Състояние на компоненти „Релеф” и ,,Ландшафт”

4.7Състояние на компоненти „Релеф” и ,,Ландшафт”.

В орографско отношение района на обекта попада в Западностаропоанинската подобласт на Стара планина. Границата на тази подобласт е ясно очертана само откъм Предбалкана чрез надлъжна система от флексури и синклинални понижения, усложнени на места от полегналите към север антиклинални структури. Орографски тя се отличава със северозападно – югоизточното си верижно простиране, в обсега на което различни дялове носят наименованието на планини - Светиниколска планина, Чипровска планина, Язова планина, Берковска планина, Голяма планина и Мургаш. На изток от тази редица се откроява Врачанската планина.

Прави впечатление орографската монолитност на тази подобласт. Тя се откроява като цялостна планинска верига с единствено отклонение Врачанската планина. Напречно билото е разчленено от малък брой плитки седловини, през които са прокарани Белоградчишкия и Петроханския проход. Притоците на реките Лом и Огоста са врязвали дълбоко своите долини и очертават редица вододелни ридове от втори порядък.

В резултат на регионалните закономерности в протичането на планационните процеси Западностаропланинската подобласт се отличава с добре развити морфостратиграфски нива. В нея са формирани и добре запазени всички денудационни заравнености, характерни за цялата област. Тук те са с по – малка надморска височина, отколкото в средния дял на Стара планина, но са по широко развити и по – слабо денивелирани.

В Язовската планина, където е разположено Чипровското рудно поле с находище „Лукина падина”, най - високи върхове са: Горно Язово -1573,0 м, Остра чука – 1411 м, Яворова глава- 1259,0 м, Вронски камък – 1223 м и Емитова чука – 1025 м. От своя страна най – ниската съществуваща минна изработка в находището е на х. 495 , а най – високата на х. 740. Южно от находището се издига Чипровската планина. Най-високи върхове в нея са: Мартиновска чука - 2011 м, Голяма чука – 1939 м, Вража глава -1936 м и Три чуки – 1939 м. Най-ниските части на района са около гр. Чипровци и с. Железна с около 450-500 м надморска височина, в чиито диапазон са разположени основната външна промишлена площадка и хвостохранилището. Следователно ерозионния срез в района е от 500 до 1500 м.

Според ландшафтното райониране на България ( География на България, 1997 г. ), районът на инвестиционното намерение попада в Старопланинска област, Западна Старопланинска подобласт, Чипровско - Берковски район. Според ландшафтната класификация той се отнася към: клас – планински ландшафти; тип – ландшафт на умерено влажните планински гори; подтип – ландшафти на широколистните среднопланински гори и вторични ливади; група - ландшафт на среднопланинските широколистни гори върху масивни и метаморфни скали.

Ландшафтът от своя страна, като природогеографски и териториален комплекс със специфична структура съдържа:

• 
  природни компоненти - геоложка основа, релеф, климат, води, почви, растителност.
  

• 
  антропогенни компоненти - архитектурни - комплексни, инженерни съоръжения, пътища, ел.проводи, земеделски земи, горски насаждения, паметници на културата и др.
  

В района има елементи на урбанизация в техногенен аспект – стари табани и насипища от минал добив, много от тях технически нерекултивирани със самонастанила се рудерална тревна растителност, дърводобивни площи в рамките на Язовската планина, където попада предвижданото разширение, мрежа от горски и полски пътища, съществуващ път от гр. Чипровци за гр. Монтана ( третокласен път с интензивно използване ), бивши стопански постройки, съществуващ сграден фонд на територията на площадката за обогатителната фабрика ( бивш военен завод ), старо и рекултивирано хвостохранилище със съответните му съоръжения и редица други. Най-близките населени места са гр. Чипровци и с. Железна, отдалечени съответно на 560 и 520 м от най – близката площадка. Вследствие на добивните работи и преработката на оловно – сребърни руди, които са се водили в близкото минало, ландшафта в района на находището е превърнат в клас ,,Антропогенен” от техногенен тип, което се обуславя също и от близките населени места. Все пак ландшафта на Язовската планина не е претърпял драстично визуално изменение, поради факта, че добива се е водил под земята. При това положение, по отношение на степента си на антропогенно натоварване, ландшафта в района на находище ,,Лукина падина” може да се отнесе към втора ( в диапазона между 31 – 40 бала ) – средно натоварени селскостопански и горскостопански територии с малки селища ( до 5000 ж. ) и ограничена гъстота на транспортната мрежа с тенденция това положение да се запази и в бъдеще. При бъдещата експлоатация на новия участък „Птичи дол – Велин дол”, не се предвижда кой знае каква промяна в съществуващото положение, тъй като ще се използват изградени вече подходи към минните изработки и площадки, които вече са в тестов период на експлоатация.

4.8Компонент “Културно – историческо наследство”.

Град Чипровци е селище, което датира от тракийско време. Основен поминък на населението е бил рудодобивът. По-време на римската епоха, градът е бил от най-значителните златодобивни райони на Балканите. Своето икономическо и културно развитие градът достига през първите три века от османското робство. Златарството се развива най-добре и превръща града в един от големите златарски центрове на Балканския полуостров през ХVІ и ХVІІ век. Като археологическо свидетелство за обработване изобщо на рудите в Чипровци можем да посочим наличието на различни местности и селища с големи количества сгур ( шлака ). Има исторически данни за съществуваща монетарница за нуждите на Видинското царство, която по-късно била възобновена от турците в началото на XVI век.

Основните културно – исторически забележителности са на територията на самия град. По време на икономическия подем са построени църкви, училища, красиви къщи. Такива са: Катеринината къща, Търтината къща, Пунковата къща, Павловата къща, Турлаковата къща, също църквата "Възнесение Христово" ( ХІV век ), която е паметник на културата, останки от католическата катедрала „Санкта Мария”, останки от църквата „Свети Николай”.

Извън града е Чипровския манастир ,,Свети Йоан Рилски", основан през Х век. Паметник на архитектурата и изкуството в манастирския комплекс е и изцяло украсения със стенописи параклис ,,Св. Атанасий Велики", както и кулата костница. От своя страна Чипровската  планина е съхранила и останките на Гушовския манастир ,,Св. Архангел Михаил Летни”. Чипровския манастир е разположен на около 6 км североизточно от селището, а останките от Гушовския манастир са на 4 км от него. И двата обекта не попадат в обхвата на предвидената нова концесионна площ, достатъчно отдалечени са от нея, както и от обслужващите външни площадки. Извън обхвата на концесионната площ попада и крепостта Голямо Градище, която е разположена на 2,5 км южно от града на едно възвишение.

Теренните проучвания и другата събрана информация за района не показва наличието на паметници на културно-историческото наследство на страната, което има вероятност да бъде засегнато от бъдещия добив на флуорит от участък „Птичи дол – Велин дол” и последващото му третиране на външните площадки.