Раздел ХV Митнически икономически режими

Раздел ХV
Митнически икономически режими

От датата на присъединяване на Република България към Европейския Съюз митническите органи на Република България директно ще прилагат митническото законодателство на Общността, което включва Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 Октомври 1992, установяващ Митническия Кодекс на Общността – МК (ОВ L 302, 19 Октомври 1992) и Регламент (ЕИО) № 2454/93, на Комисията от 2 Юли 1993, установяващ Разпоредбите за Прилагане на Митническия Кодекс на Общността – РПМК (ОВ L 253, 11 Октомври 1993) и регламентите, изменящи и допълващи ги.

Общите разпоредби за режимите с отложено плащане и митническите икономически режими, посочени в чл.чл. 84-90 на МК са идентични с разпоредбите на чл.чл. 90-96 от ЗМ, със забележката в чл. 90, ал.1, буква “а” от ЗМ да се има предвид външен общностен транзит.

Общите разпоредби за митническите икономически режими, посочени в чл. чл. 496 – 592 от РПМК са идентични с тези на чл.чл. 328 - 592 ППЗМ, но следва да се има предвид, че разпоредбите на РПМК се отнасят до митническата територия на Общността, а разпоредбите на ППЗМ се отнасяха съответно до митническата територия на Република България; респективно общностните/ необщностните стоки в РПМК се третираха в ППЗМ като местни/ чуждестранни стоки; лица, установени на територията на Общността в РПМК – местни лица в ППЗМ и др. Отчитайки факта, че след датата на присъединяване митническата територия на Република България ще бъде единна и неразделна част от митническата територия на Общността и, че от тази дата митническата администрация на Република България ще прилага директно митническото законодателство на Общността, базиращо се на двата горепосочени първични основополагащи документа, следва да се имат предвид следните указания при прилагане на общите разпоредби за митническите икономически режими в сравнение с прилаганата до сега практика:

От датата на присъединяване на Република България към Европейския Съюз митническите органи ще прилагат по отношение на режим митническо складиране митническото законодателство на Общността – както общите разпоредби за режимите с отложено плащане и митнически икономически режими от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и Регламент (ЕИО) № 2454/93, така и разпоредбите на чл. 98 -112 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и чл. 524-535 от Регламент (ЕИО) № 2454/93. Тези разпоредби са почти идентични с прилаганите до настоящия момент разпоредби на националното митническо законодателство – чл. 104 - 117 от ЗМ и чл. 335 - 353 от ППЗМ. В тази връзка следва да се има предвид следните по-съществени специфики по отношение на прилаганите досега практики:

- по отношение на срока за престой на стоките под режим митническо складиране да се имат предвид разпоредбите на чл. 108 от МК и чл. 353 от ППЗМ;

- обръщаме внимание, че съгласно чл. 532 от РПМК стоки могат да бъдат временно извадени от митническия склад до 3 месеца;

- по отношение на операциите, на които могат да бъдат подложени стоките в митнически склад, за които се прилагат мерките на ОСП, следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 109 от МК;

- обръщаме внимание на разпоредбата на чл. 113 от МК. Следва да се има предвид, че общностните стоки по член 98, параграф 1, буква б), предмет на общата селскостопанска политика и поставени под режим митническо складиране, трябва да бъдат изнесени или да получат едно от другите митнически направления, предвидени в специфичното общностно законодателство, посочено в същия член.

Съгласно чл. 524 “предварително финансирани стоки” означават стоки от Общността, предназначени за износ в непроменено състояние и които подлежат на плащане на сума равна на експортната субсидия преди стоките да са изнесени, когато подобно плащане е предвидено в Регламент на Съвета (ЕИО) №565/80;

- съгласно чл. 526, (4) от РПМК митническите складове тип А, С, D и Е могат да се одобрят и като продоволствени складове по смисъла на чл. 40 от Регламент на Комисията (ЕО) № 800/99г., отнасящ се до правилата за прилагане на системата за възстановявания при износ на селскостопански продукти (срок за възстановяване на предварително платени средства, одобрени складови помещения, специално одобрени складодържатели, състояние на съхраняваните продукти и възможност за постоянен митнически контрол).

От датата на присъединяване на Република България към Европейския Съюз митническите органи ще прилагат по отношение на режим активно усъвършенстване митническото законодателство на Общността – както общите разпоредби за режимите с отложено плащане и митнически икономически режими от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и Регламент (ЕИО) № 2454/93 така и разпоредбите на чл.114 - 129 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и чл. 536 - 551 от Регламент (ЕИО) № 2454/93. Тези разпоредби са почти идентични с прилаганите до настоящия момент разпоредби на националното митническо законодателство – чл. 118 - 132 от ЗМ и чл. 378 - 466 от ППЗМ. В тази връзка следва да се има предвид следните съществени специфики по отношение на прилаганите досега практики. Следва да се имат предвид следните изводи, произтичащи от разпоредбите на МК и РПМК

- Съгласно чл. 114, ал.1, буква “а” от МК режимът активно усъвършенстване по системата с отложено плащане (АУ/ОП) разрешава да бъдат извършвани една или няколко операции на митническата територия на Общността по усъвършенстването на необщностни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани като компенсаторни продукти извън митническата територия на Общността, без да се облагат с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика.

Съгласно чл. 114, ал.1, буква “б” от МК режимът активно усъвършенстване по системата с възстановяване (АУ/В) разрешава да бъдат извършени една или няколко операции на митическата територия на Общността по усъвършенстването на стоки, допуснати за свободно обращение за които ще бъдат възстановени или опростени вносните сборове, ако бъдат изнесени като компенсаторни продукти извън митническата територия на Общността.

Предвид състава на чл. 114 от МК и отчитайки факта, че към датата на присъединяване на Република България към Европейския Съюз митническата й територия ще бъде единна и неразделна част от митническата територия на Общността:

1. Необщностни стоки от трети страни не могат да бъдат поставяни под режим АУ/ОП и АУ/В нито на територията на Република България нито на територията на която и да било държава членка, ако компенсаторните продукти, получени от тях или стоките в непроменено състояние няма да бъдат реекспортирани или изнесени извън митническата територия на Общността;

2. При въвеждане на стоки от трети страни на територията на Р.България, предназначени за държави членки на ЕС след като бъдат обработени, тези стоки имат статут на необщностни стоки и се допускат на територията на Република България за свободно обращение със заплащане на дължимите за тях вносни сборове, и получените след обработката продукти се придвижват без митнически формалности до територията на съответната държава членка, за която са предназначени;

3. Общностни стоки, пристигащи от държава членка на ЕС и предназначени за трети страни след като бъдат обработени, не са предмет на поставяне под режим АУ/ОП или АУ/В в Република България. Тези стоки пристигат на територията на страната без митнически формалности, и продуктите, получени след обработката им се поставят под режим износ за трета страна, която е извън митническата територия на Общността;

4. Под режим АУ/ОП или АУ/В в Република България могат да бъдат поставяни необщностни стоки (стоки, които не са били в държава членка на ЕС предмет на формалности по допускане за свободно обращение и пристигащи на територията на Република България с документ Т1- външен Общностен транзит) пристигащи от държава членка на ЕС, или от трета страна извън митническата територия на Общността, като разбира се следва да е спазено условието след усъвършенстването им на територията на Република България да бъдат реекспортирани или изнесени като компенсаторни продукти извън митническата територия на Общността.

- При отчитане изпълнението на икономическите условия (чл. 382 от ППЗМ), разпоредбите за еквивалентните стоки (чл. 394 от ППЗМ), сроковете за приключване на режима (чл. 394а от ППЗМ), сроковете и случаите за поставяне под режим на необщностните стоки в хипотезата на предварителен износ (чл. 394б от ППЗМ) следва да се прилагат респективно разпоредбите на чл.чл. 539, 541, 542 и 543 от РПМК, както и разпоредбите от РПМК, невключени в текстовете на ППЗМ (като напр. текста на ал.1 от параграф 2 на чл. 545 от РПМК, който иначе по същество е идентичен на чл. 395 от ППЗМ и др.)

От датата на присъединяване на Република България към Европейския Съюз митническите органи ще прилагат по отношение на режим обработка под митнически контрол митническото законодателство на Общността – както общите разпоредби за режимите с отложено плащане и митнически икономически режими от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и Регламент (ЕИО) № 2454/93 така и разпоредбите на чл.130 -136 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и чл. 551-552 от Регламент (ЕИО) № 2454/93. Тези разпоредби са почти идентични с прилаганите до настоящия момент разпоредби на националното митническо законодателство – чл. 133 - 138 от ЗМ и чл. 466 – 484 от ППЗМ. В тази връзка следва да се има предвид следното уточнение по отношение на прилаганата досега практика:

- разпоредбата на чл. 467, ал. 3 от ППЗМ се прилага в съответствие с тази на чл. 552, втори параграф от РПМК, като проверката на икономическите условия се извършва на срещите на Комитета към МК.
V. Временен внос

От датата на присъединяване на Република България към Европейския Съюз митническите органи ще прилагат по отношение на режим временен внос митническото законодателство на Общността – както общите разпоредби за режимите с отложено плащане и митнически икономически режими от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и Регламент (ЕИО) № 2454/93 така и разпоредбите на чл.137 -144 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и чл. 553-584 от Регламент (ЕИО) № 2454/93. Тези разпоредби са почти идентични с прилаганите до настоящия момент разпоредби на националното митническо законодателство – чл. 139 - 146 от ЗМ и чл. 485 - 508 от ППЗМ. В тази връзка следва да се има предвид следните по-съществени специфики по отношение на прилаганите досега практики:

- по отношение на чл. 557(3) от РПМК следва да се има предвид, че от датата на присъединяване Република България следва да прилага посочената в разпоредбата Конвенция;

- разпоредбата на чл. 500, ал. 2 от ППЗМ може да бъде прилагана, тъй като е в съответствие с чл. 576(1) от РПМК;

- от 01.01.2007 г. няма да се прилагат разпоредбите на чл. 503, ал. 2, 3 и 4 от ППЗМ;

- съгласно чл. 580(3) от РПМК разпоредбите на чл. 457в, 457г и от чл. 458 до чл. 461 от РПМК следва да се прилагат и по отношение на стоки поставени под режим ВВ с карнет АТА;

- от 01.01.2007 г. няма да се прилага разпоредбата на чл. 506, ал. 5 от ППЗМ.
VІ. Пасивно усъвършенстване

От датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз митническите органи ще прилагат по отношение на режим пасивна усъвършенстване митническото законодателство на Общността – както общите разпоредби за режимите с отложено плащане и митнически икономически режими от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и Регламент (ЕИО) № 2454/93, така и разпоредбите на чл. 145 – 160 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и чл. 585 – 592 от Регламент (ЕИО) № 2454/93. Тези разпоредби са почти идентични с прилаганите до настоящия момент разпоредби на националното митническо законодателство – чл. 147 – 162 от ЗМ и чл. 571 – 591 от ППЗМ. В тази връзка следва да се имат предвид следните по-съществени специфики по отношение на прилаганите досега практики:

- Чл. 148 от ЗМ съответства частично на чл. 146 от МК, като следва да се прилага чл. 146 от МК. Съгласно параграф 1, второ и трето тире под режим пасивно усъършенстване не могат да се поставят общностни стоки, които преди износа са били допуснати за свободно обращение с пълно освобождаване от вносни сборове поради употребата им за специфични цели, докато условията за разрешаването на такова освобождаване продължават да се прилагат; както и износа на които дава право на получаване на възстановяване при износ или друга финансова полза, предоставяна в рамките на общата селскостопанска политика при износа на въпросните стоки.

- Чл. 149 от ЗМ съответства на чл. 147 от МК, като следва де се има предвид параграф 2, съгласно който, разрешение може да бъде издадено за ползване на режим пасивно усъвършенстване на друго лице за стоки, които са с произход от Общността по смисъла на Част втора, глава втора, раздел 1, когато операциите по усъвършенстване се състоят във вграждане на стоки в стоки, получени извън Общността и внесени като компенсаторни продукти, при условие че използването на режима спомага за извършване на продажбата на износните стоки, без да засягат основните интереси на общностните производители на идентични или подобни на внесените компенсаторни продукти. Когато е подадено искане за издаване на такова разрешение от лице, което да изнесе временно изнесените стоки без да нарежда операциите по усъвършенстване, съгласно чл. 571, ал. 2 от ППЗМ – чл. 585, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2454/93г., митническите органи проверяват предварително условията посочени в чл. 149, ал. 2 от ЗМ – чл. 147, параграф 2 от МК на база документите, които подкрепят изпълнението на тези условия. Следва да се прилага чл. 585, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2454/93г., тъй като второто изречение в ППЗМ липсва, и следва да се има предвид че членове 503 и 504 се прилагат mutatis mutandis, т.е. разпоредби свързани с проверката на икономическите условия за които се информира Комисията. Консултациите с Комисията обикновено се публикуват в серия С на Официален вестник на ЕС. Това са случаите, посочени в В.3 на Приложение 70 от Регламент (ЕИО) № 2454/93г. и допълнението към Приложение 70. Следва обаче да се има предвид, че обхвата на ISPP – информационната система за режимите по усъвършенстване към настоящия момент е разработена само за случаите на режим активно усъвършенстване. В обхвата на системата не са включени случаите на издаване на разрешения в съответствие с чл. 147, параграф 1 от МК, както и случаите на отхвърлени искания и отменени или анулирани/обезсилени разрешения.

- Чл. 150 съответства на чл. 148 от МК при отчитане на разпоредбите в букви б) и в):

Разрешение се издава само на лица, установени в Общността; когато е възможно да се установи, че компенсаторните продукти са получени в резултат на усъвършенстването на временно изнесените стоки; както и когато разрешението за ползване на режим пасивно усъвършенстване не засяга сериозно основните интереси на производителите/преработвателите в Общността (икономически условия). Прилага се чл. 148 от МК.

- Чл. 152 от ЗМ съответства на чл. 150 от МК, като се отчете че компенсаторните продукти се декларират за допускане за свободно обращение от името и за сметка на: ал. 1, т. 2 от ЗМ съответно параграф1, буква б) от МК – всяко друго лице, установено в Общността, при условие че лицето е получило съгласието от титуляря на разрешението и условията на разрешението са изпълнени.

- Прилага се чл. 153, ал. 2 от МК, съгласно който в отклонение на разпоредбите на чл. 151, процедурата на Комитета може да определи случаите и специфичните условия, при които стоките могат да бъдат допуснати за свободно обращение след извършените операции по пасивно усъвършенстване, като разходите по усъвършенстване се вземат за основа за определяне на митническата стойност за целите на прилагане на Митническата тарифа на Европейската общност. Прилага се чл. 591, втора алинея от Регламент (ЕИО) № 2454/93г. съгласно която митническите органи отказват предоставянето на частично освобождаване от вносни сборове по тези разпоредби, ако преди компенсаторните продукти да бъдат допуснати за свободно обращение се установи че временно изнесените стоки са били допуснати за свободно обращение с нулева ставка на митото с единствената цел възползване от разпоредбите за частично освобождаване от вносни сборове, тъй като те не са с произход от Общността по смисъла на Част II, Глава 2, Раздел 1 от МК.

- Следва да се отчетат разпоредбите на чл. 154 параграф 2 от МК – прилагането на системата на стандартен обмен се използва когато операциите по усъвършенстване включват поправка на общностни стоки, различни от тези, които са предмет на общата селскостопанска политика или на специфични разпоредби, приложими за определени стоки, в резултат от преработката на селскостопански продукти.