Състояние на компонент “Вредни физични фактори - шум, вибрации, вредни лъчения”

5.1.1Генерирани замърсители на атмосферния въздух.

• 
  Емисии от подземни дейности.
  

При взривните работи ще се използват два типа взривни вещества:

• 
  ANFO ( Ammonium Nitrate - Fuel Oil ), което се отнася към групата на нафтоселитрените ВВ. При взрива на 1 кг ANFO се отделят около 980 литра газообразни продукти. От токсичните газове, които представляват по – голям интерес се отделят максимум до 50 - 70 l/kg CO, до 8 l/kg NO₂ и до 10 l/kg NО_x. В зависимост от процентното съдържание на нефтопродукти и кислородния баланс посочените количества могат да бъдат и по – ниски. Отделят се също и между 80 – 177 l/kg въглеводороди.
  
• 
  „Амонит” без наличието на странични примеси – отнася се към групата на амониевоселитрените ВВ. При взрива на 1 кг „Амонит” се отделят около 1100 литра газообразни продукти. От тях около 60 l/kg CO, 24,1 l/kg NО_x и 114 l/kg въглеводороди.
  

Общо за проходки в основния рудник са необходими около 3 645 kg амонит за целия период на експлоатация, а за разширението неколкократно повече.

В резултат на използването на машини с дизелова тяга ще се отделят оксиди на сярата, азота, въглерода и др. Емисиите на газови вредни вещества могат да бъдат изчислени като се имат предвид следните обстоятелства:

• 
  В подземната част на обекта ще се използват машини (товарачи) на дизелова тяга, с мощност 50KW;
  
• 
  Броят на машините е 2;
  
• 
  Режим на тяхната работа - през цялото време на смяната;
  
• 
  Съдържанието на сярата в горивото - 0,1 %;
  

Заради газообразния вид на вредните вещества приемаме, че само малка част от тях ще се задържат в галериите, а останалите - изхвърлени в атмосферата.

Очакваните им концентрации могат да бъдат прогнозирани с достатъчна точност - например при 1g SO₂ ( 1000 mg ) часова емисия и 10000 м³/час дебит на вентилатора, интензивността на емисията е 277 мg/s. Стойността на концентрацията на SO₂ е с порядък по-ниска от нормираното му ниво във въздуха. Това показва, че липсва екологически риск от емисии на газообразни вредни вещества от вентилационната шахта.

Очакваното количество на емитиран серен диоксид може да достигне до 7000 mg/h, което не представлява реална заплаха за атмосферния въздух в района.

Необходимо е да се отчете също, че двигателите на заложените модели машини са снабдени с модерни катализатори за отработени газове.

Прахови емисии от вентилацията на подземния комплекс.

При взривните работи за отбив на руда, прокарване на нови минни изработки, проширение на стари такива и т.н ще се отделят големи количества прах с разнообразен дисперсен състав, като най - дълго време се задържат във въздуха на работната среда фините прахови частици ( ФПЧ ) и затова представляват по-голям здравен риск за работещите в рудника. Екологичният риск от праховите емисии съществува от извеждането им на повърхността на земята в точков източник, който няма собствена конструктивна височина, за да се постигне ефекта на разсейването на емисиите в приземния въздушен слой.

Очакваното съдържание на прах може да бъде изчислено от задължителните норми за прах в работната среда - 10 mg/Nm³, която концентрация ще бъде достигната на съответния вентилационен изход на повърхността. При дебит на вентилационната система 10 х.куб.м./час, количеството на емитирания минерален прах ще бъде 100 g/h.

Режимът на тези емисии не е стационарен във времето и ще има импулсен характер. Максимумите ще съвпадат с взривовете на скалните маси, с моментите на интензивни изкопни работи и преместването им на нови места, както и запълването на непродуктивни галерии и шахти.

При обсъждане на праховите емисии следва да се имат предвид и процесите на седиментация на едродисперсните им фракции в обема на подземната структура на оценявания обект, който играе ролята на утаителна за праха камера. Това явление намалява емисиите му във въздуха на повърхността - а с това и екологическия риск. От своя страна в самия рудник атмосферния въздух е овлажнен и отбитата руда съдържа голямо количество влага, което в значителна степен допринася за намаляване на прахоотделянето, особено при товарните и транспортните дейности. Обикновено долнищата на изработките са мокри. Това е благоприятен фактор, който ще понижи значително емисиите на прах на повърхността с вентилационните газове.

• 
  Емисии от надземни дейности, респ. преработката.
  

Извозването на натрошената руда от трошачната инсталация до обогатителната фабрика е предвидено да става с тежкотоварни камиони ( 167 KW ). Дължината на маршрута е 700 м в силно пресечен терен, характеризиращ се с голям наклон на пътя, което е предпоставка за форсиран режим на двигателите и големи емисии на вредни вещества. Описан е един алтернативен вариант на двигателите - с дизелова тяга, с техните специфични норми за емисии на вредни вещества (СНЕВ) по приетата у нас методика КОРИНЕР. На долната таблица са дадени очакваните емисии от надземния транспорт, като за всеки случай е разгледана и бензиновата алтернатива на двигателите.

Емисиите са изчислени за следните условия: Пълен курс на машините – 1,5 км. Товароподемност - 12 тона. Алтернативни горива - бензин и дизелово гориво ("Евродизел").

От данните могат да бъдат изчислени общите емисии на вредни вещества в зависимост от броя на товарните машини и броя на курсовете им от товарището до инсталацията за натрошаване. Благоприятното в случая е, че дизеловата тяга на камионите има много по-благоприятни емисиионни характеристики за въздуха отколкото бензиновата, което следва да се има предвид при експлоатацията на обекта.

Замърсяването на атмосферния въздух от площни ( неорганизирани ) източници, с висок потенциал на риска, може да се очаква при прехвърлянето на рудата в приемните бункери на трошачната инсталация ( ТПИ ), работата на челюстните трошачки, транспортирането и складирането на подготвения материал за ОФ на същата площадка. Всички тези технологични процеси на производствената дейност в обекта са етапи и процеси с интензивно отделяне на полидисперсен прах. Неговото количество зависи от количеството на преработената руда и физическите й параметри ( влажност, дисперсност, якост и др.). Обсегът на замърсената атмосфера зависи от масата на емисиите, параметрите на въздуха -силата и посоката на вятъра, влажност и температура, хоризонтални и конвективни движения на въздушните маси, които параметри са различни през съответния годишен сезон и много други условия. В случая делът на тихото време за района е сравнително висок - 53,6 % средно за годината. Хълмисто - ридовия характер на територията и сравнително ниските скорости на вятъра не създават условия за бързо разсейване на вредните примеси в приземния слой. При това положение потенциалът на замърсяване следва да бъде оценен като висок не само за хората, но и за екосистемите в района на обекта, затова взетите мерки следва да гарантират нормите за допустимото съдържание на прах във въздуха - не повече от 10 мг/ м³.

5.1.2Генерирани твърди отпадъци, вкл. местата за депониране на отпадъците, необходими площи, потенциален риск от увеличаване на обема на съществуващите табани, евентуални въздействия върху околната среда, начин на третиране на експлоатационните отпадъци предвид рекултивацията на хвостохранилище „Голям Буковец”.

Тeхнологичния отпадък от преработването чрез мокри процеси в обогатителната фабрика ще е с минерален произход, като анализите от лабораторни и полупромишлени изпитания на суровината показват, че той е съставен основно от силициев двуокис ( SiO₂ ) и калциев карбонат ( CaCO₃ ), от които ще са съставени и утайките. Това определя и отсъствието на опасни или токсикологични свойства за организмите. Този отпадък също се отнася към минните отпадъци ( съгласно § 1, т. 24 от ЗПБ ), но се получава при вторичната преработка на суровината ( първичната е свързана с претрошаването и смилането ).

Класификацията на отпадъците (съгласно Наредба No 3/01.04.2004 г. ), които ще се отделят по време на експлоатацията и очакваното им количество са посочени в Таблица 26.1 - където е необходимо е посочена и класификацията на минните отпадъци съобразно изискванията на чл. 22б на ЗПБ и Наредбата за специфичните изисквания за управление на минните отпадъци.
Очаквани отпадъци по време на добива и преработката Таблица 26.

No	Наименование	Код по Наредба No 3 / 2004 г.	Очаквани количества
1.	Отпадъци от разкриване и добив на неметални полезни изкопаеми - инертни минни отпадъци съгласно чл. 22б от ЗПБ и чл. 12 на Наредбата за специфичните изисквания за управление на минните отпадъци ( НСИУМО ).	01.01.02	Некондиционен скален материал при прокарването на нови минни изработки и уширение на съществуващите – 11 500 м3 за целия период на съществуващия рудник „Лукина падина” ( по проект ) и 140 086 м3 от участък „Птичи дол – Велин дол” ( по данни от проекта за управление на минните отпадъци ).
2.	Отпадъци от разкриване и добив на неметални полезни изкопаеми - ,,незамърсени почви” съгласно чл. 22б от ЗПБ и чл. 12 на НСИУМО.	01.01.02	Почвен материал ( хумус ) от оформяне на депото за стерилен скален материал в новия участък.
3.	Отпадъци от преработване и други отпадъци от промиване и пречистване на полезни изкопаеми – ,,инертни отпадъци” съгласно чл. 22б от ЗПБ и чл. 12 на НСИУМО.	01.04.12	Средно 70 % отпадък с минерален произход от цялото количество добита суровина - 100 000 т/год. или почти 1 млн. т. от цялото находище с новото разширение.
4.	Отпадъчни хидравлични масла: хлорирани хидравлични масла на минерална основа; нехлорирани хидравлични масла на минерална основа; синтетични хидравлични масла;	13.01.09* 13.01.10* 13.01.11*	0,50 т/г 0,100 т /г 0,100 т/г
5.	Отработени моторни, смазочни и масла за зъбни предавки: хлорирани моторни, смазочни и масла за зъбни предавки на мин. основа; нехлорирани моторни, смазочни и масла за зъбни предавки на мин. основа; синтетични моторни, смазочни масла и масла за зъбни предавки;	13.02.04* 13.02.05* 13.02.06*	0,150 т/г 0,200 т/г 0,50 т/г
6.	Абсорбенти, филтърни материали, кърпи за изтриване и предпазни облекла.	15.02.03	До 180 броя годишно.
7.	Излезли от употреба гуми.	16.01.03	До 10 броя годишно от МПС.
8.	Черни метали.	16.01.17	Метални части и детайли от текущата ремонтна дейност – от 50 кг до 100 кг месечно.
8.	Батерии и акумулатори, включени в 16.06.01, 16.06.02 или 16.06.03.	20.01.33*	До 20 бр. годишно.
9.	Натриеви лампи високо налягане ( НЛВН ). Съдържат смес от пари на натрия и живака при високо налягане и запалващ газ ксенон.	20.01.35*	До 15 бр. годишно.
10.	Смесени битови отпадъци.	20.03.01	До 50 кг / денонощие от цялостната дейност.
11	Отпадъци от решетката на ПСОВ.	19 08 01	До 2 м3/г.
12	Стабилизирана утайка от биологичното пречистване в ПСОВ.	19 08 05	До 3 м3/г.

Местата за депониране на отпадъците, необходими площи, потенциален риск от увеличаване на обема на съществуващите табани.

Скални отпадъци от добива.

Като цяло, скалните отпадъци от проходческите минни работи, както по отношение на рудник „Лукина падина”, така и на новия участък „Птичи дол – Велин дол” ще бъдат използвани основно за запълване на вече иззети пространства от приключил добив на оловно-сребърни руди, друга част ще се използват за инфраструктурни обекти в района - насипване и подръжка на основния технологичен път, който ще се ползват за транспорта на добитата и преработена суровина, затежняване и надграждане на стената на хвостохранилището и др. Преди това, по – голямата част от тях ще бъдат временно депонирани предимно на съществуващите стари табани и насипища предвидени вече за сегашния рудник „Лукина падина”. Това са описаните в началото на доклада имоти No, No 112 016, 413 051, 413 052 и 415 008 в землището на гр. Чипровци с обща площ от 3,88 дка ( съответно 0,502 дка, 0,634 дка, 0,871 дка и 1,870 дка ). Те са разположени в концесионната площ на рудник ,,Лукина падина” на х. 495, х. 550, х. 606 и х. 630, като само на ниво 630 съществуващия табан ще се разшири на оформена за целта площадка – за всички има влязъл в сила ПУП - ПЗ. Допълнително временно насипище се предвижда да се изгради и в участък ,,Птичи дол – Велин дол” до изхода на галерия 9 на площ от 1,3 дка, като то ще се използва най – вече при подготовката на новото разширение за експлоатация и по – малко по време на самата експлоатация, когато разширението ще е свързано подземно с основния рудник. То ще е разположено на мястото на стар рекултивиран табан. Постъпилите обеми скална маса на това депо, също ще престояват временно на него подобно на останалите съоръжения, след което ще се изгребват и оползотворяват по предназначение. Поради това, както се вижда необходимата обща площ за всички описани насипища, включително и за новото е малка – 5,2 дка. Тук е необходимо да се спомене, че инвеститора също има намерение при възможност да реализира скални отпадъци и за неотговорно строителство в района на гр. Чипровци. Всичко казано дотук предопределя временен характер на описаните насипища, а не постоянен. Даже и да не се реализират за неотговорно строителство в района, сравнително неголемите очаквани количества скални отпадъци от добива, които общо за целия концесионен период възлизат грубо на 150 000 куб. м, както и депонирането на по - голяма част от тях в стари изработки и ползване за други цели, не създават риск за значително увеличаване на обемите на предвидените за ползване стари табани, както и необходимост от нови такива извън предвидените и описаните до тук. Така, след приключване на добивните дейности като цяло, може да се предположи, че депонираните количества на насипите ще са доста по – малко от количеството на общия отпадък, освен това те ще са разпределени на различни площадки. След окончателното изчерпване на запасите в находището, при рекултивацията неоползотворените скални маси могат да бъдат върнати изцяло в ненужните минни изработки, при което ще се възстановят напълно и първоначалните обеми на старите табани, а новия ще бъде премахнат. При това почвения материал от рекултивирания табан, при оформянето на новото депо също ще се съхранява на отделно насипище до изхода на галерия 9 на площ от 1 дка, като ще се разстеле при бъдещата повторна рекултивация.

Опасни отпадъци от дейността.

Опасните отпадъци – батерии, акумулатори и тръби от НЛВН лампи ще се съхраняват кратковременно и разделно за всеки отделен вид на определени за това места в закрито складово помещение, каквото съществува на площадката с обогатителната фабрика. За целта ще се осигурят добре затварящи се съдове, изготвени от материали, които не могат да въздействат с отпадъците. Те периодично ще се предават на оторизирани за това фирми преминали разрешителен режим по чл. 37 от ЗУО, с които Инвеститорът предстои да сключи съответните договори.

На територията на производствената площадка до обогатителната фабрика се предвижда изграждането на автостопанство за поддържане на техниката. То ще бъде съоръжено с каломаслоуловител. При експлоатация на съоръжението се очаква отделяне на утайки от каломаслоуловителя, както и на отработени масла при смяната им. Те ще бъдат съхранявани разделно по групи в обозначени здраво затварящи се алуминиеви съдове на закрита бетонна площадка до споменатото съоръжение. Ще се събират и извозват на базата на договорни отношения най – малко веднъж на 6 месеца от оторизирани за това фирми с разрешение по реда на чл. 37 от ЗУО, при което ще се оформя и съответната документация. Отработените смазочни масла от останалите машини и съоръжения ще се процедират по същия ред или ще се събират и предават направо от специализираните фирми по поддръжката им.

Битови отпадъци, черни метали и др.

Битовите отпадъци се събират в контейнери поставени на площадката на обогатителната фабрика. Депонирането на битовите отпадъци ще продължи да се извършва и по сега съществуващия ред - на общинското депо, за което в момента се заплащат съответните данъци и такси на община „Чипровци”. На общинското депо ще се изпращат и отпадъците от ПСОВ (от решетките и стабилизираната утайка от биологичното пречистване). Утайката от ПСОВ след тестване може да се използва за наторяване и за запръстяване на отпадъците в сметището, при рекултивиране на терени на насипищата, хвостохранилището и др.

Начин на третиране на експлоатационните отпадъци предвид рекултивацията на хвостохранилище „Голям Буковец”.

Производствения отпадък, който ще се отделя от преработката на флуоритовата суровина при процесите на обогатяване е флотационен отпадък и той ще се зауства в съществуващото хвостохранилище „Голям Буковец”. Основно съдържа кварц – около 80-85%. Няма опасни свойства. Хвостохранилището, което е рекултивирано в момента разполага със свободен обем от 1 200 000 м³. Този обем е предвиден по време на рекултивацията, за да осигурява висока вълна с повтаряемост един път на десет хиляди години, за нейното акумулиране в чашата и отвеждане с помощта на предвиден за целта резервен колектор. Във връзка с това, по време на експлоатацията на съоръжението, стената му ще се надгражда поетапно и така постепенно обема ще се увеличава при поддържане на необходимия резерв за висока вълна. За тази цел има изготвена проектна част за доизграждане и донамиване на хвостохранилището към съгласувания с МОСВ цялостен работен проект за промишлен комплекс за добив и обогатяване на флуорит от находище „Лукина падина”. Техническите решения в проектната част по надграждане на хвостохранилище ,,Голям Буковец" на практика осигуряват надеждната му експлоатация за поемането на повече от 1,5 милиона тона отпадък при нормативните изисквания за сигурността на стената и съоръжението като цяло. За сведение, общото количество на очаквания отпадък от флотацията на добитата суровина от р-к „Лукина падина” с новото му разширение „Птичи дол – Велин дол” се очаква да достигне кръгло до 980 000 х. т. Освен това една голяма част от получения хвост се предвижда да се ползва за търговски цели под формата на инертни материали ( пясък ) за неотговорно строителство в района, също може да се ползва като подходящ субстрат в зеленчукопроизводството - оранжерии и др.

Еевентуални въздействия върху околната среда от генерираните отпадъци.

Посочените начини на третиране на генерираните отпадъци от обекта са подходящи и екологосъобразни, щадящи в максимална степен околната среда, при което не се очаква значително влошаване на екологичното състояние в района. Този извод се налага поради факта, че потенциалните въздействия от отпадъците са ограничени най – вече в рамките на така или иначе съществували в миналото съоръжения и площадки, в чиито граници подобни въздействия съществуват и в момента – стари нерекултивирани табани, рекултивирано хвостохранилище, но с неизчерпан проектен потенциал, както и площадка на бивш военен завод с разработена инфраструктура и наличен сграден фонд. Потенциални въздействия от отпадъците върху околната среда са разгледани и при някои нейни отделни компонененти.

5.1.3Генерирани отпадъчни води.

При дейностите по самия добив на суровината ще се отделят малки количества промишлени отпадъчни води – общо за целия комплекс 0,45 л/сек или 9,72 м³/денонощие.

Отпадъчните води от основния рудник ,,Лукина падина” ( 0,30 л/сек ), които ще са със завишена мътност ( съдържание на грубо диспергирани инертни частици ) гравитачно ще постъпват в утаител за избистряне с размери на камерата 80/200/150 см, който предстои да се изгради на площадката предвидена за ТПИ на изхода на х. 495. След утаяването им избистрените води ще се използват за оросяване в местата на интензивно прахоотделяне на трошачно – пресевната инсталация ( ТПИ ), а при наличието на излишък и за оборотно ползване при пробиването на взривни дупки и сондажи за водно промиване на забоя на пробивния инструмент. В случай на почистване на съоръжението, аварийни обстоятелства и други водите ще се заустват в приемника р. „Чипровска Огоста”. Утаените води отговарят на изискванията за заустване в приемник ІІ категория.

Отпадъчните води от участък ,,Птичи дол – Велин дол” ( 0,15 л/сек ) генерирани при пробиването на взривни дупки ще изтичат заедно с рудничините дренажни води, които понастоящем изтичат от участъка на х. 550 през тръба с Ǿ 200 мм от закритото устие на гал. 8 в утаително езеро с преливник, оформено в дерето на Гнили дол. Тези води са механично замърсени. Дебитът на допълнителните води от 0,15 л/сек е пренебрежимо малък в сравнение на изтичащите понастоящем дренажни води и няма да се отрази на процеса на избистряне в утаителното езеро. По тези съображения, в проекта не се предвижда изграждането на ново съоръжение за улавяне и избистряне на рудничните води.

По – значими количества промишлени отпадъчни води се отделят от обогатителната фабрика. Очакваното количество е около 600 000 куб. м/год. Една част от тях около 20% ще постъпват обратно в главата на процеса още в отделението за сгъстяване и обогатяване. Останалите включени в промивен шлам ще се отвеждат за избистряне в съществуващото хвостохранилище „Голям Буковец”. Тези води ще се ползват също оборотно ( многократно ще бъдат вкарвани обратно в технологичния процес след избистрянето им ). Изготвен е проект за оборотно използване на дренажните води от хвостохранилището. При тези предпоставки се очаква да не се изпускат отпадъчни води в приемника при нормална експлоатация на обектите свързани с дейността на ИП. Заустване на отпадъчни води може да се очаква само при периодично отваряне на оборотния цикъл при профилактика на съоръженията, аварийни случаи, подмяна на оборудване и т.н., но водите се очаква да са с характера на условно чисти, не се очаква значимо негативно влияние върху водите в приемника, като не се очаква и да се променят условията за развитие на водната екосистема. Освен това в състава на рудата не се съдържат в голям % метални йони и др. токсични вещества.

По време на добива на суровината ще се генерират и битово – фекални отпадъчни води от :

- персоналът, работещ в съответната минна изработка - в близост до основните изходи на х. 495 на основния рудник и гал. 8 в новия участък ще се монтират химически тоалетни (ще се прецизира и възможността за изграждане на изгребна яма ).

- персоналът, работещ в основната външна промишлена площадка - около 7-8 м³/денонощие. В конкретния случай за отпадъчните битови води е осигурена нова локална съвременна пречиствателна станция. Тези води след пречистване също ще се ползват оборотно за мокрите процеси в обогатителната фабрика, заедно с избистрените води от отпадния шлам в хвостохранилището.

По подробна информация за очакваните потоци отпадни води е дадена в подточка 2.2.2.5 в настоящата разработка.

5.1.4Вредни физични фактори. Очаквани въздействия.

Основни източници на шум и вибрации, респективно сеизмично действие под земята ще са взривните работи, сондите и пневмочуковете. Те ще се ограничават от геоложката основа и до повърхността наднормени нива няма да достигат. Освен това взривните работи ще са краткотрайни и доста разредени във времето - ще се извършват веднъж на 7 – 10 денонощия.

На промишлената площадка пред основната извозна галерия на х. 495 основен източник на шум е трошачно – пресевната инсталация. По данни на замервния от други подобни обекти, в повечето случаи шумовото натоварване е над допустимото и е в порядъка на 80 – 90 dB(A), при гранични стойности за производствено – складови територии от 70 dB(A). Граничните стойности на шума съгласно Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда ( обн., ДВ, бр. 58 от 18.07.2006 г. ) за тихи зони извън агломерациите са както следва: ден – 40 dB(A), вечер - 35 dB(A), нощ - 35 dB(A). Следователно очакваното превишение на граничните стойности в околната среда извън самата промишлена площадка на трошачната инсталация ще са около 2 пъти над допустимото. Въпреки това, шумът в случая ще бъде с локално въздействие, което ще оказва влияние най – вече върху операторите на механизацията, и в доста по – слаба степен върху обкръжаващата среда извън площадката. Това се дължи на зависимостта на затихване на шума в откритата атмосфера - с удвояване на разстоянието и в зависимост от височината на източника, шума намалява с от 3 до 7 dB. Ако приемем, че максималните нива на шум от крайните контури на разглежданата промишлена площадка и технологичния път са 90 dB( A ) при h до 5 м, то при норми от 40 dB( A ) и липса на екраниращи съоръжения по пътя на звука, звуковия комфорт ще бъде нарушен над допустимото в радиус от 100 метра около обекта ( изчисления съгласно Наредба 6/26.07.06 за показатели на шум в околна среда ). Тук трябва да се отчете Kn ( коеф. отчитащ допълнителното намаляване на нивото на шума в зависимост от поглъщащите качества на земната повърхност ). Този коефициент при земна повърхност покрита с дървета ( съседните горски насаждения ) е 1,4. Тогава звуковият комфорт в граничните горски насаждения на площадката ще бъде нарушен над допустимото в радиус от 75 метра ( Изчисления съгласно Методиката за определяне на общата звукова мощност, излъчвана в околната среда от пром. предприятие и определяне нивото на шума в мястото на въздействие ). При нощни норми от 35 dB ( A ) радиуса на наднормени нива е съответно 120 м около източника. Това може да прогони наличната фауната податлива на безпокойство от тази тясна зона извън нея, най – вече някои птици и гризачи от приграничните горски насаждения като се очаква такива индивиди да се преместят малко по – навътре в гората. Като цяло зоната на въздействие ще е с локален характер и тесен обхват, който няма да доведе до съществена промяна на животинския видов състав в местността, където ще се извършва претрошаването. От реализацията на инвестиционното намерение за разширение на рудника се очертава незначителен кумулативен ефект, изразяващ се в няколкогодишно удължаване във времето на описаните въздействия.

За надземния транспорт се предвижда използването на 2 бр. автосамосвали - 89 dB (А) за всеки и 1 бр. челен товарач 98 dB ( А ), но те ще са с ниска интензивност на движение при предвиждания общ добив, при това по ненатоварения с други транспортни средства технологичен път, поради което не се очаква и съществено влошаване на звуковия комфорт в съседните му територии.

На промишлената площадка на обогатителната фабрика в мелнично отделение, източник на шум и вибрации е Топкова мелница, тип МТ 2700х2750. Същата ще бъде обособена в самостоятелно вътрешно помещение. Във флотационно отделение са проектирани следните източници на шум и вибрации - 12 бр., флотационни машини „Механобър 3 А“, 2 бр. и ,,Механобър 5А” – 20 бр. Наднормени нива на шум в околната среда извън помещенията не се очакват.

При това положение, като цяло шумът ще оказва въздействие най – вече върху операторите на използваната механизация, както и върху шофьорите на тежкия автотранспорт. Очакваните прогнозни шумови нива на отделни работни места, предвид горните характеристики са около и малко над пределно допустимата норма - съгласно Наредба № 6 от 15.08.2005 г. на МТСП и МЗ за горна стойност на експозиция за предприемане на действие се приема: Lex,8h = 85 dB (А). Тези данни характеризират шумът като рисков фактор за слуховия анализатор и развитие на професионална твърдоухост, най - вече на персонала, който работи в непосредствена близост до източника на шум. Освен това шумът оказва и екстраорален ефект върху централната нервна система. Вредния ефект може да се отстрани чрез носене на антифони.

Вибрациите много бързо затихват на разстояние, поради което не могат да бъдат разглеждани като опасни за работната среда като цяло, а за околната среда нямат практически никакво значение. Тяхното въздействие е пряко само върху оператора на съответния уред.

Изводът е, че проблемът с шума и вибрациите на мястото за добив и преработка е по–скоро по охраната на труда, отколкото екологичен за конкретните мащаби и условия на оценявания обект.

При добива и преработката на суровината не се очаква генериране на значими вредни лъчения – топлинни, електромагнитни, радиоактивни и др.

5.1.5 Генерирани замърсители от съхранението, респ. ползването на антропогенни ( опасни ) вещества.

Разширението и експлоатацията на обекта "Лукина падина" е свързано с използването на транспортна и рудодобивна техника. Енергоносителите за нея са течни горива ( бензини и дизелово гориво ), които са в основата на емисии на вредни газове и в същото време представляват опасни вещества, както за работещите в обекта, така и за екосистемите в непосредствена близост до местата за тяхното съхранение.

Ще бъдат използвани горива и смазочни материали, чиито качества трябва да отговарят на изискванията на Наредба № 66/2003 на Министерството на транспорта за одобряване типа на нови моторни превозни средства с дизелови двигатели по отношение на емисиите от отработили газове ( Обн., ДВ, бр. 88/2003 г., изм. доп. ДВ бр. 54/2006 г.), както и Наредба на Министерството на околната среда и водите за качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол ( приета с ПМС 156 от 2003 г. ).

В долната таблица са изнесени данни за основните опасни продукти, които ще се ползват при цялостната дейност и техните свойства, характеризиращи опасните за хората и за околната среда вещества ( Допълнителни данни от Приложение № 1 на ПМС № 316, ДВ бр. 5/2003 г. и NIOSH Pocket Guide to Chemical Hazards, NIOSH Publ. Nо 2000-130, CD, 2000 ).

Таблица 27.

Опасни вещества и смеси съдържащи опасни вещества	Знак за опасност	Свойства, характеризиращи увреждането на здравето и на околната среда
Взривни вещества. Конструкцията на зарядите за отбиването на рудата предвижда използването на ANFO като основно взривно вещество и „Амонит” за нови проходки и разширение на стари.	(Е) експлозивни , (R2) риск от експлозия при удар, триене, огън или други източници на запалване, а по отношение на ANFO I със със съществуващи, но недостатъчни данни за канцерогенен ефект ( „Xn” - R40 ).	ВВ тип ANFO и тип „Амонит” се класифицират както експлозивни, с риск от експлозия при удар, триене, огън или други източници на запалване, а по отношение на ANFO и със съществуващи, но недостатъчни данни за канцерогенен ефект.
Дизелово гориво.	(Xn), вредно.	Запалимо. Експлозивно. Дразнител. Вредно. Отдалечени ефекти върху организма. Опасно за околната среда.
Нефтени продукти - смазочни моторни и смазочни машинни масла. Трансформаторни масла.	(Xn) вредни, (N) опасни за околната среда.	Вредни. Дразнители. Запалими – риск от пожари. Алергени. Токсични за репродукцията. Мутагени. Съдържат устойчиви органични замърсители и канцерогени. Опасни за околната среда. Имат висока устойчивост при замърсяване на почва и подземни води.

По списъка на ООН за внос и трансграничен превоз на опасни вещества, посочените такива в горната таблица, са както следва:

Таблица 28.

Опасни вещества	Номер по ООН	Клас и подклас	Допълнителна опасност	Други характеристики
Бензин	1202	6.1	-	Високо октанов
Газьол	1203	3	-	Марка „Евро – дизел”
Смазочни масла	1992	3	6.1	-
Взривни вещества	0473 – 0485	1.1 – 1.4		„ННК”
*По списъка на ООН ** „ННК” – нензаовани конкретно.

Взривните вещества към момента се съхраняват в оторизирана складова база под наем в гр. Монтана, собственост на „Видекс” АД. В бъдеще те ще се съхраняват в специално предназначен за целта подземен рудничен склад в основното находище с капацитет до 10 т ВВ, при спазване изискванията на Наредба № 2 от 2000 г. за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, след оборудване на съоръжението и преминаване на необходимя разрешителен режим от МВР – НСП или МВР - РПУ.

Гориво за съществуващия автопарк ще се зарежда от най – близките бензиностанции, а подмяната на маслата и другите смазочни материали ще става от специализирани фирми чрез специално предназначени и лицензирани в това отношение съоръжения. Само дъмперсамосвалите за подземен извоз ще се зареждат на място от лицензиран горивовоз. Все пак, ако се наложи при необходимост, препоръчителни мерки срещу вредното влияние на гориво-смазочните материали е съхраняването им в закрити съдове и помещения при спазване на условията за противопожарна безопасност за леснозапалими и взривоопасни вещества ( Закон на МВР от 1994 г. ). Трябва да се избягва продължителен престой в атмосферата на парите им, а съхраняваните на обекта количества, да не надвишават нуждите за еднократното зареждане на машините.

Необходимо е доставката на всички опасни вещества да бъде придружена с сертификат и подробни инструкции за съхранение и работа с тях.

Кратки токсикологични характеристики на опасните вещества са дадени по-долу по данни на стандартизационни документи, научна литература и данни от практиката.

Автомобилни горива: Действат упойващ върху хората. Предизвикват поражения върху тяхната кръвоносна система и вътрешни органи. Влошават състоянието на хипертоници и учестяват дишането. Нанасят поражения върху централната нервна система. Повишават дразнимостта у индивида, често съпроводена с анемии и други негативни явления.

Безопасният начин на съхранение е в метални съдове в земята или закрити помещения.

Смазочни масла: Действат негативно върху кожата като предизвикват при хронично въздействие екземи, дерматити и мелонози, които има опасност да прераснат в злокачествени образувания. Особено опасни са тези смазочни масла, които са добити при суха дестилация на твърди горива. По-малко опасни са маслата получени по синтетичен път, като заедно с това притежават и много по-добри експлоатационни качества.

Редът за съхранение и употреба на маслата са същите както при горивата, като количествата им са значително по-малки заради ниския специфичен разход.

Потенциално въздействие на опасните вещества върху околната среда вследствие реализацията на инвестиционното предложение.

Въздействията са преки, краткотрайни, временни, с незначителна степен на въздействие. При спазване на инструкциите за работа с опасни вещества и своевременно отстраняване на евентуални малки аварийни разливи вероятността от поява на въздействието се свежда до минимум.

При стриктно спазване на инструкциите по БХТБ за работи, свързани с опасни вещества ( задължително използване на лични предпазни средства и др. мерки ), не се очаква риск за здравето на работещите, населението в района и околната среда.

Каталог: ovos

Изтегляне 3.75 Mb.

Сподели с приятели: