Община девня п р о г р а м а

Фиг. 11 Средномесечни и средногодишна концентрация на ФПЧ₁₀ за 2007 г., пункт „Изворите”

Фиг. 12 Средномесечни и средногодишна концентрация на ФПЧ₁₀ за 2008 г., пункт „Изворите”

Фиг. 13 Средномесечни и средногодишна концентрация на ФПЧ₁₀ за 2009 г., пункт „Изворите”

Фиг. 14 Средномесечни и средногодишна концентрация на ФПЧ₁₀ за 2010 г., пункт „Изворите”

В следващата таблица са представени данни за средногодишните концентрации

Фиг. 15 Средногодишни концентрации на ФПЧ₁₀ за периода 2007-2010 г., измерени в пункт „Изворите”

• 
  2007 г. – 25 бр.;
  
• 
  2008 г. – 49 бр.;
  
• 
  2009 г. – 16 бр.;
  
• 
  2010 г. – 16 бр.
  

Фиг. 16 Брой регистрирани превишения на ФПЧ₁₀ в пункт „Изворите” за периода 2007-2010г.

В АИС „Изворите” не са извършвани измервания по показател ФПЧ_2,5.

На следващата фигура са представени данни за нивата на ФПЧ₁₀, измерени във фонов пункт „Рожен” за периода 2007-2010 г.

Фиг. 17 Средногодишни концентрации на ФПЧ₁₀

Съгласно данните от пункта за мониторинг могат да се направят следните обобщения за качеството на въздуха през периода 2007-2010 г.

• 
  броят на превишенията на СДН за ФПЧ₁₀ надхвърля нормата от 35 бр. годишно само през 2008 г. като броят на превишенията през 2009 г. намалява значително.
  
• 
  средногодишната норма за ФПЧ₁₀ (40 µg/m³) не е превишавана през разглеждания период (2007 – 2010);
  
• 
  поради липсата на данни за ФПЧ_2,5 не могат да бъдат направени съотвентине заключения.
  

Най-големи концентрации на ФПЧ₁₀ се наблюдават през зимните месеци, като леко увеличение има и през летните (август). Сезонност се наблюдава в автомобилния трафик и отоплението през зимата, т.е. те оказват влияние върху увеличаване на концентрациите на ФПЧ₁₀ през съответните периоди. Друг значим фактор за територията на община Девня са климатичните особености на района. Средногодишната скорост на ветровете е сравнително висока - 2,7 м/сек. Това, в комбинация с наличието на площни източници и други фактори, като състояние на уличната мрежа и използвани материали за зимното й поддържане, води до вторично суспендиране на праховите частици в атмосферния въздух и от там до увеличаване на концентрациите им.

С цел да се намери зависимост, концентрациите на ФПЧ₁₀ са разгледани по часове, месеци и сезони. Получените резултати са представени на следващите фигури.

Фиг. 18 Часово разпределение на концентрациите за 2007 г.

Фиг. 19 Часово разпределение на концентрациите за 2008 г.

Фиг. 20

Фиг. 21

Фиг. 22

Фиг. 23

Фиг. 24

Фиг. 25

Фиг. 26

Фиг. 27

Фиг. 28 Часово разпределение на концентрациите по сезони
От направения анализ се стига до извода, че няма часова зависимост в наблюдаваните концентрации на ФПЧ₁₀.
Обобщено факторите, имащи отношение към замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици могат да бъдат разделени на следните групи:

• 
  първично замърсяване – директно емитиране (организирано или неорганизирано) на замърсители от антропогенни източници;
  
• 
  вторично замърсяване в резултат на силни ветрове - от площни източници, замърсени улични платна и тротоари, неблагоустроени междублокови пространства и други;
  
• 
  неблагоприятни климатични условия, възпрепятстващи разсейването на замърсителите;
  
• 
  пренос на замърсители от други райони;
  
• 
  наличие на природни източници на емисии.
  

• 
  производствени процеси,
  
• 
  изгаряне на изкопаеми горива с цел добив на енергия (електрическа и топлинна),
  
• 
  автомобилен транспорт,
  
• 
  местни емисии от технологични процеси,
  
• 
  разрушаване на сгради,
  
• 
  емисии от открити площи и други.
  

• 
  точкови (организирани) - всички източници на вредни емисиии, които имат определени параметри (точни координати, височина, напречно сечение, скорост на газовия поток, дебит, температура на газа и масов поток на вредни вещества) се характеризират като стационарни точкови източници. Това са димоходите (комини) на горивни инсталации, изпускателните устройства на производствени вентилации и аспирации и др.
  
• 
  площни – открити площи, строителни дейности, товаро-разтоварни дейности, както и битовото отопление, включващо множество малки стационарни източници);
  
• 
  линейни - голям брой мобилни транспортни източници по автомагистрали, общински пътища, улици и др.
  

Основни емисионни източници извън територията на община Девня са ТЕЦ “Варна” (обшина Белослав) и две кораборемонтни предприятия – МТГ «Делфин» АД (община Белослав) и Терем ЕАД – клон Варна (община Варна) разположени на територията на Община Белослав и емитираща прах (въглищен и пепел), сажди, серен диоксид, азотни оксиди и въглероден оксид.

Годишните емисии от всички източници на територията на община Девня са както следва:

• 
  2007 г. - 2343,64 т;
  
• 
  2010 г. - 327,30 т;
  
• 
  2011 г. (прогноза) - 325,16 т.
  

Промишлените предприятия са едни от главните замърсители на атмосферния въздух в Община Девня. Те са обособени териториално в две промишлени зони:

• 
  промишлена зона “Север”, където се намират „Девня цимент” АД, кариера „Марциана” и други.
  
• 
  промишлена зона “Юг”, където се намират „Солвей Соди” АД, „Агрополихим” АД, „Полимери” АД, „Девен” АД, Пристанище „Варна – Запад” с Парова централа, Завод за захар и други
  

Фиг. 29 Разположение на организираните източници на територията на гр. Девня

• 
  "Солвей Соди" АД;
  
• 
  "Девен" АД;
  
• 
  "Агрополихим" АД;
  

Годишните емисии от всички организирани източници са както следва:

• 
  2007 г. – 2271,5 т.
  
• 
  2010 г. – 254,7 т.
  

“Солвей Соди” АД

В “Солвей Соди” АД се произвежда лека и тежка калцинирана сода и сода бикарбонат (за хранителни и технически цели) като съпътстващ продукт. Капацитетът на предприятието е 1 500 000 т лека и 900 000 т тежка калцинирана сода и 18 000 т бикарбонат.

Суровините са варовик и разтвор на готварска сол. Енергоносители са твърди горива- кокс и антрацит, пара и електроенергия. Спомагателен материал е амонячна вода.

В станция “Пещен”, варовикът се преработва до получаване на негасена вар и пещен газ съдържащ въглероден двуокис. Това става в шахтови варови пещи работещи с твърдо гориво кокс или антрацит. В станция “Пещен”, полученият пещен газ преминава през система за очистване, при което той се охлажда и очиства от прах.

В станция “Гасилен”, негасената вар хидратира (гаси се) с определено количество вода до получаване на продукт - варно мляко.

В станция “Разсолоочистка” се съхранява и преработва суровият разсол (воден разтвор на природна сол). Преработката се състои в очистване от солите на калция и магнезия чрез утаяването им със содов разтвор и варно мляко.

Основното предназначение на станция “Абсорбция” е да произвежда амонизиран разсол – очистен разсол наситен с определено количество на амоняк, въглероден двуокис и сулфиден йон. Това се извършва в абсорбционни колони.

В станция “Карбонизация” амонизираният разсол се донасища с СО₂, при което в резултат на химична реакция се получава суспензия от NaHCO₃.

В станция “Филтрация” се извършва разделяне на получената суспензия на суров бикарбонат и филтрова течност. Това става в барабанни вакуумфилтри.

В станция “Дестилация” се извършва преработка на филтровата течност от “Филтрация”. Целта е да се извлече съдържащия се в нея амоняк, като той отново се върне производството. За целта се използва варното мляко получено в “Гасилен” и пара доставена от ТЕЦ. Всичко това става в дестилационни колони с прилежащо оборудване – смесители, изпарители, паросборници.

Станция “ Калцинация и охлаждане” преработва суровия бикарбонат до газ – въглероден двуокис и желания краен продукт – лека калцинирана сода. Следва нейното транспортиране, охлаждане и складиране. Основното оборудване са парни калцинатори, охлаждащи колони за газ, хладилни барабани за сода, силози за лека сода.

Станция “Тежка сода” произвежда тежка калцинирана сода чрез прекристализация по монохидратния способ. Основното оборудване се състои от кристализатори, сушилни барабани и хладилни апарати.

В станция “Бикарбонат” от лека сода чрез нейното разтваряне и последваща карбонизация в колона се произвежда бикарбонат за хранителни и други цели.

Станция “Компресорен” осигурява транспортирането и копримирането на газовите потоци в завода, подаването на технически и КИП-въздух към консуматорите. Основното оборудване са парни турбокомпресори, вакуум помпи и компресори за въздух.

Необходимостта от охлаждане в инсталацията се осъществява от водооборотен цикъл посредством охладителни кули.

Станция “ШПО” събира и транспортира производствените отпадъчни течности от завода до сгурошламоотвал “Падина”. Последният се използва за механично пречистване на отпадъчните води и за депониране на място на така образуваните утайки.
Производствени мощности на инсталацията за производство на калцинирана сода:

• 
  лека сода – 1500 т/год.
  
• 
  тежка сода – 1300 т/год.
  
• 
  натриев бикарбонат – 30 т/год.
  

В следващата таблица са представени нормите за допустими емисии съгласно комплексно разрешително № 74/2005 по показател прах.

"Девен" АД

В „ДЕВЕН” АД се извършва комбинирано производство на топло- и електроенергия от парни турбини с отбори, кондензационни и с противоналягане чрез разделно изгаряне на 4 вида горива - вносни въглища, петрококс, природен газ и мазут. Топлоелектроцентралата захранва заводите от Девненския промишлен комплекс с топло- и електроенергия. Част от произведената електрическа енергия се подава към националната енергийна система.

Производствени мощности:

• 
  Горивна уредба № 1 за производство на прегрята пара, изгаряща въглища, с парогенератори № 2, 3, 4 и 6, и парогенератор с циркулиращ кипящ слой - №7 с номинална топлинна мощност 700 МW
  
• 
  Горивна уредба № 2, изгаряща пр. газ (резервно гориво мазут) за производство на прегрята пара с парогенератори № 8, 9 и 10 с номинална топлинна мощност 480 MW
  

• 
  Турбогенератори - 8 броя с обща електрическа мощност 219 МW
  
• 
  Водоподготвителни уредби - 2бр. (съответно ХВО-2 и ХВО-3) - 1100 m3/h
  

• 
  Въглища и въглеподаване – открит въглищен склад (2 броя за общо 150 000 t) бункерно разтоварище, питатели , гумени транспортни ленти № № 1 до 4, пресипки, бункери сурови въглища (БСВ).
  
• 
  Мазут и мазутно стопанство – разтоварващи мазутни помпи; мазутни резервоари (3 броя за общо 27000 t); подаващи мазутни помпи, мазутопроводи.
  
• 
  Пирoден газ и газорегулиращ пункт (ГРП) – газопровод от ГРС – Повеляново до ГРП с подземна и надземна част с р=1,0-1,2 MPа; газопровод от ГРП до газомазутните котлоагрегати с р= 0,15 MPа
  
• 
  Сурова вода - Водопровод от деривация “Цонево” 1300 m3/h; водопровод от деривация “Лудетина” - 400 m3/h; водопровод от помпена станция “Разделна” - 200 m3/h; водопровод за подгрята вода от “Солвей-Соди” - 600 m3/h;. собствен сондаж - 216 m3/h.; шахти сурова вода (ШСВ) – 2 бр. с по 3 бр. помпи; помпи към водоподготвителните инсталации - 4 бр.
  

В следващата таблица са представени нормите за допустими емисии съгласно комплексно разрешително № 93/2006 по показател прах.