Стъпки в процеса на моделиране

Рецепторната мрежа се задава чрез очертаване на зоната, за която ще бъде извършвано изчислението. Мрежата обхваща района на община Девня.

Разстоянието между рецепторите в рецепторната мрежа е 70 м. Рецепторната височина е зададена на 1,5 м. над земята.

Рецепторната точка (в случая мониторингова точка) е разположена максимално близо до пункта за мониторинг АИС Изворите.

Използвани са три групи източници – площни, линейни и точкови. За всеки вид се създава самостоятелен файл, върху който след това се нанасят данните за източниците.

Използваният дисперсионен модел позволява, както комплексна оценка на замърсяването от всички източници, така и оценки на разсейването по предварително създадени групи от източници. В конкретния случай бяха създадени три вида източници:

• 
  площни (отопление, източници на неорганизирани емисии);
  
• 
  транспорт (улична мрежа в гр. Девня);
  
• 
  точкови (промишлени предприятия, източници на организирани емисии).
  

• 
  отопление (площен източник);
  
• 
  неорганизирани източници – включва площадките на големите предприятия депа, кариери (площен източник);
  
• 
  емисии от транспорт – включва част от уличната мрежа (линейни източници);
  
• 
  емисии от промишленост (точкови източници).
  

Всичките изчисления са за 2007, 2010 и 2011 г. (прогнозен).

Програмният продукт изчислява средногодишната концентрация и броя на превишенията на средноденонощната норма. Средноденонощни стойности на концентрациите могат да бъдат изчислени, ако метеорологичният файл е формат AKTerm. Настоящата оценка е извършена с метеорологичният файл с формат AKS (статистически), предоставен от НИМХ.
Отчитане на фоновото замърсяване

Системата за дисперсионно моделиране изчислява приноса на местните източници. Разликата между дела на концентрацията с локален произход и общата концентрация в района (според измерванията) може да се дефинира като фонова концентрация. Ако тази фонова концентрация е известна от измерванията на места, отстоящи на известно разстояние от проучвания район, тя може да бъде включена в изчислението. След това обобщените концентрации, включително фоновата, могат напр. да бъдат сравнени с данни от измерванията в района.

Като информация за фоновото замърсяване са ползвани данните от КФС „Рожен”. Заложените в модела средногодишни концентрации са съответно за 2007 г. 10,37 µg/m³ и за 2010 г. - 16,1 µg/m³. В прогнозния модел за 2011 г. е заложена стойността за 2010 г., тъй като не е възможно да се предвиди в бъдеще какво ще е фоновото замърсяване.
Степен на неопределеност

Изчисленията за неопределеността на резултатите от моделирането спрямо средногодишното ниво на ФПЧ₁₀ са направени за рецепторната точка, съответстваща на местоположението на АИС Изворите.

За 2007 г. изчислената средногодишна концентрация е 18,74 μg/m, а измерената в пункта - 23,33 μg/m. Неопределеността на този резултат спрямо СГН от 40 μg/m е в размер на 11,5 (табл. 20).

За 2010 г. изчислената средногодишна концентрация е 19,99 μg/m, а измерената в пункта - 23,19 μg/m. Неопределеността на този резултат спрямо СГН от 40 μg/m е в размер на 8,0 (табл. 20).

И за двете години неопределеността на дисперсионното моделиране на средногодишните стойности е под 50%, т.е. изпълнени са нормативните изисквания към качеството на данните за извършената оценка чрез дисперсионно моделиране.
6.6.3. Оценка на КАВ по показател ФПЧ₁₀ по видове източници

За извършване на оценката по видове източници е направено самостоятелно изчисление по групи източници.

Включени са емисиите от отоплението с твърди горива, подготвени като площни източници, изчислени на база наличните данни за продадените горива на територията на общината.

Следва да се има предвид, че отопление се използва 5-6 месеца в годината, поради което осредняването на данните за една година (както се изискват моделите), води до получаване на не особено надеждни резултати.

Резултатите от моделирането са представени в таблица 14, както и на карти 1, 2 и 3 от Приложение №2 към настоящата програма (Моделна оценка на замърсяването на атмосферния въздух с ФПЧ₁₀ на територията на община Девня).

Съгласно получените резултати отоплението само по себе си не може да доведе до превишаване на средногодишната норма от 40 µg/m³.

Изводи:

• 
  Влиянието на отоплението върху качеството на въздуха в Девня по отношение на ФПЧ₁₀ може да се оцени като незначително.
  
• 
  През отоплителния сезон е възможно да предизвика моментни високи концентрации, но те биха били резултат от специфични метеорологични условия.
  
• 
  В бъдеще се очаква влиянието на отоплението все повече да намалява, заради тенденцията за увеличаване дела на домакинствата, използващи електричество и възможностите за газификация на града.
  

В тази група са включени всички източници на фини прахови частици на територията на общината.

Резултатите от моделирането са представени в таблица 15, както и на карти 4 и 5 от Приложение №2 към настоящата програма (Моделна оценка на замърсяването на атмосферния въздух с ФПЧ₁₀ на територията на община Девня).

Изводи:

• 
  Влиянието на организираните източници върху качеството на атмосферния въздух в Девня може да се определи като умерено.
  
• 
  Възможно е при специфични метеорологични условия и моментни промени в технологичните процеси да се предизвикат наднормени концентрации.
  

Източниците на неорганизираните емисии са определени като площни. Влиянието на площните източници, поради ниската им височина, остава основно на територията на съответните обекти, т.е. високите концентрации имат локално въздействие.

Резултатите от моделирането са представени в таблица 16, както и на карти 6, 7 и 8 от Приложение №2 към настоящата програма (Моделна оценка на замърсяването на атмосферния въздух с ФПЧ₁₀ на територията на община Девня)

Изводи:

• 
  Влиянието на площните източници, може да се оцени като умерено, като основната част от замърсяването остава на територията на съответните обекти.
  

При оценката на резултатите следва да се има предвид, че резултатите отразяват само влиянието на въведената в модела улична мрежа. Влиянието на транспорта при формиране на концентрациите на ФПЧ₁₀ е локално.

Резултатите от моделирането са представени в таблица 17, както и на карти 9 и 10 от Приложение №2 към настоящата програма (Моделна оценка на замърсяването на атмосферния въздух с ФПЧ₁₀ на територията на община Девня)

Изводи:

• 
  Влиянието на транспорта на територията на община Девня може да бъде оценено като умерено.
  

При тази оценка са включени всички групи източници, като оценката е направена за 2007 г., 2010 г. и 2011 г. (прогнозна).

Резултатите от моделирането са представени в таблица 18, както и на карти 11, 12 и 13 от Приложение №2 към настоящата програма (Моделна оценка на замърсяването на атмосферния въздух с ФПЧ₁₀ на територията на община Девня)

Представената картина следва да се разглежда като вероятна, т.е. като показателна върху каква част от територията на гр. Девня има вероятност за високи средногодишни концентрации. От представените карти е видно, че замърсяването се локализира основно на територията на промишлените обекти.

Следва също да се има предвид, че моделът не отчита редица фактори, които биха могли да окажат голямо въздействие върху измерените концентрации в даден момент (напр. специфични климатични условия), както и не отчита вторичното замърсяване на атмосферния въздух. В действителност вероятността реалната картината да е по-неблагоприятна е голяма.

Изводи:

Влиянието на отделните групи източници при формиране на приземните концентрации на ФПЧ₁₀, и по-конкретно на техния относителен дял, не може да се определи еднозначно, тъй като е различно за различните точки от изследваната територия.

Приносът на отделните сектори и фона към средногодишните концентрации в рецепторната точка (АИС” Изворите”).

Фиг. 32

Фиг. 33

Фиг. 34
6.6.6. Изчислени концентрации в рецепторната точка (АИС „Изворите”) и неопределеност

На територията на община Девня има един пункт за мониторинг - АИС „Изворите”. В следващата таблица е направено сравнение между изчислените с програмния продукт средногодишни концентрации в този пункт и измерените такива.

За трите години, обект на моделирането, резултатите не показват превишение на нормите за ФПЧ10. Неопределеността на резултатите е под 50%, каквото е изискването по Наредба №12 за норми на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух.

Както е видно изчислените средногодишни концентрации в рецепторната точка АИС Изворите се доближават до измерените концентрации. Изчисленият с програмния продукт брой на превишенията на средноденонощната норма, с изключение на 2007 г. се доближава до регистрираните в пункта превишения. Това потвърждава извода, направен при анализа на наличните данни, вкл. и метеорологичните данни, че въпреки промишления характер на района, голяма роля за качеството на въздуха оказва и вторичното суспендиране на праховите частици в следствие на силните ветрове, което не може да бъде отчетено с програмния продукт.

Мерките, насочени към подобряване качеството на въздуха са насочени основно към ограничаване на вторичното замърсяване, като те не могат да бъдат заложени в модела. По отношение на различните сектори, мерки се предвиждат към сектор отопление, въпреки малкият му принос към замърсяването, тъй като там общинска администрация има, макар и ограничена, възможност за въздействие. По отношение на транспорта не се предвиждат мерки. Въпреки, че е втори по принос, той не представлява проблем за общината. Интензивността на движение на МПС не е голяма, а предвижването на транспортните средства, обслужващи промишлените предприятия е организирано така, че да не преминава през жилищните квартали. Към организираните източници не са предвидени мерки, от една страна, защото това не е в компетенциите на общинска администрация, а от друга, защото при тях в последните години се наблюдава спазване на нормите, а също и постепенно намаляване на генерираните емисии. По отношение на неорганизираните източници се предвиждат озеленителни дейности, но те не могат да бъдат заложени в процеса на моделиране.

Имайки предвид резултатите от моделирането, както и наблюдаваната тенденция през разглеждания период, може да се очаква, че през 2011 г. нормите за ФПЧ₁₀ също ще бъдат спазени. Разбира се има редица фактори, които могат да окажат неблагоприятно влияние, и които не могат да бъдат предвидени.
7. Информация за мерките или проектите за подобряване на КАВ, прилагани и реализирани преди влизане в сила на Нареда №12/2010 г.

Информацията е представена в т.ІІІ.1. от настоящата програма.

Информацията е представена в т. ІІІ.2. от настоящата програма и е оформена в План за действие.

Мерки в дългосрочна перспектива – това са мерки, които са значими за развитието на града, но тяхното изпълнение изисква повече време за подготовка, финансово обезпечаване и изпълнение. Такава мярка е газифициране на гр. Девня.

Транспонирането на изискванията се осигурява от следните нормативни актове:

• 
  Наредба № 73 от 15.05.2006 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на замърсяването на въздуха от емисии от двигателите.
  

Транспонирането на изискванията се осигурява от следните нормативни актове:

• 
  Наредба №16 за ограничаване на емисиите от летливи органични съединения при съхранение и превоз на бензини
  
• 
  Методика за определяне на емисиите на летливи органични (ЛОС) при съхранение, товарене и разтоварване на бензини (утвърдена със Заповед №РД-1238/01.10.2003г. на МОСВ)
  

Транспонирането на изискванията се осигурява от следните нормативни актове:

• 
  Закон за опазване на околната среда
  
• 
  Наредба за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни
  

• 
  Солвей соди АД – КР № 74/2005 г.
  
• 
  Депо за неопасни отпадъци – сгурошламоотвал “Падина” на Солвей соди АД – КР 361-Н0/2008 г.
  
• 
  Девен АД – КР № 93/2006 г.
  
• 
  Агрополихим АД – КР № 68/2005 г.
  
• 
  Полимери АД – КР № 72/2005 г. – от 2010 г. заводът е в процес на разрушаване
  
• 
  Девня цимент АД – КР № 63-Н1/2007 г.
  

Транспонирането на изискванията се осигурява от следните нормативни актове:

• 
  Наредба № 10 от 24.02.2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители
  

Транспонирането на изискванията се осигурява от следните нормативни актове:

• 
  Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол
  
• 
  Национална програма за прекратяване производството и употребата на оловни бензини към 2003 година