР незабавно трябва да се представят в най-близкото митническо учреждение, където се намират в момента стоките. Митническите органи незабавно уведомяват отправното/входното митническо учреждение и отбелязват всички съответстващи на промяната данни в карнета TИР. /чл. 457б/
  

ХV.3. Превози на стоки под покритието на АТА карнет като транзитен документ

• 
  За целите на използването на карнети АТА като транзитни документи, "транзит" означава превозът на стоки от едно митническо учреждение, разположено на митническата територия на Общността, до друго митническо учреждение, разположено на същата територия.
  

• 
  Когато бъде установено, че по време или във връзка с транзитна операция, извършвана под покритието на АТА карнет, е допуснато нарушение или нередност в определена държава-членка, събирането на митата и другите такси, които могат да бъдат дължими, се извършва от посочената държава-членка в съответствие с разпоредбите на Общността или националните разпоредби, без да се нарушават наказателните разпоредби.
  
• 
  Когато не е възможно да се установи на чия територия са били извършени нарушението или нередността, се смята, че те са били извършени на територията на държавата-членка, в която са били открити, освен ако в срока, установен в член 457г, параграф 2, не се представи достатъчно убедително за митническите служби доказателство за редовността на операцията или за мястото, където споменатото нарушение или нередност действително са били извършени.
  

Когато не е представено подобно доказателство и по този начин се приеме, че споменатите нарушение или нередност са били извършени в държавата-членка, в която са били открити, митата и другите сборове по отношение на съответните стоки се събират от посочената държава-членка в съответствие с разпоредбите на Общността или националното законодателство.

Ако държавата-членка, където действително е било извършено споменатото нарушение или нередност, впоследствие бъде установена, митата и другите такси (освен събраните като собствени средства за Общността), които са дължими за съответните стоки в посочената държава-членка, се връщат на съответната държава-членка, която първоначално ги е събрала. В този случай, надвзетите суми се връщат на лицето, което първоначално ги е платило.

Когато размерът на митата и другите сборове, първоначално събрани и върнати от държавата-членка, която ги е усвоила, е по-малък от този на митата и сборовете, дължими в държавата-членка, където нарушението или нередността действително е извършено, тази държава-членка събира разликата в съответствие с разпоредбите на Общността или националното законодателство.

• 
  Митническите администрации на държавите-членки вземат необходимите мерки за откриване на нарушенията или нередностите и за налагане на ефективни наказания. Настоящият член се прилага, без да се нарушават специфичните разпоредби на Конвенцията АТА или Истанбулската конвенция относно отговорността на гарантиращите асоциации, когато се използва АТА карнет. /чл. 457в/
  

• 
  Когато бъде установено, че по време или във връзка с транзитна операция, извършвана под покритието на АТА карнет, е извършено нарушение или нередност, митническите служби уведомяват титуляра на АТА карнет и гарантиращата асоциация в срока, предвиден в член 6(4) от Конвенцията АТА или в член 8(4) на приложение А към Истанбулската Конвенция.
  
• 
  Доказателството за редовността на операцията, извършена под покритието на АТА карнет по смисъла на член 457в(3), алинея 1, се представя в срока, предвиден в член 7(1) и (2) от Конвенцията АТА или в член 9(1)(а) и (б) от приложение А към Истанбулската Конвенция.
  
• 
  Посоченото доказателство се представя по удовлетворителен за митническите органи начин, използвайки един от следните методи:
  

а) чрез представяне на митнически или търговски документ, заверен от митническите органи, който удостоверява, че съответните стоки са били представени в получаващото митническо учреждение;

б) чрез представяне на митнически документ, доказващ, че стоките са поставени под митнически режим в трета държава, или на копие или фотокопие от него, които трябва да бъдат заверени като истинско копие или от органа, който е заверил оригиналния документ, или от службите в съответната трета страна, или от органите в една от държавите-членки.

в) чрез доказателството, посочено в член 8 от Конвенцията АТА или в член 10 от приложение А към Истанбулската Конвенция.

Документите трябва да съдържат информация, позволяваща съответните стоки да бъдат идентифицирани. /чл. 457г/

• 
  Митническите органи определят координационен център във всяка държава-членка за всякакви действия, свързани с нарушения или нередности по отношение АТА карнетите.
  

Тези органи уведомяват Комисията за определянето на координационните центрове и техните пълни адреси. Списъкът на центровете се публикува в “Официален вестник” на Европейските общности, серия С.

• С цел да се определи държавата-членка, отговорна за събиране на митата и другите дължими такси, държавата-членка, в която са извършени нарушения или нередности по време на транзитна операция, извършена под покритието на карнет АТА в смисъла на втората алинея на член 457в(3) ще бъде държавата-членка, в която стоките са намерени, или, ако не са били намерени, държавата - членка, чийто координационен център притежава най-последния отрязък от карнета. /чл. 458/

• 
  Когато митническите органи в дадена държава-членка установят, че е възникнало митническо задължение, колкото може по-рано трябва да се предяви искане към гарантиращата асоциация, с която държавата-членка е свързана. Когато възникването на задължението е поради обстоятелството, че стоките, покрити от карнет АТА, не са били реекспортирани или не са били оформени митнически или използвани в сроковете, установен от конвенция АТА, това искане се изпраща най-рано три месеца след датата на изтичане на карнета.
  
• 
  Координационният център, който предявява искането, в същото време, доколкото е възможно, изпраща до координационния център, в чиято юрисдикция се намира митническото учреждение на временния внос, информационна бележка, изготвена в съответствие с образеца от Приложение 59.
  

Информационната бележка се придружава от един екземпляр от неприключения отрязък, ако координационният център притежава такъв. Информационната бележка може да се използва навсякъде, където е необходимо. /чл. 459/

• 
  Размерът на митата и сборовете, възникнали от искането, посочено в член 459, се изчислява чрез примерен формуляр, даден в Приложение 60, който се попълва в съответствие с указанията към него.
  

Формулярът може да се изпрати по-късно от искането, но не повече от три месеца след искането и във всеки случай не по-късно от шест месеца от датата, на която митническите органи започват процедурата по събирането.

• 
  В съответствие с член 461 изпращането на формуляра до гарантиращата асоциация от митническата администрация, с която тази асоциация е свързана, не освобождава другите гарантиращи асоциации в Общността от задължението за заплащане на митата и другите такси, ако е установено, че нарушението или нередността са били извършени в друга държава - членка освен тази, в която са започнали процедурите.
  

• Формулярът се попълва в два или три екземпляра, ако е необходимо. Първият екземпляр е за гарантиращата асоциация, свързана с митническата администрация на държавата-членка, в която е изготвено искането. Вторият екземпляр се задържа от издалия го координационен център. Ако е необходимо, координационният център изпраща третия екземпляр до координационния център, в чиято юрисдикция е разположено митническото учреждение на временния внос. /чл.460/

• 
  Когато се установи, че нарушението или нередността са били извършени в друга държава-членка освен тази, в която са започнали процедурите, координационният център в първата държава-членка закрива досието.
  
• 
  За целите на закриването се изпраща до координационния център във втората държава-членка съдържанието на досието, което се намира на нейно разположение и ако е необходимо, възстановява на гарантиращата асоциация, с която е свързана, сумата, която асоциацията е депозирала или временно платила.
  

Досието следва да бъде закрито само, ако координационният център на първата държава-членка получи съобщение за приключване от координационния център на втората държава-членка, посочващо, че процедурата по предявяване на искането е започнала в последната държава-членка в съответствие с разпоредбите на конвенцията АТА или на Истанбулската Конвенция. Това съобщение за приключване се изготвя в съответствие с образеца в Приложение 61.

• 
  Координационният център на държавата-членка, в която е извършено нарушението или нередността, поема процедурата по събирането и ако е необходимо, събира от гарантиращата асоциация, с която е свързана, сумата на митата и другите такси, дължими по курса, който е в сила в държавата-членка, в която центърът е разположен.
  

Процедурата трябва да се прехвърли в срок от една година от датата на изтичането на карнета при условие, че плащането не е осъществено съгласно член 7 (2) или (3) от Конвенцията АТА или член 9(1)(б) и (в) на приложение А към Истанбулската Конвенция. Ако този срок е пропуснат, се прилага третият и четвъртият параграф на член 457в(3). /чл. 461/.

Каталог: bulgarian
bulgarian -> Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад
bulgarian -> Азия, австралия и океания
bulgarian -> Наредба №109 от 12 септември 2006 Г. За официалния контрол върху фуражите
bulgarian -> Житие и страдания грешнаго Софрония
bulgarian -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС
bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии”
bulgarian -> Уилиям макдоналд о м
bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос
bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър
bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон"

Изтегляне 1.72 Mb.

Сподели с приятели: