Състояние на фактор „Отпадъци” – съществуващи депа за различни видове отпадъци и техните местонахождения

4.9Състояние на фактор „Отпадъци” – съществуващи депа за различни видове отпадъци и техните местонахождения.

Понастоящем в района на инвестиционното предложение за „Разширение на съществуващ подземен рудник за добив на флуоритова суровина „Лукина падина” на запад с нов участък „Птичи дол – Велин дол” съществуват два вида депа с отпадъци от стари замърсявания от минал добив и преработка на руда. Това са:

• 
  Стари табани с депонирани на тях инертни материали. Такива има на повечето устия на съществуващите стари минни изработки в находище ,,Лукина падина”, вкл. на х. 495, х. 550, х. 600, х. 630, х. 606, х. 700 и други. При направения оглед беше установено, че съоръженията не са били подлагани на техническа рекултивация, както и на целенасочена биологическа такава – към момента върху тях се е самонастанила рядка рудерална тревиста растителност. Няма данни за точното количество на депонираните инертни материали на насипищата, като последните имат свободен капацитет за поемане на допълниелни обеми, поради което инвеститора има намерение да експлоатира част от тях при експлоатацията на рудничния комплекс. Във връзка с това, за нуждите на първата концесионна площ в находище ,,Лукина падина” са предвидени табаните на х. 495, х. 550, х. 606 и х. 630 с обща площ от около 3,5 дка, за които вече има влязъл в сила ПУП – ПЗ.
  
• 
  В резултат на дългогодишната минна дейност в Чипровското рудно поле са се генерирали милиони тонове отпадъци от преработката на руда, депонирани в 3 хвостохранилища в района на гр. Чипровци. Хвостохранилище „Голям Буковец” е най – голямото с 3 млн. тона отпадъци в него и е най – добре проученото. То е разположено на обща площ от 263,88 дка и чиста площ на басейна от 150 дка. Разположено е на 770 м източно от регулацията на гр. Чипровци и на 1 км от с. Железна. По различно време и в различен обем, в продължение на 20 г. в него са натрупвани отпадните утайки от преработката на Pb-Zn-Ag-Fe руди от находище Чипровци, Au-полиметалните руди от находище Говежда и Fe - руди от находище Мартиново. Минералният състав на утайките се определя главно от състава на вместващите скали и на изпуснатите от флотацията рудни минерали. Те са основни фактори за процесите, които се извършват в утайките. В тази връзка, през лятото на 2000 г., преди хвостохранилище „Голям Буковец” да бъде рекултивирано са направени изследвания на отпадъците в него ( „Геохимична характеристика на отпадъкохранилище Голям Буковец, Чипровски минен район, СЗ България”, Василка Младенова, Злати Златев, сп. на Българското геологическо дружество”, БАН, год. 65, кн. 1-3, 2004 ). Изследванията са фокусирани върху геохимичните и минералогичните характеристики на отпадъчните продукти на повърхността и близко до повърхността. За целите на пробонабирането са събрани общо 190 твърди проби от дванадесет профила през 20 м на профил, с около 1 кг тегло на всеки образец. Всички 24 проби от повърхностния профил 9 са анализирани, защото този профил пресича централната част на хвостохранилището и е представителен за рудничните отпадъци. Вертикалното пробонабиране е изпъленено ръчно от три дупки на дълбочина от 0,25 м до 1,5 м в три различни участъка на профил 9 с различни гранулометрични характеристики на утайката.
  

По отношение на химическата характеристика на отпадъците чрез ICP ( AES, AAS ) е изследвано съдържанието на следните елементи: K, Mg, Ca, Ag, Pb, Zn, Cu, Ni, Fe, Mn, As, Cd, Sb и Au.

• 
  Начина, по който се е въвеждал отпадния материал от две посоки, при което пулпа допринася за смесването и хомогенизирането на отпадъците по време на депонирането в хвостохранилището ( Веселинов и др., 1996 г. );
  
• 
  Потоците в района са допринесли за смесване и хомогенизиране на повърхностните отпадъци;
  

• 
  Друго рекултивирано хвостохранилище в близост до с. Мартиново е „Мечи дол” с 500 000 т отпадъци от преработка на руда. В него до 1980 г. се съхраняват основно отпадъци от преработката на магнетитова руда, подлагана във фабрика „Мартиново” на суха и мокра магнитна сепарация, при което се е отделял най – напред едрокъсов сух отпадък, а след това финно смлян материал. Минералния състав на финните отпадъци тук е твърде сходен с този на хвостохранилище „Голям Буковец” – доминират кварц и калцит плюс значителни количества хлорит и сидерит. Главните рудни минерали са магнетит, пирит, арсенопирит и халкопирит, съчетани с малки количества молибденит. Химичния състав на отпадъкохранилището, подобно на „Голям Буковвец” го характеризира като силикатно – карбонатно с около 13 % желязо във вид главно на магнетит и пирит освен сидерита. В „Мечи дол” оксидите на силиция и алуминия са повече отколкото в „Голям Буковец”, но най – значими са различията в елементния състав – така, отпадъкът в „Мечи дол” показва определено по – високи съдържания на Cu спрямо тези на Zn и Pb, повече As и значителни съдържания на Bi при почти пълна липса на Sb и твърде ниски концентрации на Ag.