Община девня п р о г р а м а

Законовата рамка за управление на КАВ се основава на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и подзаконовите нормативни актове към тях, чрез които транспонирани европейските Директиви.

Управлението (поддържане и подобряване) на КАВ в отделните райони на територията на страната се извършва от компетентните органи въз основа на резултатите и данните от оценката на КАВ. В райони, в които е налице превишаване на установените норми за един или повече замърсители, общинските органи, съгласувано със съответната РИОСВ, изготвят програми за намаляване на нивата на замърсителите и достигане на съответните норми в установени срокове (чл. 27 ал. 1 от ЗЧАВ).

Със заповед № РД-1046/03.12.2010 г. на министъра на околната среда и водите Община Девня е включена в район за оценка и управление на КАВ "Агломерация Варна" заедно с общините Варна и Белослав.

Програмата за намаляване нивата на замърсителите в атмосферния въздух и достигане на установените норми за вредни вещества на община Девня е разработена съгласно ЗЧАВ, Инструкция на МОСВ за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества в районите за оценка и управление на КАВ, в които е налице превишаване на установените норми, Наредба № 7 на МОСВ и МЗ за оценка и управление на КАВ. Настоящата й актуализация е изготвена на основание чл. 38 на Наредба № 12 от 2010 г. за норми на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух.

Настоящата актуализация на Общинската програма е изготвена от колектив експерти съгласно договор № Д-1007-16/13.01.2011 г. между Община Девня и "ЕКООБ" ЕООД.

Във връзка с изготвянето на Програмата е събрана, анализирана и оценена наличната информация относно КАВ в района на Община Девня. На тази база бяха формулирани конкретните проблеми и набелязани конкретни мерки за решаването им.

В Плана за действие, съгласно указанията на МОСВ са предвидени за следните периоди:

• 
  краткосрочен - до края на 2011 г.;
  
• 
  средносрочен - до края на 2012 г.;
  
• 
  дългосрочен - до края на 2013 г.
  

Текущата оценка на КАВ се извършва чрез измервания от Подсистема „Контрол на качеството на атмосферния въздух" на Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг (НАСЕМ). Извършва се и периодична ежегодна инвентаризация на емисиите на вредни вещества от различните видове източници. При настъпили съществени изменения в нивата на замърсителите и/или източниците на емисии, оценката на КАВ може да включва и моделиране на дисперсията, инвентаризация на емисиите и др.

Постоянно действащ пункт в рамките на местната система за наблюдение и контрол във Девня е АИС "Изворите". За него се извършва ежегодна оценка на нивата на ФПЧ₁₀, серен диоксид, азотни оксиди, амоняк, озон и други показатели.

Извършено е математическо моделиране на процесите на замърсяване и разсейване на замърсителите в атмосферния възду чрез софтуерния продукт “SELMAGIS”.

Представени са таблични и графични материали, разработени на базата на мониторинга на околната среда и на емпиричните анализи, илюстриращи картината на разпространение на замърсяващите вещества в атмосферния въздух на общината.

Определени са зоните на разпространение на характерните замърсителите в атмосферния въздух на района. Извършена е прогнозна оценка за замърсяването в бъдеще при съпоставяне на условията, състоянието и развитието на промишлеността, транспорта, бъдещите градоустройствени мероприятия и т.н.

Изпълнението на планираните действия по реализиране на настоящата Програма за управление на КАВ на Община Девня обхваща период от 3 години (2011 - 2013 г.).

Съобразно поставените срокове, Планът за действие по Програмата е разделен на следните периоди:

• 
  краткосрочен - до края на 2011 г.;
  
• 
  средносрочен - до края на 2012 г.;
  
• 
  дългосрочен - до края на 2013 г.
  

Общинските органи съгласувано с РИОСВ - Варна, осъществява контрол на изпълнението на Програмата(чл.41, ал.2 от Наредба № 12/2010 г.).

Периодичен контрол върху изпълнението на Програмата и при необходимост -предлагане на мерки за срочното и навременното им изпълнение, осъществява Програмният съвет за оценка и управление на КАВ, създаден със заповед на Кмета на общината.

Критерий за изпълнение на Програмата за управление на КАВ и за устойчиво развитие е достигането на нормите по показател ФПЧ за населени места и трайното им поддържане.

Ежегодно през есента Кметът на Община Девня трябва да представя пред Общински съвет Девня "Оперативен годишен план за дейностите по управление на КАВ" за следващата година с цел планиране и осигуряване на необходимите финансови средства за изпълнение на мерките заложени в Плана за действие.

Кметът на Общината предоставя отчет по изпълнението на програмата на компетентните органи в случаите, когато такъв бъде поискан съобразно указания на Министерство на околната страна и водите

Местната система за наблюдение и контрол на КАВ на МОСВ в град Девня се състои от един постоянен пункт за мониторинг. Той осигурява данни за концентрациите на основните показатели характеризиращи качеството на атмосферния въздух в реално време. При необходимост контрол се извършва във временни пунктове с мобилна автоматична станция в останалата част от територията на община Варна, за която данните от автоматичните измервателни станции не са представителни.

Разположението на действащия мониторингов пункт е показано на следващата фигура.

Фиг. 1 Местоположение на пункт за мониторинт АИС „Изворите”, гр. Девня

Община Девня е разположена в североизточна България, Варненска област, върху площ от 121.052 km². Град Девня се намира на около 30 км от областния град Варна в малка долина, заградена от всички страни с ниски варовикови хълмове, последните склонове на Стара планина и на Добруджанското плато, отворени единствено на изток към Белославското езеро, а оттам и към морето. Наличието на обилна вода и варовикови находища - неизчерпаем източник на строителни материали, привличат хората в тоя край от най-дълбока древност. Богатите източници на вода, сол и варовик стават основа за развитието на крупна химическа промишленост.

На север общината граничи с Общини Суворово и Ветрино, на изток - с общини Суворово и Аксаково, на запад - с Общини Ветрино и Провадия, на юг - с Общини Аврен и Белослав.

Населени места са град Девня, с. Кипра, с. Падина.

Фиг. 1 Карта на района на Община Девня

Според физикогеографската подялба на Република България, община Девня попада в източната подобласт на Дунавската хълмиста равнина.

Районът представлява типично затворено понижение с направление запад - изток покрай Белославското и Варненското езера, с дължина 20 - 25 кm и относително превишение на оградните склонове до 200-250 m. Най-високите области са разположени в североизточната и югозападната част от територията на общината. На запад е Провадийското плато с надморска височина 360 m, на югоизток - Авренското (Момино) плато с надморска височина 322 m, на север - южните части на Лудогорското и Добруджанското плато с надморска височина 260 m, на югоизток - Франгенското плато. Така обградената долина предразполага проявата на чести инверсии и радиационни мъгли поради наличие на замърсяващи източници. От север на югоизток се простира долината на река Девненска, която от североизток, север и запад е оградена от по-високи земновърхи форми. В низината протича р. Девненска, в южната й част - р. Провадийска, и двете реки се вливат в Белославското езеро, което се намира на югоизток. Девненската низина е открита единствено на изток към Черно море, което прави по-лесно проникването на морското климатично влияние.
Водни ресурси

В северните части на Девненската низина се намират известните Девненски извори, които са каптирани и се използват за водоснабдяване. Литоложкият строеж на района създава условия за наличие на подземни води, които са без практическо значение за водоснабдяване, но са интересни от инженерно-геоложка гледна точка, тъй като обуславят пригодността на терена за строителство.

Наблюдават се грунтови води от скатовете на долината и високата речна тераса на дълбочина в граници от 2,50 до 3,00м. и от 10,00 до 15,00м. В ниската речна тераса са формирани води със слабо напорен характер. Те се установяват от няколко сантиметра до 1,5 м. дълбочина на терена. Тези води са високо минерализирани като имат висока твърдост и съдържат сулфати, хлориди, нитрити и калий.
Почви

Преобладаващите почви са карбонатните и типично черноземите. На отделни места в северозападна част на територията са разпространени излужените черноземи, които се характеризират с високо естествено плодородие. Значителна площ в северозападната част заемат и слабо продуктивните плитки почви, които са неподходящи за селскостопански култури. В централните части на територията са разпространени делувиално-ливадните почви със сравнително добро съдържание на хумус. В крайните североизточни и източни райони са разпространени сивите горски почви. Торфено-блатните почви са разпространени на част от територията на Промишлена зона-юг.

Наличието на обилна вода и варовикови находища - неизчерпаем източник на строителни материали, привличат хората в тоя край от най-дълбока древност. Богатите източници на вода, сол и варовик стават основа за развитието на крупна химическа промишленост.
Минерални суровини

На територията на община Девня са разпространени само нерудни полезни изкопаеми: мергели, варовици и торф.

• 
  мергел - това са мергелите на хортривския хоризонт имащ твърде голямо разпространение. Разкриват се по терена на склоновете на височините "Белите могили", "Лозенско дере" и "Синур Алча". Има разработени кариери за циментовата промишленост.
  
• 
  варовик - те изграждат височините "Голям кайряк" и "Малък кайряк". Установена е годността за добиване на вар в шахтови пещи, за ползването им за горе посочените цели.
  
• 
  торф - образуван е в ниската блатна част на района.
  

Общата територия на Община Девня е 121 052 дка. В това число: частна собственост - 49 143 дка (40,6 %); държавна собственост - 38 999 дка (32,2 %); общинска собственост - 21 958 дка (18,2 %) и други - 10 952 дка (9 %).

По видове територии, както следва: земеделски земи - 62 001 дка (51,2 %); горски територии - 31 660 дка (26,2 %); урбанизирани територии - 16 883 дка (13,9 %); водни територии и водни площи - 3 420 дка (2,8 %); територии за добив на полезни изкопаеми - 4 078 дка (3,4 %) и територии за транспорт и инфраструктура - 3 010 дка (2,5 %).

Гъстота на населението – 80ч./кв.км.

В резултат на възстановяване на собствеността върху земеделските земи и проведените реформи в община Девня се развива растениевъдството и животновъдството.

Площта на селскостопанската земя общо за община Девня е 60 273 дка, в т.ч.:

• 
  ниви – 49 221 дка – 81,66%
  
• 
  ливади и пасища – 8 395 дка – 13,93%
  
• 
  трайни насаждения – 2 658 дка – 4,41%
  

От решаващо значение за териториално-устройственото, икономическо, социално и екологично развитие на Община Девня е нейната принадлежност към определения като район за растеж включващ общините Варна, Девня и Белослав. Функционалната организация на последната е в максимална степен обусловена от уникалните природо-географски и антропогенни дадености в района: оста изток - запад по Варненското и Белославското езера, по която са локализирани зоните за приложение на труд /отраслово специализирани/ и основните мрежи и съоръжения на четирите вида транспорт, формиращи мощен транспортен коридор в дълбочина на района. В рамките на тази териториална организация Община Девня и съседните й Белослав и Аврен са приели най-големите транспортни възли: Фериботния комплекс, Пристанище Вадна-Запад, Приемно-отправната ж.п.гара Синдел. Географското разположение на Община Девня благоприятства развитието на транспортно-комуникационна система, обслужваща не само националните, но и международните инфраструктурни направления.

Девня е икономически силно развит регион. Определящо значение в структурата на общинската икономика има промишлеността, която е развита в следните направления: производство на соди, торове, топлоенергия, производство на строителни материали, захар и др.

Основните фактори обуславящи състоянието на общинската икономика:

Макроикономическа ситуация ;

Стратегическото положение на общините Варна, Девня и Белослав определени като район за растеж и развитието на региона като национален транспортно-логистичен център обвързващ Европейските коридори 7 и 8 с "ТРАСЕКА" - Евроазиатски коридор 8;

Развитието на социално-икономическите връзки с граничещите общини - Провадия, Суворово, Белослав.

Изградените производствени мощности и техническата инфраструктура .

Понастоящем в Девня са изграден мощни индустриални предприятия с важно значение за националната икономика – химическите заводи - “Солвей Соди” АД, “Агрополихим” АД, “Полимери” АД и промишлени – „Девен” АД. Също така строителна промишленост представлявана от - “Девня цимент” АД и „Заводски строежи” АД. Хранително-вкусовата промишленст се представлява от "Девненски захарен завод"ЕООД.

Географското положение на община Девня благоприятства развитието на транспортната система обслужваща не само националните , но и международните инфраструктурни направления. Особено значение за транспортната дейност на общината има водния транспорт представен чрез изграденото пристанище "Варна - Запад", което е в унисон със световно развитите пристанища. В голямата си част то осигурява транспорта на суровини и готова продукция на предприятията намиращи се на територията на община Девня. Железопътният транспорт е неразделна част от дейността на Железопътно управление - Варна на чието подчинение са Железопътни гари Девня и Повеляново. Мрежата на автомобилния транспорт включва Републикански и местни пътища. От републиканските пътища с най-голямо значение е автомагистрала "Хемус".

В общината функционира и общинска фирма "БКС - Девня ЕООД", чийто предмет на дейност е строителство, ремонт и благоустройство като основна част от дейността и са сметосъбиране и сметоизвозване, стопанисване и поддържане на сметищата за битови отпадъци.

Секторът на МСП в общината е развит предимно в областта на търговията с хранителни стоки и ресторантьорството.

Селскостопанският сектор на територията на общината е представена от три земеделски кооперации, арендатори и частни стопани. Обработваеми са 52 хил.дка земеделска земя, в които се произвеждат култури като пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и др. Животновъдството е развито предимно в частния сектор и в Коопeрация "Кипра".

Един от най-тежките екологични проблеми за Девня е поддържането на чистотата на атмосферния въздух в границите на нормите за нивата на отделните замърсители.

Съставът на въздуха в района на общината се формира под определящото влияние на следните антропогенни дейности:

• 
  промишленност;
  
• 
  транспорт;
  
• 
  битово отопление;
  
• 
  строителство и ремонти;
  
• 
  селскостопанска дейност.
  

Районът на общината има добре развита пътна мрежа и комуникации, сравнително ниско застрояване, характерно разделение на жилищни и промишлени зони, макар, че съществуват и смесени такива.

На следващите фигури са представени изчислените при дисперсионното моделиране брой на превишения на средноденонощната норма за ФПЧ₁₀, както и съответните средногодишни концентрации.

Съгласно данните от измерванията наднормени концентрации са регистрирани в АИС “Изворите”, който има представителност за територията на гр. Девня.

Данни за населението на община Девня по данни от ГД „ГРАО” са представени в следващите таблици. Към 15.02. 2011 г. населението по настоящ адрес е 10128 души.

Данните за наднорменото замърсяване получени от АИС „Изворите” са представителни за района на гр. Девня с население 10128 души, или 98,4% от населението на общината.