Община чипровци февруари 2010 г

Изтегляне 3.75 Mb.

страница	4/27
Дата	11.01.2018
Размер	3.75 Mb.
	#42885

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 27

2.2.2Описание на основните технически параметри, включително захранването с ел. ток, начина на отопление и вентилация, необходими количества вода за промишлени нужди, битово водоснабдяване, данни за пречистване на отпадъчните води, мястото на заустване и др.

2.2.2.1Електрозахранване.

За нуждите на новия участък се предвижда да се ползват съоръженията предназначени да обслужват основния рудник - ел. проводно отклонение 20 kV и нов КТП. Трафопостът е разположен пред главната извозна галерия на хор. 495. От него към момента се захранват консуматорите на ел. енергия в основния рудник, главния вентилатор на хор. 606, склада за взривни материали, като и трошачна инсталация, разположена в непосредствена близост то трафопоста и компресор разположен също в близост до главната извозна галерия на хор. 495. В последствеие ел. преностната мрежа ще бъде доразширена и оразмерена за електрозахранване на осветлението, вентилацията и др. и в предвижданото разширение, като подобните параметри ще са предмет на разглеждане в техническа проектна част. По време на подготовката, още преди основния рудник да бъде свързан с у-к ,,Птичи дол – Велин дол” подземно, електрозахранването на последния ще се извършва от дизелов електроагрегат с устройство за контрол на изолацията ( реле утечка ) и защитно изключване, което да предпазва инсталацията от аварии, както и работниците от поражения на ел. ток. Агрегатът ще бъде разположен до устието на основната извозна изработка за този период ( галерия 8 ). Захранването на вентилаторите за проветряване на забоите на отделните работни нива ще става посредством електропровод и разпределителни табла за всеки работен хоризонт. Инсталацията се изпълнява с трижилен кабел тип ШКПТ с полагане на кабела на височина 2,5 м и закрепване със скоби за крепежните елементи. Чрез взривозащитени разклонителни кутии тип РВК-100 се прави отклонение на кабела към всеки консуматор. осветител.

По отношение на площадката на обогатителната фабрика, електрозахранването е отдавна изградено и не се предвижда изграждане или реконструиране на нови съоръжения във връзка с добива от предвижданото разширение на рудника.

Към момента инсталираната мощност за промишлената площадка с обогатителната фабрика възлиза на 1 МW и 0,5 МW за промишлената площадка на рудника пред х. 495. Тези мощности ще се запазят и при разширяването с новия участък. Ел. снабдяването на всички площадки се извършва на база сключен Договор No 42032 / 14.05.2008 г. с „ЧЕЗ Електро България” АД към момента ( Приложение 20 ).

2.2.2.2Вентилация.

Определянето на необходимото достатъчно количество въздух за проветряване на минните изработки в подземния комплекс, зависи от много фактори, които в процеса на експлоатация на дадено находище се променят непрекъснато, като за някои процеси на газоотделянето на вредни газове липсва достатъчна изученост и точно определяне. Тук трябва да се има и предвид, че разликата между температурата на атмосферния и рудничен въздух създава условия за естествено движение на въздуха – наречено естествена тяга.

Потребността от подаването на свеж въздух рязко се променя и от елементите на производствения цикъл – пробиване, взривяване, товарене и претоварване на рудата и скалната маса, поради което се отчита влиянието на естествената тяга, броя на едновременно взривено взривно вещество ( ВВ ), работата по двигатели с вътрешно горене и др.

Частична - проходческа вентилация при прокарване на разкриващи и подготвителни изработки.

Както в процеса на разработване на участък „Птичи дол – Велин дол”, така и при бъдещото прокарване на нови подготвителни изработки за осигуряване нов експлоатационен фронт или проучване на дадени участъци от рудника в неговата цялост, ще бъде използвана частична вентилация при прокарването чрез вентилатори за местно проветряване.

Проветряването на подготвителните изработки става по локален проект, утвърден от гл. инженер на рудника. В зависимост от конкретните условия в проекта за частична вентилация се прилага една от следните схеми:

Нагнетателна схема. От вентилатор, разположен в изработка с постоянно движение на чист въздух с помощта на тръбопровод се подава чист въздух за проветряване работното място. За осигуряване на по-висока интензивност на отвеждането на взривните газове, праха, отделян при пробивните работи, вентилационните тръби следват забоя. Недостатък на тази схема е, че взривните газове и прахът се движат по цялото сечение на изработката, т.е. изисква се по-дълъг период за довеждане на въздуха до санитарните норми. Това положение трябва да се има предвид при решаване на вентилацията при изработка със значителна дължина – повече от 300 – 350 м.

Смукателен режим. За разлика от нагнетателната схема, тук чистият въздух се движи по цялото протежение на галерията, а вредните газове и прахът във вентилационните тръби, факт, който ускорява възможността за започване на работа в галерията – крепене, удължаване на тръбопроводи и др. Тази схема е препоръчителна за проветряване на дълги минни изработки и при използването на голямо количество взривно вещество.

Комбиниран способ за проветряване. Следва да се ползва при:

скоростно прокарване;
дълги минни галерии;
голям разход на ВВ;

Основното предимство на този метод е, че с помощта на двата вентилационни потока се намалява проветрявания обем на изработката. Също се отчита факта, че основните товаро-транспортни операции в рудника ще се реализират с използването на оборудване с двигатели с вътрешно горене, въпреки използването на водни катализатори, при което не се отделят вредни газове.

Проветряването на изработките в процеса на тяхното прокарване следва да се извършва по комбинираната схема или чрез смукателен режим. В случая, в новия участък, поради голямата дължина на изработките, високото съдържание на SiO₂ във вместващите скали и в рудата и използването на машини с двигатели с вътрешно горене, проветряването ще се извършва по комбинирана схема, с вентилатори в два вентилационни тръбопровода - единият по цялата дължина на изработката, а вторият – близо до забоя на проветряване. За изработките с по – голяма дължина ще се използват няколко последователно свързани 10 kW вентилатори с производителност 195 – 218 м³/min ( за изработка дълга 470 м са необходими 4 бр. с дебити съответно 218, 213, 205 и 195 м³/min ).

Необходимото количества въздух за проветряван не на забоя Q_заб се определя в зависимост от факторите: разход на ВВ за цикъл, прахообразуване и прахоотделяне, двигатели с вътрешно горене ( ДВГ ) и по максимален брой работници в смяната. В случая, стойностите на тези фактори за у-к ,,Птичи дол – Велин дол” са определени в цялостния проект, както следва:

по разход на ВВ за цикъл Q_ВВ = 2.52 m³/s;
по фактор „прах” Q_пр. = 1,40 m³/s;
по фактор ДВГ Q_{чел. тов.}= 3,30 m³/s;
по фактор „Максимален брой работници в смяна” ( 3 раб. ) Q_раб.= 0,30 m³/s;
проверка по фактор ,,минимална скорост на въздуха в подготвителна изработка” – скоростта на въздушната струя е Q_V = 0,37 m/s при сечение на изработката S_пр = 9 m² и Q_V = 0,28 m/s при сечение на изработката S_пр = 12 m², или и в двата случая изискването за минимална скорост на въздуха в подготвителните изработки е удовлетворено;

Общоруднична вентилация по време на експлоатацията.

В случая, при реализацията на инвестиционното намерение, след изграждане на свързващата изработка между рудник ,,Лукина падина” ( х. 495 ) и участък ,,Птичи дол – Велин дол” ( х. 445 ), обща вентилационната система ще функционира единно за всички минни изработки обслужващи старата част и новото разширение. За целите на проветряване на новия участък тя ще се изгради и оразмери още преди това.

От своя страна, цялостната вентилационна уредба е предвидена от две функционални части.

Първата част са главните руднични вентилатори - 2 бр., трифазни, с номинална мощност 100 и 75 kW, монтирани съответно на устието на хоризонт 606 в участък ,,Лукина падина” и устието на хоризонт 550 в участък ,,Птичи дол – Велин дол”. При определяне на необходимата аеродинамична характеристика на вентилаторите е взето влиянието на естествената тяга като възможност за оптимизирането на работата чрез смяна на работния режим – смукателен или нагнетателен. Изборът на вентилатори за главно проветряване се основава на данните за необходимото количество въздух за проветряване на рудника с неговото разширениеи общорудничната депресия, като се отчитат и загубите на въздух поради неизправност на преградните съоръжения, течове в самото устие на вентилационната уредба и др. Общорудничната депресия е сума от загубите на налягане по минните изработки, местните съпротивления, които въздушната струя преодолява и естествената тяга. За изчисляване на общорудничната депресия в проектите е приет най-тежкият случай, при който цялото необходимо количество въздух минава по един маршрут – най-дългия път, който струята ще трябва да измине до излизането си на повърхността. Респективно, аеродинамичната характеристика на главните вентилатори е съобразена с най-тежкия случай.

Втората част на вентилацията се състои от трифазни вентилатори за местно проветряване с номинални мощност 10 kW и напрежение 380V, които се разполагат в зоната на забоя. Захранването им се извършва чрез система с изолиран звезден център, снабдена е с устройство за непрекъснат контрол на изолацията и защитно изключване.

Данни със спецификациите на предвижданото за вентилация оборудване за рудника с неговото разширение са изнесени на долната Таблица 3.

Таблица 3.

No	Вентилация	Тип	Брой.
1.	Главен вентилатор ( участък ,,Лукина падина” ). Производителност 15÷30 m³/s; Депресия 2747÷3434 Ра; Мащност на двигателя до 100 кw; Диам. на раб. колела 1100 mm; Честота на въртене 1420 min^-1; Комплект с пулт за управление;	ВОД-11	1
2	Главен вентилатор ( участък ,,Птичи дол - Велин дол” ). Производителност 15÷30 m³/s; Депресия 1200÷1800 Ра; Мощност на двигателя до 75 кw; Комплект с пулт за управление;	-	1
3.	Вентилатори за местно проветряване ( на р-к ,Лукина падина” ). Производителност 150÷180 m³/min; Депресия 1500÷2300 Ра; Мощност на двигателя – до 10 кw; Диаметър на работните колела 500 mm	ВМ-5, Проходка 500	8
4.	Вентилатори за местно проветряване ( ,,Птичи дол – Велин дол” ). Производителност 200÷250 m³/min; Депресия 1 500÷2 300 Ра; Мощност на двигателя – до 10 кw; Диаметър на работните колела 500 mm;	ВМ-5, Проходка 500	5
5.	Вентилационни тръби Ø 500 mm ( общо ). Метални; Текстилни с метални пръстени през 5 cm.		400 m 1000 m

Необходимото количество въздух за проветряване на забоя по време на експлоатацията се определя в зависимост от факторите: разход на ВВ за смяна, прахообразуване и прахоотделяне, двигатели с вътрешно горене ( ДВГ ) и по максимален брой работници в смяната. Предвид изброените фактори, общото изчислено количество въздух, което трябва да бъде подавано в рудника и неговото разширение за проветряване на всички работни места е, както следва:

Q_вен. участък ,,Лукина падина” = 34 m³/s;
Q_вен. участък ,,Птичи дол – Велин дол” = 29,6 m³/s;

В случая, така изчислените количества въздух са увеличени и с коефициент, отчитащ технологичните загубите на въздух поради различни видове непредвидени обсотятелства.

Максималното количество еднократно взривявано взривно вещество ще бъде 400 кг веднъж седмично или 700 кг веднъж на 7 - 10 денонощия. Когато общото количество взривно вещество за едно взривяване превишава 400 кг, взривяването трябва да се извършва по изготвян всеки път ,,Проект за масово взривяване” съгласуван с МВР – служба КОС. Във всички други случаи изпълнителният документ за взривяването е утвърденият ,,Паспорт на пробивно-взривните работи”. При всички положения, проветряването на взривения забой ще става в продължение на една смяна ( 7 часа ), което дава възможност голяма част от отделения при взривяването прах да се отложи на място или по стените на минните изработки, преди въздушната струя да излезе в атмосферата. Отчитайки, че взривяването ще се извършва в края на втората смяна, която е последна за деня за добивните забои, то отделените отровни газове ще бъдат разредени до санитарните норми.

Освен количеството въздух, необходимо за проветряване на подземния комплекс, значение има и спецификата на рудника като цяло, а именно:

Разкриващите и подготвителни изработки, прокарани на различните нива имат сравнително малки дължини и големи сечения, позволяващи пропускането на голямо количество въздух ( 72 m³/s ) със сравнително малка загуба на налягане;
Планинския характер на района на находището и денивелацията между основните етажни галерии предопределят една значителна стойност на естествената тяга, която през различните сезони ще влияе различно на аеродинамичната характеристика на вентилаторите за главно проветряване;
Аеродинамичните характеристики се променят и с навлизането на експлоатационните работи в долните нива на находището, което увеличава влиянието на естествената тяга. Поради това трябва да се предвиди една система на проветряване с реверсия на струята в зависимост от сезона;

Разпределението на въздуха в рудника по работни места се извършва в зависимост от този фактор, по който е получено най-голямо количество въздух. В различни периоди от съществуването на рудника и неговото разширение, вентилационната струя на отделните хоризонти ще се регулира по различен начин, като се разклонява за проветряване на работните места в отделните клонове. За определяне ефективността на вентилационната схема по време на експлоатацията се извършва комплексно изследване, наречено ДЕПРЕСИОННА СНИМКА, имаща за цел да определи разпределението по минните изработки на количеството въздух, респективно депресията или при работа в нагнетателен режим – напора на отделните вентилационни струи. В резултат на тази снимка се получават стойностите на депресията в отделните изработки. По тези данни, отговорника по ТБ и вентилация има възможност да анализира величината на аеродинамичните съпротивления на отделните вентилационни струи, да установи някои „къси” съединения на струята и своевременно да даде съответните разпореждания за нормализиране състоянието на вентилацията в рудника.

2.2.2.3Промишлено водоснабдяване.

A) Вода за технологични нужди при подземния добив - Необходима е вода при пробиването на взривни дупки и сондажи за водно промиване на забоя на пробивния инструмент.
Необходимото общо количество вода за технологични нужди за рудник „Лукина падина” с участък „Птичи дол – Велин дол” е 0,45 л/сек – 9,72 м³/денонощие, при което:

в участък „Птичи дол – Велин дол” ще работят едновременно два перфоратора ( или карети ) с максимална консумация по 3,5 л/мин, по три часа на смяна или необходимото водното количество за участъка при приети загуби 25 % и двусменен режим на работа ще е 0,15 л/сек - 3,24 м³/денонощие.
в рудник „Лукина падина” ще работят едновременно по два перфоратора (или карети) на етаж с максимална консумация по 3,5 л/мин, по три часа на смяна ( едновременно ще се работи на 2 етажа ) или необходимото водното количество за участъка при приети загуби 25 % и двусменен режим на работа ще е 0,30 л/сек - 6,48 м³/денонощие.

За водоизточник на основния рудник е определено съществуващо изворно водохващане, което в миналото се е ползвало за водоснабдяване на с. Железна в местността „Лукина падина”, за което има сключен Договор с „ВиК” ООД, гр. Монтана ( абонатен № на рудника 2048015 по ф-ра 1110035843/13.10.2008 – Приложение 21 и Договор за ВиК услуги No 01209/15.10.2007 г. – Приложение 23 ). Понастоящем с. Железна се водоснабдява от друг водоизточник. Трасето на основния водопровод е изградено и минава по съществуващи пътища в изкоп. От направените хидравлични изчисления и необходимото водно количество ( 0,30 л/сек ) е определено водопровода от водохващането до галерията на х. 630 да бъде от полиетиленови тръби – висока плътност Ø 40/2,4 мм за 10 атм, а от там до галерията на х. 550 – от полиетиленови тръби – висока плътност Ø 32/2,3 мм за 16 атм. Дължината на водопровода от водохващането до галерията на хор. 550 е 2 350 м. Вътрешните тръби по галериите са полиетиленови с висока плътност Ø 32/2,3 мм за 16 атм, окачени по стените на галериите, отдясно, със скоби през 1,50 м, на височина 0,8 м от долнището на изработката.

Снабдяването на новия участък ,,Птичи дол – Велин дол” с промишлена вода за промиване на взривните дупки ще се извърши чрез каптажно водохващане с изравнителен резервоар 10 м³, изградени на подходящо място в дерето над устието на галерия 8, на кота около 780-800 м и изграждане на нов водопровод от него до участъка. Точното място на каптажното водохващане ще бъде определено въз основа на хидроложка оценка на повърхностния воден отток в района над устията на основните извозни галерии, които ще се ползват през подготвителния период на участъка. Трасето на водопровода ще минава по съществуващи горски пътища. Тръбите ще се полагат в изкоп. Предвидено е пясъчна подложка 10 см под тръбите и 10 см над тръбите. От направените хидравлични изчисления и необходимото водно количество ( 0,15 л/сек ) е определено водопровода от водохващането до галерията на х. 650 да бъде от полиетиленови тръби – висока плътност, Ø 40/2,4 мм за 10 атм, а от там до галерията на хор. 550 – от полиетиленови тръби – висока плътност Ø 32/2,3 мм за 16 атм. Вътрешните тръби, които се предвиждат за новия участък са като тези при рудник ,,Лукина падина”.

Б) Вода за технологични нужди при преработката на суровината, респ. флотацията – оборотни води.

В технологично отношение е предвидено промишленото водоснабдяване да е оборотно. На тон руда е необходимо около 4 м³ вода, т.е 600 000 куб.м/год. при предвиждания общ добив от 150 000 т/год. Като водоизточник инвеститорът ще ползва водите на р. „Голям Буковец”, ( от колектора на едноименното хвостохранилище ). За целта на титуляра „Минерали Н и Н” има издадено Разрешително за водоползване No 101716/28.09.2006 г. от Басейнова дирекция „Дунавски район” от р. „Голям Буковец” за 405 000 куб. м/год. ( Приложение 22 ). Във връзка с това е изготвен технически проект. При проектното решение за оборотно ползване на отпадъчните води, годишната разлика ще се компенсира от заустените и избистрени води в хвостохранилището, които ще циркулират в затворен оборотен кръг. Загубата от изпарение, дрениране, технологичната загуба и др. ще се компенсират от реката, като разрешеното количество е напълно достатъчно за целта. Допълнително предимство е, че общо от отделението за сгъстяване и обезводняване се връща около 5 - 6 л/сек оборотна вода в главата на процеса, което намалява общия разход на свежа вода за технологичния процес от порядъка на 15 %. Избистрените води в хвостохранилището от флотационния отпадък, както беше споменато също ще се използват оборотно. Така свежите води от водохващането ще са необходими само за възстановяване на загубите от дрениране, изпарение, технологичните загуби и др. и ще възлизат на 25 – 30 % свежа вода за процеса. Проектът обхваща следните съоръжения:

Водовземане от края на колектора с чиста речна вода. Колекторът преминава през чашата на хвостохранилището. Водовземането е предвидено със стоманена тръба Ф273/6 мм, монтирана на 0,60 м навътре в колектора.
Помпена станция с черпателен резервоар. Помпената станция е оразмерена за 30 л/сек, за да изпомпва водата до резервоара на кота, която да осигурява необходимия напор пред фабриката.
Напорен водопровод. Напорният водопровод е с трасе в ивица по петата на насипа на хвостохранилище „Чипровци” с ширина 20 м и се изпълнява от полиетиленови тръби висока плътност Ф200/11,9 мм за 10 атм в изкоп. Дължината на напорния водопровод е 175 м.
Резервоар с резервен обем V=220 м³за 2 часа работа на обогатителната фабрика (ОФ ). Водно количество за ОФ – 30 л/сек.
Захранващ водопровод до площадката на ОФ. Захранващият водопровод е с трасе успоредно на съществуващия черен път за хвостохранилището. Изпълнява се от полиетиленови тръби висока плътност Ф200/7,7 мм – 6 атм в изкоп. Дължината на водопровода е 360 м.
Включване в оборот и на дренажните води от хвостохранилище „Голям Буковец”, които в настоящият момент се изливат свободно в реката посредством изградения тръбопровод под преградната стена на хвостохранилището. За целта има изготвено проектно решение на “Еко Енергопроект” ООД за оползотворяването им. Ще се изгради хидравлична система, чрез която ще се оползотворяват дренажните води от хвостохранилище „Голям Буковец” т.е. ще се включат в общия баланс на водите за нуждите на новата обогатителна фабрика за флуоритова суровина ( вж. Приложение 18.3 ).

2.2.2.4Питейно – битово водоснабдяване.

За персонала зает с добива в новия участък, както и в основния рудник се предвижда да се осигури бутилирана вода за пиене.

Водното количество за питейно-битови нужди на основната промишлена площадка на обогатителната фабрика се очаква да възлезе общо на 8-10 м³/d (127 души специалисти, работници и др. обслужващ персонал – 43 еквивалентни жители ) при предвидения пълен капацитет на персонала и трисменен режим на работа - съществени промени в броя на постоянния персонал работещ на тази площадка не се очакват и при добива в предвижданото разширение с участък „ Птичи дол – Велин дол”. Питейно-битовото водоснабдяване на обекта и в момента се извършва от градския водопровод на Чипровци, за което инвеститора има Разрешително и сключен Договор с В и К ООД, гр. Монтана ( Приложение 23 ). Площадковата водоснабдителна мрежа е отдавна изградена за нуждите на бившия военен завод „Пима”.

2.2.2.5Данни за отпадъчните води, пречистване, оборотно използване, място на заустване.

А. Технологични отпадъчни води.
а) Технологични отпадъчни води от добива.

Промишлените отпадъчни води от добива се формират от използваните технологични води, подавани в рудника и разширението му за работата на перфораторите. Освен тези води, тук трябва да се отчетат и чисто дренажните води, които в момента се оттичат в района на рудник „Лукина падина” и от участък „Птичи дол – Велин дол”. По – долу е направена кратка характеристика на водоотлива по време на цялостната експлоатация.

Рудник ,,Лукина падина”.

Дренажни води ~ 0,5 л/сек;
Вода от водното биене – 0,30 л/сек;

Денонощната водна маса, излизаща от рудника е:

Дренажни води: 0,5 х 86400 = 43,20 м³/ден;
От водното биене при работа на два перфоратора ( или карети ) по три часа на смяна: 2 х 4 х 3,5 х 3 х 60 = 5,04 м³/ден;

Общата денонощна водна маса е 48,24 м³/ден. Тези води ще са със завишена мътност от грубо диспергирани инертни частици, но не и замърсени с разтворени в тях химически вещества. Тук трябва да се има предвид, че голяма част от тези води, при преминаването си през алувиалните образувания се дренират или инфилтрират в пукнатинните системи на района. Отпадъчните води гравитачно ще постъпват в утаител за избистряне, който предстои да се изгради, след което ще се използват оборотно в технологичния процес за оросяване при натрошаване на материала, пътища и др.

Приет престой на водата в утаителя е 30 min.

Обем на утайника е ;

Приема се двукамерен бетонов утаител с размери на камерата 80/200/150 см, от който 50 см се заема от обем на утайката. Утаителят ще се изпълни от Б20.

След утаяването им избистрените води ще се използват за оросяване в местата на интензивно прахоотделяне на трошачно – пресевната инсталация ( ТПИ ), а при наличието на излишък и за оборотно ползване при пробиването на взривни дупки и сондажи за водно промиване на забоя на пробивния инструмент. Във връзка с това, утаителя предстои да се изгради на площадката предвидена за ТПИ на изхода на х. 495. Технологията по отношение на водния цикъл е „безотпадъчна”. Флуоритовата суровина, която е предмет на добива, както и вместващите скали не съдържат разтворими във вода замърсители, поради което рудничните води отговарят на изискванията за заустване във в р. „Чипровска Огоста” - водоприемник ІІ категория, (ако възникне необходимост от заустване на отпадъчни води ).

Участък ,,Птичи дол – Велин дол”.

Понастоящем рудничните дренажни води от участъка изтичат на х. 550 през тръба с Ǿ 200 мм от закритото устие на гал. 8 в утаително езеро с преливник, оформено в дерето на Гнили дол. Тези води са механично замърсени. След разработването на участък „Птичи дол-Велин дол”, към изтичащите понастоящем дренажни води ще се добави и количествата вода, използвана за пробиване на взривни дупки. Техния дебит от 0,15 л/сек е пренебрежимо малък в сравнение на изтичащите понастоящем дренажни води и няма да се отрази на процеса на избистряне в утаителното езеро. По тези съображения, в проекта не се предвижда изграждането на ново съоръжение за улавяне и избистряне на рудничните води.
б) Технологични отпадъчни води от преработката.
По – значими количества промишлени отпадъчни води при преработката на добитата суровина ще се отделят от обогатителната фабрика. Очакваното количество е около 600 000 куб. м/год. Една част от тях, 5 - 6 л/сек ще постъпват обратно в главата на процеса още в отделението за сгъстяване и обогатяване. Останалите включени в промивен шлам се отвеждат в съществуващото хвостохранилище „Голям Буковец” и се избистрят. Тези води ще се ползват оборотно ( многократно ще бъдат връщани обратно в технологичния процес след избистрянето им ). Оборотните води по време на цялата експлоатация ще се отвеждат от съществуващите скатни преливници ( след възстановяване на пропускателната им способност ) и посредством допълнителен колектор изграден за целта.

По – подробно описание на оборотното ползване е дадено в т. 2.2.1.3 Б при описанието на хвостохранилището. ( В Приложение 18.3 е показано оборотното водоснабдяване на обекта, като водите формирани от хвостохранилището се използват оборотно в технологичния цикъл на обогатителната фабрика ).

Сега дренираните води от плажа на хвостохранилището, попаднали там от валежите, както и от временните повърхностни потоци и ручеи, оттичащи се в него при топенето на снеговете и др. се заустват в р. „Малък Буковец”, посредством събирането им в дренажния колектор чрез система от СТБ тръби.

Естествените води по време на експлоатацията ще продължат да се отвеждат в колектора от три места:

От действуващото преливно съоръжение пред отбивния яз над опашката на чашата на хвостохранилището;
От резервното водоотвеждане с преливна шахта;
С резервна преливна шахта върху тялото на колектора, като мястото на тази шахта ще се уточни след третата година от експлоатацията;

Така в случай на високи води в чашата се акумулират и отвеждат 1,19 милиона м³ води, за време до четири денонощия.

Формираните води от хвостохранилището се очаква да се ползват в пълния си обем в оборотния технологичен цикъл.

Не се очаква формиране на самостоятелен поток от замърсени промишлени води във водното тяло при нормална експлоатация.

За евентуално образуване на излишни отпадъчни води от хвостохранилището ще се изиска от Инвеститора от Басейнова дирекция „Дунавски район”, разрешително за ползване на воден обект р. Малък Буковец за заустване на излишни води, формирани в хвостохранилището.

Б) Битови отпадъчни води.

Битовите отпадъчни води се формират на две места:

- Битови отпадъчни води от рудничния комплекс като цяло;

- Битови отпадъчни води от основната външна промишлена площадка, на която е разположена обогатителната фабрика и административната сграда;
а) Битови отпадъчни води от рудника.

По време на добива на суровината ще се генерират битово – фекални отпадъчни води от персонала, работещ в съответната минна изработка, който ще се състои до 35 човека в смяна за целия добив, включително от новия участък. Очакваното количество е до 1 м³/ден при трисменен режим на работа, предвид това че на рудника ще се ползва бутилирана вода за битови нужди – ( главно вода за пиене ). В близост до основния изход на х. 495 в рудник ,,Лукина падина” ще се доставят 2 бр. химически тоалетни. Съответните съоръжения ще се обслужват периодично - подменят или почистват. Ще се прецизира и изграждане на изгребна яма, която периодично ще се изгребва с последващо заустване в битовата канализация на основната площадка пред модулната ПСОВ при спазване на нормативните изисквания. В подготвителния период на разширението, още преди новия участък де бъде свързан с основния рудник подземно, един брой химическа тоалетна ще се осигури и до изхода на галерия 8 в площ ,,Птичи дол – Велин дол”.

Предвидени са места за къпане в основната промишлена площадка, които при желание ще се ползват от персонала зает с добва под земята.
б) Битови отпадъчни води от основната външна промишлена площадка.
Битово-фекалната канализация на тази площадката събира отпадъчните води от административно-битова сграда и битовите сгради на стопанска сграда, респективно. обогатителна фабрика. Битовата площадкова канализация е изпълнена от бетонови тръби 200. Отпадъчното битово водно количество е общо 7-8 m³/d. ( 90% от водоснабдителното водно количество ).

* При наличието на битови отпадъчни води < 10 куб. м на денонощие, замърсителен товар по БПК₅ < 50 екв. жители и осигурено най – малко първичното им пречистване, за заустването им в повърхностни води не е необходимо разрешително за ползване на воден обект.

* В конкретния случай обаче за отпадъчните битови води е изградена съвременна локална пречиствателна станция.

ПСОВ е с механично и биологично пречистване, висока степен на нитрификация и денитрификация и аеробна стабилизация на утайката. Технически параметри на пречиствателното съоръжение– модел, капацитет, технология на пречистване подробно са описани в т.2.2.1.3 Б. Тези води след пречистване ще се ползват оборотно за мокрите процеси в обогатителната фабрика, заедно с избистрените води от отпадния шлам в хвостохранилището. ПСОВ е на фирмата ,,БОРАЛИТ” модулен тип пречиствателно съоръжение WZ 32. Предвидена е за пречистване на отпадъчните води на замърсителен товар на 80 еквивалентни жители, т.е. капацитетът удовлетворява необходимите изисквания и даже съоръжението има и свободен капацитет.

Пречиствателната станция е модулен тип за механично и биологично пречистване с активна утайка. Биологичният процес е аеробен в условията на ниско утайково натоварване и стабилизация на активната утайка. В биостъпалото се извършва редукция на органичната замърсеност, изразена чрез еквивалентните показатели БПК₅ и ХПК. Постига се и високо ниво на нитрификация и денитрификация. Постига се висока степен на пречистване.

Гарантирани параметри на пречистената отпадъчна вода - БПК₅< 25 mg/dm³; ХПК< 125 mg/dm³; Нер. в-ва 35 mg/dm³; Общ азот <15 mg/dm³ .

С посочените показатели пречистените отпадъчни води безпроблемно могат да бъдат зауствани в приемник ІІ категория ,,чувствителна зона’’ или да се използват оборотно за връщане в технологичния процес.

*За битови отпадъчни води формирани от < 4000 екв.жит. не се изисква специално третиране по отношение на азот и фосфор.

Въпреки това водопречиствателната система ,,БОРАЛИТ’’ постига висока степен на пречистване по отношение и на Nt.

Пречистените отпадъчни води чрез отвеждащ колектор могат да се заустват безпроблемно в р. Голям Буковец - приемник ІІ категория ,,чувствителна зона’’, като внасяният в приемника замърсителен товар е минимален и няма да окаже негативно влияние на водите в приемника. БПК₅< 0,18 kg/d; ХПК< 0,36 kg/d; Нер. в-ва < 0,25kg/d.

Предвидена е и възможност за реализиране на безотпадъчна технология т.е. за използване на пречистените отпадъчни води в технологичния процес.

*При експлоатация на ПСОВ за битови отпадъчни води се генерират отпадъци от решетките ( код 19 08 01 )- и излишни активни утайки от биологичното пречистване ( код 19 08 05 ). Излишните активни утайки са аеробно стабилизирани и ще се извозват на ДНО - гр. Чипровци , ще се използват за запръстяване на терена на хвостохранилището, за наторяване след провеждане на специализиран тест и др. приложения. При тестването се очаква утайката да отговаря на нормативните изисквания за използването й за наторяване, рекултивация на нарушени терени и др.

Капацитет на ПСОВсега иза краен етап на експлоатация е ср. 45 екв. жит., ( макс. 80 екв. жит. е капацитета на пречиствателното съоръжение ).

Уловените от решетки отпадъци - максимално изчисленото им количество е около - 2 м³/год. Ще се депонират на ДТБО, заедно с твърдите битови отпадъци или ще се депонират на хвостохранилището.
Обезводнени стабилизирани утайки- около - 3 m³/y и около 1,2 t/y сухо вещество) се предвижда да се извозват периодично от лицензирана фирма след сключен договор до ДНО или ще се използват за рекултивация на терени от хвостохранилището.

2.2.2.6Отопление.

Засега отоплението на сградния фонд на основната промишлена площадка е с електричество. В бъдеще се предвижда отоплението да се осъществява от инсталация с газ пропан – бутан, посредством газово котле. За целта има изготвен проект за газификация.

2.2.3Етапи на изграждане на инвестиционното предложение.

В случая, при реализирането на новото разширение „Птичи дол – Велин дол” е трудно да се разграничи някаква определена етапност, предвид факта, че подходите към него са вече съществуващи, като предвиждания основен такъв е на х. 550. Външната инфраструктура по обслужване на преработката е също на лице. В случая се касае единствено за проширение на съществуващи и прокарване на нови минни изработки ( галерии, разсечки и щрекове ) на основните хоризонти, както в стария рудник, така и в новия му участък с попътен добив на суровина.

2.2.4Описание на основните процеси при строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение.

Съгласно „Техническо задание за проектиране”, утвърдено от ръководството на „Н и Н Трейдинг” ЕООД, годишната производствена програма на рудник „Лукина падина” заедно с неговото разширение е определена на 150 000 т флуоритна руда, която ще бъде преработвана в обогатителната фабрика за получаването на киселинен концентрат с 95 – 98 % съдържание на CaF₂.

2.2.4.1Процеси при добива.

Основните процеси при добив на флуоритова суровина от обекта като цяло най – общо включват:

Проширение и прокарване на нови минни изработки ( галерии, разсечки и щрекове ) на основните хоризонти, както в рудник „Лукина падина”, така и в участък „Птичи дол – Велин дол” с попътен и последващ добив на суровина. За прокарването на нови минни изработки и отбива на рудата е необходимо използването на пробивно-взривни работи, което включва:

Пробиване на сондажи;
Зареждане на сондажите със взривно вещество;
Взривяване на сондажите;

Източване на отбитата руда;

Tоварене и транспорт – рудата към ТПИ, стерила към предвидените насипища или стари отработени пространства във рудника;

Здравия масив и здравите вместващи скали, голямото разстояние между пукнатините, високата якост на срязване по повърхнините им и добрата устойчивост на откритите площи, потвърдена от практиката, дават основание при такива минно-технически и геомеханични условия да се изберат следните системи на добив:

С открито ( очистно ) добивно пространство - с подетажни изработки за мощност на рудните тела над 3 м. Това е камерна система, при която отбиването на рудата се извършва със сондажи, пробивани от подетажни галерии. Взривената рудна маса пада на дъното на камерата, от където се товари и транспортира.
С магазиниране и отбиване на рудата от добивното пространство за мощност на рудните тела под 3 м ( от 1 до 3 м ). При системата с магазиниране отбиването на рудата се извършва от добивното пространство със стъпаловидна забойна линия. Голяма част от отбитата руда ( 30 до 50% ) остава в добивното пространство, за да се използва като работна площадка. Изземването на камерните запаси се извършва на два етапа: първи етап – отбиване и частично източване и втори етап – пълно източване.

Съществен елемент от добива са пробивно – взривните работи. При предвидената технология, за целта първо се пробиват сондажи с определена дълбочина в скалния масив или рудното тяло посредством сонди със сгъстен въздух. Следва поставянето на зарядите с взривно вещество в така пробитите дупки. Зарядът се състои от боевик – бустер, поставен в дъното на сондажа, основно взривно вещество ANFO и забивка. Използването на бустер за иницииране на заряда е необходимо, тъй като взривните вещества от типа ANFO се нуждаят от мощен начален импулс, за да се гарантира висока скорост на детонация и пълно взривно превръщане. Бустерът е тип ЛБ-2. Инициирането на зарядите се извършва с неелектрическата система NONEL. Детонаторите са тип LP със закъснения по 100 милисекунди. Излизащите от всеки заряд тръбички – вълноводи се групират в три групи и се свързват към три групиращи съединителя ( бънч-конектори ). Вълноводите от двата групиращи съединителя се свързват към трети съединител, тръбичката от който води до началото на взривната мрежа, от където ще се извърши взривявянето. Инициирането на цялата взривна мрежа се извършва с електродетонатор. В случая максималното предвидено количество еднократно взривявано ВВ е около 700 кг и ще се извършва веднъж на 7 ÷ 10 денонощия. Когато общото количество взривно вещество за едно взривяване превишава 400 кг, взривяването е задължително да се извършва по Проект за масово взривяване. Във всички други случаи изпълнителния документ за взривяването е утвърдения Паспорт на пробивно-взривните работи.

Източването на отбитата руда е независимо от отбиването и може да се извършва отделно, или съвместено с пробивните работи. Използват се челен товарач Wagner ST 2D с обем на коша 1,9 м³и eImko с обем на коша 2,4 м³( за новия участък ), с които рудата се транспортира до рудоспусък на съответния етаж. Така от разтоварната камера на хор. 495 в рудник ,,Лукина падина” рудата се извозва или до съществуващите празни пространства в мината или до повърхността, респ. приемните бункери на ТПИ. Използването на тази възможност осигурява една централизация на камионния транспорт на хор. 495 – от разтоварната камера по предназначение. От своя страна, по време на експлоатацията, по подобен начин добитата суровина в участък „Птичи дол – Велин дол” ще се доставя до галерията на х. 550, която ще е и основна транспортна артерия за разширения участък и оттам чрез система от минни изработки ( вкл. новоизградени ) ще се транспортира с автотранспорт през галерията на х. 495 в основния рудник до ТПИ пред нейния изход.

Прието е схемата на рудничния транспорт да се реализира със самоходно товаро-транспортно оборудване, което в случая е най – ефективно. Маневреността и универсалността на самоходното товаро-транспортно оборудване позволява използването на една и съща механизация директно както при проходките, така и в рамките на експлоатационните блокове. Резултатите показват, че производствената програма на новия участък може да се изпълнява от един постоянно ангажиран челен товарач ( eImko-913 ) и един минен камион ( CFBK-150 ), който ще може да обслужва участъка при работа 1-2 дни в седмицата.

Подробни технически изисквания към процесите на добиване на флуоритовата суровина в рудник ,,Лукина падина” са заложени в цялостен работен проект за разработване и в правилника за техническа експлоатация. Проектът е съобразен с Правилника по безопасност на труда при извършване на пробивно - взривни работи и е съгласуван с МОСВ, за котето има писмо изх. No ЗНПБ – 6619/18.05.2006 г. ( Приложение 24.1 ). Такъв проект е разработен през 2009 г. и за новия участък ,,Птичи дол – Велин дол”, като към момента на изготвяне на ДОВОС е внесен за съгласуване с МОСВ и РИОСВ – Монтана ( Приложение 24.2 ). Тук е необходимо да се отрази, че този проект разглежда предимно периода на строителство и подготовка на участъка за разработване, като същинския период на експлоатация ще се разгледа по – детайлно в съответните годишни работни проекти, които също задължително се съгласуват с посочените институции.

В заключение трябва да се каже, че всички добивни дейности ще се извършват под земята, като риска за значително нарушаване на екологичното равновесие на повърхността е минимален.

2.2.4.2Процеси при преработката.

Във вида и с качеството, с което флуоритовата суровина ще бъде добита, основната цел е тя да бъде преработена до краен продукт – концентрат. Проектната технологична схема включва два основни цикъла на две промишлени площадки, а именно:

Трошачно- пресевна инсталация ( ТПИ ), разположена до изхода на главната извозна галерия на х. 495 на рудник „Лукина падина” и предвижданото му разширение. Тя включва следните основни процеси и операции:

Едро трошене - извършва се в челюстна трошачка 600х900, до максимална едрина на разтрошения материал – Dmax –100 мм;
Пресяване - Разтрошената суровина ( Dmax –100 мм ) се подава за пресяване от вибрационно сито СВ-250 с пресевни отвори 20 мм. Получават се два крайни продукта: подситов с едрина –20 мм и добив 30-50%, който е готов за смилане и флотация и надситов продукт +20 мм.
Ситно трошене на суровината. Надситовият продукт с едрина 20-100 мм се подава на ситно трошене в конусна трошачка КМД1200, където материалът се натрошава под 20 мм.
Транспорт. В резултат на този цикъл се получават два продукта с едрина 0-20 мм от пресяването и ситното трошене, които се отвеждат с транспортни ленти и обединяват в бункер за натрошена суровина. От този бункер, със самосвали, разтрошената суровина се транспортира до втората промишлена площадка за смилане и флотация.

Принципна схема на процесите е изнесена по – надолу в текста на фигури 6 и 7.

Смилане и обогатяване - флотация на суровината. Втория цикъл от преработваето на флуоритовата суровина е разположен на друга промишлена площадка ( бивш военен завод „Пима” ), намираща се на разстояние 700-800 м от първата и включва следните технологични процеси и операции:

Складиране на натрошената суровина - на открит междинен склад с капацитет от 1500 до 2000 тона суровина и необходим резерв от суровина за обогатителната фабрика от 3-4 денонощия.
Подаване в приемен бункер, от който с помощта на лентов питател ( дозатор ) и транспортна лента, разтрошената суровина се подава в мелничното отделение.
Смилане – смилането се осъществява в топкова мелница при съотношение твърдо: течно = 1:1 до степен на смилане от 50 до 70% съдържание на класа –0,08 мм в смления продукт. В цикъла на смилане се подава калцинирана сода (Na₂CO₃) за постигане на рН на флотационния пулп от 8,5-9, което е задължително условие за флотацията на флуорита. Подава се и водно стъкло като депресор, основно на кварца, а също така за пептизиране на вредните за флотацията шламове. Смляната суровина се подава за флотация с плътност 25-30% съдържание на твърдо вещество.
Сулфидна флотация. Минималното съдържание на сулфиди, главно на цинка и в по-малка степен за оловото изисква тяхното предварително отстраняване. За целта се използва общоприетата в практиката флотация със ксантогенат ( kst ) и пенообразувател – борово масло. Сулфидната флотация включва предварителна агитация с флотационните реагенти. В резултат на сулфидната флотация се получава сулфиден продукт с добив 2-2,5%, който подлежи на отделяне като отпадък или евентуално след пречистване да се утаява самостоятелно с цел реализация. Реализирането на сулфидната флотация се предвижда да се извършва във флотационни машини ,,Механобър 6А”, ,,Механобър 3А” и утайник за утаяване на крайния продукт.
Флуоритова флотация. Освен флуорита, в основна флотация, флотират и значителна част от вредните примеси – калцит, доломит и фелдшпати. Това изисква, освен водно стъкло като депресор, да се подава и специализиран депресор за калцита и доломита. Освен това характера на флотационния процес значително се подобрява ( получава се по-стегната и натоварена пенна формация ) при използването на флотационни реагенти, като Crafol AP261 и ОМС 308 или Crafol AP261 и Edenor NRA в смес от равни количества. Флуоритовата флотация включва две агитации по 2 мин., съответно за депресора на калцита и събирателите и самата флуоритова флотация от 10 мин. Реализирането на флуоритовата флотация се предвижда да се извършва във флотационни машини ,,Механобър 6А”. В резултат на основната флуоритова флотация се получават два продукта: първичен флуоритов концентрат, който се подава за пречистване и отпадък, който се изпраща в хвостохранилището. Добивът на първичен флуоритов концентрат е 45-50 % от изходния материал, със съдържание на твърдо вещество около 40%. Характеризира се със следните основни компоненти: флуорит – 80-85%, калцит – 8-10%, кварц – 0,5-1%, фелдшпати – 1,5-2% и други примеси под 1%. Извличането на флуорита в този първичен флуоритов концентрат е от порядъка на 95-98%. Добивът на флотационен отпадък е от порядъка на 50-55% от изходната суровина със съдържание на твърдо 18-20%. Съдържание на флуорит е под 0,5%. Основно съдържа кварц – около 80-85%.
Пречистни операции. За пречистване на първичния флуоритов концентрат с цел получаването на максимално чист краен продукт ( киселинен сорт флуоритов концентрат) са предвидени 4 пречистни операции. В качеството на депресор в пречистните операции се използва водно стъкло. Пречистните операции са проектирани да се извършват във флотационни машини ,,Механобър 5А” – 20 бр. по четири клетки за всяка една от пречистните операции, което осигурява време на пречистване в отделните операции от порядъка на 5 мин. Междинният продукт от І-ва пречистна операция, поради високото съдържание на вредни шламове, се обединява с флотационния отпадък от основна флотация и се изпраща в хвостохранилището. Междинните продукти от ІІ-ра, ІІІ-та и ІV-та пречистни операции се обединяват и се подлагат на сгъстяване в сгъстител с диаметър 3 м. Сгъстеният продукт се обединява с останалия флотационен отпадък и се изпраща в хвостохранилището, а пречистената вода от сгъстителя се връща в оборот в главата на процеса. В резултат на пречистването на концентрата се получават следните крайни количествено-качествени резултати:

- добив на флуоритов концентрат от изходната суровина- 25-35%, най-често около 30-33%;

- съдържание на CaF₂ в концентрата – 95-98%;

- извличане на флуорита в крайния продукт – 80-90%;

Обезводняване на крайния флуоритов концентрат. Извършва се първоначално в радиален сгъстител с диаметър 12 м, от който се получава сгъстен продукт със съдържание на твърдо 45-55% и пречистена вода, която се връща в оборот в главата на процеса. Сгъстеният продукт се довежда за обезводняване във филтър преса да крайна влага във филтрувания материал под 8%. Обезводненият продукт се складира в насипно състояние в склада за готова продукция – за експедиция.

Схема с последователността на основните процеси при смилането и обогатяването е дадена на долната страница на фиг. 5.

Фиг. 5.

Изходна руда

400 –0 мм.