Характеристика на инвестиционното предложение

2.2Характеристика на инвестиционното предложение.

2.2.1Генерален план на площадките на инвестиционното предложение, описание на предвижданото строителство ( при наличие на такова ) или на съществуващото строителство.

С извършените геологопроучвателни работи в новия участък западно от “Лукина падина” са оформени 12 нови флуоритови тела с номера от 5 до 14. Те са оконтурени в 5 рудни площи, включващи съответно: площ 1 ( рудни тела 14, 13, 12, 12 а ), площ 2 ( рудно тяло 11 ), площ 3 ( рудни тела 10, 9а, 9, 8, 7, 6 ), площ 4 ( рудно тяло 5 ), площ 5 ( рудно тяло 1 ). Дълбочината на залягане на рудните тела е 250 – 280 м. Дължината им по простиране е различна – от 15-16 м до 60-72 м, а мощността им се изменя от 2-2,5 до 7-9 м. Схематично представяне на разположението и разкриването на запасите на рудните тела в у-к “Птичи дол - Велин дол”, както и схема със съществуващите и предвижданите минни изработки са дадени на Приложение 11. Достъпът до запасите ще се осъществи, както посредством съществуващи вече подземни изработки от минал добив, някои от които в непосредствена близост с флуоритовите орудявания, така и чрез прокарване на нови такива. Данни за това са изнесени по - долу.

2.2.1.1Съществуващи подземни изработки.

В местността „Гнили дол” са заснети съществуващите геологопроучвателни, нарезни и свързващи изработки на хоризонти 650 ( гал.5 ), 600 ( гал.3 ), 601 ( гал.4 ) и 550 ( гал.8 ). За ориентирането на галерии 5, 3 и 8 е развита допълнително работна основа чрез засечки напред и назад.

Също в този участък в местността „Птичи дол” са заснети съществуващите изработки на хоризонти 700 ( травербан 15 ) с 36 точки и 740 ( гал. 740 ) с 43 точки.

В местността „Велин дол” са заснети три съществуващи геологопроучвателни изработки, съответно на хоризонти 538 с 36 точки, 590 с 29 точки и 675 с 14 точки. Ориентирането на галериите е направено от опорната мрежа, а заснемането чрез развити висящи полигонови ходове и тахиметрия.

Характерно за проектираното за добив на флуорит находище като цяло е обстоятелството, че в неговите граници е разработвано допреди 15-20 години находище на оловно-сребърни руди. Някои от разработваните рудни тела са в непосредствена близост с флуоритовите орудявания. Старите подготвителни изработки нямат изменения и са останали в устойчиво състояние. Съществуващите иззети празни пространства са известни само по местоположение – друга докуменация за тях няма, но окомерно е преценено, че почти вертикални открити площи ( странични стени на стари иззети магазини ), с височина 30-50 м и ширина 15-20 м, както и хоризонтални площи ( тавани ), с размери ширина 12-15 м и дължина 25-30 м, са останали устойчиви в течение на около 20 години.

2.2.1.2Предвиждани подземни изработки.

За разкриване на запасите и осъществяване на добива от участък „Птичи дол – Велин дол” на находище „Лукина падина” е необходимо да бъдат прокарани 1 458 м нови хоризонтални изработки с обем от кръгло 15 000 м³, 3 077 м наклонени изработки с обем от 30 000 м³, 496 м вертикални минни изработки с обем от 3 150 м³, както и проширение на 2 440 м съществуващи минни изработки с обем от 11 600 м³. За прокарване на новите минни изработки, като изходна ще се ползва най – вече съществуващата галерия на хоризонт 550 в рудник „Лукина падина”. Тя ще е и основната транспортна артерия за разширения участък, като добитата суровина по време на експлоатацията, по – нататък, чрез галерията на х. 445 и нова наклонена изработка ( 445 – 495 ) ще се извозва с автотранспорт до галерията на х. 495 и оттам до външната промишлена площадка пред нея, по общия ред на транспорт в основния рудник. Така изнесените общи данни за необходимите нови подземни изработки са изчислени на база предоставен цялостен проект за разработване на у-к „Птичи дол – Велин дол” и са изнесени в обобщен вид на долната Таблица 2.

2.2.1.3Съществуващи площадки и съоръжения – надземен комплекс.

Основният надземен комплекс, който ще се ползва за обслужване на добитата суровина от предвижданото разширение е вече изграден и се припокрива почти изцяло с комплекса предвиден да обслужва основния рудник „Лукина падина”. Този комплекс може условно да се раздели на две части, както следва:

• 
  Площадка предназначена за трошачно – пресевна инсталация ( ТПИ ), трафопост и компресорна. Тя е разположена в находище ,,Лукина падина” срещу изхода на галерия на х. 495 м. Отчитайки инфраструктурата в района на находището, близостта на населено място, част от обогатителния комплекс е изнесен извън корпуса на обогатителната фабрика и е разположен на площадката пред изхода на галерия 495. Това решение предопределя използването на хор. 495 като главен извозен хоризонт на рудника с неговото разширение и приемна площадка на трошачното отделение. Общата площ на площадката възлиза на 7,99 дка и обхваща имоти No 112 017 и No 415 011 в землището на гр. Чипровци. За площадката има одобрен ПУП – ПЗ, за което е приложен Констативен акт ( вж. Приложение 12.1 ). Заповеди за одобрение на ПУП – ПЗ за двата имота от община Чипровци, както и скиците – проекти и регистрите са дадени на Приложение 12.2. На площадката вече е разположена действаща модерна трошачно – пресевна инсталация, в чийто състав влизат следните технологично свързани съоръжения:
  

• 
  Приемен бункер за руда – поема изнесената за трошене от рудника флуоритова суровина;
  
• 
  Питател, разположен под бункера, отвежда материала до челюстна трошачка;
  
• 
  Челюстната трошачка раздробява първично рудата;
  
• 
  Вибрационно сито, разположено под трошачката пропуска през себе си определена фракция скални късове, отпращайки ги посредством лентов транспортьор под себе си до бункер за натрошена руда;
  
• 
  Конусна трошачка дораздробява суровината до размер за смилане;
  
• 
  Лентов транспортьор пренася натрошения материал до бункер за натрошена руда, откъдето рудата се извозва до мелница с автосамосвали.
  

• 
  Площадки за насипища в имоти No 112 016, 413 051, 413 052 и 415 008 в землището на гр. Чипровци с обща площ от 3,88 дка, които ще се използват за депониране на част от некондиционния скален материал отделен при разкриването на полезното изкопаемо, както в рудник „Лукина падина”, така и в предвижданото му разширение. За целта са отредени съществуващи от минал добив табани на устията на минните изработки на х. 495, х. 550, х. 606 и х. 630. Съществуващия табан на ниво 630 от предишни проучвателни и добивни дейности, ще се доразшири, при което в близост до устието на изработката ще се насипят обеми от стерилни скални маси, върху които се отлагат обемите от попътно добита руда. Предвижданата обща площ възлиза на 0,634 дка и съвпада с тази на имот No 413 051, който е предвиден за насипището. Новозаетите площи ще бъдат минимални. За всички площадки има одобрен ПУП – ПЗ, за което е приложен Констативен акт ( вж. Приложение 12.1 ). Заповеди за одобрение на ПУП – ПЗ за четирите имота от общ. Чипровци, както и скиците – проекти с регистрите са дадени на Приложение 12.2, а генерални планове на насипищата са изнесени на Приложение 12.3.
  

• 
  Съществуващи коларски пътища. До всички изходи на минните изработки в общата концесионна площ ( находище „Лукина падина” с разширение „Птичи дол – Велин дол” ) съществуват черни коларски пътища, като значителна част от тях е обслужвала добива в миналото, а останалата част е за нуждите на ДГС - Чипровци. Картен материал с пътищата е изнесен на Приложение 13.1, вкл. и Приложение 8. В случая, като основен маршрут за извозване на добитата суровина ще се ползва съществуващия път от изхода на х. 495 до асфалтовия път Чипровци – Монтана. Неговата дължина възлиза на 700 м, а площта му е 3,5 дка при широчина 5 м. Пътят предстои да се ремонтира – ще се заздрави и усили допълнително със заклинен трошен камък ( минералбетон ), за което има изготвен проект. При изготвянето на проекта са спазвани следните технически параметри, залегнали в техническото задание:
  

• 
  Проектна скорост – Vпр < 30 км/ч.
  
• 
  Габарит на пътя – 4 м ( 1 платно 4.0 м и банкети по 0.5м ).
  
• 
  Максимален надлъжен наклон – 18%.
  
• 
  Минимален надлъжен наклон – 0,3 %.
  
• 
  Минимален радиус на изпъкнали вертикални криви – 200 м.
  
• 
  Минимален радиус на вдлъбнати вертикални криви – 500 м.
  
• 
  Минимален радиус на хоризонтални криви при min qср.=2% и Vпр < 30 км./ч. – R=20 м.
  
• 
  Дължината на правите участъци max Lм не трябва да е по – голяма от 20V пр.=600 м.
  
• 
  Категория на движението – “ средно”.
  

По време на промишления добив, останалите пътища ще се ползват рядко – за минно – спасителни дейности, в някои случаи при нужда от доставка на материали и допълнително оборудване на изходите на другите галерии, както и за временни съпътстващи добива дейности. Само по време на подготовката на участък „Птичи дол – Вели дол” за експлоатация ( респ. при строителството ), още преди да е изградена свързващата подземна изработка между него и основния рудник, попътно добитата суровина ще се транспортира в голяма степен надземно до трошачната инсталация. Общото транспортно разстояние на надземния транспорт е 3,7 км, от които 2,2 км по съществуващите черни пътища и 1,5 км – по асфалтовия път за с. Желязна. За целта, добитата руда ще се депонира в открит склад за суровина ( депо ) с вместимост около 1000 m³, разположен в близост до устието на съответната извозна галерия ( галерия 8 ), откъдето посредством автосамосвали с товароносимост 24 т ще се транспортира до приемния бункер на ТПИ пред изхода на хор. 495 – „Лукина падина”. Транспортна схема на този маршрут при строителството е даден на Приложение 13.2. Отделни участъци от пътищата, свързващи устието на споменатата извозна галерия 8 с главния път ще бъдат подравнени и насипани с баластра без да се налага строителство на нови пътни връзки. Единствено ще се наложи премостване на дерето на „Гнили дол” ( посредством ж.б. тръби с диаметър 80 см ) за достъп до изхода на галерията.

• 
  Подземен ( рудничен ) склад за съхраняване на взривни вещества и средства за взривяване ( нефункциониращ ). В случая се касае за вече проектиран съгласно нормативните изисквания склад и изградена на предвиденото място необходима подземна инфраструктура, която обаче все още не функционира по предназначение, тъй като не е оборудвана и съответно преминала необходимите процедури по узаконяване и съгласуване с МВР - НСП или МВР - РПУ. При избора на мястото за изграждане на склада за ВВ са отчетени всички изисквания на “Правилник за безопасността на труда при взривните работи”, като за целта е избрано използването на съществуваща галерия в находище „Лукина падина”, прокарана от кота 568 м. Галерията няма никаква връзка с други изработки от рудника, а най-близката галерия от него отстои на 190 м по права линия. Общата дължина на изработката, включително и двете перпендикулярни галерии е около 200 м. Съществуващата изработка е прокарана в планински скат, на 58 – 60 м след устието, където земното покритие става по-голямо от 30 м, стигащо до 57 м в дъното на изработката. Взривните материали ще се съхраняват в специално прокарани за целта камери с дълбочина 5,0 м, височина 3,0 м и широчина 3,0 м. Камерите за съхраняване на взривни материали са прокарани след 60-тия метър – т.е. в частта, където покритието е по-голямо от 30 м. Срещу всяка камера е изградена „буферна ниша” с дълбочина от 2,0 до 3,0 м и широчина 3,0 м. Вместимостта на всяка камера е 2000 кг. Проектната вместимост на склада е за 10 000 кг взривни вещества и 5000 бр. детонатори. План на взривния склад е даден на Приложение 16. Взривните материали ще се складират върху плотове, изградени от негорими материали. Основата на плота ще е на височина 30 см от долнището на галерията, за предотвратяване на евентуално оводняване на взривните вещества. Наклонът на пода на всички галерии в бъдещия склад е 4 %_о към устието, позволяващ гравитачно отводняване на евентуално попаднали води. Рафтовете за съхраняване на капсул-детонатори, ел. детонатори и детониращ шнур ще се покрият с кече, а пода на нишата – с гума, линолеум или други подобни материали, изключващи искрообразуване. Камерите за взрив и водещите към тях изработки ще се осветяват от електро осветителни тела – руднично изпълнение, захранвани с 220 V. Електрическата мрежа ще е изпълнена от бронирани кабели с гъвкава гумена или поливинилхлоридна изолация. Взривния склад ще бъде е осигурен с телефон, пожарогасители ( 2 бр. ), лопати, кофи, кофпомпа, варел за вода 200 л, сандък за пясък и др. Оборудването ще се съхранява в специално определената за целта ниша в началото на взривния склад. Площадката пред устието на склада, където ще се разтоварват идващите от производителя взривни материали, е оградена с мрежа и портална врата. Района на площадката ще се осветява от две стълбови осветителни тела. В началото на галерията ще е монтирана плътна метална врата, която ще се заключва и запечатва. За сведение, понастоящем ВВ се съхраняват в оторизирана складова база под наем в гр. Монтана, собственост на ''Видекс'' АД и се транспортират при необходимост от взривявания със специализиран автомобил и при спазване на нормативните изисквания за квалификация на персонала боравещ с ВВ.
  

• 
  Площадка за обогатителната фабрика, административна сграда, ПСОВ и др. обслужващи постройки в имот No 000 499 в землището на гр. Чипровци. Този имот е разположен на мястото на бившия военен завод „Пима”, чиито терени и сгради отдавна са придобити от инвеститора, за което е приложена съответната документация ( Приложения 17.1 и 9 ). Имотът е с площ от 52,579 дка като за него е изготвен ПУП – ПЗ, за чието изработване има съответното разрешение и виза за проучване и проектиране издадени от община Чипровци ( Приложение 17.2 ). Генерален план на площадката е даден на ( Приложение 17.3 ). Имотът е водоснабден и електрифициран. До имота има транспортен достъп от съществуващ път IV – клас Чипровци – Мартиново. Новото застрояване е съобразено с технологията на производство и новите изисквания към обогатителните фабрики. В съответствие с визата за проектиране, с разпоредбите на ЗУТ и със санитарно – хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания и норми на площадката са разположени следните недвижими имоти, сгради и съоръжения:
  

• 
  Административна сграда със застроена площ от 286 кв. м – представлява сглобяема конструкция, изпълнена от винкелна носеща част и пълнежни фасадни и вътрешни преградни стени – от плочи от дървесни влакна. Сградата е освежена.
  
• 
  Битова сграда със столова със застроена площ от 480 кв. м - сглобяема конструкция, изпълнена от винкелна носеща част и пълнежни фасадни и вътрешни преградни стени – от плочи от дървесни влакна. Сградата е функционирала като кухня-столова, като в момента е преустроена с помещения за кухня-столова и санитарно-битови такива, които отговарят на съвременните нормативи за проектиране на обслужващи сгради към промишлени предприятия.
  
• 
  Сграда „Филтрационно отделение и склад за концентрат” със застроена площ от 2210 кв. м;
  
• 
  Сграда „Мелнично и флотационно отделение” със застроена площ от 1 694 кв. м. В сградата на мелничното и флотационно отделение е разположена обогатителната фабрика, в чийто състав влиза следното оборудване: топкова мелница тип МТ 2700х2750 с 34 топки; двуспирален класификатор със сечение на спиралата 1 500; агитационен чан; флотационни машини тип „Механобър” – от 26 до 28 бр.;сгъстител ф 5м; помпи 6 бр.; реагентно стопанство ( в т.ч. чанове, питатели );
  
• 
  Битова сграда към флотационно отделение със застроена площ от 90 кв. м;
  
• 
  Машинна работилница със застроена площ от 913 кв. м;
  
• 
  Складова база съставена от 4 бр. склада с обща застроена площ от 535 кв. м;
  
• 
  Буферен склад за руда с капацитет 1 500 - 2000 т;
  
• 
  Пречиствателна станция за пречистване на битовите отпадъчни води от промишлената площадка. На тази площадка е разположена ПСОВ с капацитет 80 екв. жители на фирма ,,БОРАЛИТ” Дания, претижаваща сертификат за пречистване на отпадъчните води KIWA – клас ІІ за резервоарите, предназначени за системите ІВА за пречистване на отпадъчните води (сертификат К233339/1). Експлоатационните характеристики на тези системи са изпитани и сертифицирани (сертификат К23575/1). Системите ІВА за пречистване на отпадъчните води са изпитани съобразно изискванията на датските стандартии са показали високо качество. Имат и сертификат ТUV –сертификат Германия, Benor (CRT- 004- KW), както и сертификат за съответствие с изискванията на ENK12566-3. Избран е модулен тип пречиствателно съоръжение WZ 32.
  

Необходимият персонал , включващ ръководен персонал, работници, администрация и служители е 127 души и не се предвижда нарастване (43 екв. жит.) за нуждите на разширението с новия участък „Птичи дол – Велин дол”.

При това положение, замърсителния товар, формиран при цялостната дейност на обекта се очаква да бъде:

рН 6,5-8,5;

БПК₅ 2,6 kg/d - 325 mg/dm³ – 60 gr./ev/d;

ХПК 5,2 kg/d - . 650 mg/dm³ – 120 gr./ev/d;

Нер. в-ва 3,0 kg/d - 375 mg/dm³ – 70 gr./ev/d;

Nt 0,5 kg/d - 63 mg/dm³ – 11 gr./ev/d;

Pt 0,08 kg/d - ....10 mg/dm³ – ...1,8 gr./ev/d;

Q ср.ден.= 8 m³/d;

Пречиствателната станция е модулна за механично и биологично пречистване с активна утайка. Биологичният процес е аеробен в условията на ниско утайково натоварване и стабилизация на активната утайка. В биостъпалото се извършва редукция на органичната замърсеност, изразена чрез еквивалентните показатели БПК₅ и ХПК. Постига се и високо ниво на нитрификация и денитрификация.

* В Пречиствателния модул може да се постигне редукция на замърсителен товар значително по- висок от формирания на обекта: БПК₅ < 5 kg/d; ХПК < 10 kg/d; Нер. в-ва < 6 kg/d ; Nt < 1,0 kg/d ;

По- голямата част от съоръжението се изпълнява под терена. Заетата площ е до 50 m² . Съоръжението работи напълно автоматично, като процесите в биологичното стъпало и рециркулацията на активна утайка се контролират от командно табло с микропроцесорно управление. На фиг. 3 е дадена обща схема на пречистването.

• 
  Компактност на съоръжението и сравнително по- малка площ за ситуиране на терена;
  
• 
  Сравнително по- ниски капитални вложения и експлоатационни разходи, спрямо други предлагани пречиствателни съоръжения с подобен капацитет;
  
• 
  Лесно приспособяване към местните условия и опростена конструкция на технологичното на съвременно ниво оборудване;
  
• 
  Предвидена е висока степен на автоматизация и високо качество на околна среда при спазване на необходимите изисквания, съгласно технологичните инструкции за експлоатация на съоръжението и тези по БХТПБ.
  

*За битови отпадъчни води формирани от < 4000 екв.жит. не се изисква специално третиране по отношение на азот и фосфор.

Въпреки това водопречиствателната система Боралит постига висока степен на пречистване по отношение и на Nt.

Пречистените отпадъчни води чрез отвеждащ колектор могат да се заустват безпроблемно в приемника. Внасяният в приемника замърсителен товар е минимален и няма да окаже негативно влияние на водите в приемника: БПК₅ < 0,18 kg/d; ХПК < 0,36 kg/d; Нер. в-ва < 0,25kg/d.

Предвидена е и възможност за реализиране на безотпадъчна технология т.е. за използване на пречистените отпадъчни води в технологичния процес.

• 
  Хвостохранилище.
  

Обща схема на хвостохранилището е дадена на следващата фигура 4.

• 
  Преградна земнонасипна стена с дължина 252 м, на която има изградена система от пиезометрични кладенци. Стената е допълнително надградена с 3 м при рекултивацията за осигуряване на висока вълна с повтаряемост веднъж на десет хиляди години;
  
• 
  Колектор за избистрени води и скатни преливници – стоманобетонни тръби със светъл диаметър 0,60 м и обща дължина от 708 м ( в т.ч. 248 м под преградната стена ). Хвостохранилището е съоръжено с 3 скатни преливника, като с колектора за избистрените води са свързани първите 2, а последния трети е свързан с колектора за естествено чисти води.
  
• 
  Колектор за естествено чисти води – стоманобетонна тръба с качулкообразен профил с размери: ширина - 1,32 м и височина - 1,50 м, обща дължина на колектора – 1 591 м. Колекторът започва от опашката на хвостохранилището, преминава под заглиненото дъно на чашата, под основата на земнонасипната стена и излиза под стената, включвайки се в долния участък на дерето „Голям Буковец”. Водите на едноименната река минават през този колектор;
  
• 
  Резервен колектор под стената до левия скат, изграден при рекултивацията на хвостохранилището за осигуряване на резервен отток при наличие на висока вълна с повтаряемост веднъж на десет хиляди години.
  
• 
  Тук могат да се отнесат и съществуващите: помпената станция с капацитет 30 л/с, резервоар с V=220 м³, напорен хвостопровод с дължина 400 м, гравитачен тръбопровод за избистрени води с дължина 360 м, Двата тръбопровода са входящо – изходяща връзка за оборотно водоснабдяване на обогатителната фабрика.
  

• 
  Описание на техническото решение. За предотвратяване замърсяването на естествено чистите води и същевременно за оползотворяване на дренажните води от хвостохранилището се предвижда изграждането на хидравлична система, състояща се от помпена станция и напорен тръбопровод . Дренажните води ще бъдат събирани в помпената станция и оттам ще бъдат препомпвани посредством напорен тръбопровод HDPE 200 в съществуващ двукамерен резервоар с обем V=220 м³, от където те ще бъдат използвани за нуждите на новата обогатителна фабрика за флуоритова суровина – оборотно водоснабдяване. Общия напор на помпа в ПС е 51,2 м.
  
• 
  Оразмерително водно количество. Общият баланс на водните количества при оборотно водоснабдяване включва:
  

• 
  разход на вода за производствени нужди, който се определя по технологични изчисления;
  
• 
  загуба на вода от инфилтрация при утаяване в хвостохранилището;
  

• 
  Дренажната вода е в оборотен цикъл. Типът и обемът на съоръженията при оборотно водоснабдяване за производството на флуоритова суровина се определят за максимален разход на вода и при максимално натоварване.
  

Необходимото водно количество е Q_max = 6 m³/t руда;

Общото водно количество за един час е Q_общо = 120 m³/h=33,3 l/sec.;

Q_24h = 2880 m³ при 24 часов режим на работа;

Водното количество Q, което попада в хвостохранилището е:

Q₁ = 10 m³ – остатък в хвостохранилището. Q= Q₁ + Q_24h= 2890 m³;

Техническите загуби на вода се приемат до 20 %;

Дренираното водно количество е :

• 
  Помпена станция – черпателен резервоар V= 18 м³ с потопена помпа ( 1 работна + 1 бр. резервна на склад ) и кранова шахта. Обемът на черпателния резервоар - V= 18 м³ е определен въз основа на часовата неравномерност ( часовия график ) на постъпващите и изпомпваните водни количества и на 5 - минутната максимална производителност на помпата с избраните параметри. На напорния тръбопровод след помпата е предвиден спирателен кран и възвратна клапа, намиращи се в кранова шахта до черпателния резервоар. В участъка от напорния тръбопровод между помпената станция и съществуващият резервоар се предвиждат опорни блокове в мястото на промяна на направлението на тръбопровода. Изградения водопровод се подлага на хидравлично изпитване за доказване на водоплътността, както и за проверка на якостта и изпълнението на тръбите, на фасонните части, връзките и другите водопроводни елементи ( Приложение 18.3 ).
  

а) първо е положена американска геомембрана тип „Soil Sement”;

б) отгоре е положен защитен слой от български геотекстил;

в) всичко е запечатано с полимерен слой;

Същата технология е приложена и от вътрешната страна на надградената с 3 м при рекултивацията преградна земнонасипна стена. Опазването от нарушаване на геотекстилните мембрани и полимерния слой е осигурено чрез запръстяването на чашата ( плажа ) на хвостохранилището чрез засипване с 40 сантиметров слой утайки от пречиствателната станция на гр. София при с. Кубратово примесени с оборски торове. В опашката на хвостохранилището, в най – ниската му част съществува постоянно водно огледало от води, които постъпват от деренце над опашката при дъждове и др. Обемът на огледалото се поддържа постоянен благодарение на бетонни преливници свързани с колектора за чисти води. Водите в тази водна площ са сравнително чисти благодарение на извършената рекултивация, като за това свидетелства и наличието на развъдила се риба в нея. От своя страна, хвостохранилището е опасано с водосъбирателни защитни канавки, които насочват повърхностния отток от прилежащите скатове към подземния колектор, премостващ дерето по дъното на чашата. Нивото на подземните води се наблюдава чрез изградена и нормално функционираща към момента система от пиезометрични кладенци. Тези наблюдателни кладенци са изградени на определени хоризонти върху въздушния откос на земнонасипната стена.

Отпадният хвост от флотацията на добитата суровина от основния рудник и предвиждания му нов участък се предвижда да се зауства в намивни клетки от насипни диги. Хвостохранилището към момента е със свободен обем от кръгло 1 200 000 куб. м. Този обем е предвиден по време на рекултивацията, за да осигурява висока вълна с повтаряемост един път на десет хиляди години, за нейното акумулиране в чашата и отвеждане с помоща на предвидения за целта резервен колектор. Във връзка с това, по време на експлоатацията на съоръжението, стената му ще се надгражда поетапно и така постепенно обема ще се увеличава при поддържане на необходимия резерв за висока вълна. За тази цел има изготвена проектна част за доизграждане и донамиване на хвостохранилището към съгласувания с МОСВ цялостен работен проект за промишлен комплекс за добив и обогатяване на флуорит от находище „Лукина падина”. Целта на разработената част е да покаже начина за доизграждане и донамиване на хвостохранилището за нуждите на новата обогатителна фабрика за флуоритова суровина. Също така да провери и докаже степента на сигурност на съоръжението след извършване на работите по надграждането и постигнатите коефициенти на сигурност. Надграждането и намиването ще се извършат на два етапа:

• 
  I етап - От към водния откос на съществуващата стена се насипва полудига до кота 495,50. В вътрешният край на полудигата е предвидена берма с ширина 3 м. Оста на бермата е на 29,00 м от оста на съществуващата корона стена, на 1 метър от ръба на бермата се разполага намивен стоманен хвостопровод 0100 мм, от който се извършва намиването през първият етап. Магистралния хвостопровод достига до намивния чрез прокопаване на траншея с дълбочина 3 м напречно на съществуващата стена и след полагане на хвостопровода следва затрупването му;
  

• 
  II етап - след запълване на хвостохранилището до кота 495,00 се прави надграждането за II етап. То представлява дига до кота 501,50 легнала върху полудигата на І етап. На кота 498,50 се оставя берма за намивния хвостопровод - II етап. Намиване за втори етап се прави до кота 498,00. Обемът от кота максимален намив 498,00 до кота корона 501,50 се оставя незапълнен за поемане ( ретензиране ) на високата вълна.
  

Ordinary - който се явява метода на Фелениус-Терцаги;

Bishop - метод на Bishop;

Според действащия правилник за насипни язовирни стени, изследванията трябва да се извършват по метода на Терцаги-Фелениус. Според Наредба № 12 точка 43 от Приложение №4 към чл. 15 Наредба № 12 ( за борба със свлачищата ), при стабилитетни изчисления и при наличие на хоризонтални сили се препоръчва метода на Бишоп. Метода на Бишоп е водещ и в световната практика. Затова от цитираните изчислителни методи за водещ е приет метода на Бишоп. В резултат на направените изчисления е установено, че предвидените с проектната част технически решения по надграждане на хвостохранилище „Голям Буковец” ще осигурят надеждната му експлоатация за поемането на повече от 1,5 милиона тона отпадък при нормативните изисквания за сигурността на стената и съоръжението като цяло. Цялата извадка на проектната част от цялостния работен проект на промишления комплекс е дадена на Приложение 19.

• 
  Предвиждани надземни площадки и съоръжения.
  

При разработването на участък „Птичи дол-Велин дол” за срока на концесията, на повърхността ще се формират две малки по обем съоръжения за съхраняване на минни отпадъци. Едното ще бъде временно депо за почвен материал. Второто ще бъде временния склад за стерил. Ще бъдат разположени на мястото на стар рекултивиран табан до изхода на галерия 9 в новия участък, на около 1000 м по права линия от пътя Чипровци – Мартиново и на малко повече от 1000 м от регулацията на гр. Чипровци, както следва:

• 
  Допълнително временно насипище ( депо ) за стерилен материал от добива в участък „Птичи дол – Велин дол”. При подземния добив на флуоритова суровина в участък „Птичи дол – Велин дол” ще се извършват строителни и подготвително нарезни работи, при които се отстранява стерилна скална маса представена основно от мрамори и по-малко от хлорит-серицитови шисти, хлоритови калкошисти, плътни спилитови диабази и др. Тези материали ще се съхраняват временно на временния склад за стерилна скална маса, който ще се експлоатира ( изгражда ) от началото на експлоатацията на участъка. В него, през концесионния период, ще постъпват на части обемите от стерилна скална маса. Те ще престояват временно на това депо, след което ще се изгребват и оползотворяват. През 35-тата година ( края на концесията ) то предстои да бъде закрито чрез премахването (оползотворяването) му и рекултивиране на терена под вече премахнатото съоръжение. Временното насипище за стерил ще бъде едностъпално депо, като височината на стъпалото му е до 15 м. Основните минно-конструктивни параметри на временния склад за стерил са както следва: площ на депото – 1,3 дка; ъгъл на откоса на насипищното стъпало - 45˚; височина на насипищното стъпало – до 15 м; проектен обем – 5000 м³. Както се вижда проектната площ и обем са малки. Това е така, тъй като съгласно инвестиционните намерения на инвеститора, целия обем от стерилна скална маса, който ще се генерира през концесионния срок ( 140 086 куб. м ) ще се оползотворява като материал за инфраструктурни обекти в района, за затежняване на стената на хвостохранилището и др., а една част ще се депонира на вече описаните насипища в у-к ,,Лукина падина”. Стерилни минни маси ще се депонират и за обратно запълване на съществуващите празни пространства в рудника.
  
• 
  Временно депо за съхраняване на почвен материал от оформянето на насипището за стерил. При насипването на стерилната скална маса предварително ще се отстранява почвения слой от рекултивирания табан, и ще се депонира на временно почвено депо за нуждите на рекултивацията. Временното почвено депо ще се изгради на площ от около 1 декар и е едностъпално, с височина на насипищното стъпало до 5 м. Ъглите на откосите на стъпалото са по 29˚. Проектния му обем е около 2000 м³. Временното депо за почвения материал ще бъде закрито чрез премахването (оползотворяването) му през 36-та година. Тогава ще приключи цялостната рекултивация на участъка. По време на експлоатацията на рудника през срока на концесията ( 35 години ) ще се отнемат 1752 куб. м почвен материал, а необходимото количество за извършване на рекултивацията е 1550 куб.м. Разликата ще се използва за рекултивация на нарушени терени в района на обекта.