Община девня п р о г р а м а



страница7/11
Дата23.10.2018
Размер1.83 Mb.
#94529
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Табл. 23 Норми за допустими емисии на „Девня цимент” АД
За периода 2007-2009 г. не са регистрирани превишения на нормите.


Замърсител

2007

2008

2009

2010

ФПЧ10

75,452

138, 377

95,205

48,697

Табл. 24 Докладвани годишни емисии от „Девня цимент” АД, т/год
През последните години се извършва технологична модернизация и се изпълнява програмата за привеждане в съответствие с изискванията по околна среда. Монтирани са нови пречиствателни съоръжения за прах, а електрофилтрите са усъвършенствани. Основното гориво на пещите за клинкер №№ 3-6 са въглища и петролен кокс.
5.1.2. Други организирани източници
Пристанище "Варна - Запад"

Пристанище Варна-Запад се намира на западния бряг на Белославското езеро, в непосредствената близост до промишлената зона. Пристанището има линии за претоварване на сода, торове, цимент, въглища, руди, фосфорити, кварцов пясък и течни химикали.

Паровата централа към пристанището е съоръжена с два броя парни котли - един тип ПКМ-6,5 и един тип ПКМ-4, оборудвани с автоматични горелки, изгарящи мазут. Емитират се прах, азотни оксиди, въглероден оксид и серен диоксид.

На територията на дружеството от 2008 г. в експлоатация е инсталация за обезвреждане на цели животински трупове, като емисиите от нея са значително под нормите за допустими емисии и въздействието й върху качеството на атмосферния въздух може да се оцени като незначително.


Цех за мляна креда на "Девина" ООД - Девня

Цехът се намира близо до стария Завод за сода и произвежда мляна креда за фуражната промишленост. За суровина се използва варовик от кариера "Марциана" или от "Каровча". Месечно се смила около 400 т варовик. Има горивна уредба за генериране на горещи газове за изсушаване на суровината, изгаряща около 120-130 l/h газьол.

При работа на инсталацията се емитират финни частици прах (калциев карбонат), въглероден диоксид, серни оксиди, азотни оксиди и въглероден оксид. Монтирано е пречиствателно съоръжение - циклон с недостатъчна ефективност. Количеството на отпадъчните газове е 500  22 200 m3/h, температура - 110 - 120С. Те се изхвърлят през комин с височина 20 m и диаметър 400 mm.

Емисиите на прах от дейността на инсталацията, съгласно извършените собствени периодични измервания са над нормите за допустими емисии, но предвид отдалечеността на предприятието и произхода на праховите частици, замърсяването е с локален характер, на територията на дружеството и емисиите не оказват въздействие върху населеното място.


Други

На територията на Община Девня има още няколко предприятия, чието влияние върху качеството на атмосферния въздух е незначително:



  • «Птицеком» ООД – зърнобаза;

  • "Каолин" АД – фабрика Девня - производство на стъкларски пясъци;

  • “Надин”– площадка за изкупуване на черни и цветни метали и разкомплектоване на излезли от употреба МПС;

  • “Декафос” –производство на минерални добавки;

  • “Норд” – производство на метални елементи;

  • “Мелница Варна 2006” – силоз за зърнени храни;

  • „Девненски захарен завод” – преработка на нерафинирана захар

  • „Кристера агро” АД – зърнобаза

  • ЕТ „Торнато-ИВ” – бетонов възел

  • „Девня Трейд” ООД – бетонов възел

  • „Ескана” АД – производство на трошено-каменни фракции

В следващата таблица са представени емисиите на ФПЧ10 от изброените източници, на база данни от протоколи от собствени периодични измервания, при направено допускане, че предприятията работят 10 ч. на ден и 150 дни в годината.



Емисии, т/год

2007 г.

2010 г.

Пристанище „Варна-Запад” – горивна инсталация

1,763

-

„Девина” ООД

35,253

-

„Птицеком” ООД

1,841

0,81

„Каолин” АД – фабрика Девня

2,299

-

„Надин метал” ЕООД

0,439

-

„Декафос”

29,577

0,391

„Норд”

1,427

-

„Мелница Варна 2006”

0,179

-

„Девненски захарен завод”

3,391

8,540

„Кристера агро” АД - зърнобаза

0,603

24,797

ЕТ „Торнадо - ИВ”

0,040

-

„Девня трейд” ООД

-

0,003

„Ескана” АД – кариера Марциана

-

0,510

Табл. 25. Емисии от други организирани източници, т/год
5.1.3. Превишения на нормите за допустими емисии

В следващите таблици са представени регистрираните превишения на НДЕ прах за периода 2007-2010 г. съгласно протоколи от собствени периодични измервания.



Предприятие

2007

2008

2009

2010

„Девен” АД













Парогенератор №1



-

-

-

Парогенератор №2



-

-

-

Парогенератор №5



-

-

-

Парогенератор №7



-

-

-

„Каолин” АД

(сушилня за кварцов пясък)







-

-

„Птицеком” ЕООД – Зърнобаза (предсмеска)



-

-

-

„Декафос” ЕАД (продуктосепарираща система)

-



-

-

„Девина” ООД (инсталация за сушене и мелене на калциев карбонат)

-



-

-

„Норд” АД (аспирация електродъгова пещ)

-



-

-

Табл. 26. Регистрирани превишения на нормите за прах за периода 2007-2010 г.
5.2. Неорганизирани и площни източници на замърсители

Неорганизираните източници на емисии се разделят на емисии на прах от открити площи, от технологични процеси, от битовото отопление и от селскостопанска дейност.


5.2.1. Емисии на прах от открити площи

Значителни количества прах се отделят неорганизирано от уличните платна, канавките им, тротоарите, площадите или от други незатревени площи в населените места, строителните площадки, откритите площадки за складиране на различни материали в предприятията (пясък, вар, чакъл, въглища, производствени и строителни отпадъци, медна шлака за бластиране и/или отработена медна шлака и други). Самите работни площадки обикновено са покрити със слой отложени прах и частици материали и сами по себе си се явяват източници на неорганизирани емисии.

През влажните периоди праховите частици се залепват за повърхностите, но щом като те изсъхнат, вятърът и/или преминаващите по улиците превозни средства довеждат до вдигането на отложения прах във въздуха (вторично запрашване).

Отделянето на частици прах от откритите площи зависи от размера на частиците, плътността и повърхнината на складирания или отложен материал, а също и от въздушния поток обдухващ материала. Скоростта на вятъра, при която частиците прах се вдигат във въздуха - т.н. критична скорост, зависи главно от еквивалентния им диаметър.

Към момента липсват данни за количествата на отложен прах върху уличните настилки не само за Девня, но и за България, поради което не е възможно да се пресметне количеството на запрашването от този източник. Голяма част от замърсяването може да се избегне при почистване на улиците чрез миене, както и при изолиране на строителните площадки и строежите с ветрозащитни прегради.
5.2.2. Емисии от депа, кариери и технологични процеси

На територията на община Девня това са:



  • сгурошламоотвал "Падина";

  • депо за фосфогипс на "Агрополихим" АД в м. "Сая дере";

  • депо за твърди производствени и строителни отпадъци в землището на с. Падина;

  • депо за битови отпадъци в м. "Матеева чешма";

  • открити площи за насипни материали.;

  • кариери за добив на инертни материали;

  • бензиностанциите;

  • площадките на бетоновите възли;

  • строителните обекти и други.


Депо за ТБО в местността “Матеева чешма” в землището на Девня. Теренът не се експлоатира по екологосъобразни технологии, депото замърсява атмосферния въздух основно с прах и с вещества, отделяни при гниенето на отпадъците. Количествата на емисиите обаче е малко в сравнение с останалите източници в общината..

Депо за строителни и промишлени неопасни отпадъци – Падина е разположено в близост до сгурошламоотвал Падина, в землището на с. Падина, местност “Маркузана”. В годишен план количествата на депонираните отпадъци има тенденция към намаляване, в резултат от модернизацията в Девненските заводи, изпълнението на условията в Комплексните разрешителни и мерките в инвестиционните програми на дружествата.

Депонираните промишлени отпадъци съдържат цимент, клинкер, варовик, вар, соли на Na2CO3, NaCl и амониеви соли, и гипс, азотни и фосфорни торове, въглищен прах, пластмаси и др., като са смесени със строителните отпадъци (отломки от панели, железа, тухли, свързващи вещества, дърво, стъкла, вар, пръст от изкопни работи, изолационни материали, асфалт, глина и др.). При транспортирането и депонирането на отпадъците се емитира неорганизирано прах - смес от гореизброените съставки. Тъй като депонираните маси не се запръстяват, при по-силен вятър се получава повдигане на праховите частици от повърхността и значително запрашаване на въздуха, пренасяно на големи разстояния.



Сгурошламоотвал „Падина” поема и извършва механично пречистване от шлам, сгурия и пепел на отпадъчните води на част от девненските заводи. При експлоатацията на сгурошламоотвала от водната повърхност се емитира амоняк.

Депото за фосфогипс на „Агрополихим” АД е разположено е източно от кв. „Повеляново” в м. „Сая дере”. Неорганизираните емисии на фосфогипсов прах от нерекултивирана повърхност на депото зависят от скоростта на вятъра, влажността на въздуха, влажността, уплътнеността и характеристиките на отпадъка и др.

Кариерата „Марциана” се намира на около 3 км западно от гр. Девня, северно от магистрала «Хемус». Разположена е върху площ от 252 788 m2.

Разработва се по открит способ с пробивно - взривни работи отгоре надолу. След взривяването суровината се натоварва с електрически багер на автосамосвали и се транспортира до трошачно - сепарираща инсталация. В нея се раздробяват и отделят по фракции с определена едрина отделните продукти, след което се транспортират до склад. Готовата продукция е трошен камък с определена едрина за пътни основи, бетон, асфалтови смеси, за производство на стъкло и др.

Основният отделян при дейността замърсител е прахът - отделя се по целия технологичен път на производство. Производствената инсталация е оборудвана с пречиствателни съоръжения за улавяне на отделяния прах: прахоуловителна система на пробивната сонда, ръкавен филтър на мелницата за фините фракции, филтър на аспирационната инсталация от капсулованите пресипки и транспортни ленти и др.

Запрашаването на атмосферния въздух зависи от посоката и силата на вятъра, влажността и температурата на въздуха, валежите и др. фактори. Основната част от праховото замърсяване остава на територията на кариерата (за което спомага и вдлъбнатата й форма), но при по-силни ветрове от северозапад част от фините прахови частици се отнасят към Девненската низина.

Солвей Соди” АД - неорганизирани емисии от прах се отделят основно при зареждащите и товаро-разтоварващи устройства, транспортни устройства, разфасоване, складиране, опаковка и експедиция.

"Девен" АД - неорганизираните емисии са от товаро-разтоварните дейности, транспортирането и складирането на въглищата, както и от вторичните емисии от замърсените с въглищен прах и пепел площадки.

Агрополихим” АД - неорганизираните емисии са от прах има при товаро-разтоварните работи и при движение на МПС по вътрешнозаводската.

Девня цимент” АД - източници на неорганизирани емисии са технологични отвори или неуплътнени съединения, пресипки, транспортни ленти, опаковъчни и товаро-разтоварни операции.

Пристанище "Варна - Запад" - при товаро-разтоварните операции с прахоотделящи вещества в пристанището неорганизирано се емитира значително количество прах. Такива емисии са от апатит, фосфорит, клинкер, насипни торове и въглищен прах.

На следващата фигура са представени изброените източници на неорганизирани емисии.



Фиг. 30 Източници на неорганизирани емисии





Източник

Емисия т/год

Депо за ТБО

0,59

Строителни и промишлени неопасни отпадъци

2,55

Сгурошламоотвал “Падина”

8,0

Депо за фосфогипс

15,5

Кариера "Марциана"

12,5

Пристанище „Варна-Запад”

10

„Девен” АД

3,8

„Солвей Соди” АД

1,65

„Агрополихим” АД

1,5

„Девня Цимент” АД

3,0

Общо

59,09

Табл. 27 Средногодишни емисии от площни източници на територията на Девня, т/год

Посочените емисии са съгласно направена експертна оценка при изработването на Програма за намаляване нивата на замърсителите в атмосферния въздух и достигане на установените норми за вредни вещества с период на действие 2009 – 2013 години. Приета с Решение 274/27.03.2009 г. на Общински съвет – Девня. Емисиите са прогнозни средногодишни, тъй като не са определени за конкретна година. Данните по отношение на Сгурошламоотвал Падина, Депо за фосфогипс и Девня цимент АД са от съответните доклади по ОВОС. За останалите източници, към настоящия момент, не са налични данни за начина на изчисление, но въпреки вероятността за неточност на данните е допуснато, че същите могат да бъдат използвани за целите на настоящата актуализация.


5.3. Емисии от транспорта

Транспортният поток от леки и товарни автомобили, автобуси и автотракторна техника, както и железопътният транспорт допринасят в много голяма степен за влошаване на качеството на атмосферния въздух. Отделяните от двигателите вредни вещества в състава на изгорелите газове (азотни оксиди, въглероден оксид, серни оксиди, сажди и летливи органични съединения) както и прахът са в основата на замърсяването на приземния атмосферен слой в градската част на територията. На база наличните данни за транспортните средства и интензивността на движението са изчислени количество вредни вещества емитирани във въздуха.

Съгласно класификацията, дадена в Методика за изчисляване по балансови методи на емисиите на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферния въздух, пътният транспорт се състои от следните категории моторни превозни средства (МПС):


  • леки автомобили;

  • лекотоварни автомобили < 3,5 тона;

  • тежкотоварни автомобили > 3,5 тона и автобуси;

  • мотопеди и мотоциклети с обем на двигателя < 50 cm3;

  • мотоциклети с обем на двигателя > 50 cm3.

Автомобилният транспорт е източник емисии на серен диоксид, азотни оксиди, ЛОС, метан, въглероден оксид, въглероден диоксид, двуазотен оксид, амоняк, прах (вкл. и сажди - при изгаряне на дизелово гориво).

За изчислението на емисиите от транспорта е използван емисионният фактор 3,48 кг/Мг, съгласно Единна методика за инвентаризация на емисиите на вредни вещества във въздуха, Геофизичен институт – БАН, 2007 г., SNAP CODE 070Х000, точка 5, табл.4 (http://eea.government.bg/bul/Legislation/Air/Mpg07/Metodika_2007.html). Емисията е получена като произведение от емисионния фактор, интензивността на движение на МПС и дължината на уличните отсечки.

Източник на информация за интензивността на движение е представена от Община Девня справка за интензивността на движението „Брой на движещи се МПС на територията на Общината за 1 час”. В посочената справка не е уточнено на коя улица е направено преброяването, поради което е направено допускане, че това е най-натовареният път на територията на общината – І-2. Избрани са и други улици в града, като имайки предвид броя на населението и разположението им, също е направено допускане за интензивността на движение. Имайки предвид тенденцията в увеличаването на трафика в национален мащаб за 2010 г. е направено допускане и трафикът е завишен с 5%.

На следващата фигура са представени улиците, за които са изчислени емисиите, и които са заложени при моделирането.



Фиг. 31 Улици, включени в изчислението на емисиите и в моделирането


Емисиите от улиците, включени в дисперсионното моделиране, са изчислени по горепосочената методика и са представени в следващата таблица.

Улица

Дължина на отсечка

(км)


Емисия

на ФПЧ


(кг/дн)

Емисия

на ФПЧ


(т/год)

Емисия

на ФПЧ


(кг/дн)

Емисия

на ФПЧ


(т/год)

2007 г.

2010 г.

АМ „Хемус”

14

19,21

7,01

20,17

7,36

път І-2

13

12,60

4,60

13,23

4,83

път Var 1130/бул. Съединение

2,5

0,21

0,08

0,22

0,08

ул. „Дружба”

1,7

0,14

0,05

0,15

0,05

ул. „Стария Бряст”

1,3

0,11

0,04

0,11

0,04

ул. „Хемус”

1,4

0,12

0,04

0,12

0,04

път Var1132

6,8

0,57

0,21

0,59

0,22

ул. Мадара

2,2

0,18

0,07

0,19

0,07

ул. „Сакар”/ул. „Спортист”

1,5

0,12

0,05

0,52

0,19

бул. „Съединение”

3,5

1,09

0,40

0,29

0,10

ул. „кап. Петко Войвода”

2,5

0,19

0,07

0,20

0,07

ул. „Дунав”

1,2

0,09

0,03

0,10

0,04

ул. „Христо Ботев”

1,3

0,10

0,04

0,11

0,04

ул. „Г.С.Раковски”

1,3

0,10

0,04

0,11

0,04

ул. Христо Смирненски

0,54

0,04

0,02

0,04

0,02

ул. „Пирин”

2,3

0,18

0,07

0,19

0,07

ул. Петрича

0,8

0,06

0,02

0,07

0,02

път ІІІ 9040

1,4

0,12

0,04

0,12

0,04

Общо

59,24

35,24

12,86

36,53

13,33



Каталог: prev nsmos -> air -> roukav -> obshtini2
obshtini2 -> Комплексна програма за управление на качеството на атмосферния въздух в община кърджали за периода
obshtini2 -> Община девня п р о г р а м а
obshtini2 -> Община благоевград п р о г р а м а
obshtini2 -> Закон за опазване на околната среда зчав закон за чистотата на атмосферния въздух
obshtini2 -> Община Шумен
obshtini2 -> Програма за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на установените норми по чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница