Раздел VІ
Разтоварване на стоките, представени пред митница
От датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз митническите органи ще прилагат по отношение на представянето на стоките пред митницата митническото законодателство на Общността – разпоредбите на чл. 46 – 47 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. Тези разпоредби почти идентични с прилаганите до настоящия момент разпоредби на националното митническо законодателство – чл. 50 – 54 от ЗМ. В тази връзка следва да се имат предвид следните по-съществени специфики по отношение на прилаганите досега практики:
- Чл. 43 до чл. 45 от МК, които съответстваха на чл. 50 до чл. 52 от ЗМ са отменени.
- чл. 46, параграф 1, ал. 2 от МК следва да се има предвид, че разрешение за разтоварване и претоварване не се изисква в случаи на предстояща опасност, която налага неотложното разтоварване на всички или част от стоките. В този случай митническите органи трябва да бъдат незабавно информирани. Прилага се чл. 46, параграф 1 от МК.
Раздел VІІ
Задължение за получаване на митническо направление за стоките, представени пред митница
От датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз митническите органи ще прилагат по отношение на задължение за получаване на митническо направление за стоките, представени пред митница митническото законодателство на Общността – чл. 48 – 49 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и чл. 183 и 184 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 – разпоредби, отнасящи се до митнически манифест. Тези разпоредби са почти идентични с прилаганите до настоящия момент разпоредби на националното митническо законодателство – чл. 55 – 56 от ЗМ и чл. 104 – 107 от ППЗМ – разпоредби, отнасящи се до манифестиране.
От датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз митническите органи ще прилагат по отношение на разпоредбите за временно складиране митническото законодателство на Общността – чл. 50 – 53 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и чл. 185 – 187 от Регламент (ЕИО) № 2454/93. Тези разпоредби са почти идентични с прилаганите до настоящия момент разпоредби на националното митническо законодателство – чл. 57 – 60 от ЗМ и чл. 108 – 117 от ППЗМ. В тази връзка следва да се имат предвид следните по-съществени специфики:
- Следва да се има предвид чл. 51, параграф 2 от МК, съгласно който митническите органи могат да изискват от лицето, при което се намират стоките да осигури обезпечение с оглед осигуряване на плащането на митническото задължение, което може да възникне съгласно членове 203 или 204 от МК. Следва да се прилага чл. 51, параграф 2 от МК, а не чл. 58, ал. 2 от ЗМ, тъй като е включено и обезпечението на данъци и акцизи, а това е предмет на данъчното и акцизно законодателство и не се определя от митническото законодателство. Следва де се прилага разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и 3 от ЗДДС относно обезпечаване на ДДС. При временно складиране на стоки, подлежащи на облагане с акциз, пълният размер на дължимия акциз се обезпечава с депозит в пари или с банкова гаранция на основание чл. 82, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове.
- Съгласно чл. 111, ал. 1 от ППЗМ стоките се поставят във временния склад с митнически манифест по приложение 12 от ППЗМ. В чл. 186 от Регламент (ЕИО) № 2454/93г. е регламентирано, че стоките се поставят във временния склад с митнически манифест, но митническите органи могат да изискват подаването на специална декларация, изготвена под формата на образец/формуляр, който те определят. ММ е посочен в приложение 12 от ППЗМ, искане и разрешение за откриване и управление на временен склад в приложение 13 и 14 от ППЗМ – национални приложения.
- Чл. 187 от Регламент (ЕИО) № 2454/93г. няма съответствие в ППЗМ. Прилага се чл. 187 от Регламент (ЕИО) № 2454/93г., съгласно който без да се нарушават разпоредбите на чл. 56 от МК, съответстващ на чл. 63 (разпоредби свързани с унищожаване на стоките) от ЗМ или разпоредбите, отнасящи се за продажба на стоките от митническите органи, лицето което е изготвило митническия манифест, или когато все още не е подало декларация, лицето посочено в чл. 44(2) (този член от МК е отменен с Регламент (ЕО) № 648/2005г. следва да се има предвид лицето, посочено в чл. 40 от МК, т.е лицето, което е въвело стоките или е поело задължението за превоза на стоките след въвеждането им), е отговорно за изпълнение на мерките, предприети от митническите органи съгласно член 53 параграф 1 от МК и по отношение на разходите за подобни мерки.
- Чл. 108, ал. 4 и 5, чл. 109, чл. 110, чл. 112 до чл. 117 от ППЗМ са национални разпоредби, като чл. 115 е в противоречие с разпоредбите на европейското законодателство (в частност чл. 40 от МК, чл. 184, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2454/93г.) и не трябва да се прилага.
Раздел ІХ
Пощенски пратки
От датата на присъединяване на Република България към Европейския Съюз митническите органи ще прилагат по отношение на пощенските пратки разпоредбите на чл. 237 – 238 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 . Тези разпоредби са идентични с прилаганите до настоящия момент разпоредби от националното митническо законодателство чл. 148 и 149 от ППЗМ.
В тази връзка следва да се има предвид следните различия по отношение на досега прилаганите разпоредби:
Допускането за свободно обращение на пощенски пратки до стойностните прагове посочени в чл. чл. 27 до 31 от Регламент (EИО) № 918/83 от 28 март 1983 година може да се извърши с CN 23.
Допускането за свободно обращение на пощенски пратки на пратки над тези стойностни прагове може да се извърши с подаване на ЕАД към които са приложени изискуемите документи.
Раздел Х
Пратки с незначителна стойност
Член 27 от Регламент (EИО) № 918/83
По реда на определенията в член 28 всяка пратка, изпратена до получателя си в писмо или пощенски колет, съдържащ стоки с обща стойност под 22вро, се внасят без митни сборове.
Член 28 от Регламент (EИО) № 918/83
Не подлежат на освобождаване от вносни митни сборове:
a) алкохолни продукти;
б) парфюми и тоалетни води;
в) тютюн или тютюневи изделия.
Сподели с приятели: |
