Демографско развитие и човешки ресурси

1. 
   Анализ на демографското развитие на общината
   

Фиг. 1

Селското население намалява непрекъснато още от средата на 40-те години на миналия век, като за периода 1946-2001 г. то е намаляло над 2 пъти. Намалението на селското население е характерно за всички села от общината. (табл. No.2). Темповете на намаление не са високи и се формират главно от отрицателно естествено възпроизводство и нарушената възрастова структура, а за изминалите периоди – и от висок отрицателен механичен прираст.

Измененията в броя на населението на общината са свързани и с промени в неговата възрастова структура. Наблюдава се застаряване на населението откъм основата на възрастовата пирамида - броят и делът на лицата под 15 г. постепенно намалява (табл. No 3). Увеличава се броят и делът на лицата в трудоспособна възраст, намалява делът на над трудоспособното население в резултат на законодателните промени във възрастовите граници на трудоспособната възраст след 2000 г. (фиг. 2). Характерно за възрастовата структура на градското население е високият трудов потенциал (63,3% - 17,3 хил.ч. от населението е в трудоспособна възраст). При селското население делът на старите хора е по-висок от този на населението в трудоспособна възраст. Очертават се три групи села:

• 
  с възрастова структура близка до тази на общината, но с по-висок дял на старите хора - 8 села, част от които са разположени в близост до град Самоков – (Широки дол, Продановци, Драгушиново, Доспей, Говедарци, Радуил, Марица, Клисура). Делът на населението до 15 г. в тези села е 10-20%, на контингентите от 15 до 65 г. – 55-65%, на населението на 65 и повече години – 20-30%.
  
• 
  с възрастова структура, характеризираща се с нисък дял на младите хора (8-10%) и висок дял на възрастното население на 65 и повече години (около 30%) - 4 села (Маджаре, Мала църква, Бели Искър и Райово).
  
• 
  с влошена възрастова структура – останалите 15 села. В тези населени места делът на старите хора е много висок, като в някои населени места е над 50% от населението им (Шипочане, Рельово, Поповяне, Горни Окол, Долни Окол), а младите генерации и трудоспособните контингенти са с нисък дял.
  

Е
стественото движение е един от основните компоненти, оказващи влияние на динамиката на населението и неговата структура по възраст. През 2003 г. в община Самоков са родени 345 деца. За последните години броят на родените варира в диапазона 350-450 деца. Коефициентът на раждаемост (живородени деца на 1000 ч. от населението) през 2003 г. е 8,5‰ (табл. No.8, 8.1). Смъртността като един от основните елементи, формиращи естествения прираст е значително по-висока от раждаемостта. През 2003 г. в общината са умрели 720 ч. или 17,6 на 1000 ч. от населението. В сравнение с предходните години не се наблюдават големи изменения в общата смъртност на населението. Застаряването на селското население оказва влияние на по-високото ниво на общата смъртност.

Детската смъртност в общ.Самоков през 2003 г. е 14,5‰ – по-висока от средната за областта (13,5‰) и страната (12,3‰).

Естественият прираст зависи от равнищата на раждаемостта и смъртността. По-големият брой на умиранията, отколкото на ражданията предопределя отрицателният естествен прираст на населението на общината (-9,1‰ – 2003 г.), който е с по-висока отрицателна стойност в сравнение с този на областта (-8,6‰) и страната (-5,7‰). През последните години естественият прираст бележи тенденция на постепенно слабо нарастване на отрицателните стойности (фиг. 3). В град Самоков естественият прираст е близък до “нулев”. За периода той постепенно преминава от положителен в отрицателен (до 2001 г. е положителен, макар и минимален, а през 2002-2003 г. - отрицателен). За 2003 г. стойността му е –1,4‰. В селата на общината прирастът е –24,3‰ (средно за селата в областта и страната съответно –14,9‰ и –12,2‰), формиран от високата смъртност и н
иската раждаемост.

Разпределението на населението на общ. Самоков по етнически групи по данни от преброяванията показва, че основен етнос е българският – 42,3 хил.ч. или 88,7% от общото население на общината през 2001 г. Относителният дял на ромската (циганската) етническа група за годините 1992-2001 се изменя от 8,2% през 1992 г. на 10,2% през 2001 г. (всеки десети в общината е от ромската етническа група), а абсолютният брой - от 3749 на 4307 д. В сравнение с останалите общини от областта в община Самоков има най-голям брой на населението от ромската етническа група. Други общини с по-голямо население от ромската етническа група (1000 до 4000 д.) са Ихтиман, Ботевград и Елин Пелин. Този демографски показател дава отражение на другите демографски параметри, което е от значение за социалната интеграция на населението от тази етническа група. Делът на останалите етноси в общ.Самоков е малък (под 1%). (табл. No.6, 6.1). По населени места се наблюдава по-голяма диференциация главно по отношение на ромите, които са на територията предимно на град Самоков и селата Поповяне, Ковачевци и Марица. Основно вероизповедание в общината е източно-православното християнство, което обхваща 96% от общото население на общината. С мюсюлманско вероизповедание е 3% от населението, а 1% - с друго (табл. No.7, 7.1)

Индексът на човешко развитие, според Глобалния доклад за човешко развитие в РБългария на ПРООН (2002 г.), за община Самоков е на средно равнище. Обаче ролята на трите компонента на индекса за общината е различна. Най-голямо значение за формирането му има икономическият компонент. Висок е и здравният индикатор на индекса. В комбинираният образователен индекс с по-висока стойност е показателят за грамотността на населението, а с по-ниска стойност е коефициентът на записваемост в учебните заведения. По общ индекс на човешкото развитие община Самоков е на 17-то място в областта. От съседните общини на областта, Костенец е със средно равнище на индекса, а Ихтиман и Долна баня – с ниско. От съседните общини от други области с високо равнище са Столичната община, Перник, Белица и Рила, със средно – Радомир, а с ниско равнище на индекса – Сапарева баня и Якоруда. Различията със съседните общини отразяват значението на отделните компоненти при формирането на общия индекс на човешко развитие.

2. 
   Икономическа активност, заетост, безработица
   

• 
  първичен сектор (включващ икономическите дейности по НОК – Селско, ловно и горско стопанство; Рибно стопанство) – 4,3% от всички заети;
  
• 
  вторичен сектор (Добивна промишленост; Преработваща промишленост; Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода; Строителство) – 28,0%;
  
• 
  третичен сектор (включващ всички останали икономически дейности) – 67,7%.
  

Динамиката в средногодишното равнище на безработица за 1999-2004 г. на общ.Самоков показва неравномерност. До 2002 г. се наблюдава непрекъснато нарастване от 16,77% през 1999 г. на 25,43% през 2002 г. За последните две години нивото на регистрираната безработица намалява като през 2003 г. средногодишното равнище е 20,68%, а към м.11.2004 г. – 19,87%. Средното равнище на безработица за годините 1999-2003 г. е значително по-високо от това за страната. Към ноември 2004 г. нивото на безработица в общ.Самоков е 1,7 пъти над средното за страната и 1,6 пъти над средното за областта. Регистрираните безработни в общината към м.11.2004 г. са 3859.

Делът на безработните млади хора (до 29 г.) е 35,3% (по-висок от средната стойност на показателя за областта – 29,1% и страната – 26,0%). Продължително безработните лица (с регистрация над 1 година) са 62,3%. Техният дял също е по-висок в сравнение с този в областта (49,8%) и в страната (53,8%).
Националните програми, по които се осигурява заетост на безработните лица в общината са: “От социални помощи към осигуряване на заетост”, включваща “Възобновяване и опазване на българската гора”, “Помощ при пенсиониране”, “Компютърно обучение на младежи до 29 г.”, “Обучение и заетост на лица с трайни увреждания”.

Фиг. 5
Чрез Фондация “Партньори - България” се осъществяват 4 бизнес-проекти в общината, със срок 1 г., финансови ресурси до 12 хил.лв (от Американската агенция за развитие). Те са: разсадник на декоративни фиданки (разположен върху частна земя), ягодова градина (на общинска земя), търговски обект, производство на брикети от дървесни отпадъци и суха паднала дървесна маса.

Проведената анкета за пручване на безработните лица показва, че основната част от анкетираните 50 д. са безработни поради преструктуриране или закриване на предприятия. Преминалите от тях курс на обучение са придобили допълнителни умения, които им дават по-големи шансове за започване на нова работа. Интерес за тях представляват придобиване на умения за работа с компютър, езиково обучение, счетоводни курсове. Основните начини за намиране на работа според анкетираните са чрез: бюрото по труда; приятели и роднини. Възнаграждението, за което биха започнали работа е около средното за страната. Услугите от бюрото по труда са предимно информация за свободни работни места и участие в курсове за обучение. Анкетираните безработни от различни възрастови групи, пол, образование и етническа група не изявяват желание да напуснат общината. Като най-перспективни сектори за развитие на икономиката в общината се посочват туризмът, търговията, услугите.

3. 
   Изводи: демографско развитие, човешки ресурси
   

3. 
   Икономическо развитие
   
   1. 
      Общи тенденции и проблеми в икономическото развитие
      

Нетните приходи от продажби също бележат увеличение. Техният ръст е най-голям през 2001 г. - 28%, а най малък през 2000 г. - 3%. През 2003 г. нетните приходи от продажби са с 55% повече в сравнение с тези през 1999 г. За същия период заетите лица са се увеличили едва с 3%. Ръст бележат и дълготрайните материални активи - 30% повече в сравнение с 1999 г., като най-висок е ръстът им през 2001 г. - 15% спрямо 2000 г.

През периода 1999-2003 г. броят на фирмите непрекъснато нараства, с изключение на 2001 г., когато техният брой намалява с 215 (21%) спрямо 2000 г. През 2003 г. броят на фирмите е 2 пъти по-голям в сравнение с този през 1999 г. Близо половината от фирмите в общината - 49.7% работят в сферата на търговията. Относително висок е и делът на фирмите работещи в сферата на туризма (хотели и ресторанти) - 14.5%, преработваща промишленост 9.2%, транспорт 6.2% и строителство 5.9%.

Структурата на фирмите по големина не се различава съществено от тази за страната. През 2003 г. почти всички фирми в общината (98.5%) са микро и малки. Повече от половината от тях - около 52% - са в сектор търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството. В общината има само 9 средни фирми с персонал между 51 и 100 души и 10 големи фирми с персонал над 100 души. Сред средните и големите фирми преобладават тези от преработващата промишленост (съответно 44.4% и 57.1%).

Големите фирми (над 100 заети), въпреки малкия си брой имат основен принос в икономиката на общината. В тях се произвежда 41% от продукцията, реализират се 30% от приходите от продажби, ангажират около 40% от наетите лица и разполагат с 54% от дълготрайните материални активи. В тях се реализира и 57% от печалбата.

Доминиращо значение в икономиката на общината има частният сектор, който през 2003 г. осигурява заетост на над 62% от наетите лица, в т.ч. 86% в индустрията, 48.2% в услугите и 90.4% в аграрния сектор.

Териториалното разпределение на икономическите дейности е поляризирано. На територията на гр. Самоков са концентрирани над 92% от производствените мощности и наетите лица и над 84% от приходите от продажби. Много малка част от тях са съсредоточени в селата около града - Белчин, Говедарци, Драгушиново, Продановци, Радуил и Райово. Останалите населени места имат символичен принос в общинската икономика.

1. 
   Отраслова структура на икономиката
   

2. 
   Инвестиционна активност
   

Особено важни за развитието на икономиката са и преките чуждестранни инвестиции. Освен с директното си значение за развитието на общинската икономика преките чуждестранни инвестиции са и индикатор за инвестиционната атрактивност на областта. Чуждестранните инвестиции в общината за 2002 г. са 481 хил. долара (0.15% от тези за област София). Ако като индикатор се използват чуждестранните инвестиции на 1 жител, стойността на този показател за общината е 38 пъти по-малък от този за страната и 102 пъти по-малък от този за областта. Въпреки увеличението с 24% през 2003 г. на преките чуждестранни инвестиции, те са недостатъчни за оживяването на икономиката в общината. Най-големите инвеститори в общината са фирми от Лихтенщайн, Великобритания, Кипър и Италия и са предимно в сферата на туризма.

2. 
   Развитие на индустрията
   

През периода 1999-2003 г. се наблюдава увеличение на икономическите показатели в индустриалния сектор на общината. Произведената през 2003 г. продукция бележи ръст от 24% спрямо 2002 г. и 40% спрямо 1999 г. Нетните приходи от продажби също бележат увеличение - съответно с 26 % и 38%.

По данни на териториалното статистическо бюро през 2003 г. в индустриалния сектор на общината е произведена 54.3% от продукцията, реализирани са 37.7% от общия размер на нетните приходи от продажби и са ангажирани 44.3% от наетите лица. В него са съсредоточени и 35.2% от производствените мощности. По-голямата част от заетостта в индустрията - 86% се осигурява от частния сектор. В него работят 97% от наетите в преработващата промишленост и 83% от тези в строителството.

През 2002 г. и 2003 г. индустриалният сектор като цяло става печеливш. Основните положителни резултати в него се формират от строителството (около 66%) и големите предприятия (над 100 заети) от преработващата промишленост (33%).

В структурата на индустриалния сектор, доминиращо значение има преработващата промишленост. През 2003 г. на нея се падат 60.8%% от фирмите в индустриалния сектор, 83.4% от наетите и 88.4% от дълготрайните материални активи, както и 68.6% от произведената продукция и 70.3% от нетните приходи от продажби. Произведената продукция бележи ръст от 27% в сравнение с 2002 г. и 67% в сравнение с 1999 г. Ръст бележат и приходите от продажби - съответно с 25% и 74%

По-важните подотрасли на преработващата промишленост са: производство на текстил, изделия от текстил и производство на облекла; производство на машини и оборудване, производство на хранителни продукти и напитки; производство на дървен материал и изделия от него и производство на изделия от каучук и пластмаса. Те осигуряват около 86% от заетостта в преработващата промишленост.

Водещ сред тях е производството на текстил, изделия от текстил и производство на облекла - традиционен за общината. Въпреки, че през последните години отрасълът губи позиции (намаление с 24% през 2003 спрямо 2002 г.), той все още осигурява преобладаваща част (39%) от заетостта в преработващата промишленост.

Въпреки силно свитото производство втори по значение подотрасъл е производството на машини и оборудване, осигуряващ 18.3% от заетостта. През 2003 г. той бележи ръст от 13% спрямо 2002 г.

Производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия също е с висок принос в заетостта (около 15%) и бележи ръст от 32% в сравнение с 2002 г. Развитието на подотрасъла води до по-доброто използване на местния аграрен потенциал. С гъвкавия си характер и силна подвижност, тези производства могат да оказват и балансиращо въздействие върху териториалната структура на промишлеността.

В общината има добра суровинна база за развитие на дърводобива и дървопреработването. Той е единственият отрасъл, който през 2003 г. показва най-голям ръст в заетостта (86% в сравнение с 2002 г.). В изградения дървопреработвателен завод в гр.Самоков се преработва дървесина, която се влага в производството в предприятията за мебел, дограма и дървесни плоскости.

Ръст от 5% бележи и производството на изделия от каучук и пластмаса. Застъпени са и производствата на метални изделия (около 3%) и електрооптично оборудване (2.3%).

Строителството е на второ място по брой фирми - 76 или (39%) от функциониращите в индустриалния сектор. Само 10 от тях са малки (до 50 заети), а останалите са микрофирми. Те са предимно частни. Секторът формират около 30% от произведената продукция и нетните приходи от продажби, разполага с 11.6% от дълготрайните материални активи и ангажира 16.6% от наетите. Въпреки, че произведената продукция и нетните приходи от продажби бележат ръст от 25% през 2003 г. в сравнение с 2002 г., приходите от продажби са намалели с 8% в сравнение с реализираните през 1999 г., а произведената продукция бележи ръст едва 3%. Секторът снабдяване с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода произвежда 2.2% от индустриалната продукция в общината и ангажира 1.3% от наетите лица.

1. 
   
   Каталог: plan za razv
   plan za razv -> 4. 4 Спорт и младежки дейности
   plan za razv -> 5. Урбанистично и устройствено развитие на територията 1 Населени места и селищни образувания
   plan za razv -> Съдържание въведение профил на общината
   plan za razv -> Съдържание І. Увод 5 ІІ. Анализ на икономическото и социалното състояние на общинат
   plan za razv -> 1. Природогеографски и ресурсен потенциал 1 Природни условия и ресурси
   plan za razv -> Дизарх” еоод проект за обсъждане
   plan za razv -> Въведение приетият от Народното събрание Закон за регионално развитие през февруари 2004 г в съответствие с изискванията за планиране в ес отразява регламентите и поетите задължения на страната по Глава 21 по отношение стратегическите планови и програмни
   plan za razv -> Програма за реализация на общинския план за развитие 2008 2015г
   plan za razv -> Община исперих план за развитие на социалните услуги в община исперих за 2017г
   
   
   
   Изтегляне 0.86 Mb.
   
   Сподели с приятели: