2.3.6. Облачност
Облачност е наличието на облаци над определен район на Земята. Това явление има две значения. От една страна облаците са източник на валежите и техния вид дава предварителна информация за характера на валежа, а от друга - при наличието на облаци намалява продължителността на пряката слънчева радиация.
Месец
|
І
|
ІІ
|
ІІІ
|
ІV
|
V
|
VІ
|
VІІ
|
VІІІ
|
ІХ
|
Х
|
ХІ
|
ХІІ
|
Год.
|
Облачност
|
7,2
|
7,0
|
6,6
|
5,8
|
5,5
|
4,8
|
3,9
|
3,4
|
3,9
|
5,4
|
6,7
|
7,1
|
5,6
|
Табл. 12 Средна месечна и годишна облачност, бал
Фиг. 10 Средна месечна и годишна облачност
2.3.7. Слънчево греене
Този параметър има слабо влияние върху разпространението на замърсителите, но играе по-значителна роля при разграждането на някои замърсители.
Месец
|
І
|
ІІ
|
ІІІ
|
ІV
|
V
|
VІ
|
VІІ
|
VІІІ
|
ІХ
|
Х
|
ХІ
|
ХІІ
|
Год.
|
Брой дни
|
81
|
92
|
133
|
182
|
230
|
261
|
315
|
303
|
235
|
175
|
93
|
72
|
2172
|
Табл. 13 Продължителност на слънчевото греене, в часове
2.3.8. Устойчивост на атмосферата
Устойчивостта на атмосферата е важен фактор за разсейването на замърсителите. Тя зависи от:
-
механичната турболентност - функция на скоростта на вятъра и грапавостта на подстилащата повърхност;
-
термичната турболентност - предизвикана от конвекцията на нагретия от земната повърхност въздух;
-
статичната стабилност - свързана с изменението на температурата на въздуха по височина.
Индикатор за устойчивостта на атмосферата е класът на устойчивост. Съгласно възприетата в Западна Европа и САЩ класификация на Паскуил-Гифорд устойчивостта на атмосферата се определя с 6 класа:
-
клас А - силна неустойчивост;
-
клас В - умерена неустойчивост;
-
клас С - слаба неустойчивост;
-
клас D - неутрална устойчивост;
-
клас Е - слаба устойчивост;
-
клас F - умерена устойчивост.
В течение на годината атмосферата преминава през всички класове на устойчивост в зависимост от скоростта на вятъра, слънчевото греене, облачността и частта от денонощието.
2.3.9. Обща оценка на влиянието на климатичните и метеорологични особености на Община Девня върху разпространението на атмосферните замърсители
Климатичните и метеорологични фактори оказват сериозно влияние върху степента на замърсяване на въздушния басейн. Те пряко допринасят за по-доброто или по-лошо разсейване на емитираните от източниците вредни вещества.
Скоростта и посоката на вятъра, както и тихото време са основните фактори, оказващи влияние върху разпространението и разсейването на атмосферните замърсители и определено имат съществен принос за относително ниския потенциал на замърсяване на въздуха.. Относително високите средни скорости (над 3 m/s), както и ниският процент на дните с тихо време обуславят ефективното разсейване на емитираните замърсители и предотваратяват появявянето на инверсии, а оттук и задържане на вредни вещества във въздуха. Постоянната посока на местните ветрове от своя страна също допринасят за по-бързо разсейване на вредните вещества, попаднали във въздуха. В същото време наличието на вятър допринася за повишаване запрашеността на въздуха през периодите на усилени селскостопански дейности (оране, сеене, прибиране на реколтата и др.), посредством унос на прах от разположените около територията на общината земеделски площи. Тихото време е фактор, който забавя ефективното разсейване и натоварва атмосферата с по-големи концентрации на замърсителите. Наличието на висока влажност и големия брой на дни с мъгли оказват отрицателно влияние върху способността на въздушния басейн да се самопречиства. това е определящо за района през зимния период.
Качеството на атмосферния въздух се определя не само от емисиите на замърсители и химичния им състав, но и от характера на разсейването им в атмосферата и от условията за самопречистването й.
Основните климатични и метеорологични фактори, които създават благоприятни условия за натрупване на атмосферните замърсители и намаляват самопречистващата способност на атмосферата са следните:
-
някои метеорологични и климатични фактори, като безветрие (скорост на вятъра под 1 м/сек.), силни ветрове (скорост на вятъра над 2,5 м/сек.), температурни инверсии, влажност на въздуха, мъгли и други;
-
специфичният релеф в района на Девня – долина, заградена от всички страни с ниски варовикови хълмове, представляващи последните склонове на Стара планина и на Добруджанското плато, отворени единствено на изток към Белославското езеро, а оттам и към морето;
-
недостатъчна височина на комините на някои жилищни сгради, по-стари отоплителни инсталации на обществени сгради и на някои обекти, е причина за изхвърлянето на емисиите в аеродинамичната сянка на сградите или формирането на малка зона на разсейване и като следствие – високи максимални приземни концентрации;
-
работата на котелните инсталации на непълен товар е причината изходящата скорост на газовете от комините да е много ниска и да не е достатъчна да осигури ефективно разсейване на емисиите. Допълнителна причина за недостатъчното разсейване на емисиите създават монтираните на комините "шапки" които правят вертикалната компонента на изходящата скорост почти равна на нула.
-
емисии от открити площи. Значителни количества прах се отделят неорганизирано от уличните платна и незатревените терени, от товаро-разтоварни дейности, особено на строителните площадки и от площадките за складиране на насипни материали на открито;
-
използването на горива с повишено съдържание на сажди (мазут и твърди горива) също влияе негативно на КАВ;
За района на Община Девня някои от тези показатели са следните:
-
случаите с тихо време (безветрие) са около 53,8 % от дните с наблюдение;
-
средната скорост на вятъра е 2,83 m/s през студеното полугодие : 2,37 m/s през топлото полугодие;
-
средномесечната сума на валежите е 210,9 l/m2 през студеното полугодие: 285,1 l/m2 през топлото полугодие;
-
дните с мъгла са 22,3 бр. през студеното полугодие и 14,9 бр. през топлото полугодие.
Замърсяването в района на община Девня се оформя от промишлените предприятия, транспорта, битовото и административно отопление, селскостопанските дейности.
От изложеното може да се направи общата оценка, че климатичните и метеорологични фактори в района на Девня са сравнително неблагоприятни за разсейване на атмосферните замърсители и за самопречистване на атмосферата през топлото полугодие и са сравнително по-благоприятни през студеното полугодие.
3. Органи, отговорни за разработването и приложението на плановете за подобряване на КАВ
За Община Девня лицата от общинската администрация, пряко отговорни за приложението и развитието на плановете за подобряване на КАВ, са следните:
-
Атанас Кузев - Кмет на Община Девня;
-
петър Петров - Директор на Дирекция "Околна среда, ТСУ и европейски програми" - тел. 0519/97966;
-
Николай Корназов - Гл. експерт в Отдел "Околна среда" - Дирекция " Околна среда, ТСУ и европейски програми " - тел. 0519/97979.
Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 1 от Закона за опазване на околната среда компетентните органи за предприемане на предвидените в закона действия на територията на общината са РИОСВ или кметът на общината.
4. Характер и оценка на замърсяването
4.1. Методи и средства, използвани за контрол
Регионалната лаборатория-Варна към ИАОС (МОСВ) е акредитирана от ИА "Българска служба за акредитация" за измерване на емисии и имисии в атмосферния въздух и пробовземане -сертификат № 116-ЛИ/ 03.08.2009 г., валиден до 31.08.2013 г.
При извършването на измерванията се използват методи, утвърдени от Министъра на околната среда и водите и публикувани в сборника "Методики и инструкции в областта на атмосферния въздух" на ИАОС-МОСВ.
4.2. Норми за нивата на замърсителите на атмосферния въздух
Нормите за ФПЧ10 и ФПЧ2,5, валидни към 01.01.2011 г., са дадени в Наредба № 12 от 15 май 2010 г. на МОСВ и МЗ за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид озон в атмосферния въздух.
*Нормата да не бъде превишавана повече от 35 пъти в рамките на една календарна година.
ФПЧ2.5
|
Норма (µg/m3)
|
Средногодишна норма за опазване на човешкото здраве
|
29
|
4.3. Нива на замърсителите, наблюдавани през предходни години
4.3.1. АИС „Изворите” гр. Девня
Фини прахови частици – ФПЧ10
Данните от мониторинга на фините прахови частици в атмосферния въздух са представени в следващите таблици.
Месец
|
Година
|
Средна
концентрация
µg/m3
|
Максим.
концентрация
µg/m3
|
Миним.
концентрация
µg/m3
|
І
|
2005
|
17,78
|
48,89
|
0,00
|
ІІ
|
2005
|
0,06
|
0,99
|
0,00
|
ІІІ
|
2005
|
0,00
|
0,00
|
0,00
|
ІV
|
2005
|
0,00
|
0,00
|
0,00
|
V
|
2005
|
0,00
|
0,00
|
0,00
|
VІ
|
2005
|
0,00
|
0,00
|
0,00
|
VІІ
|
2005
|
6,00
|
35,83
|
0,00
|
VІІІ
|
2005
|
14,48
|
53,94
|
0,00
|
ІХ
|
2005
|
14,93
|
41,46
|
0,10
|
Х
|
2005
|
21,36
|
52,04
|
0,92
|
ХІ
|
2005
|
20,55
|
56,45
|
1,13
|
ХІІ
|
2005
|
29,69
|
52,81
|
3,07
|
І
|
2006
|
23,13
|
86,74
|
0,06
|
ІІ
|
2006
|
30,61
|
80,46
|
1,07
|
ІІІ
|
2006
|
21,04
|
76,19
|
0,10
|
ІV
|
2006
|
17,39
|
51,98
|
0,37
|
V
|
2006
|
14,67
|
30,95
|
0,00
|
VІ
|
2006
|
16,53
|
34,57
|
2,11
|
VІІ
|
2006
|
18,82
|
31,27
|
3,10
|
VІІІ
|
2006
|
20,93
|
49,70
|
3,02
|
ІХ
|
2006
|
13,95
|
25,38
|
0,00
|
Х
|
2006
|
25,24
|
54,05
|
1,93
|
ХІ
|
2006
|
28,87
|
78,41
|
0,76
|
ХІІ
|
2006
|
35,36
|
106,53
|
0,22
|
І
|
2007
|
48,70
|
83,37
|
10,91
|
ІІ
|
2007
|
32,06
|
64,79
|
7,16
|
ІІІ
|
2007
|
32,74
|
48,39
|
25,24
|
ІV
|
2007
|
33,48
|
63,48
|
10,89
|
V
|
2007
|
26,38
|
32,72
|
18,48
|
VІ
|
2007
|
28,47
|
74,09
|
13,22
|
VІІ
|
2007
|
34,20
|
64,72
|
9,67
|
VІІІ
|
2007
|
24,87
|
44,66
|
9,31
|
ІХ
|
2007
|
19,98
|
33,93
|
3,55
|
Х
|
2007
|
23,08
|
56,62
|
5,93
|
ХІ
|
2007
|
26,52
|
68,74
|
5,11
|
ХІІ
|
2007
|
41,54
|
101,47
|
7,00
|
І
|
2008
|
50,12
|
95,14
|
12,04
|
ІІ
|
2008
|
49,24
|
89,66
|
13,98
|
ІІІ
|
2008
|
35,55
|
72,57
|
8,27
|
ІV
|
2008
|
39,94
|
93,00
|
17,68
|
V
|
2008
|
24,80
|
45,56
|
8,79
|
VІ
|
2008
|
24,64
|
33,61
|
16,46
|
VІІ
|
2008
|
20,74
|
36,5
|
4,78
|
VІІІ
|
2008
|
40,635
|
63,61
|
18,97
|
ІХ
|
2008
|
28,83
|
47,52
|
3,33
|
Х
|
2008
|
26,69
|
42,77
|
5,46
|
ХІ
|
2008
|
27,97
|
59,26
|
10,57
|
ХІІ
|
2008
|
22,454
|
48,81
|
5,85
|
І
|
2009
|
51,59
|
80,2
|
13,5
|
ІІ
|
2009
|
26,378
|
56,88
|
7,57
|
ІІІ
|
2009
|
24,297
|
32,5
|
17,17
|
ІV
|
2009
|
33,05
|
73,14
|
16,48
|
V
|
2009
|
22,82
|
44,4
|
11,02
|
VІ
|
2009
|
16,14
|
26,53
|
6,51
|
VІІ
|
2009
|
16,39
|
31,35
|
3,18
|
VІІІ
|
2009
|
40,84
|
31,04
|
9,38
|
ІХ
|
2009
|
17,116
|
29,15
|
3,94
|
Х
|
2009
|
40,84
|
31,61
|
4,18
|
ХІ
|
2009
|
25,81
|
56,09
|
3,89
|
ХІІ
|
2009
|
30,83
|
73,99
|
4,13
|
І
|
2010
|
30,08
|
73,15
|
6,09
|
ІІ
|
2010
|
33,95
|
86,53
|
10,29
|
ІІІ
|
2010
|
24,75
|
39,28
|
3,65
|
ІV
|
2010
|
24,93
|
98,29
|
5,19
|
V
|
2010
|
17,73
|
28,95
|
3,29
|
VІ
|
2010
|
14,53
|
33,19
|
5,11
|
VІІ
|
2010
|
15,31
|
21,56
|
3,43
|
VІІІ
|
2010
|
22,017
|
50,49
|
12,05
|
ІХ
|
2010
|
16,05
|
29,98
|
2,55
|
Х
|
2010
|
14,95
|
40,74
|
2,18
|
ХІ
|
2010
|
31,842
|
89,98
|
8,22
|
ХІІ
|
2010
|
32,53
|
83,72
|
4,75
|
Сподели с приятели: |