Община самоков общински план за развитие 2007 – 2013 анализ на съществуващото положение
Изтегляне 0.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Потребност от социални жилища
- Полезната площ на жилищата
- Жилищната площ на едно жилище
- Изводите от анализа на наличния фонд и начинът му на ползване са
- Урбанистично и устройствено развитие на територията Населени места и селищни образувания
- Съвременно състояние на селищната мрежа
- Населени места в община Самоков – брой на населението
- Населени места 1934г 1946г
- Община Самоков 43146 48344
- Пространствено развитие на населените места
Жилищни пазари – жилища и земя Както в цялата страна, жилищните пазари в общината се зараждат още в началото на прехода и имат възходящо развитие след последвалата реституция . Брокерите и инвеститорите купуват земеделска земя в с. Маджаре, с. Мала Църква, с. Говедарци и с. Бели Искър, като основната им цел е промяна на предназначението на земята. Цените на земята в тези селища се движи от 10000 до 40000 лв/дка и е една от най – високите в страната. Предлагат се и много къщи и вилни имоти, в общината има 15 вилни зони. Селищните среди в Рила са благоприятни за откриване на нови престижни пазари за еднофамилно обитаване ( включително за чужденци).
Огромният дял частна собственост поставят с особена остротата проблема “социални жилища”. През последните 15 години много общински жилища бяха разпродадени и сега тяхното количество е символично : община Самоков– 147 жилища, град Самоков – 119 жилища, села – 28 жилища. Нуждата от повече общински жилища е крещяща. Общината не може да задоволи най-елементарни жилищни потребности на млади и социално слаби семейства, на лица с различна степен на инвалидизация. Общински жилища в момента не се строят. В общината 4307 (10.2 %) от жителите са роми по-голямата част от които живеят в град Самоков и се нуждаят от жилища. Изграждането на ромски жилища е обект на специална държавна стратегия и след осигуряване на средства за тяхното изграждане общината може да пристъпи към построяването им. Истина е и това, че сегашната система за изграждане на общински жилища е в дълбока криза. Тя няма нито надеждно осигурени ресурси, нито пък е присъща за модерното европейско управление на общините. Необходима е алтернатива, в която общината е партньор и помощник.
Има нова национална жилищна политика, създаваща условия за акумулиране на частен капитал и провеждане на необходимото масово обновяване на фонда. В град Самоков трябва да започне създаването на общинска поземлена банка, която да позволят както провеждането на адекватни жилищни политики , така и безпрепятствено развитие на жилищните пазари (когато настъпи очакваното икономическо съживяване). Това може да стане чрез възползване от монополното положение на общината в разрешителния режим и трансформация на имоти от централните части в терени, подходящи за жилищно строителство.
Осигуреността на населението с жилища през 2003г. е 573 броя жилища на 1000 човека от населението. Средният брой жилища на 1000 човека за града е 393.Селското население е осигурено с 926 жилища на 1000 човека от населението. Макро показателят “жилища на 1000 обитатели” служи само за ориентация и отразява количеството наличен фонд, без да дава информация за качествените характеристики на жилищата, начина на тяхното ползване и реалното потребление. Визирайки общия наличен фонд, общината има по-високи стойности (681/1000) от тези за областта (677/1000) и страната (474/1000), както и от средно-европейските (420/1000). Важно е да се изтъкне, че този показател има адекватна диагностична стойност в условията на балансирани икономики и развити жилищни пазари. В общината той се деформира сериозно от огромното количество не обитавани жилища. Затова стойности над 420/1000 не означават висок стандарт на жилищна задоволеност, а по-скоро наличие на втори жилища поради близостта на столицата.Тези жилища се използват предимно за отдих, но при определени условия представляват солидна база за развитие на селски туризъм. Част от тях могат да се адаптират, като малки семейни ферми за отглеждане на животни и птици или за развитие на отделни отрасли от растениевъдството. За да стане възможно тяхното ефективно използване са необходими значителни инвестиции за тяхното благоустрояване и за изграждане на съвременна техническа инфраструктура на местата където са разположени. В края на отчетната година в едно жилище живеят средно 1.74 лица, в града 2.54 лица, а в селата 1.08 лица. Полезната площ на жилищата в общината е 1413022 кв.м., средната полезна площ на едно жилище е 60.81 кв.м., полезната площ на човек е 34.87 кв.м., за града е 24.79 кв.м., а в селата –56.22 кв.м. Жилищната площ на едно жилище е 39.9 кв.м, в града е 38.8 кв.м., а в селата 40.9 кв.м. Основен показател за жилищна осигуреност на населението е жилищната площ средно на човек. Жилищната площ на човек от населението за общината е 22.90 кв.м., за градовете - 15.25 кв.м, а в селата – 37.88 кв.м. Жилищният фонд по които се характеризира жилищната задоволеност включва не обитаваните жилища (2751) и не обитавани жилища в сгради за временно обитаване (5370)- това са вилите и къщите за почивка. Или 8121 жилища (34.9%) от фонда не се използва пълноценно, но е включен в общия фонд и повишава жилищната задоволеност. В селата не обитаваните жилища са 51.7 % Визирайки само обитаваните стандартни жилища, показателят “жилища на 1000 обитатели” влиза в реалистичните си стойности. Към обитаваните стандартни жилища от последното преброяването 2001 г. прибавяме прираста на жилищния фонд за 2002 и 2003 г. Изводите от анализа на наличния фонд и начинът му на ползване са: 1. Общината разполага с достатъчен брой жилища. Стойността на средностатистическия показател “брой жилища на 1000 човека” (573/1000) е по-добър но само като количество в сравнение с развити европейски страни (420/1000). 2. Всяко трето жилище е не обитавано, а 1283 жилища са пренаселени. Добавяйки 31 примитивни жилища, получаваме статистическа потребност от 1314 социални жилища; 3. Основният извод е, че община Самоков не се нуждае от масово ново жилищно строителство. Приоритетната нужда е в четири други насоки:
Днешната структура на селищната мрежа в община Самоков е формирана след продължително историческо развитие, което води началото си от средните векове. Точното време на основаването на Самоков не е установено. Предполага се, че е било свързано с рудните находища в района, експлоатирани още през античността. Името “Самоков” е свързано с появата на механичните чукове - “самокови” през 13 – 14 век. За първи път името на Самоков се появява в писмените източници през 16 век. Бързото утвърждаване на Самоков като град през 16 век се дължи на местоположението му на важен път, свързващ Пловдив със Скопие и на производството и търговията с желязо. Освен с добива на желязо, градът е известен в миналото и като занаятчийски център, в който се развиват множество други занаяти: абаджийство, кожарство, часовникарство, фотография и др. Най-голяма е била абаджийската чаршия с 50 дюкяна, в които са работили 380 занаятчии. Край река Искър е имало 35 кожарски работилници. Известна е и т.н. “житна чаршия”. През 16 век Самоков е околийски център, а в средата на 19 век окръжен център - санджак. В края на 19 век поради упадъка на занаятчийството, градът загубва икономическата, културната и административната си сила. Самоков е бил един от големите и значителни културни центрове през Възраждането и средище на църковно просветителските борби. В града е основано едно от първите светски училища, а през 1861 г. е открто и девическо училище. Градът е имал здрави духовно-културни връзки с Рилския манастир и с манастирите на Атонския полуостров. Според К.Иречек икономическият просперитет от началото на XIX век превръща града в “пръв град на Запад, като е стоял по богатство и напредък по-високо от София и Кюстендил”. Едно от най-големите гордости на Самоков от епохата на Възраждането е Самоковската художествена школа. Тя се формира като живописно-резбарска школа в края на 18 век. Самоковската школа развива широка художествена дейност. Представителите й работели с голяма леснина във всички области на църковно-религиозното изкуство – стенната живопис и иконопис, били майстори на гравюрата, а в резбарството се проявили като изключителни майстори виртуози. Иконостасът в Рилския манастир е най-голямото им постижение. Най-видните от самоковските иконописци – Захарий Зограф, Станислав Доспевски, Иван и Никола Образописови, стават и основоположници на светското изобразително изкуство в България. В Самоков през 1835 г. е открита от Николай Карастоянов първата българска печатница, в която са печатани щампи с калъпи от Света гора. Освен града в исторически документи са споменати и селата Доспей и Продановци, известно като “Мали Самоков”. Селата Мала църква (Сръбско село) и Маджаре са възникнали при разцвета на града, заселени със сърби и трансилванци.
Населените места в община Самоков са представени от един град и 27 села. Градът Самоков се е развивал демографски и пространствено с различна интензивност. От 1934г до 1946г той има стабилно развитие и бележи леко нарастване от 11 до 13 хил жит в резултат на естествения прираст на населението. В следвоенния период градът показва характерното за всички градове от тази категория бурно демографско нарастване до 27 хил жит през 1985г. Това се дължи на индустриалното развитие на града и на механичен прираст на население от селата. След 1992г населението на Самоков спира да нараства и започва леко да намалява под 27 хил жит. Като през 2003г е 26836 жит. Населението на селата след войната започва да намалява и от общо 35 хил жит през 1946г намалява до 15 хил жит през 2000г. Всичко това показва, че в община Самоков урбанизационните процеси са се развили по подобен начин както в останалата част от страната, но все пак с някои особености. Градът не е претърпял прекалено бурно демографско нарастване както някои други градове в страната, а в същото време селата не са стигнали до обезлюдяване, каквото се наблюдява в други райони на страната. Може да се твърди, че селищната мрежа на община Самоков е сравнително добре балансирана. Към 2001г 65,67% от населението на общината е концентрирано в града. За сравнение градското население (степента на урбанизация) в страната е 69,8%. Това показва, че в общината има добре развита мрежа от селски населени места. Според броя на населението 27506 жит в 2001г. град Самоков попада в категорията малък град, но е близо до категорията на средните градове – над 30 000 жит. Три от селата са в категорията средни села над 1000 жит. – Говедарци1594жит, Радуил 1369 жит, Широки дол 1162 жит. Останалите села са в категорията малки от 200 до 1000 жит., като сред тях с по-голямо население са Бели Искър 760, Доспей 756, Драгушиново 737, Марица 762, Райово 982, Ярлово 625. само три от селата са в категорията много малки Ново село 135, Белчински бани 25, Яребковица 11, Лисец е вече без население.
Преобладаващата част от населените места са разположени в Самоковското поле (Палакария). Прави впечатление, че по-големите села в общината са разположени в близост до града. Доспей, Продановци и Драгушиново са в близост, която позволява да бъдат третирани почти като квартали на града. В следващия венец около града са Райово, Широки дол, Злокучане и Бели Искър, до които се достига в рамките на 15-20 мин изохрон. В тези села живее 6267жит. - половината от населението на всички села в общината. Заедно с населението на града в това селищно ядро живее 33773 жит или 80% от общото население на общината. Тази концентрация на население около града показва неговата организираща роля в сферата на услугите и работните места. Няма актуални данни за броя на входящите трудови пътувания към града. Стари данни от 1984г показват една внушителна цифра от 2600 броя ежедневни трудови пътувания от селата към града, като най-много те са от близко разположените села Широки дол, Райово, Доспей, Бели Искър. Извън ядрото има още няколко групи от много близко разположени едно до друго населени места. Две групи от близко разположени населени места са със сравнително голяма концентрация на население – групата населени места Говедарци1594, Маджаре361, Мала църква539 с общо население 2494жит и групата Радуил1369, Марица762 с общо население 2131 жит. Други три по-малки групи населени места са разположени по направлението към Плана планина – Ковачевци601, Поповяне368, Алино412 с общо население 1381 жит., Белчин517, Белчин бани25, Рельово426 с общо население 968 жит. и Горни Окол338, Долни Окол245 с общо население 583 жит. Съвременното социално-икономическото и пространственото развитие на град Самоков е резултат от действието на редица традиционни и съвременни градообразуващи и структуро-определящи фактори и функции на града. От производствено-занаятчийски, културно-духовен и административен център през Средновековието, Възраждането и след Освобождението, през втората половина на ХХ век град Самоков се развива подчертано и като индустриален център. Това се отразява и на неговото демографско и пространствено развитие и нарастване. Градът има компактно издължена селищна форма, развита от двете страни река Искър. На десния бряг се е осъществявало традиционно развитието на града през вековете и там е неговият център, основната жилищна зона и историческата му част. На левия бряг на реката е развита предимно производствената зона и новият жилищен квартал с панелно жилищно строителство. В Самоков са декларирани и обявени 120 паметника на културата, от тях 7 с национално значение, които придават на града запомнящ се индивидуален характер и очарование. За съжаление не е запазено възрожденското градско ядро и по тази причина градът се е лишил до известна степен от характерната си историческа градска атмосфера. В северна посока в последно време спонтанно и безпланово се развива ромският квартал, който внася нов характер в традиционната градска структура и създава сериозни проблеми от устройствена гладна точка. В южна посока предстои бъдещо развитие на града, свързано с рекреационно-туристическата функция. Това е едно ново предизвикателство за града и неговото пространствено планиране и развитие.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||